Голям креслив орел /Aquila clanga/. Видът е мигриращ през защитена зона Витоша. Уязвим към следните въздействия: унищожаване/фрагментация на територии за почивка; безпокойство, причинено от шумовото замърсяване. Доколкото ОУП не засяга самата защитена зона Витоша, не се счита че ще видът и неговите местообитания ще бъдат засегнати от ОУП.
-
Царски орел /Aquila heliaca/. Видът е мигриращ през защитена зона Витоша. Уязвим към следните въздействия: унищожаване/фрагментация на територии за почивка; безпокойство, причинено от шумовото замърсяване. Доколкото ОУП не засяга самата защитена зона Витоша, не се счита че ще видът и неговите местообитания ще бъдат засегнати от ОУП.
-
Скален орел /Aquila chrysaetos/. Видът се среща в защитена зона Витоша, където гнезди. Обитава скалисти терени. Ловните му територии обхващат открити планински плата. Уязвим към следните въздействия: унищожаване на ловни територии и места за почивка; фрагментация, деградация и унищожаване на местообитанията, безпокойство, бракониерство.
Таблица 46. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – скален орел
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Малък орел /Hieraaetus pennatus/. Видът се среща в защитена зона Витоша, където гнезди в стари широколистни гори. Ловните му територии обхващат открити пространства, както по билото на планината, така и в подножието й. В миналото е наблюдаван редовно да ловува в земеделските земи, граничещи със западните квартали на града (Янков, 1993). По време на миграция интензивно прелита през североизточната част на Софийското поле в района между Лозен и Кремиковци, като следва Искърското дефиле като миграционен коридор. По-малка част от птиците продължават на запад в района на гр. Нови Искър - Петърч (Янков и др., 1994). Уязвим към следните въздействия: унищожаване на ловни територии и места за почивка; фрагментация, деградация и унищожаване на местообитанията, безпокойство, бракониерство.
Таблица 47. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – малък орел
Вид въздействие
|
Унищожаване на местообитания
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
-
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Орел рибар /Pandioin haliaetus/. Видът се среща в района Софийското поле по време на миграция и зимуване – основно в рибарниците на Челопечене и Безден. Уязвим към следните въздействия: унищожаване на ловни територии и места за почивка; фрагментация, деградация и унищожаване на местообитанията – унищожаване на влажни зони, западане на рибопроизводството в рибарниците, замърсяване на водите и съответното намаляване на числеността на видове риба, с които видът се храни.
Таблица 48. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – орел рибар
Вид въздействие
|
Унищожаване на местообитания
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Вечерна ветрушка /Falco vespertinus/. Видът се среща по време на миграция в обработваеми площи, влажни зони, крайречни гори и др. в Софийското поле. Редовен и в отделни години многоброен пролетен и много рядък есенен мигрант в защитена зона «Рибарници Челопечене и в района на блатото при Нови Искър. През пролетта са отбелязвани групи до 10-20 екз., главно в края на април – до средата на май. По време на пролетен и есенен прелет е установявана в подножието на Лозенска планина (Симеонов, Богданов, 1964/1965). По време на миграция интензивно прелита през североизточната част на Софийското поле в района между Лозен и Кремиковци, като следва Искърското дефиле като миграционен коридор. По-малка част от птиците продължават на запад в района на гр. Нови Искър - Петърч (Янков и др., 1994). Потенциално негативно влияние върху вида ще има унищожаването на крайречните гори, единични дървета в обработваеми площи и пресушаването на влажни зони.
Таблица 49. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – вечерна ветрушка
Вид въздействие
|
Унищожаване на местообитания
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Сокол скитник /Falco peregrinus/. Видът гнезди по скали в защитена зона „Витоша” (1 дв.), Искърското дефиле и ползва района в северната част на Софийското поле като ловна територия. – През зимата и по време на миграция единични птици ловуват над блатото край Нови Искър. Две двойки гнездят по сгради в София. Редовно зимува на територията на града. Зависим е от популацията на полудивия гълъб в града, която е стабилна. По време на миграция прелита през североизточната част на Софийското поле в района между Лозен и Кремиковци и в района на гр. Нови Искър - Петърч (Янков и др., 1994). Негативни въздействия са прогонването му от района, в резултат на безпокойство по време строителни и експлоатационни работи. Допълнително влияние върху него ще има и евентуално унищожаване на хранителната му база като дребни и средно големи птици в резултат на урбанизацията на околоградските терени.
Таблица 50. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – сокол скитник
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
|
