Блатна сова /Asio flammeus/. Видът се среща в ливади, мочурища и блата по време на пролетната и есенна миграции и като зимуващ в цялото Софийско поле - в по –значителна численост в баластиерите около Чепинци, ливадите около Опицвет (извън обхвата на ОУП) и блатото до кв. Нови Искър. До 50-те години на ХХ е гнездил в района на сегашните квартали Красно село и Горна Баня (Янков, 1983), а до средата на 80-те – в южните квартали на града (Янков, 1992). Уязвим е към следните въздействия: унищожаване и фрагментация на важни за вида местообитания, пресушаване, палене на тръстиката, замърсяване на водите, използуване на родентициди, бракониерски отстрел.
Таблица 65. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – блатна сова
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Гнездови субстрати
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Хранителни биотопи
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
+
|
+
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Бухал /Bubo bubo/. Видът e постоянен в защитена зона Витоша (0-2 двойки) и в Искърския пролом, където гнезди в скалисти местообитания. Уязвим е към следните въздействия: унищожаване и фрагментация на важни за вида местообитания, сечи, изнасяне на мъртва дървесина, безпокойство, използуване на родентициди, бракониерство. ОУП на Столична община не засяга местообитания на бухала.
-
Козодой /Caprimulgus europaeus/. Среща като гнездящ в Защитена зона „Витоша” (28-236 дв.), а като мигриращ и в ниските части на планината и другите планини ограждащи Софийското поле. През 70-те години на ХХ век е наблюдаван и в самия град през размножителния период – в квартал Младост-1 и при стадион Раковски, където е ловувал насекоми (Янков, 1983 г.). Обитава смесени и иглолистни разредени гори с открити части – малки поляни, планински склонове с храсти. Гнезди на земята. Храни е с насекоми, предимно нощем, като навлиза и селища. Видът е уязвим към следните въздействия, разрушаване и фрагментация на местообитанията; опасност от сблъсъци на пътното платно, третиране с инсектициди.
Таблица 66. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – козодой
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Синявица /Coracias garrulus/. Редовен есенен мигрант и много рядък пролетен мигрант в защитените зони «Витоша» и «Долни Богров – Казичене» и в цялото Софийско поле, включително около блатото при Нови Искър. Инцидентно гнездящ в района на Драгалевци. Задържа се в обширни открити площи и крайречни гори. В периода август-октомври, редовно се среща в ливадите покрай околовръстното шосе, особено в района на Драгалевци. По време на пролетна миграция е установявана в подножието на Лозенска планина в открити пространства (Симеонов, Богданов, 1964/1965). Уязвим е към дейностите, водещи до: унищожаване на типичните местообитания, фрагментация, промяна на хранителната база поради използуване на инсектициди.
Таблица 67. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – синявица
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
.
|
+
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Земеродно рибарче /Alcedo athis/. Редовен мигрант и зимуващ вид в баластиерните езера около София и вливащите се в тях течащи води. В защитената местност “Долни Богров” гнездят нередовно 1-3 двойки. По поречията на реките в ниските части на защитена зона Витоша гнездят 1-2 двойки. Гнездящ вид по поречието на река Искър, където в района между Горубляне и Летището до началото на 90те години са гнездили 3 двойки (Янков, 1983 и 1992). През извън размножителния период (есента и зимата) се среща в ниските части на Витоша, рибарници Челопечене, водоемите край Чепинци, в района на Западен парк, блатото край Нови Искър и язовир Искър. Уязвим е към дейностите, водещи до: унищожаване на естествените брегове и крайречната растителност на реките, фрагментация, безпокойство, промяна на хранителната база, безпокойство, замърсяване на водите.
Таблица 68. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – земеродно рибарче
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
+
|
+
|
+
|
+
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
+
|
+
|
+
|
+
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
-
|
+
|
+
|
+
|
+
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
+
|
-
|
+
|
+
|
+
|
+
|
Биокоридорна функция
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Сив кълвач /Picus canus/. Гнезди в защитена зона „Витоша” (10 двойки), като по време на след-гнездовите скитания се среща навлиза в градските паркове, основно Борисовата градина. До 2000 г. е гнездил по крайречни тополи в защитена зона „Рибарници Челопечене” (1 дв.). През 80-те години на ХХ век е гнездил в Борисовата градина, Ловния парк и Западен парк (Янков 1983, 1992). Установяван е в дъбови и букови гори на Лозенска планина и в овощните градини на селата в подножието й (Симеонов, Богданов, 1964/1965). Рядък вид за района на Софийското поле. Гнезди в крайречни гори – предимно от тополи, по течението на р. Искър и край водоемите. Уязвим е към дейностите, водещи до: унищожаване на типичните местообитания, фрагментация, промяна на хранителната база, безпокойство.
Таблица 69. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – сив кълвач
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
|
