Лещарка /Bonasa bonasia/. Видът гнезди във високите безлесни части на защитена зона Витоша. Уязвим към следните въздействия: унищожаване/фрагментация на гнездови местообитания; безпокойство, причинено от шумовото замърсяване и присъствие на хора в района на токовищата му през размножителния период. Доколкото ОУП не засяга самата защитена зона Витоша, не се счита че ще видът и неговите местообитания ще бъдат засегнати от ОУП.
Планински кеклик /Alectoris graeca/. Видът гнезди във високите безлесни части на защитена зона Витоша, както и в пасищата и ливадите в по-ниските части на планината. Гнездовата му популация варира между 9 и 17 дв. Гнездата си разполага на земята. Малките са гнездобегълци. Уязвим е към следните въздействия: унищожаване/фрагментация на гнездови местообитания; безпокойство, причинено от шумовото замърсяване и присъствие на хора в гнездовите територии му през размножителния период, изолация на подходящите местообитания от съседни природни територии. Съществува потенциален риск от непреднамерено унищожаване на люпила при увеличено присъствие на хора и домашни любимци в гнездовите му находища.
Таблица 51. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – планински кеклик
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Ливаден дърдавец /Crex crex/. В София и околностите се среща като гнездящ в значителна численост в защитените зони Долни Богров – Казичене и Витоша, и в ограничена численост в района на ливадите на околовръстното шосе в района на Драгалевци - Симеоново, в района гара Верила – Лозен, в района на Марчаево, района на Нови Искър и Волуяк. Първите две територии целят опазването именно на този вид. По време на миграция се среща в цялото Софийско поле и подножието на Витоша. Видът обитава влажни ливади, но в някои случаи се среща и в по-сухи местообитания, ако има водоизточник в близост. Гнезди на земята, а малките му не се задържат в гнездото след излюпване. Ливадният дърдавец е полигамен вид, за който е известно наличието и на буферни мъжки, които не токуват, но се държат в близост до териториите на доминантните токуващи мъжки. Те обикновено са от 0 до 3. При злополука с доминантния мъжки, някои от тях заема неговото място. Броят на женските около територията на един мъжки е от 1 до 3. На този принцип е изчислено, че в защитена зона Витоша гнездят до 95 двойки, в защитена зона Долни Богров – Казичене – 21 двойки, в района на Драгалевските и Симеоновските ливади – 17 дв, в района на Нови Искър – 10 дв, в района на Волуяк – 2 дв. В района на Драгалевските и Симеоновските ливади само допреди 4-5 години са гнездили 37 двойки, но в следствие застрояването на ливадите 20 дв са изчезнали, последните от които – през 2007 г. Не е налице точна оценка на гнездящите ливадни дърдавци в района на гара Верила – Лозен и в района на Мърчаево. Женските отглеждат 2 люпила, всяко от които е средно по 6 малки. Води потаен начин на живот, активен предимно нощем. Постоянното присъствие на хора в гнездовите местообитания е сигурна предпоставка видът да изчезне от там. Той е много чувствителен към качеството на местообитанията му, което зависи от хидрологичния режим на ливадите и пасищата, както и от поддържането им чрез умерена паша и косене (със средно висока тревна растителност – нито прекалено висока, нито съвсем ниска). По време на миграция е установяван в района на вилна зона „Щъркелово гнездо” (М. Жеков, НБОИ).
Ливадният дърдавец е уязвим към следните въздействия: унищожаване и фрагментация на важни за вида местообитания, фрагментация на местообитания, безпокойство и смъртност на млади птици на пътя, използуването на инсектициди в селскостопанските практики. Свободното движение на множество хора, включително и домашни любимци по пасищата и ливадите през гнездовия период може да доведе до пряко непреднамерено унищожаване на люпила и малки. Застрояването на останалите пасища и ливади в полите на Витоша и Лозен и откритите пространства между тези планини и важните за вида места в Софийското поле води, освен до пряка загуба на местообитания, и до постепенна изолация на отделните гнездящи популации и придвижването на птиците през размножителния период и по време на миграция.
Таблица 52. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – ливаден дърдавец
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
+
|
+
|
+
|
+
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Голяма пъструшка /Porzana porzana/. В София и околностите се среща като гнездяща в значителна численост в блатото до кв. Нови Искър (3-12 двойки), и в ограничена численост във Волуяк и Мусачевото блато. По време на миграция се среща в цялото Софийско поле, понякога и в нетипични местообитания. В защитена зона Рибарници Челопечене е установена като рядък мигрант. Числеността й е неизяснена поради скрития начин на живот. Среща се най-често през април - началото на май и през август-септември. Описана за рибарници Челопечене в миналото като гнездящ вид (Симеонов, Софрониев, 1968). През 1974 е наблюдавана и във влажни зони в сегашния квартал Младост 1 (Янков, 1983). В ниските части на защитена зона „Витоша” гнездят общо 5 двойки. Голямата пъструшка се среща в мочурливи ливади, мочурища и блата. Населява плитководните участъци на сладководни водоеми, значително обрасли с ниска водна растителност, богата на безгръбначни животни. Гнезди на земята, в гъстата тревиста растителност. Малките не се задържат в гнездото след излюпване. Храна – дребни безгръбначни и части от водни растения (Cramp, Simmons, 1980). Видът е уязвим към следните въздействия: унищожаване и фрагментация на важни за вида местообитания, палене на тръстиката, замърсяване на водите, промени във водното ниво.
Таблица 53. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – голяма пъструшка
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Гнездови субстрати
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Хранителни биотопи
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
+
|
+
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Средна пъструшка /Porzana parva/. В София и околностите се среща като гнездяща в незначителна численост в отводнителните канали в кв. Младост. По време на миграция се среща в цялото Софийско поле, понякога и в нетипични местообитания. В значителна численост се задържаше в рибарниците до кв. Горубляне по време на пролетната миграция, преди застрояването им. В защитена зона Рибарници Челопечене е установена като редовен, но малочислен мигрант. Числеността му е неизяснена поради скрития начин на живот. Среща се най-често през април - началото на май и през август - септември. Описана за рибарници Челопечене в миналото като гнездящ вид (Симеонов, Софрониев, 1968). В блатото край Нови Искър нередовно 1-2 двойки. В ниските части на защитена зона „Витоша” гнездят общо 3 двойки. Средната пъструшка се среща в блата, рибарници и отводнителни канали с големи тръстикови масиви съдържащи открити водни огледалца с плаваща растителност. Гнезди на земята, в гъстата тръстика. Малките не се задържат в гнездото след излюпване. Храна – дребни безгръбначни и семена от водни растения (Cramp, Simmons, 1980). Видът е уязвим към следните въздействия: унищожаване и фрагментация на важни за вида местообитания, палене на тръстиката, замърсяване на водите.
Таблица 54. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – средна пъструшка
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Гнездови субстрати
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Хранителни биотопи
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
+
|
+
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Малка пъструшка /Porzana pusilla/. Гнездящ в защитена зона „Рибарници Челопечене” (Граматиков, Николов, 2007). Гнездящи птици са установявани и от Петков през 1994 г. (непубл.) Числеността му е неизяснена. Описана за рибарници Челопечене като гнездящ вид и в миналото (Симеонов, Софрониев, 1968). В София и околностите се среща като гнездяща и в блатото до кв. Нови Искър (5-10 дв.), което е другото й най-значимото находище в околността. По време на миграция се среща в цялото Софийско поле, понякога и в нетипични местообитания. Обитава в мочурливи ливади, мочурища и блата. Хабитатните изисквания са донякъде сходни с тези на голямата пъструшка, но с по-изразено предпочитание към по-фина, ниска и гъста водна растителност, включително и по-плитководни водоеми (Симеонов, Мичев, Нанкинов, 1990; Cramp, Simmons, 1980). В Хърватия е установявана да гнезди по периферията на влажни зони, включително преовлажнени ливади (Sakl, Bozhich, Stumberger, 2003). Гнезди на земята, в гъстата тревиста растителност. Малките не се задържат в гнездото след излюпване. Храна – основно дребни безгръбначни (Cramp, Simmons, 1980), като у нас в храната му се включват Chrysomelidae, Zebrina detrita и др. (Симеонов, Мичев, Нанкинов, 1990). Видът е уязвим към следните въздействия: унищожаване и фрагментация на важни за вида местообитания, пресушаване, палене на тръстиката, промяна на хранителната база, безпокойство, замърсяване на водите.
Сподели с приятели: |
