ГЛАВА 3. ОПИСАНИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КОИТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ППП/ИП МОГАТ ДА ОКАЖАТ ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ

3.1 Вероятни въздействия върху птиците

Строителството на жилищни комплекси, промишлени предприятия, търговски и административни сгради, паркинги, и съоръжения от подобен характер ще доведе до пряко, постоянно и необратимо разрушаване на местообитанията на птиците на мястото на строителните полигони:

• 
  в защитена зона Долни Богров – Казичене: – влажни ливади и мочурища (49,5 hа), обработваеми земеделски земи (112 ha), влажни зони, включително крайбрежна растителност (29 hа);
  
• 
  в защитена зона Рибарници Челопечене: – влажни зони, включително крайбрежна растителност (100% от местообитанието в ЗЗ);
  
• 
  в ключовите територии, свързващи защитените зони:
  
  • 
    влажни зони: водни течения и водни площи, включително временно заливаеми терени и мочурища
    
  • 
    влажни ливади
    
  • 
    пасища и ливади по сухи терени, включително такива с храсталаци
    
  • 
    обработваеми земеделски земи
    
  • 
    широколистни гори
    
  • 
    крайречни и заливаеми гори.
    

Допълнително трябва да се отчете и фактът, че по време на строителството иззетите земни маси ще бъдат депонирани някъде и това може да доведе до увреждане на местообитания в границите на защитените зони и свързващите ги ключови територии извън тези, които са в границите на предвидените за застрояване площи.

В следствие на увеличения антропогенен натиск в районите на нови (изградени на зелено) жилищни, административно-търговски и промишлени комплекси, се очаква разрушаване и на местообитания извън строителните им полигони, поради отъпкването им хора и техника там където досега не е имало съсредоточаване на хора.
Б) В следствие разкриване на кариери за добив на подземни богатства по открит способ

Всички дейности, свързани с разкриване и експлоатация на кариери водят до промяна и разрушаване на съществуващите в момента местообитания на видовете птици. Строителни дейности по подготовка на кариерата, за разкритие на пласта с полезното изкопаемо, разкриването на пласта с полезното изкопаемо чрез изземването на повърхностния почвен слой и растителност и постепенно преминаване към добива му сами по себе си представляват пряко унищожаване на местообитания на видовете на местата където се осъществяват. Подготовката на терени за транспортиране и обработка на добитата суровина е пряко унищожаване на местообитания свързано с премахване основно на растителността, трайно изменение на ландшафта и антропогенизацията му.

При реализиране на разкриване на нови или разширяване на съществуващи кариери се очаква следните местообитания да бъдат унищожени:

• 
  в защитена зона Долни Богров – Казичене: – влажни ливади и мочурища (96.8 hа), влажни зони, включително крайбрежна растителност (27 hа) и крайречни гори;
  
• 
  в защитена зона Рибарници Челопечене: – влажни зони, включително крайбрежна растителност (65 hа);
  
• 
  в ключовите територии, свързващи защитените зони:
  
  • 
    влажни зони: водни течения и водни площи, включително временно заливаеми терени и мочурища
    
  • 
    влажни ливади
    
  • 
    пасища и ливади по сухи терени, включително такива с храсталаци
    
  • 
    обработваеми земеделски земи
    
  • 
    крайречни и заливаеми гори.
    

Местообитания на птиците се унищожават пряко и необратимо там където автомагистралата/пътя лежат върху земната повърхност, където за изграждането им се правят откоси в ската или земни насипи, както и когато се премостват дерета и влажни зони. В равнинните участъци, където автомагистралата/пътя лежат върху земната повърхност ширината на пряко унищожените местообитания е равна на ширината на пътното платно (до 29 метра при автомагистрала) и сервитутната ивица на магистралата, включително околните терени, унищожени при строителството. Унищожаването е свързано с отнемането на повърхностния почвен слой заедно със всички живи организми характеризиращи даденото местообитание и превръщането му в асфалтова настилка или (в случая на сервитута) в силно повлияно от човека друг тип местообитание. Преминаването през преовлажнени, мочурливи местности, и влажни зони (включително малки речни долини) е свързано с тяхното пресушаване. Когато се правят откоси в ската на практика се унищожава по-голяма площ от местообитанието, през което преминава трасето - целият склон, в който е бил направен откоса. Новите характеристики на полученият откос (наклон, изграждането на противоерозионни и дрениращи системи, композиция на естествено възстановени или изкуствено създадени растителни съобщества) не могат да компенсират загубата на разрушеното местообитание. Аналогично при изграждането на насипи също се унищожава по-голяма площ на местообитанието надолу по склона. Дерета и малки влажни зони биват засипвани, а крайречната растителност изсичана, което е и най-честия проблем за загубата на местообитания при изграждането на насипи. Прокарването на трасето в близост до речни брегове е съпроводено с корекции на речното корита и бетониране на речните брегове. При премостването на влажни зони, особено когато те са малки (рекички, дерета) те направо се засипват, като по този начин трайно се разрушават. При премостването на по-големи реки, дерета и долинки разрушаването на местообитанията се локализира в местата, където трасето се свързва със земната повърхност и на местата на фундаментите. При изграждането на тунели разрушаването на местообитания за птиците се локализира само при изходите на тунелите. Изсичането на дървесна растителност около пътното трасе (не само тази, която попада върху трасето), с цел оперативност при строителството също се счита за разрушаване на местообитанията, тъй като периода на възстановяване на даденото местообитание (дървесната растителност) е твърде дълъг – 50 и повече години.

В допълнение трябва да се отчете фактът, че за изграждането на автомагистрали и пътища ще е необходим добив на инертни материали и съответно изграждане на кариери, което ще доведе до пряко разрушаване на местообитания извън трасето на пътната инфраструктура. По аналогичен начин стои въпросът с депонирането на иззети земни маси от откоси и тунели. Това въздействие има изразен кумулативен ефект с други дейности, като добив на баластра или други инертни материали за други строителни нужди, депониране на строителни отпадъци и земни маси от други дейности.

Прокарването на магистрала/път през дадена територия, през която не е съществувала преди инфраструктура, води след себе си последващи въздействия свързани с разрушаването на местообитания, като изграждане на инфраструктурни обекти, бензиностанции, крайпътни заведения, промишлени зони и др., както е предвидено и в проекта на ОУП. В случай че те бъдат изградени в ключовите за птиците местообитания, това ще доведе в средносрочен план до загуба на местообитания на много по-голяма площ от самото трасе на планираната пътна инфраструктура (отчитайки кумулативния ефект). Унищожаване на местообитанията в следствие застрояване е разгледана отделно.

Местообитанията на птиците се унищожават пряко, там където се прокарва трасе на подземен електропровод, водопровод, газопровод (или друг продуктопровод), оптичен кабел и друга подземна техническа инфраструстура, както и на мястото на фундаментите на стълбове за надземни електропреносни мрежи. Това въздействие се наблюдава там където гореизброените съоръжения не следват съществуващата пътна инфраструктура, а преминават през незасегнати до този момент територии. В периода на строителството се отнема повърхностния почвен слой. Там където планираните съоръжения преминават през мочурливи терени или територии с високи подпочвени води се налага допълнително пресушаване. Унищожаването на местообитания по трасета на подземни съоръжения е обратимо във времето, но степента на възстановяване на първоначалния характер на местообитанията зависи от спецификата им и от технологията на прокарване на трасето. При подценяване на тези два фактора е възможно местообитанията да бъдат трайно увредени.

Изграждането на депа за отпадъци и пречиствателни съоръжения променя коренно характера на местообитанията и на практика ги унищожават. Пречиствателните съоръжения имат същото въздействие върху местообитанията, както и застрояването. При депата за отпадъци унищожаване на местообитания се получава в следствие засипване с отпадъци, като това унищожаване е трайно и необратимо. Дори след рекултивация на едно депо за отпадъци не може да бъде възстановено загубеното местообитание в предишния му вид. Изграждането на гробищни паркове и зони за отдих и рекреация води до унищожаване местообитания на птици, поради факта че променя характера им изцяло:

• 
  променя се естествената растителност с паркова и се променя начина на поддържането й
  
• 
  фрагментира се местообитанието (чрез парцелиране, изграждане на алеи, съоръжения, детски площадки, атракции от различен вид на малка площ) да степен че самото местообитание престава да предоставя необходимите условия за видовете птици, обект на опазване.
  
• 
  свободните от застрояване площи често се отъпкват от струпващите се на тези места хора.
  

1. 
   Фрагментация
   

Пресичането или разпокъсването (чрез застрояване) на дълги линейни обекти, които служат като миграционни коридори за птиците при техните сезонни или ежедневни придвижвания (поречия на реки, дерета, горски пояси) също води до фрагментация на местообитанията, тъй като в тези места птиците редовно прелитат или се концентрират при прелетите. Те се ползват основно от водолюбивите птици, но крайречната растителност например се използва основно от кълвачови, синявицови и пойни птици. Такива биокоридори на територията на Столична община са поречията на реките Искър и Лесновска и техните притоци, както и пасищно ливадните комплекси в Софийското поле.

Фрагментацията от пътната и техническата инфраструктура не засяга в такава голяма степен ловните територии на дневните грабливи птици. Все пак там, където съществува развита инфраструктура в границите на ловни територии на грабливи птици, допълнителното изграждане на нова инфраструктура от типа на автомагистрала, първокласен път или надземен електропровод на принципа на кумулативния ефект може да доведе до значителна фрагментация на ловната територия (обособяване на прекалено малки площи за ловуване в рамките на ловния район). Фрагментацията на ловните територии в следствие създаване на нови убанизирани територии, може да бъде далеч по-значителна в сравнение с тази от пътната инфраструктура. Раздробяването на ловните територии на прекалено малки площи, разпокъсани от инфраструктура и урбанизирани територии, може да доведе до пасивна загуба на цялата ловна територия, защото птицата не може да ловува на останалите малки фрагменти от нея. Фрагментацията на ловните райони на грабливите птици има по-силно изразено косвено въздействие чрез въздействието върху популациите на видовете, които се явяват хранителна база за грабливите птици. Аналогично косвено въздействие на фрагментацията чрез въздействие върху хранителната база на птиците се наблюдава при премостването и пресушаването на влажни зони и поречия, като особено важи за видове като белия и черния щъркел и земеродното рибарче (и трите вида са вписани в приложение І на Директивата за птиците.

Фрагментацията на местообитанията на водолюбивите птици, може да възникне чрез прекъсване на естествените връзки (биокоридори) между влажните зони в Софийското поле. Някои от видовете птици (пъструшките, малкият воден бик) в районите си на гнездене нямат склонността да се придвижват на големи разстояния. Освен намаляване площта на подходящите за тях местообитания, в следствие изграждане на кариери или урбанизирани територии,ще се получи и нарушаване на тяхната компактност. Също така младите птици на повечето видове, обект на опазване са гнездобегълци и докато не отраснат, за тях разделянето на компактната територия ще има значително отрицателно въздействие. Фрагментация на местообитанията се очаква вследствие превръщане на част от плитководните влажни зони и мочурища в кариерни дълбоководни езера. Това въздействие има силно изразен кумулативен ефект.

2. 
   Смъртност по пътя (пойни птици, млади птици)
   

Териториите в границите на ОУП, предвидени за ново застрояване досега не са били подлагани на засилен антропогенен натиск (както бе представено и по-горе), поради което се запазили гнездящи застрашени видове птици като ливадния дърдавец. В резултат на планираното изменение на ОУП концентрацията на хора в тези райони ще се увеличи. Това присъствие до известна степен ще доведе до директно прогонване на птиците от местообитанията им в районите, отредени за ново жилищно или търговско-промишлено застрояване или за обществено обслужване и атракции за спорт и отдих.

Това въздействие е периодично, дългосрочно и има изразен кумулативен ефект.

2. 
   Косвени въздействия
   

1. 
   Влошаване качеството на съседните местообитания в следствие пресушаване на влажни зони
   

2. 
   Влошаване качеството на съседните местообитания заради шумово замърсяване – безпокойство
   

Безпокойството, причинено от присъствието и дейностите на хората в районите, отредени за жилищни нужди, обществено обслужване и зони за спортни атракции и отдих е най-значимото въздействие върху птиците след прякото унищожаване на местообитанията. Безпокойството се причинява от т.нар. шумово замърсяване – разговорите на хората в близост до гнездовище или места за почивка, шумът от движението на автомобили, шумът от озвучаване на заведенията и атракционите, шумът от електродвигатели на различни съоръжения за спорт и рекреация.

2. 
   Влошаване качеството на хранителните местообитания и хранителната база в следствие замърсяване на водите от пътната настилка
   

2. 
   Влошаване качеството на съседните местообитания в следствие изхвърляне на отпадъци
   

• 
  техния обхват по отношение разположение във или извън защитените зони,
  
• 
  на коя фаза от изпълнение на частите на плана е вероятно да възникнат; по отношение ефекта върху местообитанията и видовете дали въздействията имат дълготрайно въздействие или имат временен ефект; по отношение времетраенето на въздействията дали въздействията са постоянни, краткосрочни, периодични, инцидентни (не се предполага задължително да възникнат)
  
• 
  с кои други въздействия на плана имат комбинирано влияние върху даден параметър за Благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията. Оценяват се връзките между преките въздействия. По-нататък ще се оценява комбинираният ефект върху тях.
  
• 
  какви други планове, програми и инвестиционни намерения може да има кумулативен ефект.
  

При описание на въздействията са включени тези, които имат отношение към плана – специфични въздействия, които могат да бъдат оценени на ниво проект не са включени тук. Такива например са: конкретните характеристики на включените в плана курортни и населени места и промишлени зони по отношение емисиите на замърсители и мерките за тяхното намаляване, конкретните характеристики на инфраструктурите проекти по отношение трасе, инженерни съоръжения, трафик и тяхното въздействие върху биоразнообразието. Такива въздействия следва да се оценяват задължително на ниво проект.

• 
  техния обхват по отношение местоположението им спрямо защитената зона,
  
• 
  на коя фаза от изпълнение на проекта е вероятно да възникнат; по отношение ефекта върху местообитанията и видовете дали въздействията имат дълготрайно въздействие или имат временен ефект; по отношение времетраенето на въздействията дали въздействията са постоянни, краткосрочни, периодични, инцидентни (не се предполага задължително да възникнат)
  
• 
  с кои други въздействия на инвестиционното предложение имат комбинирано влияние върху даден параметър за Благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията. Оценяват се връзките между преките въздействия. По-нататък ще се оценява комбинираният ефект върху тях.
  
• 
  какви други планове, програми и инвестиционни намерения може да има кумулативен ефект.
  

Защитена зона „Рибарници Челопечене” се намира в съседство със кв. Челопечене в североизточната част на околоградския район на Столична община.

Защитена зона „Долни Богров – Казичене” се намира в източната част на Столичната община, като една част от защитената зона попада в съседната община Елин Пелин.

Защитената зона „Витоша” съвпада почти изцяло с природния парк „Витоша”, обявен о Закона за защитените територии и по същество ОУП обхваща онази част от планината Витоша, която попада в границите на Столичната община. За опазването и управлението на тази територия има изготвен отделен план за управление на природния пак.

• 
  Видове и местообитания, предмет на защита в засегнатите потенциални НАТУРА 2000 зони, които попадат в зоната за въздействие на поне едно от предложените трасета на магистралата или нулевата алтернатива. Посочени са и случаите, когато се засягат не постоянни местообитания на видове, а местообитания само с биокоридорно значение. Посочени са също специфични функционални и структурни характеристики на отделните зони по отношение на опазваните видове и местообитания (където е необходимо са използвани критериите за оценка екологичната и географска свързаност на мрежата от потенциални зони).
  

• 
  Територии извън потенциални НАТУРА 2000 зони, но имащи свързваща (биокоридорна) функция между такива зони за конкретните видове предмет на опазване в тези зони.