Природни типове местообитания и растителност, включени в Стандартния формуляр на защитената BG 0000622 “Варненско - Белославски комплекс”

2.1 Природни типове местообитания и растителност, включени в Стандартния формуляр на защитената BG 0000622 “Варненско - Белославски комплекс”

В таблицата за отделните местообитания е дадана оценка по показателите:

Местообитание “ Средиземноморски солени ливади”

Местообитанието “ Средиземноморски солени ливади ” се отнася към групата “ Крайбрежни и халофитни местообитания “. То заема сравнително малка площ - около 0.04 % от общата площ на защитената зона. Местообитанието е с добра представителност, а площта на местообитанието, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от това местообитание е оценена с клас C) 2 >= p >0. Степента на опазване на структурата и функциите на това местообитание и възможността за възстановяване е с оценка – добро опазване. На това местообитание за опазването на дадения тип природно местообитание е дадена цялостна оценка със значима стойност.

На този тип местообитание по крайбрежието на езерето са формирани относително високи тревни растителни съобщества с преобладание на острици ( Carex ), дзуки ( Juncus ) и житни ( Gramineae ). Преобладаващи видове в съобществата са Juncus maritimus Lam. ( морска дзука ), Juncus littoralis C.A.Meyer ( крайбрежна дзука ), Eleocharis palustris (L.) Roem. and Schult. ( обикновена блатица ), Aster tripolium( голо димитровче ), Plantago cornuti Gouan ( рогат живовляк, рядък вид ), Elymus elongates (Host.) Run. ( удължен пирей ), Limonium latifolium (Sm.) O.Kuntze ( широколистна гърлица ), Phacelurus digitatus ( Sibth. and Sm.) Griseb. ( дланевиден фацелурус ), Puccinelia distans (L.) Parl. ( разперен изворник ) и др. Формираните на този тип местообитания растителни съобщества се отнасят към клас Juncetea maritimi R. Tx. Et Oberd., 1958, който включва растителността в морските крайбрежия на слабо до средно засолени блата.

Местообитание 1310 “ Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени “

Местообитанието1310 “ Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени “ заема 2 % от общата площ на защитената зона. Съобществата са формирани предимно от едногодишни лободови и житни растения, които постепенно заемат пясъчните и тинести терени покрай езерото. Характерни видове за този тип местообитания са Salicornia ramosisissima Woods ( разклонена солянка), Suaeda maritimа (L.) Dum. ( морска суеда ), Bassia hirsuta (L.) Asch. (овласена басия), Artemisia santonicum L. (сантониев пелин), Aster tripolium L. (голо димитровче), Crypsis aculeata (L,) Aiton (бодливка) и др.

Местообитанието е с добра представителност, а площта на местообитанието, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от това местообитание е оценена с клас C) 2 >= p >0. Степента на опазване на структурата и функциите на това местообитание и възможността за възстановяване е с оценка - средно или слабо опазване. На това местообитание за опазването на дадения тип природно местообитание е дадена цялостна оченка със значима стойност.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG 0000622 не са включени растителни видове, които да са обект на специална защита.

В района на инвестиционното предложение е формирана производна растителност, която включва ксеромезофитни, мезофитни и хигрофитни сериални съобщества от различни сукцесионни редове. Вторичната растителност е съставена от рудерални микрофитоценози образуванина деградирани местообитания или вторични субстрати.

Съвременната растителност покрай съществуващото трасе на газопровода е от плевелно-рудерален тип. По флористичния подход за класификация, една част от растителните съобщества в проучваната територия се отнасят към тип съобщества от едногодишни растения на деградирани терени и плевелни съобщества в окопни култури от клас Stellarietea midiae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951. Местообитанията в района на инвестиционното намерение се оценяват като производни и вторично преобразувани, като преобладаваща част от производните типове местообитания са свързани с различни сукцесии на екосистемите. Вторичните типове местообитания са с различни степени на деградация, на които са формирани производни и вторични растителни съобщества.

При вторични сукцесии на растителността върху деградирани местообитания са формирани рудералните растителни съобщества. В процеса на протичащите сукцесии на сухи местообитания с изпъкнали форми на микрорелефа са формирани множество микрогрупировки, в които в различни количествени съотношения участвуват следните видове: Onopordum tauricum Willd. ( кримски гингер ), Setaria viridis (L.) Beauv. ( зелена кощрява ), Anthemis cotula L. ( смрадливо подрумиче ), Arctium minus (Hill.) Bernh. ( малък репей ), Artemisia vulgaris L. ( обикновен пелин ), Centaurea orientalis L. ( източна метличина ), Malva nicaeensis All. ( южен слез ), Papaver hybridum L. ( хибриден мак ) и др.

По флористичния подход за класификация на растителността, формираните върху деградираните терени растителни съобщества се отнасят към клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow,1951, който включва многогодишни и богати на магарешки бодил субксерофилни рудерални съобщества. От характерните видове за този синтаксон в различни сериални съобщества участвуват някои от характерните за класа видове Arctium lappa L. ( обикновен репей ), Anchusa azurea Mill. ( лазурно винче ), Anthemis cotula L. ( смрадливо подрумиче ), Artemisia vulgaris L. ( обикновен пелин ), Bromus inermis Leysser ( безосилеста овсига ), Carduus acanthoides L. ( обикновен магарешки бодил ), Carthamus lanatus L. ( вълнест аспурт ), Centaurea calcitrapa L. ( бодлива метличина ), Chondrilla juncea L. ( обикновен кривец ), Cichorium intybus L. ( синя жлъчка ), Cirsium vulgare L. ( обикновена паламида ), Crepis foetida L. ( смрадлива дрипавка ), Elymus hispidus (Opiz) Melderis ( четинест пирей ), Linaria genistifolia (L.) Mill. ( жълтуголистна луличка ), Marrubium vulgare L. ( обикновен пчелинок ), Medicago lupulina L. ( хмелна люцерна ), Mellilotus alba Medic. ( бяла комунига ), Reseda lutea L. ( жълта резеда ), Salvia aethiopis L. ( етиопски конски босилек ), Salvia verticillata L. ( прешленест конски босилек ), Scolymus hispanicus L. ( испански сколимус ), Stachys germanica L. ( германски чистец ), Tragopogon dubius Scop. ( съмнителна козя брада ), Tussilago farfara L. ( подбел ), Verbascum orientale (L.) All. ( източен лопен ), Xeranthemum annuum L. ( обикновено безсмъртниче ) и др.

На влажни местообитания на вдлъбнати микрорелефни форми и покрай каналите са формирани хигрофитни микрогрупировки с преобладание на тръстика ( Phragmites australis (Cav.) Trin. Ex Steudel ), широколистен папур ( Typha latufolia ), южен папур ( Typha domingensis (Pers.) Sted. ), изправена ежова главица ( Sparganium erectum L. ) и др. Тизи растителни съобщества обикновено се отнасят към водната и околоводна растителност от клас Phragmito-Magnocaricetea Klika in Klika et Novak 1941, прикрепена към дъното на пресноводни и бракични блата.

Трасето на предвиждания нов газопровод преминава през селскостопански площи, на които са формирани плевелни типове растителни съобщества. В обработваемите земеделски земи обикновено са формирани растителни съобщества, които се отнасят към асоциацията Sinapis arvensis - Bifora radians + Vicia striata + Veronica hederifolia. От характерните за тази асоциация най-често се срещат видове Sinapis arvensis L. ( полски синап ), Bifora radians Bieb. ( лъчисто колендро ), Vicia striata Bieb. ( набраздена глушина ), Veronica hederifolia L. ( бръшлянолистно великденче ), Adonis aestivalis L. ( летен горицвет ), Galium tricornutum Dandy ( трирого еньовче ), Lathyrus aphaca L. ( жълто секирче ) , Erysimum repandum L. ( разперена боянка ), Anthemis cotula L. ( смрадливо подрумиче ) и др.

В сезонната изменчивост обикновено се очертават няколко аспекта, като в ранния пролетен аспект най-често доминират Veronica hederifolia L. ( бръшлянолистно великденче ) и Holosteum umbelatum L. ( сенникова весларка ). По средата на пролетта, цветните аспекти се формират от Ranunculus arvensis L. ( полско лютиче ), Adonis aestivalis L. ( летен горицвет ), Thlaspi arvense L. ( полска попова лъжичка ), Cardaria draba (L.) Desf. ( родилна трева ) и др. В късния пролетен аспект най-често участвуват Sinapis arvensis L. ( полски синап ), Bifora radians Bieb. ( лъчисто колендро ), Erysimum repandum L. ( разперена боянка ), Anthemis cotula L. ( смрадливо подрумиче ), Galium tricornutum Dandy ( трирого еньовче ), Lathyrus aphaca L. ( жълто секирче ), Centaurea cyanus L. ( полска метличина ), Lathyrus hirsutus L. ( влакнесто секирче ) и др. Летният спектър на съобществата от асоциацията се формира от видовете Medicago lupulina L. ( хмелна люцерна ), Euphorbia falcata L. ( сърполистна люцерна ) , Atriplex patula L. ( разклонена лобода ), Anagalis arvensis L. ( полско огнивче ) , Cichorium intybus L. ( синя жлъчка ), Hibiscus trionum L. ( обикновено грънче ), Ajuga chia Schr. ( хиоско срещниче ) и др.

В една част от агрокултурите са формират съобщества от асоциацията Cynodon dactylon – Hibiscus trionum. От характерните видове на асоциацията с най-голяма срещаемост са видовете Cynodon dactylon (L.) Pers. ( троскот ), Hibiscus trionum L. ( обикновено грънче ), Chenopodium album L. ( бяла кучешка лобода ), Setaria pumila (Poiret) Schult. ( сивосинкава кощрява ), Lactuca saligna L. ( соленолюбива салата ), Mentha longifolia (L.) Huds. ( дълголистна мента ), Echium vulgare L. ( обикновено усойниче ), Euphorbia chamaesyce (DC.) Thell. ( пълзяща млечка), Amaranthus retroflexus L. ( обикновен щир ), Reseda lutea L. ( жълта разеда ) и др.

В отделни участъци на инвестиционното предложение са формирани растителни съобщества от асоциация Chondrilla juncea + Sorghum halepensis. От характерните видове на асоцията в отделни фрагменти участвуват видовете Chondrilla juncea L. ( обикновен кривец ), Sorghum halepensis (L.) Pers. ( балур ), Amaranthus albus L. ( бял щир ), Salsola ruthenica Iljin ( руско вълмо), Chenopodium botrys L. ( огнивче ), Portulaca oleracea L. ( обикновена тученица ), Xanthium strumarium L. ( рогачица ) и др.

По флористичния подход за класификация на растителността, отглежданите агрофитоценози се отнасят към клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951, който освен плевелни съобщества включва и съобщества от едногодишни растения на деградирани терени. В агрофитоценозите и във формираните съобщества на изоставени обработваеми земи в различни количествени съотношения участвуват някои от характерните за класа видове: Amaranthus retroflexus L. ( обикновен щир ), Arctium minus (Hill.) Bernh. ( малък репей ), Brassica nigra (L.) Koch. ( черен синап ), Bromus sterilis L. ( дългоосилеста овсига ), Capsella bursa-pastoris (L.) Medic. ( овчарска торбичка ), Carduus acanthoides L. ( обикновен магарешки бодил ), Centaurea orientalis L. ( източна метличина ), Chenopodium album L. ( бяла кучешка лобода ), Chenopodium murale L. ( стенна кучешка лобода ), Cichorium intybus L. ( синя жлъчка ), Euphorbia cyparissias L. ( обикновена млечка ), Hordeum murinum L. ( миши ечемик ), Lactuca serriola L. ( компасна млечка ), Linaria vulgaris Mill. ( обикновена луличка ), Malva neglecta Wallr. ( незабележим слез ), Melilotus officinalis (L.) Pall. ( лечебна комунига ), Onopordum tauricum Willd. ( кримски гингер ), Rumex pulcher L. ( красив лапад ), Senecio vulgaris L. ( обикновен спореж ), Sonchus oleraceus L. ( градински кострец ), Stellaria media (L.) Vill. ( средна звездица ) и др.

Направеният анализ на флористичния състав и фитоценотичната структура на растителността на площадката на инвестиционното предложение дава основание да се направи заключението, че формираните тревни съобщества принадлежат към синантропната растителност от едногодишни растения на деградирани терени и плевелни съобщества от клас Stellarietea mediae R. Tx. Et al. ex von Rochow, 1951 ( клас Chenopodietea Br.-Bl.,1951) и многогодишни и богати на магарешки бодил субксерофилни рудерални съобщества от клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al.ex von Rochow,1951. Местообитанията и свързаните с тях екосистеми в района на инвестиционното предложение се оценяват като урбанизирани и антропогенно преобразувани.

В района на ТЕЦ Варна има формирана зелена система с участието на редица дървесни и храстови видове: Cercis siliquastrum L. ( див рожков ), Amorpha fruticosa L. ( черна акация ), Tamarix ramosissima Ledeb. ( разклонена ракитовица ), Robinia pseudoacacia L. ( салкъм ), Juniperus sabina L. ( казашка хвойна ), Thuja orientalis L. ( източна туя ), Pinus nigra Arn. ( черен бор ), Salix babylonica L. ( плачеща върба ), Betula pendula Roth. ( бяла бреза ), Acer pseudoplatanus L. ( обикновен явор ), ясен ( Fraxinus excelsior L. ), шестил ( Acer platanoides L. ), евроамериканска топола ( Populus X euroamericana ), айлант ( Ailanthus altissima (Mill.) Swingle ), Cydonia oblonga Mill. ( обикновена дюля ), Celtis australis L. ( южна копривка ) и др.

Покрай студения канал върху насип e формирано горско съобщества с преобладаване на Robinia pseudoacacia L. ( салкъм ). В храстовите и тревни синузии участвуват Rubus caesius L. ( полска къпина ), Tamarx ramosissima Ledeb. ( разклонена ракитовица ), Ligustrum vulgare L. ( обокновено птиче грозде ), Lonicera sp. ( нокът ), Clematis vitalba L. ( обикновен повет ), Malva sylvestris L. (горски слез ) и др.

В тревните площи на зелената система, които са свързани с различни насоки на протичащите сукцесии в различно количествени съотношения участвуват видовете: Lolium perenne L. ( пасищна глушица ), Poa pratensis L. ( ливадна ливадина ), Dactylis glomerata L. ( сборна главица ), Elymus repens (L.) Gould. ( обикновен пирей ), Dichantium ischaemum (L.) Keng. ( белизма ), Medicago sativa L. ( синя люцерна ), Setaria viridis (L.) Beauv. ( зелена кощрява ) и др.

Анализът на флористичния състав и фитоценотичната структура на растителността в проучваните райони показва, че на тази територията няма редки, застрашени от изчезване и защитени растителни видове и растителни съобщества.

4. Вероятни въздействия върху растителността и типовете природни местообитания и рискове