Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на югоизточен район за 2013 година

РИОСВ - Бургас осъществява контрол на промишлени обекти, намиращи се на територията на Област Бургас, Община Котел, Област Сливен и Община Бяла, Област Варна. Обектите подлежащи на контрол са в сферата на хранително-вкусовата, химическата промишленост, дървообработващата, добивната промишленост и др. Контрола на промишлените източници по фактор „шум“ се извършва по предварително изготвен график за извършване на контролни измервания и изготвен план за контролна дейност в част шум. През годината по утвърден график по тримесечия се извършват планови проверки по условие 12 на оператори с издадени комплексни разрешителни. Промишлените източници, подлежащи на контрол по фактор шум на територията на РИОСВ - Бургас са около 110-120 броя.

През 2013 г. в изпълнение на плана за контролната дейност на РИОСВ - Бургас и графика за провеждане на контролни измервания на нивата на шум по фактор шум са извършени 43 броя планови и 10 броя извънредни проверки на промишлени обекти. При извършените 53 броя проверки са дадени общо 10 броя предписания, 8 от които са изпълнени в срок, 2 - неизпълнени, за което има съставени 2 броя АУАН. През 2013 година в РИОСВ - Бургас са представени и обработени 25 броя доклади за извършени собствени периодични измервания на шум от промишлени обекти. При анализ на резултатите само на един от обектите са установени наднормени стойности на шум в място на въздействие, за което е съставен АУАН. На територията, контролирана от РИОСВ - Бургас единствено гр. Бургас е с население над 100 000 жители. През 2011 г. Община Бургас изготви Стратегическа карта за шум на Агломерация Бургас. През месец ноември 2013 г. Плана за действие към Стратегическа карта за шум на агломерация Бургас е одобрен от Общински съвет - Бургас. Целта на разработване на „План за действие към Стратегическа карта на шума на агломерация Бургас“ е определянето на степента на шумовото натоварване в околната среда чрез измерване, изчисление, оценка и картотекиране на шумовите нива в околната среда. Създадената стратегическа шумова карта дава възможност за акустичното планиране на Агломерация Бургас чрез разработването на план за действие с оглед предотвратяване и намаляване на шума в околната среда, най-вече в случаи, при които превишаването на стойностите на даден показател за шум може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората, както и за запазване стойностите на показателите за шума в околната среда в районите, в които стойностите не са надвишени. Крайната цел на стратегическата шумова карта и на плана за действие е създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум, чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за развитие и планиране на градските зони и избягване, предотвратяване или намаляване на шума. Основните проблеми на град Бургас по отношение на шума са: Постоянно нарастване на броя на МПС при съществуващата улична и пътна мрежа; Променени условия и интензивен туристически поток на български туристи с лични МПС, преминаващи през града; Цялото транзитно движение преминава през територията на града, натоварва и без това натовареното движение; Прелитащи самолети (основно през летния сезон) над жилищните комплекси на Бургас.

В обхвата на плановите проверки се провеждат контролни измервания на нивата на шум, излъчван в околната среда от промишлените обекти. През 2013 година са проверени 26 обекта от експертите на РИОСВ - Стара Загора, съвместно с РЛ Стара Загора към ИАОС. Извършеният контрол на фактор шум показва, че обектите, включени в годишния график отговарят на нормативните изисквания. Единствено превишение на граничните стойности на нивата на шум, излъчван в околната среда е установено при обект в Селищно обазование в град Сливен. За установеното превишение на оператора е образувана административно - наказателна процедура. Планираните обекти за проверка през 2013г. са 26.,а през 2012г. - 20. Броят на издадените предписания през 2013г. е 4, които са с 3 по-малко от издадените през 2012г.

За разработването на стратегическата карта за шум РИОСВ-Стара Загора е предоставила цялата налична информация от проведените измервания на шум, излъчван в околната среда от промишлените източници на територията на община Стара Загора. До края на 2013 г. все още Общината не е разработила, а Общински съвет не е приел Стратегическа карта за шум за агломерацията.

По отношение на ключовите индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси (с които следва да се отчитат резултатите от прилагането на трите Конвенции на ООН от Рио де Жанейро – за биоразнообразието, промените в климата и опустиняването), се наблюдават следните тенденции за Югоизточен район:

Относителен дял на антропогенно натоварените територии Сумата на антропогенните обекти (кв. км) в ЮИР е 969,171 с относителен дял на антропогенно натоварените територии от общата територия за ЮИР – 4,89% при средна стойност на индикатора за страната е 5,02 %.

Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните территории. Площта на района е 19 799 кв. км. и съставлява 17,8 % от територията на страната и 0.47% от тази на ЕС. Земеделските територии са 41,87 %, горските 52,07%, урбанизираните 4,89 %. Природно защитените територии, вкл. тези по Натура 2000, обхващат общо 32.2% от територията на района (малко под средното за страната) и са разположени най-вече в горските, планинските, крайморските и крайречните територии.

Емисии на парникови газове (приравнени към CO₂ еквивалент на жител от населението); За 2010г. данните за емисиите на парникови газове, приравнени към СО₂ еквивалент на човек от населението сочат за района 21.612 т, за страната е 6.162т. Цифрите сочат, че по този показател района надвишава три пъти средната стойност за страната и 10 пъти в сравнение с ЮЦР (1. 575т). В ЮИР най-висока е стойността на показателя в област Стара Загора 58.957 т., а с най-ниска е стойността е в област Бургас - 1.413т.

За периода 1988 – 2011г., емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване. През 2011г. са емитирани общи емисии на ПГ – 66 133,28 Gg CO2-екв. или 45,75% от емисиите през базовата година (1988г.) Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,6 тона СО2- екв. през 1988 до 9,0 тона СО2- екв. през 2011 г. и доближават средната за Европейския съю. В момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.

Стойностите на индикатора са актуализирани през 2013 г. на база доклад, разработен от външен консултант за целите на наблюдението на изпълнението на регионалните планове за развитие, във връзка с прилагането на индикаторите за конвенциите от Рио, като задължителни индикатори за наблюдение . Трайно засегнати от водоплощна ерозия са 356,63кв.км от общата площ на област Бургас. Относителният дял от територията на областта с висок и много висок риск от ерозия е съответно - 4% и 0,6%.

За останалите области данните са следните: област Сливен - 340,80 кв.км от територията на областта е засегната от ерозия, относителен дял с висок и много висок риск от ерозия - 6,2% и 3,5%; област Стара Загора - 200,08 кв.км от територията на областта е засегната от ерозия, относителен дял с висок и много висок риск от ерозия -3,2 % и 0,7 %; област Ямбол - 15,20 кв.км от територията на областта е засегната от ерозия, относителен дял с висок риск от ерозия - 0,4 %. Общата площ от територията на Югоизточен район с висок и много висок действителен риск от водоплощна ерозия е 912,71 кв.км. Относителният дял от територията на района с висок и много висок риск от ерозия е 4,65%.

Относителният дял от територията на област Бургас с умерен и умерен до висок действителен риск от ветрова ерозия е съответно 1,9% и 0,6%. В област Ямбол, с умерен риск от ветрова ерозия са 6,8 кв.км от територията на областта или 0,2 % относителен дел.

По данни на Изпълнителна агенция по околна среда, през 2011 г. в община Гълъбово засегната от ерозия е 1 341 кв.км площ, половината, от която се характеризира със средна до силна податливост от ерозия. Същата тенденция се наблюдава и в община Гурково, където площта податлива на ерозиране е 1 063 кв.км. В община Карнобат от 1 150 кв.км податлива на ерозия площ, 16% се характеризира със силна податливост на ерозиране. В община Сунгурларе 59,5 кв.км. площ е с много силна податливост от ерозия.
Наличните към момента данни за степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност позволяват извършването на изчисления и анализи на национално ниво, докато за по-ниските териториални равнища (общини и региони за планиране) подобни изчисления към момента са невъзможни поради липсата на изходни данни. Индикаторът отразява спестената енергия чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и произведената енергия от ВЕИ в дадена АТЕ (община, регион, държава), сравнени с поставените национални цели.

През 2012 г. производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници (ВИ) в страната значително се увеличи, което доведе до постигане през 2012 г.

на задължителната национална цел от 16 % дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия. По данни на НСИ през 2012 г. делът на електрическата енергия от ВЕИ е 17% в брутното крайно потребление на енергия и нараства спрямо 2011 г., когато достигнатият дял на енергия от ВЕИ е бил 13,9%.(национално ниво)

За постигането на задължителната национална цел на Република България от 16% общ дял на енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия, включително 10% дял на енергията от ВЕИ в транспорта, е разработен и се изпълнява Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници за периода 2010-2020 г. НПДЕВИ очертава насоките за развитие на сектора на ВЕИ в България до 2020 г., за да бъде постигната националната цел.

През 2010г. произведената енергия от ВЕИ за Югоизточният район е 204 617 хил. кВтч. от общо 5 787 814 хил. кВтч, което е 3,5 % от общото за страната. Като цяло страната и районите в нея са все още твърде далеч от постигането на общоевропейската цел за около 20 % от производството на енергия от ВЕИ към 2020 г.

Очаква се производството на електрическа енергия от ВЕИ да достигне 7 537 GWh през 2020 г., като основно ще бъдат използвани водната и вятърната енергия. Делът на централите на ВЕИ е 12,2% от брутното производство на електрическа енергия в страната през 2010 г.