Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район

Регионалният план за развитие на Северозападен район (2007-2013 г.) и Aктуализираният документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район (2011-2013 г.) не включват конкретни проекти за реализиране и не съдържат конкретни инвестиционни намерения и собствени бюджети.

Мерките, заложени в Становище по ЕО № 3-2/2005 г. на Mинистъра на околната среда и водите, са отразени в РПР на СЗР и в Актуализирания документ за изпълнението му и целят очертаването на стратегическа рамка за устойчиво интегрирано развитие на района чрез дефинирането на стратегически приоритети, цели и мерки и обобщаване на източниците на финансиране и финансовите средства за постигането им.

1. Изграждането на ПСОВ да бъде в съответствие с Националната програма за изграждане на ГПСОВ над 10 000 екв.ж., ГПСОВ от 2 000 екв.ж. до 10 000 екв.ж. и в срокове съгласно Наредба No.6 (ДВ бр.97/2000 г.).

Анализ, мерки и перспективи за развитие на ВиК инфраструктурата в Северозападен район са представени в АДИ на РПР на СЗР 2011-2013 г., Приоритет 1, Специфична цел 1.2: „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура”. Реализират се проекти, свързани с техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти за интегрирано управление на водите – реконструкция, разширение и модернизация на водоснабдителната и канализационната мрежи, на съществуващите ПСОВ и изграждане на нови пречиствателни съоръжения по ОПОС.

По данни на НСИ населението на Северозападен район, обхванато от канализационни мрежи през 2011 г. е с най-нисък дял – 57.6%, а делът на населението, обхванато от пречиствателни станции за отпадъчни води на територията на района е 32.9%. Остават нерешени проблемите, свързани с незадоволителното състояние на инфраструктурата за канализация, пречистване на отпадните води и доставяне на прясна питейна вода.

На територията на РИОСВ - Плевен са действащи три градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ с. Божурица, ПСОВ гр. Ловеч, ПСОВ гр. Троян), които са с механично и биологично стъпало.

За област Враца пречиствателна станция за отпадни води - ГПСОВ - има само в гр. Враца. Влагане на утайки от ГПСОВ за нуждите на земеделието за момента не се извършва.

Отпадъчните води на гр. Монтана се отвеждат и пречистват в ГПСОВ - Монтана. Водата се пречиства с екологични агенти, които не замърсяват околната среда, а почистените утайки ще бъдат използвани за наторяване.

В Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие (РПР) на Северозападен район (СЗР) 2011-2013 г. към Приоритет 1 „Развитие на транспортната, техническа и екологична инфраструктура” по Специфична цел: 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е посочено, че интервенциите в сферата на екологичната инфраструктура са насочени към подобряване на водоснабдителни и канализационни системи в т. ч. изграждане на нови и разширяване на съществуващи пречиствателни съоръжения.

По ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на територията на Северозападен район по данни на ИСУН към април 2013 г. са сключени договори за 41 проекта, свързани с техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти, подготовка, изпълнение, подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води (в агломерации с над 10 000 екв. ж. в населени места с над 2 000 екв. ж. и в населени места с под 2 000 екв. ж.). Проектите ще допринесат за подготовката на качествени и пълни инвестиционни проекти за подобряване на ВиК системата, подобряване на съществуващата система за управление на питейните и отпадъчните води на територията на общините, за постигането на съответствие с изискванията на законодателството в областта на опазването на околната среда. Важно е предвиждането на конкретни ангажименти за подобряване ефективността на съоръженията, което ще способства за подобряване екологичното състояние на водните басейни в Северозападен район.

В Северозападен район се наблюдава слабо изразена тенденция към трайно намаляване на общите количества отпадъци, съгласно анализите към проекта на Националната стратегия за околна среда 2009-2018 г. По данни на НСИ през 2011 г. делът на населението в СЗР, обхванато от системи за организирано сметосъбиране достига 99,4%, по-висок от средния за страната (98.9%). От общото количество на събраните битови отпадъци в страната, 12% са събрани в Северозападния район (НСИ, 2011). Най-много депа за битови отпадъци функционират в област Плевен - общо 10.

Районът като цяло се нуждае от съществено подобряване на системата за сметосъбиране и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците в ограничен брой регионални депа.

В стратегическата част на актуализирания документ е отразено, че продължаващото замърсяване на околната среда и наличието на замърсените територии изисква през следващите години насочване на инвестиции в сферата на управление на отпадъците в изпълнение на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и Директива 1999/31/ЕЕС за депониране на отпадъци. Ще се стимулират интервенции по отношение депонирането, обезвреждане и рециклирането на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии.

Общините на територията на Северозападен район имат общински програми за управление на отпадъците, приети от общинските съвети. Общинските програми за управление на отпадъците са неразделна част от програмите за околна среда и се приемат от общинските съвети по реда на Закона за опазване на околната среда.

По ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на територията на Северозападен район по данни на ИСУН към април 2013 г. са сключени договори за 7 проекта свързани с управление на отпадъците. Проектите ще допринесат за подготовка на качествени и пълни инвестиционни проекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъците на територията на общините, изграждане на необходимата инфраструктура за екологосъобразно обезвреждане на количеството битови отпадъци, за постигането на съответствие с изискванията на законодателството в областта на опазването на околната среда.

Ефективното управление на отпадъците изисква активното и отговорно участие на всички граждани. Разяснителните кампании и участието в екологични проекти на училищата е правилна стъпка към утрешното опазване на природата от замърсяване. Пестенето на природни ресурси и намалявано на количествата депонирани рециклируеми отпадъци може да се постигне чрез увеличаване броя на рециклиращите и обезвреждащи предприятия. С разделянето на отпадъчните вещества, които спадат към различни категории, с правилното им съхраняване, разделното им предаване за последващо третиране се спомага за предотвратяване на негативните последици за околната среда.

3. При изготвяне на проекти за депа за отпадъци да се обследва възможността за изграждане на съоръжения за предварително третиране преди депониране и системи за оползотворяване на биогаза.

На територията на Северозападен район за всяко от действащите депа е изготвен и утвърден План за привеждане в съответствие с изискванията на Наредба №8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. В инвестиционните програми за всяко депо са предвидени средства и срокове за изготвяне на инвестиционен проект за закриване, саниране и рекултивация на площадката.

Мярката намира отражение в РПР на СЗР (2007-2013 г.) в рамките на приоритет 4 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда. Подобряване на екологичната инфраструктура” към цел 2. Мярката предвижда управление на битовите и промишлени отпадъци и създаване на механизми за функциониране на системата за разделно събиране, рециклиране и повторна употреба на отпадъци. Дейностите се включват в обхвата на ОП „Околна среда” и се запазват и в Актуализираният документ за изпълнение на РПР на СЗР (2011-2013 г.)

4. Приоритетно да се изграждат регионални съоръжения за третиране на отпадъци.

В стратегическата част на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2007-2013 г. в мярка 7 на Приоритет 4 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда. Подобряване на екологичната инфраструктура”, към Цел 2 е включено управление на битовите и промишлени отпадъци и създаване на механизми за функциониране на системата за разделно събиране, рециклиране и повторна употреба на отпадъци.

В Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2011-2013 г. към Приоритет 1 „Развитие на транспортната и екологична инфраструктура” по Специфична цел: 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е отразено, че ще се стимулират интервенции по отношение депонирането, обезвреждане и рециклирането на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии.

Основната подкрепа ще бъде осигурена по линия на ОП „Околна среда” 2007-2013, чрез следните приоритети:

• приоритет 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2 000 еквивалентни жители”;

• приоритет 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”.

В изпълнение на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83 от 2004 г.), транспонираща Директива 1999/31/ЕС, операторите на депата за отпадъци изготвят и представят на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено депото, план за привеждане на депото в съответствие с необходимите технически и експлоатационни изисквания. Свързаните с тях мерки, процедури и правила имат за цел предотвратяване и ограничаване на риска за човешкото здраве и на отрицателните въздействия върху околната среда в резултат на оползотворяването или обезвреждането на отпадъци, в т. ч. депонирането на отпадъци.

Регионално депо в Троян приема отпадъците на двете общини Троян и Априлци. Регионално депо Ловеч приема отпадъци от общините: Ловеч, Летница, Угърчин и съгласно договор от община София. Останалите действащи общински депа се експлоатират на основание §5 от ПЗР на Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

В експлоатация е Регионално депо Монтана (за битови и неопасни производствени отпадъци - клас „депо за неопасни отпадъци”), което обслужва общини Монтана, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец, Якимово, Вълчедръм и Криводол (област Враца). Депото е изградено на специално отреден терен в землищата на селата Крапчене и Николово и изцяло отговаря на нормативните изисквания. Изграждането му е финансирано със средства от програмите на Европейския съюз.

На територията на област Видин предстои изграждането на регионално депо на отреден терен в землището на село Жеглица, като проектът за изграждането му е съобразен изцяло с нормативните изисквания. Предвидено е бъдещето регионално депо да обслужва всички общини на територията на област Видин. Проектът за Регионалното депо се изпълнява по Приоритетна ос 2 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност.

В Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2011-2013г. към Приоритет 1 „Развитие на транспортната и екологична инфраструктура” по Специфична цел 1.2 “Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е посочено, че ще се стимулират интервенции по отношение депонирането, обезвреждане и рециклирането на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии.

Основната подкрепа ще бъде осигурена по линия на ОП „Околна среда” 2007-2013 г., чрез следните приоритети:

• приоритет 1 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 еквивалентни жители”;

• приоритет 2 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”.

По данни на ИСУН (април 2013 г.) към изпълнението на мярка 5 по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на територията на Северозападен район са приключили 5 проекта:

• Бенефициент Община Козлодуй, наименование на проект – „Подготовка на проект за управление на отпадъците в Община Козлодуй - регион Оряхово”, на стойност 502 418 лв.;

• Бенефициент Община Кнежа, наименование на проект – „Подготовка на проект за управление на отпадъците в Община Кнежа - регион Оряхово”, на стойност 570 513 лв.;

• Бенефициент Община Бяла Слатина, наименование на проект – „Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Бяла Слатина”, на стойност 784 184 лв.;

• Бенефициент Община Лом, наименование на проект – „Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Лом”, на стойност 214 866.00 лв.;

• Бенефициент Община Враца, наименование на проект – Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от община Враца и община Мездра”, на стойност 95 262 лв.

6. Да се разработят и реализират мерки за устойчиво решаване на проблема с отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй”.

Мерките за решаването на проблема с отработеното ядрено гориво на АЕЦ Козлодуй не са обект на политиката за регионално развитие, а на националната политика в областта на ядрената енергетиката и не е възможно да се разработват и реализират в рамките на РПР.

Разработването на система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите не е обект на Регионалния план за развитие.

По данни на Изпълнителната Агенция по Околна Среда (ИАОС) водоплощната ерозия засяга над 60% от земеделските земи на територията на страната, като площното разпространение на ерозионните процеси през 2009 г. възлиза на 10 395 397 ha. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1.7% от територията на страната, а с умерен 9.2%. На територията на Северозападен район най-широко разпространение на процеса е установено в общините в област Ловеч и община Чупрене в област Видин.

По данни на ИАОС по показател среден интензитет на водоплощната ерозия в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 4.3 t/ha/y, следвана от община Ябланица – 2.9 t/ha/y, община Угърчин – 2.7 t/ha/y, община Чупрене – 2.1 t/ha/y. Най-ниска стойност е отчетена в община Априлци – 2.0 t/ha/y.

По показател загуба на почва в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 1.6 mln t, следвана от община Троян – 0.7 mln t, община Априлци и община Ябланица – 0.5 mln t. Най-ниска стойност е отчетена в община Угърчин – 0.4 mln t.

Една от основните причини за антропогенно вкисляване на почвите е дългогодишното минерално торене с кисели азотни торове, особено когато е самостоятелно без съпътстващо фосфорно и калиево торене. Периодичното повърхностно преовлажняване на почвите в някои райони е предпоставка за вкисляването им.

В РИОСВ – Плевен няма информация за значителни ерозионни процеси през 2012 г. Оценка на водната и ветрова ерозия за всяка година се извършва чрез математически модел в ИАОС. След анализ на резултатите от изпитването по показатели е констатирано, че няма превишения спрямо базовите показатели относно засоляване на почвите.

През 2012 г. са взети почвени проби от РЛ в гр. Плевен от пунктовете в с. Велчево и с. Ракита. Взети са проби от 4 точки в две дълбочини: от 0-20 см и от 20-40 см. Анализира се киселинността на почвите – Ph (KCl) и степента на наситеност на почвите в бази (V%). След анализ на резултатите се констатира, че има незначително превишение по показател pH (KCl) спрямо базовите показатели за пункта в с. Велчево. За пункта в с. Ракита резултатът от изпитването е рН >5 и не са правени останалите характеристики. Според степента на наситеност на почвата с бази (V%) е видно, че степента на вредно вкисляване е силна.

Голям дял от почвите в област Монтана са със средна податливост на ерозиране, а в област Видин - с много слаба. По данни на ИАОС водоплощна ерозия със среден интензитет се отчита в община Чупрене – 2,1 т/ха/год.

Всяка година водната ерозия е бич за р. Дунав. Добри резултати са постигнати с изграденото противоерозионно укрепване на брега на р. Дунав в района.

На територията на РИОСВ Монтана не са констатирани проблеми относно вкисляване и засоляване на почвите.

Засоляване на почвите на територията на РИОСВ - Враца не се наблюдава. През 2012 г. в рамките на НСМОС, наблюдение на процеса вкисляване се извърши от два пункта в с. Главаци, общ. Криводол и с. Баница, общ. Враца. Взети са 16 бр. почвени проби. Данните от наблюденията от извършения мониторинг сравнени с данните от предишните години свидетелстват за очертаване на трайна тенденция на вкисляване на почвите, в следствие тяхното повърхностно преовлажняване.

През 2012 г. е взето участие в една Държавна приемателна комисия за обект „Укрепване на свлачищни деформации - Укрепване на свлачище с. Горно Пещене, общ.Враца” и е издадено становище за инвестиционно предложение: „Аварийно укрепване на пътно платно, частично отводняване, възстановяване на еластична ограда на ул. „Г. Димитров” в с. Лесковец, общ. Оряхово.

През последните години зачeстиха природните бедствия, породени от климатични или човешки действия, които предразполагат към целенасочени усилия в посока на предпазване от наводнения, свлачища, пожари и замърсявания (в т.ч трансгранични замърсявания).

Интегрираният подход за развитие на региона, базиран на стратегията на РПР на СЗР косвено може да допринесе за намаляване на рисковете от ерозия, в резултат на строителни дейности, а изграждането на зелени системи да създаде условия за подобряване на микроклимата.

Програмата за развитие на селските райони ще подкрепи изпълнението на конкретната специфична цел чрез ОС 3 „Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”, мярка “Обновяване и развитие на селата”.

Интервенциите по отношение на предотвратяване на риска ще бъдат подкрепени по ОП „Регионално развитие” в рамките на приоритет 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.4 „Подобряване на физическата среда и превенция на риска” при отчитане на териториалния обхват.

8. Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията.

Съгласно Закона за водите, контролът и предприемането на мерки за защита от наводнения на територията на СЗР са в компетенцията на Басейновата дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен, която осъществява постоянен контрол, както и в компетенцията на общините, които имат задължението да информират своевременно за настъпили преливания на язовири, разливания на реки, наводнения и др.

В стратегическата част на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2007-2013 г. не са включени мерки за защита от наводненията.

В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЗР към Приоритет 1 „Развитие на транспортната, техническа и екологична инфраструктура” в Специфична цел: 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е отразено, че зачeстилите през последните години природни бедствия в следствие на климатични или човешки действия налагат целенасочени усилия в посока на предпазване от наводнения, свлачища, пожари и замърсявания. Интервенциите по отношение на предотвратяване на риска са подкрепени по ОП „Регионално развитие” в рамките на приоритет 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.4 “Подобряване на физическата среда и превенция на риска”.

Принос за изпълнението на мярката имат реализиращите се по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. 8 бр. проекти за защита от наводненията на общините Мездра, Долни Дъбник, Враца, Долна Митрополия, Монтана, Троян, Бяла Слатина и Ловеч:

• Бенефициент Община Мездра, наименование на проект – „Корекция на река Боденска бара - гр. Мездра”, на стойност 885 872 лв.;

• Бенефициент Община Долни Дъбник, наименование на проект – „Корекция на река Петърнишка бара в с. Градина ”, на стойност 890 676 лв.;

• Бенефициент Община Враца, наименование на проект – „Превенция на риска от наводнения в Община Враца ”, на стойност 1 218 608 лв.;

• Бенефициент Община Долна Митрополия, наименование на проект – „Реконструкция на охранителни (отводнителни) канали и ремонт на съществуващи към тях защитни съоръжения с цел предпазване от наводнения на с. Крушовене, община Долна Митрополия”, на стойност 885 065 лв.;

• Бенефициент Община Монтана, наименование на проект – „Предотвратяване на риска от наводнения чрез реконструкция на бреговете на река Огоста в урбанизираната територията на град Монтана, община Монтана ”, на стойност 1 034 576 лв.;

• Бенефициент Община Троян, наименование на проект – „Корекция на река Бели Осъм в централната градска част на град Троян за ц предотвратяване на ерозията на речния бряг и овладяване на риска от наводнение”, на стойност 879 641 лв.;

• Бенефициент Община Бяла Слатина, наименование на проект – „Дренбомащабни мерки за предотвратявания на наводнения чрез отводнявания на квартали в село Попица, община Бяла Слатина”, на стойност 723 081 лв.;

• Бенефициент Община Ловеч, наименование на проект – „Предотвратяване на риска от наводнения и борба с ерозията чрез реконструкция на коритото на река Осъм в град Ловеч”, на стойност 753 698 лв.

9. При устройственото планиране и проектиране да се вземат предвид границите на паметниците на културата и на техните охранителни зони, както и всички защитени по реда на специален закон територии.

Тази мярка не може да се прилага пряко чрез РПР на СЗР, тъй като това не е устройствен план.

В стратегическата част на РПР на СЗР (2007-2013 г.) в цел 1 „Постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване конкурентоспособността на местната икономика”, в приоритет 3 „Развитие на туризма, подобряване качеството на туристическите услуги”, са предвидени мерки, насочени към повишаване атрактивността на културно-историческите обекти и социализиране на паметници на културата, както и стимулиране на създаването на частни музеи и колекции и концесионирането на природни и културно-исторически обекти.

В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЗР за периода 2011-2013 г., мярката намира отражение като препоръка по отношение изпълнението на Приоритет 2 „Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика”, специфична цел 2.2 „Развитие на туризма и подобряване на туристическите услуги”, където дейностите са насочени към подобряване, обновяване и разширяване на обекти на природното и културно наследство и/или групи от такива обекти и свързаната с тях публична инфраструктура. Мерките попадащи в обхвата на специфична цел 2.2 „Развитие на туризма и подобряване на туристическите услуги” се финансират по ОП „Регионално развитие”.

По ОП „Регионално развитие” са регистрирани 11 проекта свързани с модернизацията и реконструкцията на сгради и обекти на културата, които са на обща стойност 30 204 382 лв. Проектите са на територията на общините Видин, Троян, Монтана, Тетевен, Белене, Червен бряг, Мездра, Плевен, Белоградчик и Враца.