Обща информация за инвестиционното предложение

1.3. Трасе на газопровода

Началото на газопровода е от източната страна на сградата на ГРС в землището на с. Страшимирово.Трасето тръгва на юг и на изток по полски път 0.81, след което преминава по южния край на имоти 28,4 и 28,3 и достига землищната граница. В землището на с. Страшимирово попадат около 210 метра. В землището на с. Езерово трасето продължава на минимум 5 метра северно от горния ръб на откоса към Варненското езеро в посока изток. Газопроводът преминава в южните части на редица земеделски имоти ( 33.6,33.7,33,8,33,2,33,25,33,4,33,5 и 33,9 и стига до полския път 40,27). Полския път е с настилка от бетонови панели. Трасето продължава през имоти 33,30, 33,29 и 33,19 като се спазва безопасно разстояние от разположените на юг производствени сгради и мачтов трафопост. Газопроводът достига границата на имота на ТЕЦ Варна 0.137. По желание на инвеститора, трасето на парцеларния план е продължено с още около 90 метра до съществуващата масивна сграда на ТЕЦ Варна, намираща се на изток от имотната граница.

Общата дължина на трасето по първи вариант е 1508 метра.

Втори вариант

Началото на газопровода е от източната страна на сградата на ГРС в землището на с. Страшимирово.Трасето тръгва на юг и след това навлиза в горска територия (0,84 ). След това продължава на изток, като преминава в откоса с терасовиден характер и продължава в землището на с. Езерово по същата тераса от горския фонд. Стръмния откос към Варненското езеро е горска територия, но липсва дървесна растителност. След около 600 метра, трасето излиза от откоса и навлиза в земеделски земи. Тук основния вариант преминава през парцел 33,9 и достига до полски път 40,27 но има и алтернативна възможност за преминаване през имот 33,10 ( вариант 2а ). По-нататък газопровода преминава на югоизток в покрития с бетонови панели полски път (40,27 ) около 630 метра. За осигуряване на безопасно отстояние от цеха за бетонови изделия, трасето излиза от полския път 40,27 и минава на изток през земеделски парцели 32,30, 32,29, 32,19 и след 140 метра стига до границата на имота на ТЕЦ Варна.изток по полски път 0.81, По желание на инвеститора, трасето на парцеларния план е продължено с още около 90 метра до съществуващата масивна сграда на ТЕЦ Варна, намираща се на изток от имотната граница.

Като алтернативна възможност е разгледано продължението на втори вариант на юг и после на север, като се достигна в непосредствена близост до площадката на новата мощност (вариант 2б ).Този участък е около 630 метра и се състои от множество криви, което вероятно ще усложни строителния процес.

Сравнение на вариантите

Двата варианта се различават основно в първите 650 метра, където по първи вариант се преминава през частни земеделски имоти и е на минимум 5 метра към Варненско езеро, откосът е на сравнително равен терен, което е голямо предимство при строителството и безопасната експлоатация на газопровода. Втория вариант преминава по откоса и е държавен горски фонд. Има рискове от свличания и аварии при експлоатацията на газопровода.

Размерите на сервитутната зона за трасето на разпределителен газопровод с диаметър от Ду 300 до Ду 700 извън урбанизирани територии са: през земеделски поземлени имоти, ивици с ширина по 4 метра от двете страни на газопровода и под полски пътища – ивици с ширини по 2 метра от двете страни на газопровода. Сервитутната зона е предназначена за изграждане, експлоатация и ремонт на газопроводите.

1.4. Въздействие на обекта върху околната среда

Тръбопроводът е подземно съоръжение с минимално земно покритие 0,80 m. Със затворената подземна система под налягане до 55 bar не позволява на природния газ да има допир с въздуха, водите и почвите. Изтичането на природен газ е възможно само при авария. Компонентите на природния газ са следните: метан – 98,58%; етан – 0,424%; пропан – 0,126%; бутан – 0,045%; пентан – 0,007%; хексан – 0,005%; азот – 0,783% и въглероден двуокис – 0,03%. Плътността на газа при нормални условия е 0,678% кг/куб.m. дебелината на стената на газопровода е проверена на якост и сеизмични въздействия. Трасето на газопровода не засяга обект на водохващане.

Отстраняване на последиците от строителството

След завършване на строително-монтажните работи, инвеститорът е длъжен да върне земята във вида, в който я е получил преди началото на строителството.

1.4.1. Генерирани отпадъчни газове

При строителство

В периода на строителните работи, обектът ще бъде източник само на неорганизирани емисии. В този период ще се извършва: Изкопни работи; Транспорт на земни маси; Обратно засипване на земни маси;Строително - монтажни дейности; Транспорт на строителни материали, оборудване и персонал.

Замърсяването на въздуха по време на строителството ще се дължи на: отделяните газове и аерозоли от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините, осъществяващи строителните и транспортни дейности в района на строителната площадка. Основните замърсители, които ще се емитират са: СО₂, СО, NOx, SO₂, CH-ди и прах. Тези емисии зависят от броя и вида на използваните при строителството машини и режима им на работа; изнесените във въздуха прахови частици при изкопните, насипните, товаро-разтоварни и транспортни работи в района на строителната площадка. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), характеристиките на земните частици, пътната настилка и много други условия.

Неорганизирани прахови емисии

Прах ще се генерира от различни дейности, свързани със строителството, като изкопни и други земни работи, товаро-разтоварни и транспортни дейности. Тези вредни емисии са неминуеми за етапа на строително-монтажните работи, но ще са ограничени в рамките на периода на строителството.

Въздействието на емитираните замърсители по време на строително-монтажните работи върху качеството на въздуха в района може да се квалифицира като незначително, кратковременно, възстановимо, с малък териториален обхват, без кумулативен ефект.

При експлоатация

Неорганизирани източници на емисии

Във фазата на експлоатация не се очакват неорганизирани източници на емисии, които да могат да се оценят.

1.4.2. Генерирани енергетични замърсители

При строителство

Шум

По време на строителството ще се генерира основно шум от движението на строителната техника и изкопно-насипните дейности. Очакваните стойности са нормални за работна среда и не се очаква да превишават пределно-допустимите норми.

Вибрации

Очаква се вибрациите от строителни работи да са несъществени.

Лъчения

Инвестиционното намерение не се очаква да бъде източник на йонизиращи и радиоактивни лъчения.

При експлоатация

Шум

Изхождайки от типа на оборудването, не се очаква шумово натоварване.

Вибрации

Не се очакват вибрации до най-близко разположените обекти на въздействие.

1.4.3. Риск от аварии. Мерки за недопускане или предотвратяване на аварии.

Риск от аварии

Както в етапа на строителството , така и в етапа на експлоатацията, ще бъдат разработени инструкции и аварийни планове, в които ще бъдат отразени действията на персонала при възникване на промишлени аварии.

1.4.4. Mониторинг

Към момента в ТЕЦ”Варна” се осъществява посоченият в Таблица 1.4.4.1 собствен мониторинг, който ще продължи да се осъществява и при експлоатацията на новоя блок и новия газопровод.

Таблица 1.4.4.1

Пунктове на мониторинг на сега действащия ТЕЦ „Варна”- ЕАД

Източник	Метод К = количествен, В = визуална оценка; M = мониторингови пунктове	Пункт	Честота
1. Мониторинг на въздуха
Димни газове от котли № 1 до № 6	КМ	Мониторингови пунктове на димоходите след всеки котел съгласувани с РИОСВ гр.Варна	Автоматичен непрекъснат контрол на SO2, NO2, СО и прах
Обезпрашителни инсталации по транспортни ленти.	КМ	Мониторингови пунктове на изход от инсталациите съгласувани с РИОСВ гр.Варна	Периодични собствени иизвервания на прах веднъж на две години.
Имисионни измервания на въздуха в с.Езерово	КМ	Пункт за имисионни измеравния в с.Езерово	Автоматичен непрекъснат мониторинг на SO2, NOх, и ФПЧ
2. Мониторинг на водите
2.1. Мониторинг на повърхностни води
Варненско езеро	КМ	Забор за БрПС № 1	Ежегодно
2.2. Мониторинг на подземните води в местото на водовземане.
Собствени артезиански кладенци.	КМ	Единадесет кладенеца от системата на АПС „Игнатиево” и един пункт от АПС „Моряк”	Ежегодно
2.3. Мониторинг на отпадъчни води
Води от охлаждането на турбините	КМ	Мониторингови пунктове на топъл канал 1 и топъл канал 2	Непрекъснат за количеството и веднъж на тримесечие за останалите показатели от предписания с Комплексно разрешително № 51/2008г. мониторинг
Води от хидротранспорт	КВМ	Мониторингови пунктове на изход от първа и втора секция на сгуроотвал „Беглик чаир”	Непрекъснат за количеството и веднъж на тримесечие за останалите показатели от предписания с Комплексно разрешително № 51/2008г. мониторинг
Води на изход от маслен сепаратор	КВМ	На изход от сепаратора	Ежедневно по показател нефтопродукти
Води на изход от сепарираща шахта в мазутно стопанство	КМ	На изход от сепариращата шахта	За разхода непрекъснат, а за показателите посочени в разрешително за заустване №23220002/19.10.2007г. веднъж на тримесечие
Води от неотрализационна инсталация.	КМ	На изход от неотрализационната инсталация	Ежедневно при изпускане на води от инсталацията.
2.4 Мониторинг на подпочвените води
Подпочвени води на основната площадка на централата и на сгуроотвал «Беглик чаир»	КМ	Четири пункта за мониторинг на основната площадка и четири пункта за мониторинг на сгуроотвал „Беглик чаир”	Два пъти годишно
3. Мониторинг на почвите.
Почви на основн. площадка на ТЕЦ”Варна” и на площадката на сгуроотвал «Беглик чаир»	КМ	Седем мониторингови пункта на основната площадка на централата и пет около сгуроотвал „Беглик чаир”	Веднъж на три години
4. Мониторинг на емисиите на шум в околната среда
Производствен шум по границите на площадките	К	По границите на основната площадка на централата и по границите на площадката на сгуроотвал „Беглик чаир”	Веднъж на две години
5. Мониторинг на метеорологичните фактори.
Метериологични фактори – температура на въздуха, относителна влажност на въздуха, скорост и посока на вятъра, количество на валежите, изпарения.	К	За площадката на сгуроотвала от най-близките хидрометеорологични станции.	Ежедневно

Собственият мониторинг на ТЕЦ Варна е съобразен с изискванията на нормативните документи по опазване на околната среда, издадените комплексни разрешителни и разрешителните за водоползване и заустване.

2. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на план, програма и проект / инвестиционно предложение

Общата площ на ЗЗ BG 0000622 е 1781.97 дка. Основни цели на опазване в ЗЗ “Варненско - Белославски комплекс” са:

Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

По класове земно покритие цялата територия на ЗЗ BG 0000622 се отнася към категорията “Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища”.

Защитената зона BG 0000622 има връзка с един обект от Натура 2000 по Директивата за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите:

Код на обекта	Име на обекта	Тип на обекта
BG0000191	Варненско-Белославско езеро	F

Защитената зона има връзка и с един Корине битопи обект

Код	Име	Т	%
F00008300	Варненско езеро	*	73.28

Легенда:

Код - код на Корине място,

Име - име на Корине място

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 обекта;
- съдържа изцяло Натура 2000 обекта;

* двете места частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната

Езерният комплекс Варна-Белослав включва две езера - Варна и Белослав. Те са солени морски лимани. Езерните страни са обрасло с тръстика. Двете езера са свързани с канал, като Варненското езеро чрез втори канал е свързано с Черно море. Езерата са влажни зони със сериозни екологични проблеми: индустриално замърсени води, предприятия (комбинат Девня; пристанище Варна; пристанище Леспорт, фериботен комплекс Варна) транспортни средства (жп линии,магистрали);прекомерна експлоатация на рибните ресурси и др.

Каталог: ovos

Изтегляне 1.24 Mb.

Сподели с приятели: