Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение „ предпроектно проучване и пуп-парцеларен план за нов газопровод

4.2. Косвени въздействия

При строителството и експлоатацията на обекти от такъв тип, е възможно внасяне на инвазивни, плевелни и рудерални растителни видове, които променят видовата структура на типовете местообитания и местообитанията на растителните видове и могат да бъдат конкуренти на типични за местообитанията видове.

Оценката на вероятността и степента на въздействие на инвестиционно предложение за изграждане на “ Нов разпределителен газопровод от ГРС “Страшимирово” до площадката на ТЕЦ Варна “, върху предмета и целите на опазване на защитената зона се базира на сравнителния анализ на съществуващото биологично разнообразие на територията на инвестиционното предложение и предвидените цели на опазване в Защитената зона.

На основата на обобщените потенциални въздействия. е оценена вероятността дадени въздействия на инвестиционното намерение да окажат отрицателно влияние върху параметрите за благоприятен природозащитен статус (БПС) на природните местообитания и на растителните видове, обект на опазване в защитената зона. В оценката освен общите параметри за БПС са добавени и специфичните структури и функции, характерни за отделните зони. Оценките са представени в табличен вид, като с цел опростяване, не са включени параметрите за БПС, за които оценката е, че нямат отношение към никое от идентифицираните въздействия. По отношение на растителните видове, при оценката са използувани въздействията описани в глава 3.

Оценката за степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитената зона е формирана по показателите: пряко унищожаване на части от местообитанията; въздействие върху граничните зони на местообитанията; фрагментация (разпокъсване на местообитания); замърсяване с вредни вещества при строителството и при аварии и инциденти по време на експлоатацията на изградените съоръжения; промени във флористичното разнообразие и сукцесионни изменения на растителността.

Този тип местообитание е свързано с крайбрежни халофитни местообитания, на които са формирани растителни съобщества предимно от едногодишни растения, които се отнасят към класовете Thero-Salicornietea и Saginetea maritimae. Пряко въздействие при реализиране на инвестиционното предложение върху местообитания от този тип не се очаква ( табл. 5.1.).

Този тип местообитание е свързано с крайбрежни халофитни местообитания, на които са формирани растителни съобщества, които се отнасят към съюз Juncetalis maritimi. Пряко въздействие при реализиране на инвестиционното предложение върху местообитания от този тип не се очаква ( табл. 5.2.).

За определяне степента на въздействието е използвана 10-степенна скала на оценка, която позволява да се отчетат различните параметри на значимостта на едно въздействие, срямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие (Таблица 5.3).

Оценката на степента на въздействие върху местообитанието 1310 Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени с оглед опазване на структурата, функциите и природозащитни цели на ЗЗ, е представена в табл. 5.4.

Оценката на степента на въздействие върху местообитанието 1410 Средиземноморски солени ливади с оглед опазване на структурата, функциите и природозащитни цели на ЗЗ, е представена в табл. 5.5.

• 
  Не се очаква негативно въздействие и няма да бъде нарушен благоприятния природозащитен статус по време на строителството и ползуването на предложените за урбанизирани територии върху местообитанията - обект на опазване в защитената зона:
  
• 
  При реализирането на инвестиционното предложението не се очаква да бъдат засегнати находища на растителни видове с природозащитен статус;
  

Направен е преглед на съществуващите източници на информация за флората и растителността (научни публикации, провеждани експертизи, снимки, карти, национални и международни нормативни документи и др информационни източници свързани с рационалното ползуване и опазване на растителните ресурси и биологичното разнообразие). Анализират се публикуваните материали за състоянието на флората и растителността в територията, която е обект на въздействие на инвестиционното предложение и се провеждат теренни проучвания за оценка на състоянието в критични участъци. Таксономичната принадлежност и географското разпространение на растенията се определя по Флора на България (т. І-Х, 1962 – 1994), Определител на висшите растения в България (Кожухаров и др. 1992) и Конспект на висшата флора на България (Асьов и др. 2002). Синтаксономичната принадлежност на растителните съобщества се определя по Конспект на растителните съобщества в България (Апостолова И, Славова, 1997) и публикации за синтаксони в различни райони на страната след 1995 г. При теренните проучвания на растителността се прилага еколого-фитоценотичен метод на изследване в ключови (характерни) участъци, като в зависимост от поставените цели се описва флористичния състав на растителните съобщества и се дава качествена оценка на фитоценотичната структура или се прави количествена оценка на структурата и количественото съотношение на видовете.

Използвани са: Национален план за опазване на биологичното разнообразие (2000), Наръчник за Натура 2000 в България (2002), Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и други международни и национални документи.

Изготвили: ........................................... .................................................

проф. дсн Димитър Павлов проф. д-р Екатерина Павлова

ЛИТЕРАТУРА

АНОНИМ. 2007. Предварителни резултати от изработването ръководоство за определяне и установяване на Благоприятния природозащитен статус на видове и местообитания от Дирекетива 92/43/ЕИО (Wageningen International, Daphne, Българска фондация биоразнообразие, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ финансиран от MATRA BBI

Бондев, И. 1991. Растителността на България. Ун. изд. Св. “ Кл. Охридски”.

Бондев, 1997. Геоботаническо райониране. В: География на България. Акад. изд. “Проф М. Дринов”

Закон за опазване на околната среда , обн. ДВ, бр.91 от 25.09.2002г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 82 от 10.10.2006г.;

Закон за защитените територии ( ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. доп. ДВ бр. 98 от '99 г.,изм. доп. ДВ бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 23, изм. бр. 77 и бр. 91/2002 г., изм. ДВ бр. 28, изм. доп. ДВ бр. 94/2005 г., изм. ДВ бр. 30/2006 г.)

Закон за биологичното разнообразие ( ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.; изм. и доп., бр. 88, изм. бр/ 105/2005 г. , изм. ДВ бр. 29, бр. 30, бр. 34/2006 г.)

Защитени територии, РИОСВ- Бургас.

Кавръкова В. И др. 2005. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация “ Зелени Балкани “.

Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, ратифицирана и влязла в сила за България през 1991 г.

МОСВ и др., 2002. Ръководство за екологична оценка на планове и програми България.

Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО. Офис на официалните публикациина Европейската общност. ISBN 92-828-1818-7 (превод на български език

Наредба № 2 Противопожарни строително-технически норми обн. ДВ, бр. 58 от 1987, посл. изм., ДВ, бр. 33 от 1994г.;

Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми приета с ПМС№ 139 от 24.06.2004, обн. ДВ, бр. 57/2.07.2004г., посл.изм. и доп., ДВ, бр. 3/10.01.2006г.;

Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони- В сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г.

Национален план за опазване на биологичната разнообразие за периода 2005-2010, МОСВ, 2005г;

Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места. 2002.

Павлов, Д. 1998. Фитоценологични основи на горската типология в България. Дис. ЛТУ.

Павлов, Д. 2006. Фитоценология. Изд. къща на ЛТУ.

Павлова, Е., Д. Безлова, 2003. Защитени природни територии. Изд. къща на ЛТУ.

Регистър на защитените територии, ИАОС.

Стандартни формуляри за специални защитени зони ( СЗЗ ) за проекто-територии от значение за общността ( ПТЗО ) и специални консервационни зони ( СКЗ ) по Натура 2000.

Флора на България. , 1963 –1995. т. І – Х, изд. БАН;

Червена книга на НР България., Т. І, 1984. Изд. БАН.

Atlas of Bulgarian Endemic Plants, изд. Гея-Либрис, 2006;

Tzonev, R., M.Dimitrov, V. Roussakova 2005. Dune vegetation of the Bulgarian black sea coast. Hacquetia, 4/1, Ljubljana