Доклад за оценка на съвместимостта с целите на опазване на защитени зони от Натура 2000

• 
  Червен ангъч /Tadorna ferruginea/. Видът се среща рядко в езерата на защитена зона „Долни Богров – Казичене” по време на миграция. Уязвим е към следните въздействия: прогонване, безпокойство, и замърсяване на водите.
  

• 
  Белоока потапница /Aythya nyroca/. Гнездящ, прелетен и преминаващ вид и по изключение зимуващ в рибарници Челопечене и езерата край Долни Богров. В последните години е установяван да гнезди в блатото край Нови Искър (минимум 3-6 двойки). Описана за водоемите около София и в миналото като редовно мигриращ, като по време на пролетна миграция е образувал значителни струпвания в района (Симеонов, Софрониев, 1968). Числеността на вида сравнително висока и показва нестабилна тенденция към увеличение в страната.
  

В България гнезди в еутрофни до хипереутрофни водоеми, често в напреднал стадий на сукцесия, със средна дълбочина от 1 m и със 65-70% покритие с подводна и стърчаща над водата растителност (Petkov, 1998, 2003, Petkov, Mitev, 2001). Типичната крайбрежна растителност в тези местообитания е Phragmites australis, Typha latifolia, T. angustifolia, Bolboschoenus spp., Schoenoplectus spp., Carex spp. и Juncus spp. У нас 49% от гнездовата популация (150-200 дв.) са отбелязани в рибарници, 36% в естествени блата, 8,5 % във водоеми, 4% 2 естествени езера, 1.5% в лагуни и 1% в естуари (Petkov, 1998, 2003). Предпочитаните места за хранене са такива с плитка вода (около 30-100 cm) близо до гъста литорална растителност (Green, 1998; Kreuzberg-Mukhins, 2003; Petkov, 2003). Обикновено птиците се гмуркат на по-малко от 10 m и остават под водата до 40s (Исаков, 1952; Green, 1998). Редица Хърватски рибарници поддържат линеещи ята от няколкостотин до хиляди белооки потапници. Изследването през 1996-1997 показа, че видът обитава главно рибарници, блата, микроязовири, езера, лагуни и естуари (Петков, 1997; Petkov, 1998). Рибарниците са най-важни с 49% от гнездящите двойки, следвани от блатата и микроязовирите. Водоеми с еднообразна масиви от папур Typha spp. и особено Typha latifolia, характерни за големите язовири и микроязовирите не се заемат охотно. Вероятно папурът не осигурява добра основа за гнездене в сравнение с тръстиката P.australis. Винаги гнездовите местообитания на белооката потапница са богати на плаваща и подводна растителност, като най-честите видове са водната какичка Nymphoides peltata и водното орехче Trapa natans, бяла и жълта водна лилия Nymphaea alba, Nuphar lutea и др. Повечето от тези растения са част от храната на вида, но също така осигуряват добро местообитание на редица безгръбначни, с които видът се храни (Cramp, Simmons, 1977; Нанкинов и др. 1997; Петков, 1997; Petkov, 1998; Petkov, Mitev, 2001). През 2002 се проведе второ национално преброяване на белооката потапница, което показа малко по-различна картина от тази през 1997. Значението на рибарниците е слабо намаляло (42.2%), а естествените блата са по-често използвани (42.8%).

• 
  Малък нирец /Mergus albellus/. Рядък и малочислен зимуващ вид., наблюдаван не всяка зима във водоемите. Установени са единични екземпляри или до 7 екз. едновременно предимно в яз. Искър, както и не редовно в защитена зона „Рибарници Челопечене” (до 10 екз.).
  

• 
  Осояд /Pernis apivorus/. Видът се среща в цялото Софийско поле по време на миграция. Като гнездящ и мигриращ вид е обект на опазване в защитена зона Витоша. Редовно там гнездят 3 двойки. Обитава гори с открити участъци и малки полянки. По време на миграция интензивно прелита през североизточната част на Софийското поле в района между Лозен и Кремиковци, като следва Искърското дефиле като миграционен коридор. По-малка част от птиците продължават на запад в района на гр. Нови Искър - Петърч (Янков и др., 1994). Осоядът е уязвим към следните въздействия: унищожаване на ловни и гнездови територии; безпокойството, причинено от шумово замърсяване.
  

• 
  Черна каня /Milvus migrans/. Видът е мигриращ през защитена зона Витоша, включително в подножието на северните склонове, в района на Драгалевци (Янков и др., 1994). По време на миграция се среща и в района на блатото при Нови Искър. Уязвим към следните въздействия: унищожаване/фрагментация на територии за почивка; безпокойство, причинено от шумовото замърсяване.
  

• 
  
  Каталог: OVOS 26052009
  OVOS 26052009 -> Проф д-р арх. Веселина троева – ръководител, ландшафт доц д-р инж. Добрин денев – ръководител, геоложка основа
  
  
  
  Изтегляне 19.42 Mb.
  
  Сподели с приятели: