Мерките за развитие на градската среда да включат планиране на зелените системи в условията на съподчиненост с ландшафтното устройство на територията

В стратегията на РПР на СЗР (2007-2013 г.) е дефинирана мярка „Благоустрояване на обществени зони в населените места, включително в квартали населявани от уязвими етнически групи” по Приоритет 1 „Градско възстановяване и обновление на селищната среда”, към цел 2 от документа. В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЗР за периода 2011-2013 г. по Приоритет 3 „Подобряване привлекателността на жизнената среда и условията за живот в населените места на Северозападен район” към Специфична цел: 3.1 „Развитие, укрепване и обновление на градските центрове и прилежащите територии” могат да се подкрепят дейности свързани с планирането на зелени системи. Дейностите за подобряване на градската среда имат важно значение за качеството на живот на местното население и за привлекателността на населените места.

Самото планиране на зелените системи не е обект на РПР на СЗР, а на устройственото планиране.

Принос за изпълнението на мярката имат приключилите по ПУДООС проекти за планиране на зелени системи на територията на общините Троян, Летница, Плевен, Априлци, Берковица, Лом, Видин, Брусарци, и Ново село

Тази мярка не може да се прилага чрез Регионалния план за развитие, тъй като РПР не включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Мярката може да бъде отчетена като препоръка по отношение изпълнението на приоритетите на РПР на СЗР 2007-2013 г. и АДИ на РПР на СЗР 2011-2013 г. свързани с туризма в района.

Регионалният план за развитие пряко не е свързан с инвестиционния процес, което не дава възможност за ефективно изпълнение на мярката.

В социално-икономическия анализ на РПР на СЗР (2007-2013 г.) е отчетено, че физикогеографското разположение на Северозападен район предполага значително биологично разнообразие, специфична флора и фауна. Голяма част от популациите и местообитанията на защитените видове от флората и фауната са включени в границите на защитените територии. В стратегическата част на РПР на СЗР (2007-2013 г.) по приоритет 4 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда. Подобряване на екологичната инфраструктура” е заложена мярка, насочена към консервация, възстановяване и поддържане на ключови екосистеми, хабитати и видове, както и въвеждане на системи за контрол върху опазването на околната среда. Дейностите, свързани с опазването на околната среда и поддържане и възстановяване на природни местообитания и видове се включват в обхвата на ОП „Околна среда” 2007 – 2013 г.

По данни на ИСУН по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на територията на Северозападен район са сключени 8 договора:

• Бенефициент Дирекция на Природен парк Персина, наименование на проект - „Устройство и управление на природен парк Персина", на стойност 2 828 400 лв.;

• Бенефициент Регионална инспекция по околна среда и води - Враца, наименование на проект - „ Дейности по устойчиво управление на резерват "Врачански карст" - изключителна държавна собственост, попадащ в териториалния обхват на РИОСВ гр. Враца", на стойност 352 900 лв.;

• Бенефициент Регионална инспекция по околна среда и води - Монтана, наименование на проект - „Изпълнение на дейности за устройство и управление на резерват "Чупрене", резрват "Горната кория" и поддържан резерват "Ибиша", на стойност 246 600 лв.;

• Бенефициент Дирекция Национален Парк "Централен Балкан", наименование на проект - „Информационно обезпечаване и подобряване на посетителската инфраструктура в НП Централен Балкан”, на стойност 1 279 487 лв.;

• Бенефициент Дирекция Национален Парк "Централен Балкан", наименование на проект - „Опазване, поддържане и възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове в НП Централен Балкан”, на стойност 104 902 лв.;

• Бенефициент Дирекция на Природен парк Врачански Балкан, наименование на проект - „"Горски дом" създаване на многофункционален център за ключови консервационни дейности на територията на ПП Врачански Балкан”, на стойност 500 179 лв.;

• Бенефициент Община Чупрене, наименование на проект - „Реинтродукция на Балканската дива коза в Западна Стара планина”, на стойност 338 862 лв.;

• Бенефициент Регионална инспекция по околна среда и води - Монтана, наименование на проект - „Разработване на план за управление на защитена зона "Берковица" - BG0002090, предмет на опазване по Директива 2009/147/ЕО”, на стойност 121 724 лв.

„Въздухът” е основен компонент на околната среда, без който съществуването на всички живи организми е невъзможно. Неговото качество е от съществено значение за здравето на населението и околната среда. Качеството на атмосферния въздух в приземния слой се определя от следните по-често срещани въздушни замърсители: частици (прах, сажди, аерозоли и др.), озон, въглероден оксид, серен диоксид, азотен диоксид, олово, арсен, тежки метали, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) и др. Замърсяването на въздуха започва да играе важна роля, да оказва силно влияние и да придобива значение след индустриалната революция.

По отношение на качеството на атмосферния въздух Северозападният район може да се определи като един от районите с благоприятни показатели. Замърсяването в района е предимно от серни диоксиди и фини прахови частици, чиито произход се обяснява с горивни и производствени процеси. За осигуряване спазването на нормите за съдържание на ФПЧ в атмосферния въздух, в засегнатите РОУКАВ са разработени и приети от съответните общински органи програми за намаляване нивата на емисиите и управление качеството на атмосферния въздух, съгласно чл.27 от ЗЧАВ.

Анализът на представените в програмите резултати от извършената моделна оценка на приноса на източниците на емисии към нивата на ФПЧ₁₀ на територията на отделните общини показва преобладаващо влияние на битовото отопление и транспорта. Към приноса на транспорта в повечето случаи програмите отчитат, освен емисиите от двигателите на моторните превозни средства (МПС), и емисиите на ФПЧ₁₀ от унос на прахови частици от пътните настилки (вторично разпрашаване). Характерният регионален фон на ФПЧ₁₀, също има значителен принос към наднормените концентрации на този замърсител – програмите отчитат високи фонови нива, получени в резултат основно на емисиите от големи индустриални източници.

Основната цел на актуализацията на програмите е, базирайки се на резултатите от изготвените математически модели, да се преразгледат действащите мерки и да бъдат формулирани новии ефективни, в зависимост от конкретния принос (дял) на всеки един източник, чието изпълнение е да осигури постигането на необходимите нива за качество на атмосферния въздух и по-нататъшното му поддържане.

На територията, контролирана от РИОСВ – Плевен (области Плевен и Ловеч) са разположени 3 стационарни автоматични станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух (Плевен, Никопол и Ловеч).

Анализът на данните показва, че към 31.12.2012 г. нивата на контролираните основни показатели за качеството на атмосферния въздух, с изключение на показател ФПЧ10, са под установените норми за опазване на човешкото здраве. През 2012 г. не е регистрирано нито едно превишение на нормите за показатели: серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, бензен, озон. По отношение ФПЧ10, през 2012 г. в Плевен са регистрирани 101 денонощия с превишена СДН, в Ловеч – 83 бр., в Никопол - 89 бр. Изискването средноденонощната норма (СДН 50 Og/m³) да не бъде превишавана през повече от 35 денонощия в рамките на една календарна година, не е спазено и за трите пункта.

В сравнение с 2011 г., броят на превишенията е намалял със 33% за гр. Плевен, с 11% за гр. Никопол и с 27% за гр. Ловеч. Превишенията на СДН има ясно изразен сезонен характер и се дължи на по-широка употреба на твърди горива за отопление в бита. Средногодишната концентрация на ФПЧ10 , в сравнение с тази за 2011 г., бележи следното изменение: увеличение за гр. Никопол с 5,2%, намаление за гр. Плевен и гр.Ловеч - съответно с 12,8% и с 9,6%. Намалението на средногодишната концентрация на ФПЧ10 в гр. Ловеч я е довело до ниво, което не надвишава определената средногодишна норма от 40 μg/m3. Между 93% и 96% от случаите на превишения на ПС на СДН се наблюдават през отоплителния сезон, незначителен брой са превишенията през неотоплителния сезон (от 01.04. до 30.09).

През 2012 г. в АИС Никопол са регистрирани 155 бр. превишения на средночасовата норма за пределно допустима концентрация на амоняк (СЧН 250 Og/m³) и 20 бр. превишения на средноденонощната норма (СДН 100 Og/m³). В сравнение с 2011 г., през 2012 г. броят на превишенията на СЧН за амоняк е нараснал от 55 бр. на 155 бр., докато броят превишения на СДН е намалял – от 65 бр. на 20 бр. В района на гр. Никопол няма източници на емисии на амоняк. Причината за това специфично замърсяване е трансграничен пренос от север на въздушни маси с повишена концентрация на амоняк и/или азотни оксиди, наблюдаващ се при неблагоприятни метеорологични условия.

На територията на РИОСВ – Плевен, във връзка с превишенията на нормите за основен показател: фини прахови частици под 10 Xm /ФПЧ10/ и допълнителен показател амоняк (специфичен замърсител за района на гр. Никопол), задължение за разработване на програми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) имат кметовете на общини: Плевен, Никопол и Ловеч. В останалите райони, в които качеството на въздуха не е нарушено, общините предприемат мерки за запазване на КАВ, чрез изпълнение на програми за опазване на околната среда (по чл.79 от Закона за опазване на околната среда) и спазване изискванията на действащото екологично законодателство.

Намаляването на концентрациите на ФПЧ в гр. Плевен, Ловеч и Никопол и на амоняк в гр. Никопол остават основен проблем пред управлението на КАВ на територията, контролирана от РИОСВ – Плевен. Решението им е в зависимост както от изпълнението на общинските програми, така и от мерки с национален, а при замърсяването с амоняк – и на двустранен междудържавен обхват.

Основни източници на емисии от летливи органични съединения в атмосферния въздух са промишлени предприятия и обекти от сферата на обслужването, чиято дейност е свързана с употреба на органични разтворители.

Емисионните норми и изискванията към управлението на разтворителите за големите консуматори са определени в Наредба 7/21.10.2003 г., която въведе в българското законодателство изискванията на Директива 1999/13/ЕО.

Анализът на данните показва, че с най-голям относителен дял в употребата на органични разтворители са дейностите по нанасяне на покрития (общо 37% , в това число върху метал 28% и върху дърво 9%), фармацевтичната промишленост (23%), производството на бои и лепила (19%), добивът на растителни масла (15%).

През 2012 г. в РИОСВ – Плевен е получена информация за вложените количества органични разтворители от дейността на 76 бр. предприятия в Плевенска и Ловешка област. От тях 16 бр. предприятия са регистрирани като задължени по Наредба № 7, поради консумация на органични разтворители над годишните долни прагови стойности.

През изминалата 2012 г. в РИОСВ – Плевен са представени и утвърдени 5 доклада за резултатите от проведени СПИ на емисии от ЛОС (общ въглерод), при които са измерени 26 бр. неподвижни източници на емисии. Извършени са 21 проверки за контрол върху изискванията на Наредба № 7 от 21.10.2003 г., в това число 15 в рамките на комплексни проверки по контролната дейност (КПКД). Направени са 18 предписания. Освен плановите проверки са извършени и 4 извънредни проверки на обекти с дейности от обхвата на наредбата – 1 по сигнал и 3 за последващ контрол по изпълнение на предписания.

Освен в промишлените инсталации, съдържанието на органични разтворители в определени бои, лакове и продукти за пребоядисване на автомобили, се контролира още при производството или внасянето на територията на страната. Изискванията са определени в Наредба към чл. 11а от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), приета с ПМС № 40/2007 г. С тази наредба беше въведена в националното ни законодателство Директива 2004/42/ЕО.

За 2012 г. е получена информация от 9 бр. регистрирани на територията, контролирана от РИОСВ – Плевен производители и вносители на продукти в обхвата на Приложение №1 към наредбата. Количествата, пуснати на пазара през 2012 г. от производители, вносители и търговци на едро, са приблизително 1 277 тона. В сравнение с 2011 г. количествата пуснати на пазара бои, лакове и авторепаратурни продукти са намалели с около 3%.

Количеството на продуктите при които има установени несъответствия при проверките през 2012 г. бележи значително понижение по отношение на тези през 2011 г. и представляват незначителен процент от инспектираните през годината бои, лакове и авторепаратурни продукти.

Бензиностанциите, петролните бази и терминалите представляват неподвижни източници на емисии от летливи органични вещества, които се съдържат в различните марки бензини – А95, А98 и др.

Към 31.12.2012 г. на територията, контролирана от РИОСВ – Плевен, общият брой обекти, които отговарят на изискванията за намаляване на емисиите от ЛОС при съхранение, товарене или разтоварване на бензини е 156. Операторите на обектите са изпълнили изискванията за прилагане на Етап І в нормативно определените срокове. По изискванията по Наредба № 16 отговарят и две петролни бази с терминалите за автоцистерни, за товарене и разтоварване на бензини и още един терминал.

На територията на РИОСВ – Плевен практически всички по-съществени неподвижни източници на емисии в атмосферния въздух са обхванати за текущ контрол, включително чрез задължаване за провеждане на собствен мониторинг. При промишлените източници с голям дебит на отпадъчни газове, не са констатирани съществени превишения на нормите за допустими емисии. Превишения на нормите са установени само за 13% от общия брой измерени източници.

Качеството на атмосферния въздух е нарушено единствено по основен показател фини прахови частици - в 3 бр. общини – Плевен, Никопол и Ловеч, и по допълнителен показател амоняк – само в община Никопол. Основни фактори за превишенията са използването на твърди горива за отопление и автомобилният транспорт. Всички задължени общини са разработили програми за намаляване на замърсяването, които са приети от общинските съвети през 2012 г. и е започнало тяхното изпълнение.

Намаляването на концентрациите на ФПЧ в гр. Плевен, Ловеч и Никопол и на амоняк в гр. Никопол остават основен проблем пред управлението на КАВ на територията, контролирана от РИОСВ – Плевен. Решението им е в зависимост както от изпълнението на общинските програми, така и от мерки с национален, а при замърсяването с амоняк – и двустранен междудържавен обхват.

Промишлената дейност в района контролиран от РИОСВ - Враца е ограничена и не води до сериозно замърсяване качеството на атмосферния въздух. Регистрираните наднормени концентрации на ФПЧ10 на територията на гр. Враца през 2012 г., както и в предходни години се дължат основно на използваните твърди горива през отоплителния сезон в битовия сектор и некачествени пътни настилки.

През 2012 г., както и през 2011 г. от показателите характеризиращи качеството на атмосферния въздух на гр. Враца, се наблюдава единствено превишения на допустимите норми за ФПЧ 10. За целта през 2011 г. Община Враца е разработила Програма за намаляване на нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух за периода 2011 г. -2014 г. Същата е приета от Общински съвет - Враца през месец април 2011 г. с изготвена модулна оценка за приноса на всеки един от секторите и източниците на емисии към нивата на замърсяване с прах.

Ежегодно Община Враца изготвя и представя в РИОСВ - Враца доклад за изпълнението на заложените мерки в Плана за действие на Програмата за намаляване на нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух. Превишенията на СДН за ФПЧ10 за гр. Враца регистрирани от АИС “ЖП Гара” Враца за 2012 г. са 60, а през 2011 г. техният брои е 105. Регистрираните наднормени концентрации на фини прахови частици с размер под 10 микрона се наблюдават изключително през отоплителния сезон и се дължат главно на употребата на твърди горива за битово отопление.

При извършени имисионни замервания в район Козлодуй, Бяла Слатина и Криводол не са установени наднормени концентрации по показателите: въглероден оксид, серен диоксид, азотни оксиди, озон, прах, амоняк и сероводород. Не се изисква изготвянето на програма за намаляване нивата на замърсителите.

Продължаващите дейности по газификацията на битови и обществени абонати на територията на гр. Враца от страна на “Рила Газ”ЕАД, гр. София и на гр. Мездра от страна на “Овергаз - запад” АД, гр. Мездра, ще доведат до намаляване степента на замърсяване на атмосферния въздух с прах, азотни оксиди, въглероден оксид и серен диоксид от горивни процеси в приземния слой на горепосочените населени места.

С въвеждането в експлоатация на нови възобновяеми енергийни източници /ветроенергийни и фотоволтаични паркове и водно електрически централи/ ще се намалят в значителна степен изпусканите в атмосферния въздух емисии: въглероден оксид, азотни оксиди, серни оксиди и прах.

През 2012 г. на територията контролирана от РИОСВ - Враца, с емисионен контрол на емисиите на вредни вещества изпускани в атмосферния въздух са обхванати 17 бр. дружества, като на 11 бр. подобекти са извършени планови контролни замервания, а оператори източници на емисии на вредни вещества са извършили 77 бр. собствени периодични измервания, които са представени и утвърдени в РИОСВ - Враца. Собствени непрекъснати измервания извършва едно Дружество /6 бр. подобекти/- изготвени са 72 бр. месечни Протоколи за оценка на резултатите от проведени собствени непрекъснати измервания и 6 бр. Годишни Протоколи за оценка на резултатите от проведени СНИ на емисии изпускани в атмосферния въздух през 2011 г.

Основните Дружества замърсители на атмосферния въздух на територията на гр. Враца: “Химко”АД и “Камибо”ЕООД - ТП “Хименерго” - специализирани в производство на химически продукти са с преустановена производствена дейност, която през 2012 г. не е възобновявана.

Във връзка с Наредба №7 от 21.10.2003 г. за норми на допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употреба на разтворители в определени инсталации през 2012 г. са проверени 20 дружества. Проверените обекти съгласно категоризацията на производствените дейности и определените към тях долни ПСКР използват: органични разтворители, бои, лакове и други продукти съдържащи ЛОС под долните ПСКР. Дружествата са представили в срок до 31.03.2012 г. в РИОСВ - Враца справка за консумацията на разтворители и количествата вложени разтворители в производствения процес за 2011 г, съгласно нормативните разпоредби.

Използваните ЛОС са под долните прагови стойности за консумация на разтворители и дейностите на Дружествата са в съответствие с нормативните изисквания.

Във връзка с осъществяване на контрол за работа с вещества нарушаващи озоновия слой и работа с флуорирани парникови газове са извършени проверки на 39 бр. обекти. Проверените обекти са: складове за търговия на едро с хранителни стоки, мляко и месопреработвателни предприятия, хранителни магазини, хипермаркети и финансови и др. учереждения.

Операторите използват в производствената си или търговска дейност: хладилни, климатични, термопомпени и др. инсталации - работещи с 3 и над 3 кг. хладилни агенти. Използваните фреони в инсталациите са от разрешените за употреба, съгласно нормативните изисквания и регенерирани или рециклирани.

Голяма част от физическите лица, извършващи поддръжка и сервиз на хладилни и климатични инсталации са придобили документ за квалификация за работа с вещества нарушаващи озоновия слой и документ за правоспособност за работа с флуорирани парникови газове.

Повечето от проверените обекти притежават и поддържат досиета за състоянието на инсталациите и възлагат извършването на проверки за херметичността им на лицензирани физически и юридически лица.

През 2012 г. на територията на РИОСВ – Монтана са регистрирани превишения по показател фини прахови частици и в двата стационарни пункта. Средногодишната концентрация на ФПЧ10 в пункт „РИОСВ – Монтана” е 55.3 μg/m3 – 1.4 пъти над нормата за ПДК ср.год. Превишенията имат подчертано сезонен характер – почти всички регистрирани превишения са през зимния период. Броят на дните с превишения на ПДК ср.дн. е 141, което е 40% от общия брой анализирани проби. Анализът на резултатите показва, че източникът с най-съществен принос за формирането на високите имисионни стойности на ФПЧ10 е битовото отопление, което в преобладаващата си част се осъществява на твърдо гориво. В резултат на газификацията на промишления и обществения сектор след 2001 г. се отчита рязко понижаване на средногодишните нива на ФПЧ10 – с над 50%, но въпреки това същите остават твърдо над нормите и сравнително постоянни през последните години. Очаква се с продължаващото газифициране на частните жилищни сгради да се постигне допълнително постепенно намаляване на нивата на ФПЧ10 през следващите няколко години.

В автоматичната измервателна станция в гр. Видин е отчетена средногодишна концентрация на ФПЧ10 от 56.7 μg/m3. Броят на дните с регистрирани превишения е 157. Превишенията също са с подчертано сезонен характер – от октомври до април, което води до извода, че основният източник на замърсяване на въздуха с ФПЧ10 е отоплението в битовия и обществения сектор. В град Видин не е започнала и не се очаква в обозримо бъдеще газификация, поради което тенденцията е към запазване на сравнително високите нива на ФПЧ10 и за напред.

Данните на РИОСВ - Монтана през 2012 г. показват, че в малките общини замърсяването на въздуха се дължи основно на бита при ползването на твърди горива през отоплителния сезон, а така също и на автотранспорта, особено в тези, през които преминават републикански пътища. Промишлената дейност в тези общини е силно ограничена и не води до сериозно замърсяване на въздуха.

В община Монтана продължава газификацията на котелни инсталации в не промишлени обществени обекти (преустройство на съществуващи котелни от течно гориво на природен газ и резервен вариант – нафта) и на частни жилищни сгради, в резултат на което се наблюдава известно облекчаване на замърсяването от горивни процеси. Въпреки това не се отчита значително намаляване на съдържанието на фини прахови частици във въздушния басейн над града, главно поради повишената през годините консумация на твърдо гориво в бита през отоплителния сезон и засиления автомобилен трафик. Положителна тенденция е стабилното намаляване на концентрациите на серен диоксид и запазването на сравнително ниски стойности на азотен диоксид.

В община Видин също се наблюдава положителна тенденция към намаляване броя на наднормените концентрации на ФПЧ10. Общинската администрация и другите заинтересовани ведомства полагат усилия за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез реализиране на пакет от мерки, включени в Програмата за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми в РОУ на КАВ – Видин, част от Общинската програма за околната среда.

Повърхностни и подземни води

Природните води, като компонент на околната среда са от особено значение за живота на нашата планета. Водата е едно от най-разпространените вещества в природата. Запълва огромни океански и морски басейни, образува езера, натрупва се във вид на ледници в полярните области и високите планини, тече в речните долини и образува реки, навлиза в порите на скалите и формира подземни басейни. Изпълва тропосферата, като образува облаци, от които пада във вид на валежи. Водата влиза в състава на клетките и тъканите на всички живи същества. Тя създава онази физико-химична среда, без която е невъзможно осъществяването на основния процес при живите същества - обмяната на веществата. С други думи тя се явява свързващо звено между организмите и обкръжаващата ги среда. Антропогенното въздействие предизвиква количествено изтощаване и замърсяване на водните ресурси.

Основните изисквания за подобряване на качеството на водите (повърхностни и подземни) са базирани на Закона за водите и подзаконовите актове към него, които транспонират изискванията на Рамковата Директива за водите 2000/60/ЕО, за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за водите

Една от основните цели е да се постигне "добро състояние" на повърхностните води и подземните водни тела (ПВТ), чрез определяне на цели за качество и подходящи мерки. Специфичните цели и мерки за подобряване на качеството на повърхностните води са определени в плановете за управление на речните басейни, публикувани през месец декември 2009 г., и одобрени със заповед на министъра на околната среда и водите. Първите ПУРБ са за срок от 6 години - до 2015 г., след което подлежат на актуализация на всеки шест години.

Екологичното и химичното състояние на повърхностните води е определено на база на данните от програмите за мониторинг. Въз основа на характеризиране и оценка на въздействията, басейновите дирекции са разработили програми от мерки за постигане на „добро състояние” на водите.

Друга основна цел е да се постигне "добро състояние" на подземните водни тела, чрез избор на цели за качество и подходящи мерки. Специфичните цели и мерки за подобряване на качеството на подземните води са определени в плановете за управление на речните басейни. Дейностите и програмите от мерки за намаляване на замърсяването с нитрати от земеделски източници се планират и разработват в съответствие с Директива 91/676/ЕИО, която е транспонирана Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и продоволствието, обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., в сила от 11.03.2008 г., изм. и доп., бр. 97 от 9.12.2011 г.

Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони е утвърдена със Заповед № РД 141/07.03.2011 г. на министъра на околната среда и водите и №РД 09-189/24.03.2011 г. на министъра на земеделието и храните и ще бъде изпълнявана за период от четири години.

По данни на Националния статистически институт по степен на изграденост на водоснабдителна мрежа, Северозападният район е с дял на водоснабденото население 99.4% за 2011 г. при среден показател за страната 99.2%.

На основание действащата към момента нормативна уредба в областта на водите и в рамките на териториалния обхват, РИОСВ - Плевен осъществява превантивен, текущ и последващ контрол на обекти, формиращи отпадъчни води.

Контролната дейност по водите се осъществява по поречия. В обхвата на инспекцията са поречие Вит, поречие Осъм, част от поречие Искър, участък от р. Видима (поречие Янтра), участък от р. Дунав.

Съгласно Закона за водите, басейновите дирекции изработват и предлагат за утвърждаване програмите за мониторинг на водите. В периода 2010 г. – 2012 г. мониторинга на водите се изпълнява съгласно Заповед № РД-715/02.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите.

Оценка по биологични елементи за качество е направена в съответствие с изискванията на Приложение №6 от Наредба № Н-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Оценката по поречия е както следва:

Поречие Искър - състоянието на водите от поречието в района на РИОСВ Плевен са в умерено състояние.

Поречие Вит - участъка от р. Вит между устието и вливането на р. Тученица не е в добро състояние. Останалата част от поречието е в добро и много добро състояние.

Поречие Осъм - в много лошо състояние са водите на р. Осъм в пункта при с. Черквица. Водите от поречието като цяло са в умерено състояние.

През 2012 г. е проведен мониторинг на повърхностни води, речни водохващания, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, по изготвена от БДУВДР Програма за контролен мониторинг в защитените територии.

Оценката и определянето на категоризацията за 2012 г. е извършена въз основа на резултатите от физикохимични анализи изготвени от Регионалните лаборатории към ИАОС, микробиологичните изследвания от РЗИ, данните от собствен мониторинг на ВиК дружествата, съобразени с изискванията на Приложение 1 към Наредба № 12/2002г.

Оценката по специфични замърсители, химични елементи и други вещества. е направена в съответствие с изискванията на Приложение № 7 от Наредба № Н-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Обработени са резултати от изпитване на водни проби за периода на изпълнение на Заповед № 715/02.08.2010 г. - от м.08.2010 г. до 31.12.2012 г. Резултатите от направените анализи на повърхностни води на територията на РИОСВ - Плевен показват, че няма превишени концентрации на специфични замърсители и химически елементи.

Оценката на химическото състояние на съдържанието на приоритетни вещества и изпълнение на СКОС е съгласно Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители от 09.11.2010 г. Направените анализи на водни проби от пунктовете за мониторинг на повърхностни води на територията на РИОСВ - Плевен показват, че няма превишени концентрации на приоритетни вещества.

Отпадъчните води на гр. Плевен и промишлената зона на гр. Д. Митрополия се пречистват в ПСОВ с. Божурица. Станцията е с механично и биологично стъпало, извършва се обезводняване на утайките. Няма съоръжения за отстраняване на биогенни елементи. Водите се пречистват до ИЕО по показателите, определени в разрешителното за заустване, с изключение на общ азот и общ фосфор. Съоръженията от ПСОВ са в лошо техническо състояние – нуждаят се от реконструкция. В РИОСВ е внесено инвестиционно предложение “Интегриран воден цикъл Плевен – Долна Митрополия”, с което се предвижда реконструкция и рехабилитация на съществуващата ПСОВ в с. Божурица. Пречиствателната станция ще обслужва група населени места от общините Плевен и Долна Митрополия.

Канализационната система на гр. Плевен е от смесен тип. Поради малката проводимост на канализацията в централната градска част на Плевен, през отливните канали на някои дъждопреливници се изливат битови води в р. Тученица. Това е и една от основните причини за лошия статус на реката. Необходима е реконструкция на канализационната мрежа в югозападната част на града.

В средното течение на р. Осъм работи ПСОВ Ловеч, проект финансиран по ИСПА, мярка 2002/BG/16/Р/РЕ/011. Станцията е с механично и биологично стъпало. Няма съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. Станцията работи с добър ефект на пречистване.

Отпадъчните води от гр. Троян се пречистват в пречиствателна станция с механично и биологично стъпало. Има съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. През периода са констатирани незначителни отклонения от ИЕО по показателите БПК5 и ХПК.

Отпадъчните води от централната градска част на гр. Априлци, след ПСБОВ, заустват в р. Видима. Съоръжението е за механично и биологично пречистване и работи добре.

В строителство са канализационни мрежи с пречиствателни съоръжения за отпадъчни води в селата Шипково, Гложене, Петревене, Румянцево и Торос. Строежите са финансирани по Програма за развитие на селските райони. Предстои въвеждането на пречиствателните станции в експлоатация. В края на 2012 г. е въведена в експлоатация ПСОВ с. Тодоричене.

Най-честите нарушения на екологичното законодателство в областта на водите са свързани с неефективна работа на пречиствателните съоръжения за отпадъчни води, при което в повърхностните водни обекти, заустват не пречистени води.

Оценка за състоянието на повърхностните и подземни води на територията на РИОСВ - Плевен е следната:

През периода няма констатирани аварийни изпускания на приоритетни, приоритетно опасни и специфични замърсители в повърхностни водни обекти, в района на инспекцията. Състоянието на повърхностните води е добро, с изключение на някои пунктове след големи населени места, р. Тученица, след гр. Плевен. Подземните води в пунктовете за мониторинг, отговарят на стандартите за качество, съгласно Приложение №1 от Наредба №1/2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изключение на подземните води в 6 пункта, по показателите Mg, Mn, Gr, амониеви йони, нитрати.

Въведена е в експлоатация ПСОВ с. Тодоричене, общ. Луковит. В строителство са канализационни мрежи с ПСОВ на селата Шипково, Гложене, Петревене, Румянцево и Торос, предстои въвеждането им в експлоатация. В строителство е ПСОВ на Софарма АД, площадка с. Врабево, предстои въвеждане в експлоатация.

Всички агломерации с население над 10 000 е.ж. имат инвестиционни проекти за подобряване инфраструктурата за питейни и отпадъчни води. Четири общини са бенефициенти по договори за финансиране на инвестиционните проекти за подобряване инфраструктурата за питейни и отпадъчни води.

И през 2012 г. относно качествения състав на водоприемниците в района на Област Враца се забелязва тенденция към задържане и подобряване състоянието на водите в сравнение с предходните години. Независимо от регистрираните единични превишения на някои от показателите, по-голямата част от тях трайно запазват стойности под допустимите норми за съответната категория на водоприемника.

Замърсяването на повърхностните води е широко разпространено в земеделските и градски райони и се характеризира с комплексно замърсяване с биогенни елементи (азот и фосфор), някои тежки метали, органични замърсители и продукти от тяхното разграждане.

Качеството на водите и водните екосистеми е в зависимост от редица фактори, включващи употреба на химически вещества, начин на обработка на земята, а също така и природните дадености.

При анализ на показателите БПК5 и разтворен кислород в пунктовете, контролирани от НСМОС на територията на Врачанска област за последните години се наблюдава трайна тенденция към подобряване качествата на повърхностните води, като за изтеклата година не е регистрирано нито едно превишение по тези показатели.

Контролната дейност по компонент “Води” се осъществява по поречия. В териториалния обхват на РИОСВ - Враца попадат част от поречията на реките: Огоста, Искър и Дунав. През 2012 г. в сектор води във връзка с осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол са извършени 292 бр. проверки на обекти формиращи отпадъчни води, от които 223 бр. планови и 69 бр. извънредни.

Обработени са 25 бр. информационни карти за 2011 г. на обектите, контролирани от РИОСВ - Враца, формиращи емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества, общи и специфични замърсители и заустващи във водни обекти и включени в “Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води /КИС/” по Наредба №1/2011 г. на Закона за водите. Данните от информационните карти и протоколите от осъществения от РИОСВ - Враца контролен мониторинг са въведени в КИС на МОСВ в указаните срокове.

Във връзка с прилагане на Наредба № 7/2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, през 2012 г. са извършени проверки и пробонабиране от отпадъчните води на дружествата с изградени локални пречиствателни станции за производствени отпадъчни води и заустващи в канализационните колектори на населените места. Основните проблеми, които са констатирани по време на проверките се дължат на неефективната работа на съществуващите пречиствателни съоръжения, поради недобрата им експлоатация и/или моралната и физическата им амортизация. За констатираните несъответствия на операторите са издавани предписания, които своевременно са изпълнявани.

За констатирано несъответсвие с изискванията на екологичното законодателство в областта на водите са издадени 18 бр. предписания, от които 15 бр. са изпълнени, 1 бр. не е изпълнено, за което е съставен акт и на 2 бр. предстои проверка през следващата година.

През годината е пусната в експлоатация пречиствателна станция за отпадъчни води на предприятието за млекопреработка на “Млечен рай-2” ООД в кв. Бистрец, поради което е отменена Заповед №119/12.11.2010 г. на Директора на РИОСВ - Враца, с която е прекратено изпускането на отпадъчни води от предприятието към река Лева, до постигане на индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителното за заустване. На фирмата е разрешено заустването на пречистени отпадъчни води в река Лева при спазване на индивидуалните емисионни ограничения. След пускане на пречиствателната станция в експлоатация, при осъществения контролен и собствен мониторинг не са регистрирани превишения над ИЕО и всички изследвани показатели отговарят на индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителното.

Извършена е съвместна проверка с експерти от БДУВДР-Плевен във връзка със сигнал за неосигуряване на екологичния минимум на отток на р. Ботуня, след ВЕЦ "Луна". Не са установени нарушения, поради маловодието ВЕЦ-а не работи, речения отток изцяло преминава през рибния проход.

Експерти са взели участие в 7 бр. Общински експертни съвети по устройство на територията в Общините Мизия, Борован, Козлодуй, Враца и Оряхово.

През годината са изготвени 12 бр. решения за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционни предложения за изграждане на ПСОВ, канализационна мрежа и съпътстващата я водопроводна мрежа, за изграждане на водовземни съоръжения за добив на подземни води, за риборазвъждане и за изграждане на дига.

През годината редовно се е изпълнявала програмата на “АЕЦ-Козлодуй” ЕАД за собствен нерадиационен мониторинг на повърхностните, подземните и отпадъчни води на и около площадката на фирмата, чрез сключен договор с Регионална лаборатория - Враца. Редовно е извършван анализ на показателя обща бета - активност на проби от отпадъчните води на АЕЦ-Козлодуй, при което не са установени наднормени стойности.

Като цяло на територията на РИОСВ - Враца всички фирми, които заустват производствени отпадъчни води в повърхностни водни обекти имат издадени разрешителни за заустване. Основните екологични проблеми са: липса на ПСОВ на селищата с население над 10 000 еж; неефективни, амортизирани или недобре поддържани пречиствателни съоръжения на контролираните обекти, подлежащи на разрешителен режим; съществуването на множество малки животновъдни стопанства, неотговарящи на добрите земеделски практики по отношение на третирането на формираните отпадъчни води.

В област Враца основен дял на заустваните отпадъчни води се пада на промишлените предприятия и на домакинствата (битово-фекални отпадъчни води), като дела на промишлените отпадъчни води през последните години значително е намалял. Причина за това е прекратяване на производствената дейност на големите производствени мощности.

В областта има изградена и функционира една Градска пречиствателна станция за отпадъчни води в гр. Враца. И през изтеклата година при извършваните контролни проверки и анализи на взетите водни проби от отпадъчните води са установени стойности над индивидуалните емисионни норми определени в разрешителното за заустване. Град Враца е с по-голяма степен на изграденост на канализационната система и проектния капацитет на станцията е недостатъчен да поеме цялото количество формирани отпадъчни води. Освен това ГПСОВ-Враца е морално и физически остаряла, което е една от причините за неефективната и работа.

На територията на област Враца голяма част от жителите не са обхванати в канализационни системи. Градовете Враца, Мездра и Козлодуй са с по-голям процент на изграденост, а Бяла Слатина, Оряхово и Роман са по-слабо канализирани. Работи се по проектиране и изграждане на канализационни мрежи в общините чрез финансиране по различни програми.

По отношение чистотата на водите като цяло се наблюдава намаляване на констатираните нарушения, както и трайна тенденция към подобряване качествата на повърхностните водни обекти на територията контролирана от РИОСВ - Враца.

Като цяло на територията на РИОСВ - Враца всички фирми, които заустват производствени отпадъчни води в повърхностни водни обекти имат издадени разрешителни за заустване.

Дейностите, на територията на РИОСВ - Враца, които подлежат на засилен контрол по отношение чистотата на водите са млекопререботващите предприятия, предприятията за преработка на плодове и зеленчуци, за винопроизводство, инсталации за обезводняване на отпадъчни нефтопродукти и животновъдни обекти.

Химичното състояние на подземните води се оценява въз основа на лабораторни анализи на водни проби, като за всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране.

В сравнение с 2011 г. резултатите от извършените лабораторни анализи през 2012 г. показват наднормено съдържание на нитрати при пункт ТК ПС “Мраморен”, стойностите варират от 54,5 – 138 мг/дм3, при ПДК (50 мг/дм3), дължащо се предимно на пренаторяване на земеделските земи, както и вследствие на животновъдната дейност в района.

Наблюдава се добро химично състояние на следните подземни водни тела, попадащи на територията на област Враца: BG1G0000Qal004 - Порови води в Кватернера (Цибърска низина), BG1G0000Qal014 - Порови води в Кватернера (р. Цибрица), BG1G00000N2034 - Порови води в Неогена (Ломско-Плевенска депресия), BG1G000K1ap043 - Карстови води в Мраморенския масив и BG1G0000TJK045 - Карстови води в Централния Балкан.

Риск от негативно влияние, в следствие на повишени концентрации на показателите Fe и Cl се проявява за водно тяло BG1G0000Qal005 - Порови води в Кватернера (Козлодуйска низина).

Риск от негативно влияние, в следствие на повишени концентрации на показателите NO3, PO4, SO4, Fe, Cu, Zn от земеделие се наблюдава за водни тела BG1G0000Qal016 - Порови води в Кватернера (р. Скът) и BG1G00000Qp027 - Порови води в Кватернера (Врачански пороен конус).

Територията, контролирана от РИОСВ – Монтана, попада в обхвата на Дунавски район за басейново управление с център гр. Плевен. Контролираните от РИОСВ - Монтана поречия на териториите на областите Монтана и Видин са поречие Дунав, поречие Огоста и поречие западно от Огоста.

На територията, контролирана от РИОСВ – Монтана, протичат десет по-големи и по-малки реки, на които по утвърден график, периодично се извършва мониторинг. Контролът на качествата на повърхностните води за 2012 г. се осъществява на 21 пункта от НСМОС, съгласно Заповед РД - 715/02.08.2010 г. на МОСВ.

На основание чл. 135, ал. 1, т. 9 от Закона за водите е приета Наредба №Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностни води (Обн. ДВ., бр. 22 от 05.03 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.), с която се уреждат редът и начинът за характеризиране, класифициране и представяне на състоянието/потенциала на повърхностните водни тела. С наредбата се определят и изискванията за определяне на повърхностните водни тела в границите на всеки район за басейново управление.

Резултатите от анализите за състоянието на вътрешните реки в региона през 2012 г. са следните:

Реките Огоста (без долното течение и устието) и западно от нея показват стабилизиране на резултатите от последните години и с малки изключения по показатели “амоняк” в пункта на р. Цибрица при с. Смоляновци; “неразтворени вещества” в пунктовете: р. Огоста след гр. Монтана, р. Ботуня, р. Огоста при с. Кобиляк. Влошени са показателите на р. Цибрица в пункта с. Д. Цибър по показателите “неразтворени вещества”, “нитрити” и ”нитрати” през почти целия период; по показател “амоняк” и “нитрати” в пункта на р. Лом при с. Горни Лом и “нитрити” във водите на р. Огоста при с. Кобиляк, по показател “арсен” в пунктовете на р. Огоста над гр. Чипровци и преди язовир “Огоста”.

На територията на РИОСВ – Монтана през 2012 г. не са констатирани превишения на СКОС. Към април 2013 г. все още не са пристигнали резултати от анализа на тежките метали, в групата на приоритетните вещества от пункт - р. Тимок при гр. Брегово. Налице е една продължителна тенденция на трайно подобрение на качеството на повърхностните води. Поддържа се относително устойчиво равнище, както по отделните показатели, така и по отделните поречия. Средногодишните концентрации на тежки метали през последните години намаляват, както и на съдържанието на вещества със синтентичен произход, като детергенти, нефтопродукти, цианиди и т.н.

По–голямата част от обектите на територията на РИОСВ – Монтана, формиращи отпадъчни води, притежават разрешително за заустване на отпадъчните води в повърхностни водни обекти или комплексно разрешително, в които са определени индивидуални емисионни ограничения за формираните от дейността им отпадъчни води по определени показатели в зависимост от характера на съответното производство. Постигането на заложените в разрешителните ИЕО преди заустването на отпадъчните води във водоприемник или канализационна система се осъществява чрез пречиствателни съоръжения (мазниноуловители, каломаслоуловители, локално пречиствателни станции за битово - фекални и химически замърсени отпадъчни води и т.н).

През 2012 г. бе разработен нов софтуер за разрешителни и мониторинг при управлението на водите в Република България - Информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите (ИСРМУВ).

Съгласно Заповед №РД - 821/30.10.2012 г., РИОСВ - Монтана от 01.11.2012 г. започнаха въвеждането на данни от контролната дейност по влезли в сила разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, издадени по ЗВ и на комплексни разрешителни, издадени по ЗООС, включени в Информационната система. В изпълнение на влязлата в сила заповед на задължителен контрол подлежат всички обекти, които заустват в повърхностни води и подлежат на разрешителен режим по Закона за водите, както и такива за които се изисква издаване на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда. Пробовземанията се извършват 2 пъти годишно (първо и второ полугодие) за всяко заустване от даден обект, като броят на обектите в утвърдения списък на обектите, формиращи отпадъчни води и заустващи в повърхностни води, подлежащи на задължителен емисонен контрол от страна на РИОСВ – Монтана са: през 2011 г. – 25 броя, през 2012 г. – 23 броя, 2013 г. – 29 броя.

По отношение състоянието на канализационните системи по-големите промишлени центрове в региона - градовете Видин, Лом, Берковица, Белоградчик и Кула са с изградени смесени канализационни системи, в които са включени предимно битово – фекални, производствени отпадъчни и дъждовни води. Смесените отпадъчни води са заустени във водоприемниците без пречистване. Градовете Видин и Лом заустват в р. Дунав градските си канализационни колектори чрез канални помпени станции. Частични канализационни колектори са изградени и в някои по-малки населени места – гр. Бойчиновци, гр. Димово, гр. Грамада, с. Лехчево, с. Расово, с. Рабиша и други. В някои от селищата в региона се изграждат или разширяват канализационните системи. Останалата част от селищата на територията, контролирана от РИОСВ - Монтана са без изградени канализационни системи.

Градската пречиствателна станция на гр. Монтана с капацитета си от близо 18 000 куб. метра пречистена вода за денонощие напълно задоволява нуждите на гр. Монтана. Предвидено е тя да може да се разширява така, че да задоволи в бъдеще нуждите и на 100 000 е.ж. на гр. Монтана. Станцията е третата крачка към чиста околна среда след газификацията на града и успешната експлоатация на депото за твърди битови отпадъци, построено също с финансиране по програма ИСПА. Тя е единствена в Северозападна България, а ролята й в екологията има европейско значение. Водата се пречиства с екологични агенти, които не замърсяват околната среда, а почистените утайки ще бъдат използвани за наторяване. Успоредно с изградената ПСОВ Монтана бяха изградени два събирателни колектора – източен довеждащ колектор, който събира отпадъчните и дъждовни води от нова промишлена зона в ляво от пътя Монтана – Враца и западен главен събирателен колектор І, които събира отпадъчните и дъждовни води от жилищните квартали и промишлената зона на гр. Монтана, като в него е заустен и източен довеждащ колектор. Същият е заустен на вход ПСОВ Монтана. Станцията е с механично и биологично стъпало, като липсва съоръжение за отстраняване на фосфора. ГПСОВ – Монтана до настоящият момент работи ефективно и с добър ефект на пречистване.

На 12.09.2012 г. в град Монтана между министърът на околната среда и водите Нона Караджова и община Монтана бе подписван най-големия проект на общината за разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителната мрежи на град Монтана. Стойността на безвъзмездната финансова помощ е 54,5 млн. лв. и се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013".

Населените места Берковица, Лом и Видин към края на 2012 г. са все още без изградени ГПСОВ. Проектите за водния цикъл на гр. Лом и гр. Берковица са разгледени и съгласувани на Областен експертен съвет по устройство на територията към Областна администрация – Монтана, провел се през февруари 2012 г. Теренът, отреден от страна на Община Лом за изграждане на ПСОВ - Лом, е в района на каналната помпена станция, посредством която се прехвърлят отпадъчните води от града в р. Дунав.

На 26.11.2012 г. в Министерството на околната среда и водите бе подписан проекта за воден цикъл на Видин. Това е най-мащабният проект в община Видин на стойност 75 милиона лв. Той ще се изпълнява по оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г.", процедура "Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерация с над 10 000 еквивалент жители".

През 2012 г. в сравнение с предходните години вследствие на завишения контрол върху обектите, формиращи отпадъчни води по поречията на реките Дунав, Огоста, Лом, Ботуня, Цибрица, Тополовец, Войнишка, Видбол и Арчар, както и на изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води и комплексни разрешителни, се наблюдава подобряване емисионното състояние на водите на съответните водоприемници.

Не са констатирани аварийни изпускания на приоритетни, приоритетно опасни и специфични замърсители в повърхностни водни обекти. Също така за този период не са констатирани залпови замърсявания на водите от дейността на обектите, формиращи отпадъчни води, на територията на РИОСВ - Монтана.

Основен проблем в направление “Опазване на водите” и през 2012 г. си остава ниската степен на изграждане на канализацията на населените места и ПСОВ, особено в малките градове с население над 2 000 жители и селските райони. Липсват изградени пречиствателни станции за отпадъчни води в големите градове на двете области - гр. Видин, гр. Лом и гр. Берковица. Изградената и пусната в експлоатация през 2009 г. ПСОВ на гр. Монтана е единствената функционираща пречиствателна станция за двете области. В процес на строителство са Канализационната система с ПСОВ на гр. Димово, Канализационната система с ПСОВ на с. Расово, общ. Медковец и ПСОВ на гр. Вършец.

Друг проблем в областта на опазване на водите е свързан с неспазване на емисионните норми, заложени в издадените разрешителните, вследствие на неефективна работа на съществуващите пречиствателни съоръжения или липсата на такива, при което във водните обекти се заустват непречистени отпадъчни води.

От извършения текущ и последващ контрол през 2012 г. на обектите се констатира повишаване на екологичната култура на операторите на инсталации, формиращи отпадъчни води, свързано с опазването и подобряване състоянието на водните екоситеми и устойчиво използване на водите. Отчитат се положителни резултати при поддържането в добро техническо и експлоатационно състояние на пречиствателните съоръжения, което се отчита както в броя на операторите, на които през 2012 г. са наложени санкции спрямо 2011 г., така и при анализа на проведеният задължителен емисионен контрол на обектите, включени в списъка на министъра на ОСВ за 2012 г.

По отношение регистрирането на трансгранични замърсявания водите на р. Дунав или от плавателни съдове, направление “Опазване на водите” поддържа контакт с Басейнова дирекция „Дунавски Район” с център гр. Плевен, Гражданска защита, гр. Видин и гр. Монтана и Регионален граничен сектор, гр. Видин, като реагира своевременно на всеки подаден сигнал, съвместно с експертите на Регионална лаборатория, гр. Монтана в съответствие с нормативната база.