Инвестиционно предложение „Изграждане на нов енергиен блок с комбиниран паро-газов цикъл с максимална инсталирана мощност 920 mw на площадката на „ТЕЦ Варна” ЕАД”

2.3. Инвестиционно предложение „Изграждане на нов енергиен блок с комбиниран паро-газов цикъл с максимална инсталирана мощност 920 mw на площадката на „ТЕЦ Варна” ЕАД”.

Във връзка с очертаващия се недостиг на електроенергия поради извеждането от експлоатация на четирите блока на АЕЦ „Козлодуй” и изискванията на Европейската комисия за поетапно закриване на най-старите блокове на някои от основните ТЕЦ-ове в България, като ТЕЦ Брикел, ТЕЦ Бобов дол и други, ЧЕЗ Груп е възложил изготвянето на предпроектни проучвания и техникоикономически анализи, на базата на които, представи проект за изграждане на нова модерна инсталация с максимална инсталирана мощност 920 MW, която да изгаря природен газ. Инвеститорът възнамерява да изгради нов енергиен блок с комбиниран паро-газов цикъл с максимална номинална инсталирана мощност 920 MW, като се предвижда конфигурацията на централата да бъде дубъл блок 2х1 (2 броя газови турбини+1 брой парна турбина).

3. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи.

• 
  Изкопаване на траншея с дълбочина 0,80 m и сервитутна ивица до 4 m
  
• 
  Полагане на газопровод със стоманени тръби и диаметър 450 mm с дължина над 1000 m;
  
• 
  Шумово и прахово замърсяване в района на трасето по време на строителството.
  

4. Описание на защитената зона, местообитания, видове и цели на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на проекта

4.1. Общо описание

Според Дерелиев и др. (Ръкопис) “...Варненско-Белославския езерен комплекс е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 202 вида птици, 59 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 91 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 63 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 70 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 64 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В Белославското езеро се намира четвъртата по големина у нас гнездова популация на саблеклюна (Recurvirostra avosetta), след тези в Атанасовското и Поморийското езера и ЗМ “Пода”, като тук гнезди и кокилобегачът (Himantopus himantopus). Варненско-Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 km едни от други Шабленско и Дуранкулашко езера на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключително значение за птиците по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция”. През този период, а също и през зимата комплексът е място от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкия корморан, се наблюдават международно значими струпвания на кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala)....”

4.1.2. Характеристика

Според Дерелиев и др. (Ръкопис, ревизиран от БАН).„...защитената зона „Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. В миналото е било сладководен басейн с незначителна връзка с Белославското езеро на запад и със слаб отток към морето. През 1909 г. е прокопан първият канал между Варненското езеро и морето. До 1923 г. Белославското езеро е закрит сладководен лиман, в който се влива р. Провадийска. Днес развитието на няколко промишлени комплекса в района е наложило използването на двете езера за корабен транспорт, което довежда до прокопаването на два нови канала - един, свързващ Варненското езеро с Черно море, и втори, свързващ двете езера. В комплекса преобладават откритите водни площи. Широката връзка с Черно море е довела до повишаване солеността в двете езера, с което екологичните условия се доближават до тези на морската акватория. В северната част на Варненското езеро (ЗМ “Казашко”) и западната част на Белославското езеро са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика (Phragmites australis), теснолистния папур (Typha angustifolia) и крайбрежния камъш (Shoenoplectus litoralis). Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка (Salicornia sp.) и друга халофитна растителност......”.

4.1.2.1. Предназначение

Защитената зона „Варненско-Белославско езеро” е създадена с цел:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

4.1.2.2. Видове, обект на опазване

Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 – 59 вида

Видове по чл. 6, ал. 1, т. 4 – 53 вида

Общо в защитената зона видовете птици, предмет на опазване са 112, от които 10 може да бъдат повлияни отрицателно.

4.1.2.3. Качество и значимост

Според Дерелиев и др. (Ръкопис, ревизиран от БАН) “...Варненско-Белославския езерен комплекс е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20,000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 202 вида птици, 59 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 91 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 63 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 70 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 64 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В Белославското езеро се намира четвъртата по големина у нас гнездова популация на саблеклюна (Recurvirostra avosetta), след тези в Атанасовското и Поморийското езера и ЗМ “Пода”, като тук гнезди и кокилобегачът (Himantopus himantopus). Варненско-Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 km едни от други Шабленско и Дуранкулашко езера на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключително значение за птиците по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция”. През този период, а също и през зимата комплексът е място от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкия корморан, се наблюдават международно значими струпвания на кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala).... ”.

4.1.2.4. Уязвимост

Според Дерелиев и др. (Ръкопис, ревизиран от БАН) “.....Комплексът Варненско-Белославско езеро е разположен до третия по големина град в България – Варна, който е голям туристически и промишлен център. Езерото има голямо социално и икономическо значение за региона и за страната. Промишлеността се развива около езерото от края на ХІХ век. Днес в района на Варненско-Белославския езерен комплекс съществуват 5 промишлени пристанища, едно военно и едно гражданско пристанище, две яхтени пристанища, ТЕЦ “Варна”, която е част от Девненския химически комплекс, пречиствателната станция на град Белослав и една стъкларска фабрика. В западната част на езерния комплекс са разположени утаителните басейни на Девненския химически комплекс, където се утаяват седиментите от промишлените води на химическите заводи. В северната част е разположен утаител на ТЕЦ Варна. Голяма част от тежката индустрия е разположена по границите на комплекса. Варненското и Белославското езеро се използват като плавателен канал за кораби. Фериботна линия функционира в района на град Белослав, за да свързва двете части на града. Около езерния комплекс са разположени пътища, железопътна линия и урбанизирани територии. В източната част на Варненското езеро често се провеждат регати, а също и уиндсърфинг. В района на езерата се извършава спортен риболов, особено в района, където ТЕЦ Варна изпуска топлите си води във Варненското езеро и се събират големи пасажи риба. В самите езера се извършва промишлен риболов със стоящи и плаващи мрежи от жителите на околните селища. Ловът на водолюбиви птици, включително от моторни лодки е също често среща на практика в района на езерата. На отделни малки участъци от територията на комплекса се осъществява земеделие (отглеждане на зърнени култури, зеленчуци и лозя) и животновъдство. Развитието на промишлеността и урбанизацията са фактори, които са довели до загуба на местообитания и до обща и цялостна екологична промяна на влажната зона и днес продължават да бъдат основен застрашаващ фактор. Те са основен източник на силно неорганично и органично замърсяване с всички последици от това, като основен замърсяващ фактор са химическите заводи, други промишлени предприятия и корабоплаването. Бъдещите планове за развитие на промишлеността и инфраструктурата (особено разширяване на пристанищата, нови железопътни линии, пътища и подводни газопроводи), както и урбанизацията (разширяване на селищата и създаване на вилни зони) в района на комплекса застрашават съществуването на последните останали естествени местообитания. Ловът, който често се осъществява с незаконни средства, в защитени територии и на защитени видове застрашава много от водолюбивите птици. Естествени застрашаващи фактори за езерата е съществуването на слой от сероводород на дъното на езерата на дълбочина над 10 метра, който не позволява съществуването на живот, както и токсичното водорасло Primnesium parvum (не установявано след 1963 г.) което може да доведе да масово измиране на рибата и безгръбначните животни. Еутрофикацията на езерния комплекс е значителна и може да се разглежда като отрицателно действащ фактор. В сладководните части на комплекса водната растителност е в напреднала фаза на сукцесия и се нуждае от подходящо управление за поддържане на биоразнообразието. Земеделските дейности осъществявани в околните на езерния комплекс земи допринасят за органичното замърсяване на езерото. Някои индустриални комплекси, разположени по горното течение на река Провадийска вероятно замърсяват самата река и езерния комплекс…....”.

Каталог: ovos

Изтегляне 1.24 Mb.

Сподели с приятели: