Доклад за оценка на съвместимостта с целите на опазване на защитени зони от Натура 2000

10.1 Използвани методи на изследване

Освен публикуваните данни, бяха използвани данни от Националната банка за орнитологична информация на БДЗП, предоставени от Младен Граматиков, Венцислав Делов и други орнитлози. Предоставените данни са събирани по методите на пълното броене, когато става въпрос за влажни зони. Останалите данни са събирани при полеви посещения в района без да са част от мониторингови схеми, но при спазване на съответните за видовете методики – трансектно или точково броене. Обект на относително редовен мониторинг за изследвания период са Рибарниците Челопечене и останалите влажни зони в Софийското поле.

В допълнение към посочените по-горе източници на данни екипа обходи всички ключови територии за птиците, визирани в настоящата оценка. Целта бе да се определи сегашното състояние на териториите, както и възможностите за прилагане на смекчаващи мерки или избор на алтернативи. Полевото посещение бе осъществен в средата на април и въпреки че основната му цел не бе орнитологично проучване на района, всички установени на място птици бяха отчетени и взети в предвид при верификацията на съществуващата информация.

10.2 Методи на прогноза и оценка на въздействието

Методиката за оценка се основава на изискванията на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, като в детайлите са следвани изискванията на методичното ръководство на Европейската комисия за Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места. Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО. При определяне на параметрите, според които се оценява въздействието са използвани предварителни резултати от изработването ръководство за определяне и установяване на благоприятния природозащитен статус на видове и местообитания от Директива 92/43/ЕИО. Ръководството е разработено на базата на практиката в Европейския съюз и съобразено с особеностите на прилагане в България, доколкото това е необходимо. Степента на въздействие е оценена на базата на стандартните критерии за оценка на въздействията залегнали в Европейските директиви – дългосрочност, обратимост, периодичност, кумулативност, тип на въздействие (основно, вторично), възможност да бъдат приложени смекчаващи/компенсиращи мерки. За улеснение е въведена 10 степенна скала, която да визуализира степента на въздействието. Скалата е разработена за целите на извършване на ОВОС, прилагани в Европейския съюз, прилагана е в България при разработването на стратегическата екологична оценка на Националната програма за развитие на селските райони, в която са подлагани на оценка конкретни мерки и дейности в програмата. Стратегическата оценка е приета, като прилаганата методика за оценка степента на въздействие е възприета като удачна за целите на оценката. Същата скала на оценката на степента на въздействие е приложена и при оценки съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (автомагистрала Струма, промяна на ТУП, община Шабла, кариера за добив на инертни материали „Хидроеко Пим” и др.).

При определяне на засегнатите площи е работено в среда на Георгафски информационни системи.

10.3 Литературни източници

АНОНИМ. 2007. Предварителни резултати от изработването ръковдоство за определяне и установяване на Благоприятние природозащитен статус на видове и местообитания от Диркетива 92/43/ЕИО (Wageningen International, Daphne, Българска фондация биоразнообразие, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ финансиран от MATRA BBI

БОТЕВ, Б., Ц. ПЕШЕВ, (ред.). 1985. Червена книга на Република България. т. 2: Животни. София, БАН;

ЕС. 2002. Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места. Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО. Офис на официалните публикации на Европейската общност. ISBN 92-828-1818-7 (превод на български език)

ДОБРЕВ, П., Х. КОЧЕВ. 1983. Висшата растителност на кариерни езера за инертни материали по река Искър (област София). – Фитология, София, 23:45-62.

ДОБРЕВ, П., Х. КОЧЕВ. 1985. Фенологично развити, декоративна оценка и ландшафтно оформление при използване на висши водни растения в резултат от извличане на инертни материали по поречието на р. Искър (област София). – Фитология, София, 29:21-38.

ДОНЧЕВ, С. 1967. Принос към опазването на водоплаващите птици в България. – Известия на зоологическия институт с музей ХХІІІ, София: 79-95.

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл. 6 ал. 1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици. София.

ИСАКОВ, Ю.А. 1952. Птицы Советского Союза. том 4. Москва.

Костадинова, И. 2005. Прилагане на критериите С за определяне на Орнитологично важни места от значение за Европейския съюз в България. Предварително прилагане и анализ на празнотите. - В: Петрова, А. (отг. ред.) Съвременно състояние на биологичното състояние в България – проблеми и перспективи. Българска биоплатформа, София, 533-548.

КОСТАДИНОВА, И., М. ГРАМАТИКОВ (отг. ред.). Орнитологично важни места в България и Натура 2000. БДЗП, 11, София, 639 с. (на бълг. и англ. език).

КОСТАДИНОВА, И., М. МИХАЙЛОВ, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5, БДЗП, София, 80 с.

Костадинова, И., С. Дерелиев 2001. Резултати от Среднозимното преброяване на водолюбивите птици в България за периода 1997 – 2001 година. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, Книга 3, С., БДЗП, 96 с.

КОСТОВА-НЕНОВА, В. 1980. Сезонна и годишна динамика, трофични връзки на птиците в ДРС "Челопечене". - Орнит. инф. бюл., 7-8: 24-29.

ЛЕВКОВА, Д. 1989. Съвременно състояние на някои водни басейни в Софийското поле. Дипломна работа. СУ “Климент Охридски”, София, 85 с.

МИЧЕВ, Т., Л. ПРОФИРОВ, И. ВАТЕВ, П. СИМЕОНОВ. 1987. Радарни проучвания върху есенната миграция на пеликани, щъркели и жерави по Българското черноморско крайбрежие. - В: Съвременни постижения на българската зоология. С. БАН, 155-158.

МИЧЕВ, Т., М. СТОЙНЕВА (Ръкопис). Информация относно влиянието на инвестиционното предложение “Добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци от находище “Хидроеко ПИМ – 1”, с. Челопечене, район Кремиковци и с.Чепинци, район Нови Искър – Столична община върху защитената зона “Рибарници Челопечене” с код BG0002114. МОСВ, 7 с.

МОСВ. 2004. Анализ на актуалното състояние на водите в Дунавски басейн 2004 г.

МОСВ. 2006. Състояние на отпадъчните води, зауствани от емитери. Поречие Искър. Състояние на водите. Дунавски басейн 2006. Бюлетин на БДДР. С 27.

НАНКИНОВ, Д. 1982. Птиците на град София.- Орн. инф. бюл.,№12, 386 с.

НАНКИНОВ, Д, С. СИМЕОНОВ, Т. МИЧЕВ, Б. ИВАНОВ, 1997. Фауна на България, Т. 26. Aves. Част II., София, АИ "Проф. М. Дринов" :1-428.

Нанкинов, Д., П. Шурулинков, Б. Николов, И. Николов, И. Христов, Р. Станчев, С. Далакчиева, А. Дуцов, М. Саров, А. Рогев. 2004. Гъскоподобните птици (Anseriformes) във влажните зони край град София. Българска Орнитологическа Централа, София. 136 стр.

Национална банка за орнитологична информация при Българско дружество за защита на птиците. БДЗП/BirdLife България. София. (база данни с непубликувана орнитологична информация)

НИКОЛОВ, И., ГРАМАТИКОВ, М. 2007. Рибарници Челопечене. В: Костадинова, И., М. Граматиков (отг. ред.). Орнитологично важни места в България и Натура 2000. БДЗП, 11, София: 487-489 (на бълг. и англ. език).

НИКОЛОВ, Ч. 2002. Наблюдение на средна пъструшка (Porzana parva). – За птиците 1, БДЗП, София: 11.

НИКОЛОВ, И., М. ГРАМАТИКОВ 2006. Натура 2000 Стандартен формуляр за набиране на данни за специално защитени зони, за обекти, подлежащи на идентифициране като мест а от специален интерес за общността и за зони под специална защита – рибарници Челопечене BG0002114.

ПЕТКОВ, Н. 1997. Съвременно състояние на белооката потапница (Aythya nyroca) в България. Дипломна работа. София, Биологически факултет.

ПЕТКОВ, Н. 2002. Белоока потапница (Aythya nyroca). В: Янков, П. (отг. ред.). 2002. Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им, част 1, София, Българско дружество за защита на птиците, Министерство на околната среда и водите. Природозащитна поредица – книга 4, част 1: 61-84.

ПЕТКОВ, Н. 2004. Сравнителни екологични изследвания на белооката потапница (Aythya nyroca Guldenstaedt, 1769) и кафявоглавата потапница (Aythya ferina Linnaeus, 1758). Дисертация, Централна лаборатория по обща екология.

Петров, Ц., П. Янков, Т. Мичев, Б. Милчев, Л. Профиров 1991. Разпространение, численост и мерки за опазване на черния щъркел, Ciconia nigra (L.) в България. – Изв. на музеите от Южна България, 17: 25-32.

ПО СЛЕДИТЕ НА ПТИЦИТЕ (http://www.worldbirds.org) интернет-основана пространствена база за птиците, познанията за тях и разпространението им, които позволяват на потребители от цял свят да въвеждат и обсъждат данни за птиците в България. Системата предлага възможност за теглене на данните в Excel и анализирането им за лични нужди. Публикувани наблюдения на птици в място “Рибарници Челопечене”.

СИМЕОНОВ, С., З. БОГДАНОВ. 1966. Птиците на Лозенска планина. Годишник на СУ “К.Охридски”, т. 59, кн.1 – зоология, физиология и биология на животните 1964/65. С., Наука и изкуство, с. 43-63.

СИМЕОНОВ, С., Й. СОФРОНИЕВ. 1968. Орнитоценологични изследнвания на някои блата в Софийското поле – Годишник на СУ “К.Охридски”, т. 61, кн.1 – зоология, физиология и биология на животните 1966/67. С., Наука и изкуство, с. 1-26.

СИМЕОНОВ, С., Т. МИЧЕВ, Д. НАНКИНОВ 1999. Фауна на България, т. 20 Aves Част I, Издателство на БАН, София, 350 с.

ХРИСТОВИЧ, Г. К. 1892. Материали за изучаването на бълг. фауна. - В: Сб. нар. умотв. и пр., кн. 2, за изучаване на българската фауна. - В: Сборник нар. умотв. и книж., 7: 419-424.

ТАКОВ, А. И КОЛ. 2007 Доклад за ОВОС на инвестиционното предложение за “Добив на подземни богатства – строителни материали –пясъци, от находище “Хидроеко ПИМ-1”, с. Челопечене, район Кремиковци ис. Чепинци, район Нови Искър, Столична община, Област София.

ЮНИОН КОНСУЛТ ООД. 2004. Цялостен проект за експлоатация на находище “Хидроеко ПИМ – І”. Фаза: работна. Части: 1. Рекултивация.

ЮНИОН КОНСУЛТ ООД. 2004. Цялостен проект за експлоатация на находище “Хидроеко ПИМ – І”. Фаза: работна. Части: 1. Геоложка; 2. Минногеоложка.

ЯНКОВ, П. 1983. Орнитофауна Софии, особености ее структуры и формирования. Диссертация на соискание учоной степени кандидата биологических наук. Минск. Академия наук Белоруской ССР.

ЯНКОВ, П., Л. Андреев, Г. Герасимов, А. Игнатов. 1994. Върху пролетната миграция на реещите се птици над Софийското поле през 1986 г., Екология, 25. БАН. София. 14-24.

ЯНКОВ, П. (ред.). 2002. Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ, Природозащитна поредица, Кн. 4, София: 204-219.

ЯНКОВ, П., И. Ангеов. 2007. Белият щъркел (Ciconia ciconia) в област София-град. В: Петров, Ц. (отг. ред.). Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България ІІ. Природозащитна поредица – книга 12. БДЗП, 55-61.

BJÖRK, S. 1994. Treatment of overgrown shallow lakes- macrophyte control: Lake Hornborga-Sweden. In: Eiseltova, M. (ed.); Restoration of lake ecosytstems - a holistic approach. IWRB Publ. 32, 182 pp.

Birdlife International. 2004. Birds in Europe: Population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International, Birdlife Conservation Series No 12, 373 p.

BIRDLIFE INTERNATIONAL. 2000. Threatened birds of the world. Barcelona and Cambridge, UK: Lynx Edicions and BirdLife International, 695 pp.

De OLDE, L.J., 1998, Management Plan Oostvaardersplassen. Institute for Inland Water Management and Waste Water Treatment RIZA, Lelystad, Nethrelands, 69p.

GREEN, A.J. 1998. The summer ecology of the Marbled Teal (Marmaronetta angustirostris), Ferruginous Duck (Aythya nyroca) and other ducks in the G’ksu Delta, Turkey in summer. Reuve D’Ecologie – La Terre et Vie 53: 225-243.

HAWKE, C.J., P.V. JOSE, 1996. Reedbed management for commercial and wildlife interests. RSPB, The Lodge, Sandy, 212p.

HERTZMAN, T., T. LARSSON. 1999. Lake Hornborga, Sweden – the return of a bird lake. Wetlands International 50, 81 pp.

IANKOV P. 1992. Atlas of the breeding birds of Sofia. Bird Census News. Vol.5, Number 3:1-41

IANKOV P. 2005. Sofia. In Kelcey, J.G. & Rhinald, G.: Birds in European Cities. GINSTER Verlag. ST. Katharinen: 279-305.

KREUZBERG-MUKHINA, E. 2003. Assessment of the current status of Ferruginous Duck in Uzbekistan and in Central Asia. In: Petkov, N., Hughes, B., Gallo-Orti, U (eds.) Ferruginous Duck: From Research to Conservation, Conservation Series N 6, BirdLife International, BSPB, Sofia, 100-103.

MICHEV, T., TZ. PETROV, L. PROFIROV. 1989. Status, breeding, distribution, numbers and conservation of the White Stork in Bulgaria.

MICHEV, T. & M. P. STOYNEVA (EDS). 2007. Inventory of Bulgarian Wetlands and their Biodiversity. Part 1: Non-Lotic Wetlands. Sofia, 364pp. + CD supplement.

PETKOV, N. 1998. Current status of the Ferruginous Duck (Aythya nyroca) in Bulgaria. “Partimadar”, 6-7, 44-49.

PETKOV, N. 1998. Studies on the Ferruginous Duck in Bulgaria. TWSG News 11, 14-19.

PETKOV, N. 2000. BSPB Ferruginous Duck monitoring in Bulgaria'98. “Project Ibis”, 142: 174-175.

PETKOV, N. 2000. Population trends of breeding Ferruginous Duck in Bulgaria. “TWSG News”, 12: 44-48.

PETKOV, N. 2003. Trends in the Bulgarian Ferruginous Duck Breeding Population, 1997-2002. TWSG News 14: 27-31.

PETKOV, N. 2003. Ferruginous Duck Habitat Characteristics and Daily Activity Rhythm in Bulgaria. In: Petkov, N., Hughes, B., Gallo-Orti, U (eds.) Ferruginous Duck: From Research to Conservation, Conservation Series N 6, BirdLife International, BSPB, Sofia, 122-129.

PETKOV, N. 2004. Ferruginous Duck Aythya nyroca breeding population development and habitat selection at Durankulak Lake, Bulgaria. “Acrocephalus” 24, 118: 87-96.

PETKOV, N. 2006. The Ferruginous Duck Aythya nyroca as a potential indicator species for thacking ecological changes at the Srebarna Lake manages reserve (NE Bulgaria). “Acrocephalus”, 27, 128-129: 37-43.

PETKOV, N., D. Mittev, 2001. Ferruginous Duck population at Durankulak Lake comlex, Bulgaria, in the period 1995-2001. “TWSG News” 13: 49-55.

REISER, O. 1894. Materalien zu einer Ornis balcanica. II. Bulgarien. Wien. In Commission bei Carl Gerold's Sohn: 204 pp.

ROBINSON, J. 2003. A global overview of the ecology of the Ferruginous Duck. In: Petkov, N., Hughes, B., Gallo-Orti, U (eds.) Ferruginous Duck: From Research to Conservation, Conservation Series N 6, BirdLife International, BSPB, Sofia, 114-121.

SAKL, L., L. Bozic, B. Stumberger. 2003. Baillon’s Cracke Porzana pusilla on the lower Neretva river: notes on a possible breeding location in southern Dalmatia. Acrocephalus 24(116): 21-27.

SCHNEIDER-JACOBY, M. 2003. Lack of Ferruginous Duck Protection in Croatia: A Reason for the Decline in Central Europe. In: Petkov, N., Hughes, B., Gallo-Orti, U (eds.) Ferruginous Duck: From Research to Conservation, Conservation Series N 6, BirdLife International, BSPB, Sofia, 44-53.

SZABO, J., A. SANDOR, 2003. The Status of Ferruginous Duck in Romania. In: Petkov, N., Hughes, B., Gallo-Orti, U (eds.) Ferruginous Duck: From Research to Conservation, Conservation Series N 6, BirdLife International, BSPB, Sofia, 36-39.