Река Джерман и Струма като биокоридор за птиците

Струмяни

Районът южно от с. Струмяни по поречието на река Струма граничи с най-южната точка на защитена зона Кресна при моста на с. Струмяни. Районът е място, където редовно е наблюдаван да се храни египетския лешояд /Neophron percnopterus/, гнездещ в защитена зона Кресна, като са редовно установявани като гнездещи или приходящи от защитената зона синявицата /Coracias garrulus/, сирийският пъстър /Dendrocopos syriacus/ и сивият /Picus canus/ кълвачи, дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ и черночелата /Lanius minor/ сврачка. Поречието на реката в този участък е гнездово местообитание на поне една двойка земеродни рибарчета /Alcedo atthis/, а в крайречната гора южно от моста при с. Струмяни има постоянна нощувка на големия корморан по време на зимуване, която е една от двете нощувки на вида по долното течение на Струма.

Всички проектирани алтернативи в този участък пресичат тази ключова територия, като кафевият и зеленият вариант има опасност да засегнат нощувката на големия корморан и гнездовището на земеродното рибарче (степен на въздействие 9,10). Засягайки крайречните гори, алтернативните трасета на автомагистралата в този участък могат да доведат до унищожавеане на гнездови субстрати (дървета) и фрагментация на местообитанията в значителна степен (8-10) на синявицата, сивия кълвач и сирийския пъстър кълвач. Засягайки склона източно от съществуващия път ще се засегнат местообитания на червеногърбата сврачка, черночелата сврачка и дебелоклюната чучулига в степен 5-7.

Едно от постоянните места за хранене на египетския лешояд се намира в близост до зеления вариант на трасето. За вида съществува опасност (степен 7) от сблъсъци на пътя поради това, че птиците кацат в близост за да се хранят с труповете на умрели животни, включително прегазени на платното.

• 
  Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)
  

• 
  биологичен коридор за миграция на вълка (Canis lupus) и мечката (Ursus arctos).
  

• 
  Пряко унищожаване на местообитания – значително в миналото. Няма да се отчита, като кумулативно въздействие. Ако референтната стойност за площите на местообитанията изисква възстановяване следва да се търси възможност за това на други територии.
  
• 
  Смъртност на индивиди върху пътя и отражение върху популациите и кумулативно влияние, като биологична бариера – значителна. Изследвана от НПО в рамките на 3 сезона при отчитане и премахване на всички индивиди всяка седмица (75 % покритие на седмиците в периода април – октомври). Накратко могат да се направят следните изводи. За всички дневни бавноподвижни животни (костенурки, земноводни, бавноподвижни видове змии, млади гущери) пътя довежда до почти 100% смъртност на попадналите индивиди. Това ясно се вижда от разпределението на умрелите индивиди по платното спрямо разстоянието от банкета и посоката от която идват. Известен процент успяват да преминат, но при опита им да с върнат в основното си местообитание от другата страна пътя отново умират. За всички останали дребни видове нелетящи животни пътя довежда до значителна смъртност с голям процент загинали индивиди попаднали в зоната на пътя. За редица видове отчетеното количество загинали индивиди е много ниско, защото вероятно техните популации вече са силно намалели или изчезнали в близост до пътя – ивичест гущер, ивичест смок, леопардов смок. Леопардовият и ивичестият смок имат ясна привързаност да живеят в близост до дерета и водни тела – те не се намират далеч от такива по сухите склонове.Вероятно съществуващият път вече е довел до значителна фрагментация на техните популации оставяйки жизнени такива само в страничните дерета и долини. Показател за това е и високият процент млади индивиди намерени сред загиналите върху пътя – това са индивиди във фаза на разселване напускащи териториите, където са излюпен. За разлика от тях възрастните поддържат в по-голяма степен индивидуалните си територии. При ивичестият гущер се наблюдава добра численост на разстояние от пътя и практически никаква в близост (вероятно е попаднали ювенили да не са били разграничени от зеленият гущер). Вероятно причина за това е консервативността по-отношение на индивидуалните територии и слабата подвижност на индивидите. Други видове показват значителен брой индивиди попадащи и умиращи на пътя. За част от тях като сухоземните костенурки, котешката змия вероятно причината е наличието все още на достатъчно подходящи местообитания на разстояние от пътя. Такаумиращите индивиди всъщност се захранват от популациите на разстояние от него и това, че те попадат в района на пътя се дължи на относително по-големи индивидулани територии и защото техните индивиди са по-подвижни. При котешката змия и костенурките например тази смъртност изразено нараства след средата на юни и е явно свързана с вертикални сезонни миграции, като за тези видове те не са толкова съществени за оцеляването, както при леопардовия и ивичестият смок и не довеждат до пълна загуба на популацията по склоновете над пътя. При увеличаване на смъртността обаче прага на това въздействие лесно може да надхвърли възможностите на тези видове за адаптация. Същото важи и за редица други видове, които засега показват нормална численост в близост до пътя. Все пак за тях не е ясно доколко те са се адаптирали към сегашното положение или тези индивиди се захранват от популациите в съседните територии. Така например зеленият гущер (възрастни индивиди) ечест навсякъде по банкета от двете страни на пътя. Беше установено обаче, че той снася яйцата си изцяло под разкъсаният склоп на крайречната гора. През септември и октомври практически цялото потомство на този вид загива под колелата на колите върху платното разположено откъм течението на Струма.
  

Стръмните склонове, не позволяват да бъдат изградени работещи съоръжения едновременно за предотвратяване на попадането на малки животни върху пътя и за поддържане на техните постоянни, сезонни или периодични миграции от склоновете към долината и обратно. Този извод важи за 85-95 % от дължината на пролома. Единствената възможна мярка в тази посока е драстично редуциране на трафика и скоростта на движение.

• 
  Създаване на физически бариери за миграция на животни през пътното платно.
  

Ескпертната оценка е, че около 30% от дължината на пролома е наситена с ефективни изкуствени бариери за малките видове животни. Подобно и даже по-лошо е положението с ж-п линията. Кумулативното влияние обаче с трафика по пътя довежда не само до невъзможност на индивидите да преодолеят тези бариери и да мигрират обратно по склона, но и до почти 100% смъртност на всички малки животни в тези участъци, щом веднъж са попаднали в капана между подпорните стени, реката и пътя между тях. Освен премахване на големия и бърз трафик е важно при планиране на транспортни проекти да се предвидят мерки за намаляване на пътните откоси доколкото е възможно и за поне частично подбряване достъпността на склоновете откъм пътя.

• 
  Прекъсване на екотони, фрагментация на местообитания – Може да се очаква, че комбинираното влияние на трафика, смъртността и бариерният ефект вече е довел до фрагментиране на най-чувствителните видове леопардов смок, ивичест смок и до тяхното оцеляване в повече или по-малко изолирани в страничните долини малки популации. Това особено важи за северният край на пролома, където климатично такива видове са концентрирани в неговите най-ниски части. По отношение сухоземните костенурки силно засегнат е екотона долина/склон по течението на река Струма, като са увредени съседните местообитания в рамките на индивидуалните територии на индивидите (вероятно 2-4 хектара за Testudo hermanni) и в рамките на характерните за тях сезонни придвижвания (при Теstudo graeca до 700 метра). Това въздействие не е довело за тези видове до създаване на изолирани популации.
  

• 
  Въздействие върху местообитания функциониращи като биокоридор с тесен фронт за разпространение или периодични миграции на видове и местообитания по оста юг-север. Този биокоридор е важна функционална характеристика за редица видове и местообитания. Той може да се счита за увреден, когато има бариерен ефект за миграция на индивидите (прегради, смъртност), фрагментация на коридора (накъсване на иначе непрекъснати популации на видове или на диагностични видове на природните местообитания), унищожаване на стъпкови популации служещи за разселване на видовете или местообитанията. В този смисъл сегашният път вероятно вече е довел до отрицателно влияние върху някои от най-чувствителните видове – леопардов смок, ивичест смок, прилепи.
  

• 
  Прогонване на животински видове заради шумово и светлинно замърсяване - за видове птици и за едри бозайници. Със сигурност е значително за всички видове бозайници и птици имащи местообитания до пътя. Съществуват дългогодишни наблюдения върху популациятта на гнездещите птици, които показват значително намаляване на гнездещите видове пойни птици до и в близост на сегашния път в сравнение с периода преди 15 години дължащо се на увеличеният трафик. Съществуват и данни за речните участъци с постоянно присъствие на видра, които са само в места екранирани или отдалечени от платната на сегашния път. Мигриращи индивиди са наблюдавани по целия пролом. Засега не оказва 100% спиращо върху едрите хищници, защото са отчетени миграции през пътя на мечката, а оттам със сигурност и за по-пластичният вълк. Вероятно обаче има възпиращо въздействие особено през светлата част на деня, когато трафика е интензивен. Шумовото и светлинно замърсяване със сигурност е увредило възможността на едрите хищници да установяват бърлоги в близост до долината на река Струма.
  

• 
  Влошаване състоянието на растителните групировкив резултат на атмосферно замърсяване, включително и нитрификация: за всички видове природни местообитания. В района на пролома е направено бързо проучване на лишейните съобщества върху космат дъб, по отношение видово разнообразие и обилие (комбиниран индекс). Установено е драстично изменение от референтни точки (над 75% от естественото състояние) в ивица до 50- 100 метра от сегашният път и дъното на долината. Значително изменение (от 75 до 25 % изменение, обилие на нитрофилни видове) e отчетено до километър от източни на замърсяване – пътища, населени места, дъното на долината. Възможна мярка е извеждане на източника на замърсяване над речното дъно в условия с по-интензивна циркулация при условия за инверсни явления и също така отдалечаване на този источник от местообитанията на дървовидна хвойна (лиспват данни за чувстителността на дървовидната хвойна на замърсвания с органични замърсители, озон, азотни оксиди, вида е често под силен стрес от други природни фактори).