Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, вкл. „нулева алтернатива”

7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, вкл. „нулева алтернатива”

За ПЪРВИ ЕТАП се предвижда рехабилитация на участъка, включващ възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на пътния участък, а за ВТОРИ ЕТАП доизграждане на пътният участък и рехабилитация, включващ възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на пътния участък.

Началото на трети етап км 10+938.90 е в село Чехлевци и ситуационно е обвързан с края на изпълнения пътен участък от пътен възел „Поповци” до село Чехлевци. Предпроектните варианти са насочени в посока квартал Дядо Дянко – четвъртия етап. При км 11+710 вариантите пресичат РП III-4404. При км 11+500 е разработен пътен възел тип тромпет, за връзка с РП III-4404. Краят на трети етап е след пресичането на РП III-5006 “Габрово – Узана” и ситуационно е обвързан с техническия проект на четвъртия етап. Пресичането на РП III-5006 е решено с пътен възел “Дядо Дянко”– непълна детелина. Схемата на възела е съгласувана с Община Габрово при проектирането на техническия проект на четвъртия етап.

Проучените два варианта (червен и син) са разработвани върху цифрова картна основа – цифровизирана от карти М 1:5000 в координатна система 1970 година и височинна система “Балтийска”.

На проектните варианти е направено: подробна хидроложка карта и оразмеряване на пътните водостоци; изследване на скоростите; парцеларни планове – върху планове от МЗ; геоложки доклади и технически решения на големите съоръжения. Вариантите пресичат землищата на Гачевци, Габрово и Смирненски, община Габрово, област Габрово.

Пътното трасе започва с хоризонтална крива с радиус 600м, пресича РП III-4404 и река Синкевица с мост L=600 м, минава по северния скат на Бакойския баир и след пресичането на селскостопанския път минава от южната страна на около 150 м от кв. Бакойци. Пресичането на Бакойското дере е решено с мост L=120 м. След него трасето пресича РП III-5006 и река Паничарка с надлез L=200 м и се включва в трасето на четвъртия етап. Общата дължина на червения вариант е 5.518 км.

Ситуацията е решена с хоризонтални криви рекордирани с преходни за проектна скорост 80 км/час. Минимален радиус на хоризонтална крива 250 м. Габарит на пътя е 7/10.5. Максималния надлъжен наклон е 6% и пътния участък е изследван за минималните скорости на ОТА в посока „Велико Търново - Казанлък” и обратно. Изследването показва, че е необходима допълнителна лента за товарно движение и в двете посоки. Ширината на допълнителната лента е 3.00 м. Пресичането на РП III-5006 е решено с пътен възел “Дядо Дянко” – непълна детелина. Пресичането на селскостопанския път при км 13+598 е решено със селскостопански надлез L=70 м.
Предпроектно решение за син вариант - км 10+939 – 16+010

Пътното трасе започва с хоризонтална крива с радиус 600 м, пресича РП III-4404 и река Синкевица с мост L=640 м, пресича Бакойския баир с пътен тунел с дължина 600 м и се спуска по южния скат на Бакойското дере. Пресичането на Бакойското дере е решено с мост L=160 м. След него трасето пресича РП III-5006 и река Паничарка с надлез L=200 м и се включва в трасето на четвъртия етап. Общата дължина на синия вариант е 5.071 км.

Ситуацията е решена с хоризонтални криви рекордирани с преходни за проектна скорост 80 км/час. Минимален радиус на хоризонтална крива 250м. Габарит на пътя е 7/10.5. Максималния надлъжен наклон е 6% и пътния участък е изследван за минималните скорости на ОТА в посока „Велико Търново - Казанлък” и обратно. Изследването показва, че не е необходима допълнителна лента за товарно движение и в двете посоки. Надлъжния наклон в пътния тунел е 4.00 %, а габарита на тунела е двулентов – две ленти за движение по 4.50 м и два аварийни тротоара по 0.75 м. Пресичането на РП III-5006 е решено с пътен възел “Дядо Дянко”– непълна детелина.
ПРЕДПРОЕКТНИ РЕШЕНИЯ ЗА ЧЕТВЪРТИ ЕТАП – км 16+010 - км 20+120 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+130

Участъкът започва от кв. Дядо Дянко (РП III-5006) на град Габрово до кв. Радецки (п.к. за етапна връзка) – от км 16+010 до км 20+120. Трасето е по нов терен и минава по левия бряг на реките Паничарка и Козята източно от кв. Смирненски и кв. Радецки. При км 20+120 източно от ВЕЦ “Малуша” се отделя в дясно етапна връзка с дължина 3120 м с РП I-5 (при км 160).

За етапа и етапната връзка има утвърден технически проект от 1996 година. Проекта не предлага варианти за реализирането му, поради което не се обсъждат алтернативи за местоположение. Освен това, характерът на терена не предоставя други възможности за осъществяване на етапната връзка, освен този, разработен в техническия проект.

През 2004 год. е актуализиран Техническия проект на директното трасе в четвърти участък от км 16+010 до км 20+120 и етапна връзка от км 0+000 = 20+124.24 до км 3+130 за включване към съществуващия път I-5 в посока връх Шипка.
Анализ на вариантите по етапи и компоненти на околната среда за реализацията на инвестиционното предложение

• Води. Хидроложки условия и фактори

Районът на инвестиционното предложение попада в обхвата на най-горната, лява част, от водосборната област на р. Янтра и съответно ограничена част от водосбора на р. Тунджа - в лявата, средна част от водосбора й.

Основно влияние върху проекта има частта от водосбора на р. Янтра (северна дислокация на проекта), доколкото речната съставна мрежа ще въздейства (чрез кинетичната и потенциална енергия на водното течение) „срещу направлението” на съставните части от проекта (корекции, мостове, насипи и др.). Тук основен потенциален въздействащ фактор е локалния водосбор на р. Янтра представен от площта на формиране (водосбора) на оттока на нейния ляв приток Козята река.

В случая могат да се набележат два етапа по отношение на въздействие:

- по време на строителството

Този етап ще се проявява с въздействие по отношение на повърхностните води – замърсяване с механични примеси в процеса на строителството на корекцията на р. Козята река.

По време на експлоатация на пътя, въздействието върху повърхностните водите е аналогично на всички други случай при експлоатация на пътни съоръжения. Основната заплаха е потенциална и се изразява главно в непредвидими, аварийни ситуации. Потенциална опасност представляват „мерките” за предотвратяване на заледявания през зимния период (в планински условия) и разхвърлянето на луга и други аналогични материали.

Разликите по отношение въздействието върху повърхностните води е свързан с различния брой предвидени за изграждане мостови съоръжения на водните обекти и чувствителността им по отношение на биоразнообразието при отделните варианти.
Първи етап

Участъкът е изграден. За моста над р. Янтра при км 2+303.70 са предвидени само ремонтни работи, които не засягат водното течение.

Участъкът е изграден. Не се пресичат водни течения.

Пресичане на Бакойското дере с мост L=120 м

Реализацията на пътя в Етап ІІІ по синия вариант (три броя съоръжения) е по-неблагоприятно в сравнение с червения, по който се пресича само едно водно течение.

Директното трасе засяга коритото на река Паничарка и река Козята (Козещица). Предвидени са корекции на река Паничарка:

• 
  при км. 16+480 на река Паничарка. Предвидена е стоманобетонова подпорна стена от ляво и откос 1:1, отдясно. Ширина на корекцията 15 м;
  
• 
  при км. 16+880 на река Паничарка. Предвидени са стоманобетонови подпорни стени от ляво и дясно на корекцията. Ширина на дъното 15 м;
  
• 
  при км. 18+360 на река Козята река. Предвиден е профил с откос от ляво 1:1.5, а от дясно 1:1. Ширина на дъното 20.00 м.
  

Вариантните решения за всички етапи на проекта са равностойни по отношение на почвените характеристики. Разликите произтичат от размерът и категорията на земите които ще бъдат нарушени при реализацията на предложените варианти.

Нарушения на земи и почви при Етап І няма да има. Предвидена е рехабилитация на участъка, засягащ банкетите, в които е налице антропогенно нарушаване на почвите при извършеното строителство преди 25 години.

Етап ІІ също е реализиран до бендер. Присъединяването на участъка към следващия етап е свързано с незначителни нови нарушения на земи и почви в земеделски земи в размер на 5.466 дка и земи в горски фонд в размер на 2.103 дка. Размерът на засегнати „други територии” е 5.932 дка или общо за етапа 13.501 дка.

За участъкът от пътя, обхващащ Етап ІІІ от проекта са характерни:

» кафяви горски тъмни почви – характерни са за долната част на склоновете със северно, североизточно и северозападно изложение;

» тъмносиви горски почви – заемат наклонени и полегати терени със сенчесто изложение

» сиви горски почви – характерни за билни възвишения.

Отчуждения

• 
  Син вариант – от км 10+939 до км 16+010
  
  • 
    земеделски земи – 56.152 дка
    
  • 
    горски фонд – 78.208 дка
    
  • 
    други територии - 16.322дка
    

• 
  Червен вариант - от км 10+939 до км 452
  
  • 
    земеделски земи – 66.424 дка
    
  • 
    горски фонд – 116.166 дка
    
  • 
    други територии – 16.689 дка
    

И при двата варианта засегнатите земеделски земи са от V-та, VІ-та и VІІ- ма категория. Засягат се земеделски земи и горски насаждения.

Земите принадлежащи към горският фонд представляват широколистни и иглолистни насаждения, като при синия вариант, част от територията е непригодна голина.

Размерът на отчужденията, при червеният вариант са повече (199.279 дка), в сравнение със синия вариант, при който се засягат 150.818 дка.

• 
  земеделски земи 39.357 дка;
  
• 
  земи в горски фонд 156.157 дка;
  
• 
  други територии – 10.320 дка;
  
• 
  общо 205.909 дка.
  

• Растителен свят

Районът в който ще се реализира предлаганото инвестиционно предложение се отнася към Централнобалкански окръг на Илирийската (Балканска) провинция, Троянско-Калоферски район, заемащ най-високите части на Стара планина (вр. Ботев, 2376 м) от Шипченския проход до най-горното течение на р. Бели Осъм. В този район растителната покривка е най-разнообразна и изграждащите я флорни елементи са най-много (над 1700). В района са разпространени иглолистни (бял бор – Pinus sylvestris, чер бор-P. nigra, смърч – Picea abies, об. ела Abies alba, бяла мура – Pinus peuce) и букови гори (об. бук – Fagus sylvatica, мизийски бук - F. moesiaca). B съобществата вземат участие и: зимен дъб (Quercus dalechampii), благун (Q. frainetto), цер (Q. cerris), обикновен габър (Carpinus betulus). Районът е богат на редки и ендемични видове, включени в ЧКБ (само в природния парк са 35 вида).

В границите на ПП „Българка”, който се засяга от инвестиционното предложение попадат местообитания включени в Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие, както и местообитания на видове, включени в Приложения 2 и 3 на ЗБР.

Засягат се широколистни и иглолистни гори в земеделски земи на площ от 66.424 дка и ГФ на площ от 116.166 дка (199.279 дка). Горската растителност е представена с преобладаващо участие (около 90 %) на смесени широколистни гори на формациите на благун (Querceta frainetto), горун (Querceta dalechampii) и обикновен габър (Carpineta betuli), както и насаждения от бял бор (Pinus sylvestris). Нарушенията в естествените горски съобщества ще са значителни и невъзстановими. Не се засягат приоритетни местообитания.

При този вариант също се засягат смесени горски насаждения от широколистни и иглолистни гори, с доминиращо участие на широколистните, но размерът на горите, подлежащи на унищожаване е 78.208 дка, в сравнение със червения вариант, при който се засягат 116.166 дка. Горската растителност е представена основно от дъбово-габърови гори, с участие на бялборови насаждения. Не се засягат приоритетни местообитания.

Засягат се земи с основно предназначение за селското стопанство в размер на 39.357 дка. По голяма част от тях са естествени сенокосни ливади и пасища (мера). Друга част от тези територии са обработваеми земи (ниви).

Засягат се и територии с предназначение за нуждите на горското стопанство и начин на трайно ползване – широколистни и иглолистни дървесни видове на площ от 156.157 декара. Съгласно лесоустройственият проект (ДЛ Габрово – 2005) и регистъра на подлежащите на изключване земи от горския фонд те са:

Начин на трайно ползване	Вид гора	Обща площ (дка)
Иглолистна гора	Склопена култура	56.232
Широколистна гора	Издънково насаждение Семенно насаждение	99.926
Общо		156.158

В широколистните издънкови гори доминиращ е бука (Fagus sylvatica) с участие на габър (Carpineta betuli), зимен дъб (Quercus delechampii) и трепетлика (Populus tremula). Иглолистните насаждения са представени от бял бор (Pinus sylvestris) и смърч (Picea abies).

Фауната е с преобладаващо участие на евросибирски и европейски видове характерни за Старопланинския зоогеографски район. Засяганите от инвестиционното предложение територии са местообитания на много видове от гръбначната и безгръбначната фауна.

Въздействията върху животинският свят при реализацията на новите етапи са до голяма степен равностойни.

Клас Риби (Pisces). Въздействията ще са в процеса на изграждане на корекцията на речен участък от р. Козята река и ще се изразяват в размътване на водата. Предвид каменисто-песъчливото дъно, същото ще бъде сравнително слабо с последващо бързо утаяване.

Клас Земноводни (Amphibia). Нарушаване на местообитания на някои видовете е възможно при строителството на корекцията на речните участъци. В границите на ПП „Българка” ще бъдат засегнати местообитания на защитени видове.

Клас Влечуги (Reptilia). При дейностите по строителството на пътя като цяло, ще има нарушаване на местообитания на някои видовете. Основното негативно въздействие върху представителите на влечугите ще се изразява във временното им безпокоене и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на повечето от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална. Най-уязвими са сухоземните костенурки, които са характерни за територията на ПП „Българка”.

Клас Птици (Aves). Унищожаването на значителни горски територии с разнообразна горска растителност, храстови и тревен подлес ще доведе до унищожаване местообитания на много видове птици, промяна в хабитатите обитавани от някои птици, като намаляване на тяхната площ, въздействие върху чувствителни видове, привързани към съответните хабитати, както и промени в хранителните им вериги. Друго основно въздействие върху орнитофауната ще е свързано с фактора шум, изразяващ се в безпокойство на пребиваващите в близост до строителните участъци птици. Непреки въздействията се очакват в резултат на локално повишаване на шумовата характеристика от строителната и транспортна техника и човешкото присъствие, което ще доведе до временно прогонване на птиците, пребиваващи в непосредствена близост. Тези въздействия ще бъдат неблагоприятни най-вече в периода за гнездене на птиците. Тези нарушения ще бъдат най-неблагоприятни на територията на ПП „Българка”. Въпреки това, въздействието върху видовете предмет на опазване в зоната при реализацията на ІV-ти етап и етапната връзка се определя като незначително.

Клас Бозайници (Mammalia). Пряко нарушаване на местообитания на видове бозайници ще има при строителството на пътя от трети и четвърти етап, преминаващ през горските територии. Въздействията ще бъдат по отношение на промяна в хабитатите обитавани от някои от тях, намаляване на тяхната площ, въздействие върху чувствителни видове, привързани към съответните хабитати, както и промени в хранителните им вериги. Тези въздействия ще бъдат неблагоприятни за някои видове, обитаващи територията на ПП „Българка”.

Прилепи

Реализацията на Четвърти етап от км 16+010 до км 20+120 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+000 ще окаже неблагоприятно въздействие върху прилепите чрез незначително съкращаване на площта на техните хранителни хабитати. На засегнатата територия не са установени и липсват предпоставки за съществуването на техни подземни убежища, а условията за наличието на летни убежища в хралупи са ограничени, поради преобладаващия издънков характер на горските площи.

Строителството на пътищата е свързано с промени в релефа, при оформяне на изкопи и насипи, навлизане в геоложки структури. Техногенните елементи, които е предвидено да се реализират – мостове, надлези, тунели, променят структурните елементи на съществуващия ландшафт.

Промени в ландшафтните характеристики ще има при реализацията на новите пътни участъци.

Трети етап – от км 11+939 до км 16+452

Като цяло, районът в който е предвидено да се реализира трети етап от проекта е в значителна степен антропогенно повлиян. Антропогенни (урбогенни) структури в началото и края на етапа се явяват населените места (кв. Славовци, кв. Велчевци и кв. Дядо Дянко, като и изградената пътна и техническа инфраструктура. По-голяма част от трасетата на двата варианта (син и червен) преминават през горски територии и земеделски земи.

В зависимост от преобладаващата функция на територията в този участък, ландшафтите в района се отнасят към:

- селищни (урбанизирани) ландшафти;

- селскостопански (агроландшафти);

- горски ландшафти

В обсега на предлаганите варианти за трасе, няма изцяло съхранени първични ландшафти. Релефът е хълмист, с ниски, разчленени билни възвишения, с асиметрично развити суходолия. Ландшафтът в района на пътните трасета е засегнат от антропогенни изменения в резултат на горскостопанска и селскостопанска дейности - полуинтензивно селскостопанско производство, използване на мерите за паша на животните. И в двата варианта доминират горските ландшафти. Ландшафтно-естетическата оценка на района е относително добра.

Размерът на отчужденията, при червеният вариант са 199.279 дка, в сравнение със синия вариант, при който се засягат 150.818 дка.

Нарушения в ландшафта ще има и по отношение на новите техногенни структури съпътстващи пътното строителство – изкопи, високи насипи, надлези, тунели, мостове.

При синият вариант тези структури са пет на брой, а при червения вариант едно съоръжение.

От ландшафтно естетическа гледна точка, препоръчителен е синият вариант, а от гледна точка на по-малко нарушения на растителни естествени и полуестествени местообитания, препоръчителен е червения вариант.
Четвърти етап – км 16+010 – км 20+120 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+130

Районът в който е предвидено да се реализира четвърти етап и етапна връзка от проекта е сравнително по-слабо антропогенно повлиян.

В зависимост от преобладаващата функция на територията в този участък, ландшафтите в района се отнасят към:

- селскостопански (агроландшафти);

- горски ландшафти

Освен нарушенията свързани с изграждането на пътното тяло (205.909 дка), нарушения в ландшафта ще има при изграждането на подпорни стени и две корекции на р. Паничарка и една на р. Козята река.

Предвиденото ново строителство от км 19+630 до км 20+120 и етапна връзка - км 0+000 - км 2+000 преминава през територията на ПП „Българка” със статут на защитена територия, съгласно Закона за защитените територии. Обявен със Заповед № РД-775 от 09.08.2002 год. на МОСВ с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за тази част на Стара планина, многообразна флора и фауна и културно-историческо наследство.

• 
  извеждане на голи сечи във високостеблени гори, с изключение на тополовите, а в издънкови гори – с площ по-голяма от 3 хектара;
  
• 
  внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;
  
• 
  увреждане на скални образувания;
  
• 
  замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;
  
• 
  битуване и палене на огън извън определените места;
  
• 
  дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти.
  

• 
  BG 0000610 „Река Янтра”
  

В границите на ЗЗ са включени 18 типа местообитания от Приложение І на Директива 92/43.

Инвестиционното предложение не засяга и няма да бъдат косвено повлияни типове природни местообитания:

б) Местообитания и популации на видовете-предмет на опазване на ЗЗ

Предмет на защита в зоната са 21 вида птици включени в Приложение І на Директива 79/409; 17 вида бозайници; 8 вида представители на херпетофауната; 16 вида от ихтеофауната и 9 вида от безгръбначните.

Засягат се местообитания на ограничен брой видове, предмет на защита в защитената зона.

• 
  BG 0000190 „Витата стена”
  

В границите на ЗЗ са включени 8 типа местообитания от Приложение І на Директива 92/43.

Инвестиционното предложение не засяга и няма да бъдат косвено повлияни типове природни местообитания:

б) Местообитания и популации на видовете-предмет на опазване на ЗЗ

Предмет на защита в зоната са 15 вида птици включени в Приложение І на Директива 79/409; 12 вида бозайници; 6 вида представители на херпетофауната и 4 вида от безгръбначните.

Засягат се местообитания на ограничен брой видове, предмет на защита в защитената зона.

• 
  BG 0000399 „Българка”
  

В териториите, който се засягат от инвестиционното предложение (директно трасе и етапна връзка) попадат природни местообитания включени в Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие, както и местообитания на растителни и животински видове, включени в Приложения 2 и 3 на ЗБР.

В границите на защитена зона BG 0000399 „Българка” са включени 19 типа местообитания от Приложение І на Директива 92/43.

Пряко и косвено ще бъдат повлияни следните типове природни местообитания:
6520 Планински сенокосни ливади - пряко 0.37 %

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum - пряко 0.053 % ;

9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero- Fagion) – пряко 0.044 %;

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum - коствено 0.034 %;

9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове - коствено 0.069 %;

91WO Мизийски букови гори – пряко 0.013%;

91ЕО* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) - 2.2 дка.
б) Местообитания и популации на видовете-предмет на опазване на ЗЗ

Засягат се местообитания на растителни видове в това число и на такива с консервационна значимост, включени в Приложение 2 и 3 на ЗБР и включени в Приложение ІІ на Директива 92. Засягат се местообитания на консервационно значими видове.

Жешля – Acer heldreichii - ЧК(1984)-р, ЗБР, IUCN, Балкански ендемит;

Лудо биле – Atropa bella-donna ЧК(1984)-р;

Мека медуница – Pulmonaria mollis ЧК(1984)-р;
Предмет на защита в зоната са 15 вида птици включени в Приложение І на Директива 79/409; 13 вида бозайници; 5 вида представители на херпетофауната; 2 вида от ихтеофауната и 7 вида от безгръбначните.

Засягат се местообитания на видове и видове в това число и на такива с консервационна значимост, включени в Приложение 2 и 3 на ЗБР и включени в Приложение ІІ на Директива 92 и Приложение І на Директива 79/409:

Както беше посочено Изпълнителят на предпроектното проучване ПЪТПРОЕКТ ЕООД гр. София възложи на ДАНГО ПРОЕКТ КОНСУЛТ ЕООД извършването на екологичен анализ на предлаганите предпроектни вариантни решения с оглед подпомагане ТС при Национална агенция „Пътна инфраструктура” за вземане на решение за избор на вариант съобразен с екологическите и икономически условия за разработване във фаза „Технически проект”.

Предпроектните проучвания третират два варианта за трети етап – червен и син. Въз основа на направения екологичен анализ консултантския екип препоръчва на експертите от ТС към НАПИ за разработване за трети етап син вариант.

В резултат на проведената дискусия ТС към НАПИ възлага на проектанта във фаза „Технически проект” да се проектира окончателно трасе по син вариант за трети етап.

Въз основа на направения анализ по компоненти и фактори на околната среда за предложените предпроектни варианти и червен вариант по технически проект, екипът от експертите извършили ОВОС, счита за реализируем син вариант за трети етап.

Обходният път на гр. Габрово е възлова точка при движението на транспортните потоци в посока север – юг. Участъкът включва обходен път на гр. Габрово и Етапна връзка, свързваща обходния път със съществуващ път I-5 (към връх Шипка), по който се пресича Стара планина в централната част на България, към гр. Шипка.

Основните транспортни направления, от които ще се формира трафика по обходния път на Габрово са I-5 и II-44.

Транзитът през гр. Габрово се формира основно от автомобилните потоци, които ползват път I-5 и II-44 и не са крайна точка на пътуване – гр. Габрово. Изграждането на път ІІІ-5004 „Обход на гр. Габрово” и етапна връзка към съществуващ път I-5 (гр. Габрово – гр. Шипка) решава този основен проблем. В този смисъл „нулева алтернатива” не би следвало да се прилага.

Технологията за строителство на пътища е регламентирана в „Норми за проектиране на пътища” и Техническа спецификация за съотвентия габарит Г 10.5м.