Доклад за оценка на съвместимостта с целите на опазване на защитени зони от Натура 2000

• 
  Речна чайка /Larus ridibundus/. В езерата на защитена зона „Долни Богров – Казичене през зимата се концентрират до 900 индивида. Значителните негативни въздействия върху този вид са свързани с фрагментация на екологичните му коридори и постепенната изолация на защитената зона в следствие реализиране на предвидените в ОУП устройствени зони по границата на защитената зона. За всяка една от устройствените зони, които не противоречат на целите на опазване на защитената зона, са предложени смекчаващи мерки и параметри, така че да се осигури функционалното единство на защитената зона с другите природни територии, да се предотврати изолацията й, както и да се смекчи антропогенното въздействие от околните урбанизирани територии и обекти на инфраструктурата.
  

3. 
   Витоша BG0000113
   

ОУП на Столична община не предвижда устройство в границите на защитена зона «Витоша», тъй като тя е със статут на природен парк и за нея има отделно влязъл в сила план за управление. От друга страна обаче, ОУП предвижда редица устройствени зони, които граничат със защитената зона, особено по северната и граница, но също така по източната и в малка степен по западната граница. Основните отрицателни въздействия са свързани с прекъсване на естествените екологични връзки за птиците между планината и Софийското поле, както и тези който осигуряват връзка на видовете птици с околните планини – Лозенска, Стара планина и Люлин. С разрастването на града в южна посока, плътно до самите граници на защитената зона, по протежение на почти цялата северна и североизточна граница, се създават елементи на изолация. Със застрояването на откритите пространства в подножието на планината се унищожават част от ловните територии на видовете грабливи птици, гнездящи в защитената зона, което е предпоставка за влошаване на благоприятния им природозащитен статус, въпреки че се изпълняват всички необходими природозащитни мерки за опазването им в границите на защитената зона. Тези въздействия са дългосрочни, необратими и постоянни, като могат да бъдат смекчени единствено с редуциране на планираните урбанизирани територии и осигуряване на необходимите екологични връзки.

• 
  Малък воден бик /Ixobrichus minutus/. В малки водоеми и блата в ниските части на защитена зона „Витоша” са установени да гнездят 7 двойки. Необратими, дългосрочни въздействия се очакват при пресушаване на влажни зони или превръщането им в зона за спорт и атракции, както и фрагментация на екологичните връзки, основно по поречието на река Искър и прилежащите и влажни зони и мочурища.
  

• 
  Преминаващи водолюбиви птици - Нощна чапла /Nycticorax nycticorax/ и ръждива чапла /Ardea purpurea/. Необратими, дългосрочни въздействия се очакват при пресушаване на влажни зони или превръщането им в зона за спорт и атракции, както и фрагментация на екологичните връзки, основно по поречието на река Искър и Лесновска и прилежащите и влажни зони и мочурища.
  

• 
  Бял щъркел /Ciconia ciconia/. Две двойки все още гнездят в кварталите Драгалевци и Симеоново в подножието на Витоша. Основно използва влажни ливади и мочурливи места, крайречни разливи и малки наводнени площи, но може да търси храна и в доста по сухи места, както и по ниви с различни насаждения. През време на миграция по-рядко щъркелите преминават в подножието на северните склонове на Витоша.
  

• 
  Черен щъркел /Ciconia nigra/. Гнезди в защитена зона «Витоша» (2 двойки). Основно използва река Искър и нейните притоци за ловни територии както и влажните райони.
  

• 
  Гнездящи грабливи птици - осояд /Pernis apivorus/, орел змияр /Circaetus gallicus/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, малък креслив орел /Aquila pomarina/, скален орел /Aquila chrysaetos/, малък орел /Hieraaetus pennatus/, Сокол скитник /Falco peregrinus/. В защитена зона Витоша редовно там гнездят 3 двойки осояди, 3 двойки орли змияри, 2 двойки белоопашати мишелови, 3 двойки малки кресливи орли, 1 двойка скални орли, 1 двойка малки орли, 1 двойка соколи скитници. От тези видове грабливи птици скалният орел, 1 двойка малки кресливи орли, поне една двойка белоопашати мишелови и орли змияри ловуват редовно в откритите пространства (пасища, ливади и земеделски земи) в подножието на Витоша, в съседство със северните и източните граници на защитената зона. Ловните територии на малкия орел обхващат земеделските земи в западните покрайнини на града. В резултат на планираното застрояване до северните и североизточните граници на защитена зона Витоша се очаква основно унищожаване и фрагментация (в резултат пасивна загуба) на ловни територии на посочените по-горе видове, както и деградиране, фрагментация и унищожение на хабитати на различни видове животни, формиращи хранителната им база. Тези въздействия водят до намаляване на гнездовия успех на грабливите птици и респективно постепенно влошаване на природозащитния им статус, независимо че всички природозащитни мерки в границите на защитената зона се изпълняват стриктно.
  

• 
  Мигриращи грабливи птици - черна каня /Milvus migrans/, египетски лешояд /Neophron percnopterus/, полски блатар /Circus cyaneus/. Значителните отрицателни въздействия за мигриращите видове грабливи птици са свързани със загуба на места за ловуване по време на миграция, в подножието на Витоша в района между Драгалевци и Панчарево, както и със загуба на места за почивка в околностите на ловните територии. Степента на различните типове въздействия на предвидените по ОУП устройствени зони върху мигриращите грабливи птици са сходни та въздействията върху гнездящите грабливи птици, но се отразяват не на гнездовия успех, а на преживяемостта на птиците по време на дългите им прелети.
  

• 
  Планински кеклик /Alectoris graeca/. Видът гнезди във високите безлесни части на защитена зона Витоша, както и в пасищата и ливадите в по-ниските части на планината. Гнездовата му популация варира между 9 и 17 дв. Гнездата си разполага на земята. Малките са гнездобегълци. В резултат на ОУП се очакват значителни отрицателни въздействие в следствие разрастването на селищата по източната граница на защитената зона – Железница и Бистрица. Въздействията са свързани основно със унищожаване/фрагментация на гнездови местообитания; безпокойство, причинено от шумовото замърсяване и присъствие на хора в гнездовите територии му през размножителния период, изолация на подходящите местообитания от съседни природни територии. Съществува потенциален риск от непреднамерено унищожаване на люпила при увеличено присъствие на хора и домашни любимци в гнездовите му находища.
  

• 
  Ливаден дърдавец /Crex crex/. В София и околностите се среща като гнездящ в значителна численост в защитените зони Долни Богров – Казичeне и Витоша, и в ограничена численост в района на ливадите на околовръстното шосе в района на Драгалевци - Симеоново, в района гара Верила – Лозен, в района на Марчаево и Владая в частта и от към Люлин планина, където вида е недостатъчно проучен и района на Нови Искър и Волуяк. Първите две територии целят опазването именно на този вид. По време на миграция се среща в цялото Софийско поле и подножието на Витоша. В защитена зона Витоша гнездят до 95 двойки, в района на Драгалевските и Симеоновските ливади – 17 дв. В района на Драгалевските и Симеоновските ливади само допреди 4-5 години са гнездили 37 двойки, но в следствие застрояването на ливадите 20 дв са изчезнали, последните от които – през 2007 г. Птиците гнездящи в Драгалевските и Симеоновските ливади през лятото навлизат във високопланинските ливади на защитена зона Витоша.
  

• 
  Голяма пъструшка /Porzana porzana/ и средна пъструшка /Porzana parva/. Необратими, дългосрочни въздействия се очакват при пресушаване на влажни зони или превръщането им в зона за спорт и атракции, както и фрагментация на екологичните връзки, основно по поречието на река Искър и прилежащите и влажни зони и мочурища.
  

• 
  Пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/. Видът постоянен в защитена зона Витоша, където гнезди в стари хралупати дървета в иглолистни гори (предимно смърчови и смърчово-белборови) на надморска височина от 1100 до 1800 м. Гнездовата му популация е оценена но 9-38 двойки. Уязвим е към следните въздействия: унищожаване и фрагментация на важни за вида местообитания, сечи, изнасяне на мъртва дървесина, безпокойство, използуване на родентициди. Тези въздействия могат да се наблюдават в района на Бистрица и Княжево, в резултат на урбанизиране на териториите в непосредствена близост до границите на защитената зона.
  
• 
  Козодой /Caprimulgus europaeus/. Среща като гнездящ в Защитена зона „Витоша” (28-236 дв.), а като мигриращ и в ниските части на планината и другите планини ограждащи Софийското поле. Необратими, дългосрочни въздействия от реализацията на ОУП се очакват в следствие разрушаване и фрагментация на типичните за вида местообитания, особено по границата на защитената зона, на границата между гората и откритите пространства. Увеличен риск от сблъсък на пътното платно се очаква в района на околовръстната магистрала. Унищожаването на равнинните гори, включитено изсичане на крайречната растителност, може а доведе до прекъсване на екологичните връзки на вида с останалите планини, ограждащи Софийското поле.
  

• 
  Синявица /Coracias garrulus/. Редовен есенен мигрант и много рядък пролетен мигрант в защитените зони «Витоша» и «Долни Богров – Казичене» и в цялото Софийско поле. Инцидентно гнездящ в района на Драгалевци. Задържа се в обширни открити площи и крайречни гори. В периода август-октомври, редовно се среща в ливадите покрай околовръстното шосе, особено в района на Драгалевци. Необратими, дългосрочни въздействия от реализацията на ОУП се очакват в следствие разрушаване и фрагментация на типичните за вида местообитания, в районите, където е установяван. Унищожаването на равнинните гори, включитено изсичане на крайречната растителност, може а доведе до прекъсване на екологичните връзки на вида с останалите планини, ограждащи Софийското поле
  

• 
  Земеродно рибарче /Alcedo athis/. Редовен мигрант и зимуващ вид в баластиерните езера около София и вливащите се в тях течащи води. По поречията на реките в ниските части на защитена зона Витоша гнездят 1-2 двойки. През извън размножителния период (есента и зимата) се среща в ниските части на Витоша. Необратими, дългосрочни въздействия се очакват при пресушаване на влажни зони или превръщането им в зона за спорт и атракции, изграждане на миниВЕЦ по реките, бетониране на речни корита, както и фрагментация на екологичните връзки, основно по поречието на река Искър и вливащите се в реката притоци.
  

• 
  Кълвачи: сив кълвач /Picus canus/, черен кълвач /Dryocopus martius/, сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/ и среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/. Гнездящите в защитена зона Витоша кълвачи редовно навлизат в Софийското поле, включително в самия град в периода на следгнездовите скитания. Основните екологични връзки които ползват са лесопарковете и реките с естествени брегове и крайречни гори и ивици дървета. По тези екологични коридори птиците се придвижват и към планините, ограждащи Софийското поле. Значителни дългосрочни, отрицателни въздействия върху гнездящите в защитената зона кълвачи е прекъсването на естествените екологични връзки с районите на следгнездовите скитания, поради плътно застрояване на територията да северната граница на защитената зона, включително недостатъчната по площ дървесна растителност в урбанизираните територии, както и изсичането на крайречната горскодървесна растителност по бреговете на реките.
  

• 
  Горска чучулига /Lullula arborea/. В защитена зона „Витоша” гнездят средно 177 двойки, като няма точни данни колко от тях гнездят в северните и източните части, които граничат с ОУП. Необратими, дългосрочни въздействия от реализацията на ОУП се очакват в следствие разрушаване и фрагментация на типичните за вида местообитания, особено по границата на защитената зона, на границата между гората и откритите пространства. Унищожаването на равнинните гори, включитено изсичане на крайречната растителност, може а доведе до прекъсване на екологичните връзки на вида с останалите планини, ограждащи Софийското поле.
  

• 
  Дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/ и полска бъбрица /Anthus campestris/. Необратими, дългосрочни въздействия от реализацията на ОУП са свързани с разрушаване и фрагментация на откритите пространства в съседство със защитената зона в следствие застрояването им.
  

• 
  Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, Черночела сврачка /Lanius minor/, червеногърба сврачка /Lanius collurio/ и градинска овесарка /Emberiza hortulana/. Необратими, дългосрочни въздействия от реализацията на ОУП са свързани с разрушаване и фрагментация на откритите пространства в съседство със защитената зона в следствие застрояването им.
  

• 
  Обикновен мишелов /Buteo buteo/. Гнезди в защитена зона Витоша (14 двойки). Птиците гнездящи в защитената зона ловуват в пасищата и обработваемите земи в съседство с нея. Пасищата между местността „Камбаните” и Панчарево е постоянна ловна територия на 1 двойка. В резултат на планираното застрояване до северните и североизточните граници на защитена зона Витоша се очаква основно унищожаване и фрагментация (в резултат пасивна загуба) на ловни територии на вида, както и деградиране, фрагментация и унищожение на хабитати на различни видове животни, формиращи хранителната им база. Тези въздействия водят до намаляване на гнездовия успех на обикновения мишелов и респективно постепенно влошаване на природозащитния им статус, независимо че всички природозащитни мерки в границите на защитената зона се изпълняват стриктно.
  

• 
  Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/. В защитена зона „Витоша” гнездят 15-21 двойки. Птиците гнездящи в защитена зона „Витоша” ловуват и в пасищата и обработваемите земи в съседство с нея. В резултат на планираното застрояване до северните и североизточните граници на защитена зона Витоша се очаква основно унищожаване и фрагментация (в резултат пасивна загуба) на ловни територии на вида, както и деградиране, фрагментация и унищожение на хабитати на различни видове животни, формиращи хранителната им база. Тези въздействия водят до намаляване на гнездовия успех на черношипата ветрушка и респективно постепенно влошаване на природозащитния им статус, независимо че всички природозащитни мерки в границите на защитената зона се изпълняват стриктно.
  

• 
  Зеленоножка /Gallinula chloropus/. В ниските части на защитена зона «Витоша» гнездят 10 двойки. Необратими, дългосрочни въздействия се очакват при пресушаване на влажни зони или превръщането им в зона за спорт и атракции, както и фрагментация на екологичните връзки, основно по поречието на река Искър и прилежащите и влажни зони и мочурища.
  

Рибарниците са разположени в югозападния край на язовир Искър. Планираното разширяване на вилната зона засяга един от басейните на рибарниците, където се хранят мигриращи водолюбиви птици – чапли (Ardeidae), дъждосвирцови птици (Charadriiformes), корморани (Phalacrocoracidae), щъркели (Ciconiidae), както и сивите чапли, гнездящи в колония в съседство. В резултат на реализирането на тази част на вилната зона ще се унищожат част от хранителните местообитания по време на миграция на горе-посочените видове и на гнездящите сиви чапли, ще се засили безпокойството, причинено от постоянно присъствие на хора. Тези въздействия са дългосрочни, постоянни необратими за времето на съществуването на вилната зона. В дългосрочен план е вероятно птиците да бъдат окончателно прогонени.

От значение са за придвижванията на ливадния дърдавец по време на миграция към и от гнездовите си територии, следгнездовите скитания на младите птици. Представляват екологична връзка между защитената зона „Долни Богров – Казичене” и ливадно-пасищните комплекси в подножието на Лозенска планина и в подножието на източните склонове на Витоша. Реализирането на предвидените устройствени зони „Смесена много-функционална зона предимно за околоградския район”, „Зона за обществено-обслужващи дейности” (далекоперспективна), „Зона за високотехно­логични про­изводства” (далекоперспективна) и „Зона за обществено- обслужващи дейности и озеленяване в градския район” ще доведе до унищожаване на около 40% от тази екологична връзка. В резултат се нарушава екологичната връзка. Въздействията са дългосрочни и необратими.

В кариерните езера през гнездовия период се срещат малък воден бик (Ixobrychus minutus), белоока потапница (Aythya nyroca), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), които са обект на опазване в защитените зони „Рибарници Челопечене” и „Долни Богров – Казичене”. Тези видове се хранят крайбрежните плитки части на езерата. Кариерните езера са важна екологична връзка между двете защитени зони, тъй като предоставят благоприятни условия за изброените по-горе видове. В ОУП през тази територия е предвидено преминаването на магистрала „Хемус” което от една страна ще наруши целостта на самата територия, ще унищожи ценните за птиците местообитания, а от друга - ще прекъсне екологичната връзка между двете защитени зони. Това въздействие е дългосрочно, постоянно и необратимо. Също така ще се появи значителен риск от сблъсък на птици с автомобили.

Влажни ливади, мочури и старици, където се срещат дъждосвирцови птици, включително обикновената калугерица. Този комплекс от влажни зони е важна екологична връзка между двете защитени зони „Рибарници Челопечене” и „Долни Богров – Казичене”, тъй като предоставят благоприятни условия за изброените по-горе видове. В ОУП през тази територия е предвидено преминаването на магистрала „Хемус” което от една страна ще наруши целостта на самата територия, ще унищожи ценните за птиците местообитания, а от друга - ще прекъсне екологичната връзка между двете защитени зони. Това въздействие е дългосрочно, постоянно и необратимо. Също така ще се появи значителен риск от сблъсък на птици с автомобили.

Язовир и обрасли с влаголюбива и водна растителност рибарници под стената му. Малки тръстикови масиви по бреговете в източната част на язовира. Важно място за почивка по време на миграция и зимуване на голям брой водолюбиви птици предимно патици и гмурци. През размножителния период е установено гнездене на голям и малък гмурец, лиска, зеленоножка, голям зеленоног водобегач и др. Отрицателно въздействие се очаква в резултат на развитието на околната пътна инфраструктура, което е свързано с фрагментация на местообитания и повишен риск от сблъсък с автомобили.

От значение за зимуващите в Софийското поле водолюбиви птици, основно патици, корморани, дъждосвирцови птици.Потенциалното отрицателно въздействие върху водолюбивите птици е свързано с премахването на тръстиковите масиви при превръщането му в зона за градски паркове и градини. Част от територията се планира като терен за сметище, което също е свързано с унищожаване на местообитания. Територията може да остане като зона за градски паркове и градини, но е необходимо да се поддържа като езеро с тръстикови масиви, заобиколено с мочурища, временно заливаеми площи и поляни.

Кариерно езеро от значение за патици, корморани и гмурци по време на миграция и през зимата. Не се очакват значителни отрицателни въздействия при поддържането на кариерните езера като устройствена зона „Терени на реки и други открити водни площи”.

Кариерно езеро от значение за патици, корморани и гмурци по време на миграция и през зимата. Не се очакват значителни отрицателни въздействия при поддържането на кариерните езера като устройствена зона „Терени на реки и други открити водни площи”.

Влажни ливади, мочури и старици, където се срещат дъждосвирцови птици. Кариерното езеро от значение за патици, корморани и гмурци по време на миграция и през зимата. Разширението на кариерата върху все още съществуващи мочурища и старици на реката ще доведе до тяхното необратимо унищожаване.

Блатото се образувало от разливите на река Искър. През последното десетилетие значението му за водолюбивите птици постепенно нараства, като са установени да гнездят голямата и малката пъструшка, зеленоножката, лиската. Хранителна територия за белия щъркел. По време на миграция се използва също от патици и гмурци. Представлява ключова територия за водолюбивите птици по екологичния коридор „Река Искър”. Предвидените в ОУП промишлени зони и устройствени зони за производство в малки и средни предприятия не само са разположени в територия която временно но редовно се залива от Искър (с висок риск от наводнения), но и в границите на ключова в екологично отношение територия за птиците. Реализирането им ще доведе до унищожаване на голяма част от местообитанията, тъй като изграждането на сгради и съоръжения от какъвто и да е характер ще се нуждае пресушаване и от постоянни мероприятия по отводняване, които въздействат и на околните територии. Пътят, преминаващ през южната част на блатото, между него и влажните ливади фрагментира територията и увеличава риска от смъртност на птици на пътното платно.

От значение за ливадния дърдавец и белия щъркел като място за хранене. Според ОУП значителна част от тях се предвижда за урбанизация (Жм; Жмд, Оз1; Смф2 и Смф2д). В следствие на това се очаква да бъдат унищожени, както гнездови местообитания за дърдавеца, така и ловни територии на щъркела и грабливи птици (блатари, мишелови). Съседните на урбанизираните територии също няма да могат да се ползват от птиците, поради постоянното човешко присъствие и нарастване на безпокойството (шумово и светлинно).

Микроязовир с влажни ливади и обработваеми площи около него. Важна междинна станция за почивка и хранене на водолюбиви птици преминаващи по Виа Аристотелис. Заради струпванията на водолюбиви птици и сравнително естествения характер на околните на язовира територии (ловни полета) задържа и много хищни птици (вкл. царски орел – еднократно наблюдение на млада птица). През гнездовия период важен за няколко вида водолюбиви птици. Гнездят патици, гмурци, чапли, дърдавцови, дъждосвирцови птици, бекасини. Видовете обект на опазване в защитените зони „Рибарници Челопечене” и „Долни Богров – Казичене” се задържат тук по време на след гнездовите си скитания и по време на прелет. Според ОУП през влажните ливади в западната част на територията и по южната и граница ще преминава магистрала Горни Богров – околовръстно – Сливница, която ще доведе до унищожаване на местообитания, безпокойство на птиците и увеличен риск от сблъсък на птици с автомобили. Предвидена е и смесена многофункционална зона от двете страни на вливането на р. Църна Бара в язовира. По настоящем там се насипват земни маси и се пресушават разливите на река Църна Бара. Започналото реализиране на смесената многофункционална зона ще унищожи част от хранителните местообитания на белия щъркел и на дъждасвирцовите птици. Вече са унищожени гнездовища на бекасини около моста на река Църна бара. Има и инвестиционни предложения за добив на инертни материали, макар да не са предвидени в ОУП, които също ще доведат до допълнителна загуба на местообитания за птиците, ако се реализират.

Мочури р. Блато северно от Мрамор; Между пътищата за Житен и Доброславци; Разливи и мочури –р. Църна Бара -р. Блато между Мировяне и Нови Искър от двете страни на околовръстното шосе. Подходящи за дъждосвирцови птици, бекаси, дърдавцови птици. Въпреки че тези понижени терени периодично се заливат (поради което са значими за изброените по горе групи птици) и съществува висок риск от наводнения, цялата територия е предвидени за урбанизиране - смесена многофункционална зона (включително и далеко перспективна), устройствена зона за производство в малки и средни предприятия, и земеделска земя със специфичен режим).