Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение „ предпроектно проучване и пуп-парцеларен план за нов газопровод

Втората стъпка - количествената оценка (колко е голямо въздействието) включва последователно разглеждане в таксономичен ред на горепосочените 10 вида птици:

1. Голяма бяла чапла (Egretta alba) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди колониално с други видове чапли, корморани, блестящи ибиси и лопатарки в обширни влажни зони с гъста растителност. В защитената зона са регистрирани 1-20 преминаващи и 2-22 зимуващи птици с цялостна оценка „В”. Според Michev & Profirov (2007) през зимата в комплекса на Варненското езеро са установени до 3 екз. Може да се среща през зимата и в съседство с терена на ИП. Възможно е отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ „Варненско-Белославско езеро” Голяма бяла чапла (Egretta alba) (за обяснения по таблицата вж точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща оценка
	МалкиГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Хранене Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**						0,6	0,6	1,2
Обезпокояване (0,1 т)**						0,2	0,2	0,4
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо						0,8	0,8	3,2

2. Сива чапла (Ardea cinerea) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Гнезди в колонии самостоятелно или с други видове чапли, корморани, блестящи ибиси и лопатарки в обширни влажни зони с гъста растителност. В защитената зона са регистрирани 30-100 преминаващи птици с цялостна оценка „С”. Според Michev & Profirov (2007) през зимата в комплекса на Варненското езеро са установени до 18 екз. Може да се среща през зимата и в съседство с терена на ИП. Възможно е отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ „Варненско-Белославско езеро” Сива чапла (Ardea cinerea) (за обяснения по таблицата вж точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща оценка
	МалкиГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Термики	Хранене Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**					0,3	0,3	0,3	0,9
Обезпокояване (0,1 т)**					0,1	0,1	0,1	0,3
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо					0,4	0,4	0,4	2,8

3. Бял щъркел (Ciconia ciconia) – гнездещо прелетен и преминаващ вид. Обитава населени места и техните околности. По време на миграции образува различни по големина ята, които нощуват в обработваеми площи, люцерни, ливади, пасища, мери и др. подобни в ниските части на страната. В защитената зона са регистрирани 3 гн. двойки. Дерелиев и др. (ръкопис) оценяват миграционната численост на вида в защитената зона между 3000 и 50000 екз., неизвестна част от които остават в нея за нощуване. По време на миграции може да се среща на териториите в съседство с терена на ИП. Възможно е отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ „Варненско-Белославско езеро” Бял щъркел (Ciconia ciconia) (за обяснения по таблицата вж точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща оценка
	МалкиГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**				0,1	0,1			0,2
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо				0,1	0,1			1,8

4. Поен лебед (Cygnus cygnus) – преминаващ и зимуващ вид. Обитава влажни зони предимно по Черноморското крайбрежие, храни се в ниви със зимни култури. В защитената зона са регистрирани 23-150 зимуващи птици с цялостна оценка „В”. Според Michev & Profirov (2007) през зимата в комплекса на Варненското езеро са установени до 168 екз. Може да се среща през зимата и в съседство с терена на ИП. Възможно е отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ „Варненско-Белославско езеро” Поен лебед (Cygnus cygnus) (за обяснения по таблицата вж точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща оценка
	МалкиГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Термики	Хранене Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**						0,1		0,1
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. Свързаност (0,8 т)								0,8
Общо						0,1		1,7

5. Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се във влажни зони с богата растителност и малка надморска височина, по време на миграции образува различни по големина концентрации. В защитената зона е регистриран с 1-2 гн. двойки, 3 (2-6) преминаващи и 3 (1-6) зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Може да се среща в в съседство с терена на ИП. Възможно е отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ „Варненско-Белославско езеро” Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) (за обяснения по таблицата вж точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща оценка
	МалкиГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Термики	Хранене Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**			0,2		0,2	0,2		0,6
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо			0,2		0,2	1,8		2,2

6. Лиска (Fulica atra) – постоянен, преминаващ и и зимуващ вид. Гнезди във влажни зони с разнообразен характер, зимува предимно в шелфовата ивица на Черно море. На територията на защитената зона има неизвестен брой гнездещи двойки, 8-4115 преминаващи и 113-12078 зимуващи птици с цялостна оценка „А”. Според Michev & Profirov (2007) през зимата в комплекса на Варненското езеро са установени до 32,256 екз. Може да се среща и в съседство с терена на ИП. Възможно е отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ „Варненско-Белославско езеро” Лиска (Fulica atra) (за обяснения по таблицата вж точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща оценка
	МалкиГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Термики	Хранене Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**						0,3		0,3
Обезпокояване (0,1 т)**						0,1		0,1
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо						0,4		2,0

7. Обикновена калугерица (Vanellus vanellus) – гнездещо-прелетен, преминаващ и и зимуващ вид. Гнезди във влажни зони с разнообразен характер. На територията на защитената зона има неизвестен брой гнездещи двойки, 495 преминаващи и 3-26 зимуващи птици с цялостна оценка „В”. Може да се среща в съседство с терена на ИП. Възможно е отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ „Варненско-Белославско езеро” Обикновена калугерица (Vanellus vanellus) (за обяснения по таблицата вж. точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция			Зимуване				Обща оценка
	МалкиГнезда Яйца	Места за		Места за			Места за
		Гнездене	Хранене	Термики	Хранене Нощуване		Хранене		Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**				0,3			0,3				0,6
Обезпокояване (0,1 т)**				0,1			0,1				0,2
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)											0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)											0,8
Общо				0,4				0,4			2,4

8. Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus) – много рядък гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид от Червената книга на България. Среща се предимно във влажни зони по Черноморското крайбрежие. На територията на защитената зона са регистрирани 1-2 преминаващи и 2-30 зимуващи птици с цялостна оценка „А”. Според Michev & Profirov (2007) през зимата в комплекса на Варненското езеро са установени до 99 екз. Може да се среща и в съседство с терена на ИП. Възможно е отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ „Варненско-Белославско езеро” Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus) (за обяснения по Таблицата вж точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща Оценка
	МалкиГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Термики	Хранене Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**					0,2	0,2		0,4
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо					0,2	0,2		2,0

9. Речна чайка (Larus ridibundus) – гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Обитава разнообразни влажни зони предимно по Дунавското и Черноморското крайбрежие. В защитената зона са регистрирани 14-1000 преминаващи и 2-1668 зимуващи птици с цялостна оценка „А”. Според Michev & Profirov (2007) през зимата в комплекса на Варненското езеро са установени до 5429 екз. Може да се среща и в съседство с терена на ИП. Възможно е отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ „Варненско-Белославско езеро” Речна чайка (Larus ridibundus) (за обяснения по таблицата вж точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща оценка
	МалкиГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Термики	Хранене Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**					0,2	0,2		0,4
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо					0,2	0,2		2,0

10. Жълтокрака чайка (Larus cachinnans) - постоянен вид. Обитава населени места, черноморски острови (Св. Иван и Петър) и стоящи водоеми с разнообразен характер, предимно по Черноморското крайбрежие. На територията на защитената зона са регистрирани 38-300 преминаващи и 16-618 зимуващи птици с цялостна оценка „А”. Според Michev & Profirov (2007) през зимата в комплекса на Варненското езеро са установени до 2700 екз. Може да се среща се и в съседство с терена на ИП. Възможно е отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ „Варненско-Белославско езеро” Жълтокрака чайка (Larus cachinnans) (за обяснения по таблицата вж точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща оценка
	МалкиГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Термики	Хранене Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**					0,3	0,3		0,6
Обезпокояване (0,1 т)**					0,1	0,1		0,2
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо					0,4	0,4		2,4

Данните от видовия преглед са обобщени в следващата табл. 5.1-2:

Таблица 5.1-2. Обобщени данни за степента на повлияност при отделните видове птици-предмет на опазване в защитената зона „Варненско-Белославско езеро” в резултат от реализирането на ИП

Категория отрицателно въздействие	Всичко Брой видове	% от общия брой видове
Няма въздействие	102	91.1
С малка степен	10	8.9
Със средна степен	0	0
С голяма степен	0	0
Общо	112	100

Както се вижда от таблицата най-много от видовете-предмет на опазване няма да бъдат повлияни отрицателно от евентуалното реализиране на ИП. Десет вида или 8.9% се оценяват с малка степен на въздействие.

По време на гнездовия период. Няма данни за гнездещи видове птици от прил. 1 на Директивата за птиците на терена на инвестиционното предложение (полски път), поради което не се очаква значително отрицателно въздействие върху тях.

По време на миграцията

По време на зимуването

Според Michev & Profirov (2003) във Варненското и Белославското езеро има значителни зимни концентрации на водолюбиви видове птици – средно между 16000 и 20000 екз. от 22 -24 вида. Птиците с най-голяма численост са лиската (Fulica atra) със средна численост 9900 екз. (макс. 32256 екз. през 1998 г.), червеноглавата потапница (Aythya ferina) със средна численост 2400 екз. (макс. 10621 екз. през 1993 г.) и качулатата потапница (Aythya fuligula) със средна численост 870 екз. (макс. 2826 екз. през 1998 г.). Няма данни колко птици и в каква численост използват за зимуване района на ИП, но може да се предполага, че това е незначителна част от горепосочените стойности.

Каталог: ovos

Изтегляне 1.24 Mb.

Сподели с приятели: