Доклад за оценка на съвместимостта на проект за изграждане на автомагистрала Струма, София Кулата в отсечката Драгичево Кулата с предмета и целите на защитените зони от националната екологична мрежа

• 
  Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/ - видът се среща като гнездящ в защитена зона Рупите. Обитава открити терени. Ловува в откритите терени в долината на река Струма. Трасето на автомагистралата в нито един от разработените алтернативи не се очаква да има значително отрицателно въздействие. Косвено, чрез фрагментация на местообитанията на гризачи и други дребни животни, може да се очаква по-значително въздействие върху мигрантите, тъй като грабливите птици се хранят интензивно, докато мигрират.
  

• 
  Бухал /Bubo bubo/ - Обитава скалисти терени. Среща се в като гнездящ в защитена зона Рупите в района на Кожух планина и прилежащите и скалисти хълмове. Кафевият вариант на трасе на автомагистралата в района на местността Кожуха преминава през гнездовите му местообитания. Тази алтернатива не е съвместима с целите на опазване на орела змияр в защитената зона.
  

• 
  Ливаден дърдавец /Crex crex/ - Видът се среща във влажни ливади, но в някои случаи се среща и в по-сухи местообитания, ако има водоизточник в близост. Гнезди на земята, а малките му не се задържат в гнездото след излюпване. В защитена зона Рупите се среща в ограничена численост през гнездовия период и по време на миграция, основно по ливадите в заливната тераса на река Струма. Проектираният червен вариант в участъка му от северната граница на защитената зона до село Дамяница, както и кафевият вариант, който следва заливната тераса на река Струма могат да доведат значителни разрушаване, фрагментация и влошаване на подходящите места за гнездене и почивка на вида. Тези алтернативи не са съвместими с целите на опазване на горепосочените видове в защитената зона. Всички алтернативи (без тази която следва речното корито) имат значително отрицателно въздействие върху местообитания на ливадния дърдавец в участъка, където трасето пресича влажните ливади и пасища западно от с. Марикостиново. При избора на трасе в този участък, трябва да се търсят варианти за минимално въздействие (минимална степен на фрагментация).
  

2 – само в участъка, където трасето пресича влажните ливади и пасища западно от с. Марикостиново

• 
  Турилик /Burhinus oedicnemus/ - Обитава голи или слабо обрасли с тревна растителност места в естествени или култивирани райони. Точните му гнездови находища в границите на защитената зона не са проучени, поради което се приемат като засегнати всички характерни местообитания, където видът се среща. Трасето на автомагистралата в нито един от разработените алтернативи не се очаква да има значително отрицателно въздействие.
  

• 
  Земеродно рибарче /Alcedo atthis/ - Видът се среща по цялото протежение на река Струма в границите на защитената зона, като гнездата си строи в речните брегове. Проектираният червен вариант в участъка му от северната граница на защитената зона до село Дамяница, както и кафевият вариант, преминаващ по протежението на реката и засягащ речното корито водят до значително по степен разрушаване и фрагментация на типичните за вида местообитания и влошаване на качеството им. Тези алтернативи не са съвместими с целите на опазване на земеродното рибарче в защитената зона.
  

• 
  Синявица /Coracias garrulus/ - Видът обитава открити терени със отделни разпръснати дървета и малки горички в защитената зона. Гнезди в льосови стени и стари дървета. Кафевият вариант, преминаващ по протежението на реката води до значително по степен разрушаване и фрагментация на типичните за вида местообитания и влошаване на качеството им. Тази алтернатива не е съвместими с целите на опазване на земеродното рибарче в защитената зона.
  

• 
  Видове на граничните местообитания между откритите пространства и гората - козодой /Caprimulgus europaeus/ и горска чучулига /Lullula arborea/. Козодоят обитава смесени и иглостни гори с открити части с малки полянки, а горската чучулига - разредени гори. Трасето на автомагистралата в нито един от разработените алтернативи не се очаква да има значително отрицателно въздействие.
  

• 
  Видове обитаващи крайречни гори, малки горски масиви, овощни градини - сив кълвач /Picus canus/, сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/ и градинска овесарка /Emberiza hortulana/. Кълвачите обитават районите със стари дървета в мозаечно разположени горички по поречието на Струма в границите на защитената зона. Средният пъстър кълвач обитава и овощни градини. Градинската овесарка се среща в обработваеми площи съчетани с островни горички, овощни градини или по-големи синори. Проектираният червен вариант в участъка му от северната граница на защитената зона до село Дамяница, както и кафевият вариант, който следва заливната тераса на река Струма могат да доведат значителна фрагментация на подходящите места за гнездене на горепосочените видове. Препоръчетиелно е тези варианти да не бъдат реализирани.
  

2 – само в участъка, където трасето пресича влажните ливади и пасища западно от с. Марикостиново

• 
  Видове обитаващи сухолюбиви тревни съобщества със степен характер - дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/, късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/ и Полска бъбрица /Anthus campestris/. Дебелоклюната и късопръстата чучулиги се срещат в култивирани райони и естествени сухи тревни местообитания в защитената зона. Полската бъбрица обитава открити терени - пасища, ливади, окрайнини на обработваеми земи в границите на защитената зона. Детайлно картиране на местообитанията на посочените видове не са осъществявани, поради което всички подходящи местообитания се считат за засегнати. Кафевият вариант, който следва заливната тераса на река Струма може да доведе значителна фрагментация на подходящите места за гнездене на горепосочените видове. Препоръчетиелно е този вариант да не бъде реализиран. Всички алтернативи (без тази която следва речното корито) имат значително отрицателно въздействие върху местообитания на ливадния дърдавец в участъка, където трасето пресича влажните ливади и пасища западно от с. Марикостиново. При избора на трасе в този участък, трябва да се търсят варианти за минимално въздействие (минимална степен на фрагментация).
  

• 
  Видове, обитаващи храстовите съобщества и мозайки от тях от средиземноморски тип. Тук се включват 3 вида обект на специална защита в защитената зона - голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, червеногушо коприварче /Sylvia cantillans/ ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, както и 1 биомно ограничен вид, който не е обект на специална защита - черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/. Детайлно картиране на местообитанията на посочените видове не са осъществявани, поради което всички подходящи местообитания се считат за засегнати. Кафевият вариант, който следва заливната тераса на река Струма може да доведе значителна фрагментация на подходящите места за гнездене на горепосочените видове. Препоръчетиелно е този вариант да не бъде реализиран.
  

• 
  Видове, обитаващи мозаечни местообитания от открити пространства и единични храсталаци и дървета - червеногърба сврачка /Lanius collurio/, черночела сврачка /Lanius minor/ и белочела сврачка /Lanius nubicus/. Още 2 вида, които не са обект на специална защита в защитена зона Кресна, но са застрашени се срещат в тези местообитания - черноглава овесарка /E. melaniceophala/ и сива овесарка /Miliaria calandra/. Детайлно картиране на местообитанията на посочените видове не са осъществявани, поради което всички подходящи местообитания се считат за засегнати. Кафевият вариант, който следва заливната тераса на река Струма може да доведе значителна фрагментация на подходящите места за гнездене на горепосочените видове. Препоръчетиелно е този вариант да не бъде реализиран.