Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „

7.9. Ландшафт

Съгласно районирането на ландшафтите в България, разглежданият район се отнася към Междупланинската зонална област на южнобългарските низини и ниски планини, Горнотракийска подобласт, Сютлийско-Сазлийски район

Според класификационната система на ландшафтите в България, районът на инвестиционното предложение се отнася към:

Клас. Равнинни ландшафти

Тип. Ландшафти на умереноконтиненталтите ливадно-степни и гористи низини

Група. Ландшафти на ливадно-степните алувиални низини с висока степен на земеделско усвояване.

Ландшафтната характеристика в района на инвестиционния обект е преобладаващо антропогенна. Антропогенните компоненти на ландшафта се изразяват в обособената промишлена зона между Пловдив и Асеновград, разположените в близост населени места, инфраструктурни обекти, селскостопанска дейност. Ландшафтът е претърпял изменения както по отношение на растителната покривка, така и по отношение повърхностната му денивелация.

Като цяло, районът през който ще преминава обходния път е антропогенно повлиян. Антропогенни (урбогенни) структури от началото до края на пътя се явяват населените места в по-близък или по-далечен план, промишлените пхредприятия, изградената и пресичана на много места пътна и техническа инфраструктура, прилежащите на магистралата обработваеми земеделски земи. В района на пътя не са установени уникални или естествени ландшафти с консервационно значение. Ландшафтите в преобладаващата си част са аграрни, ливадни и антропогенни, които не са чувствителни. Чувствителността на аквалните ландшафти може да се определи като средна.

В обхвата на двата участъка на пътя релефът е равнинен, като трасето на пътя се развива западно от гр. Пловдив. В по-далечен план се очертава масива на Родопите. Изграждането на участъците не е свързано с промени в релефа, не се налага оформянето на дълбоки изкопи и насипи.

Ландшафтът в района на пътя е засегнат от антропогенни изменения в резултат селищните и промишлени агломерации и на селскостопанска дейности - интензивно селскостопанско производство, използване на мерите за паша на животните.

Дейностите по реализацията на скоростния път и обектите към него ще бъде свързана с две фази на промени в ландшафта. В процеса на строителството – извършване на изкопни и насипни дейности при изграждане на уширенията на пътя, с привлечената строителна механизация и транспорт за извършване на строителните работи, което ще има временно отражение върху общото състояние на ландшафта.

Втората фаза ще бъде свързана с експлоатацията на пътя с привнесените нови техногенни елементи на ландшафта - нови мостове, надлези, подлези, естакади и др. Тази фаза ще бъде свързана с постоянна промяна в състоянието на околната среда и визуални промени в състоянието на ландшафта. Техногенните структури ще се открояват на фона на околния ландшафт и ще възпроизвеждат и засилват урбанизираната среда.

Екологичните проблеми обхващат на първо място опазването на един от най-ценните ресурси – земята, тъй като техногенните структури и техническата инфраструктура към тях заемат все по-големи територии. Реализацията на обекта, ще е свързано с нарушаване на земи, изменения в литогенната основа при строителството на пътите уширения, унищожаване на местообитания на растителни и животински видове, За нуждите на новите участъци ще бъдат отнети резервирани транспортни територии, както и земеделски земи. При строителството необратимо ще е механичното нарушаване на приповърхностната геоложка среда. Тъй като строителството на уширенията ще бъдат в по-голямата си част в нарушени терени, то тези нарушения ще незначителни. Строителството ще бъде свързано с извършването изкопни и насипни работи при изграждането на новите големи съоръжения – пътни възли, мостове, надлези и подлези, както и с поддържането на определена строителна ивица за придвижването на тежка техника и механизация. Целият този процес ще бъде свързан с локална и временна промяна в цялостното състояние на околната среда.

В същия обхват, строителството ще бъде свързано с отнемане на наличния хумусен хоризонт, чрез който почвите функционират като уникален земен акумулатор и разпределител на енергия, необходим за нормалния обмен и кръговрат на веществата в природата.

С отнемането на хумусният хоризонт ще бъде изцяло унищожена наличната растителност. Растителната покривка в обхвата на строителството е сравнително еднообразна. Засягат се основно крайпътна производна растителност и в по-малка степен агроценози и пасищна растителност.

Тези дейности ще са свързани и с нарушена визуалност за населението пребиваващо постоянно или временно в района на строителството. Времето през което ще се проявява това въздействие ще е сравнително кратко и ограничено – докато трае строителството.
По време на експлоатацията

След приключване на строителните работи въздействието върху ландшафтните компоненти ще бъде незначително, защото трасето минава през територии антропогенно повлияни и ниска чувствителност. Като цяло ландшафта няма да добие коренно нов облик и ще остане антропогенен тип.

Експлоатацията на скоростния път ще бъде свързано с два основни момента: визуално възприемане на пътя от участниците в движението на съпътстващите го големи съоръжения и съоръжения за организация на движението и с миграция на замърсителите в ландшафта.

Тази етап ще бъде свързан с постоянна промяна в състоянието на околната среда и визуални промени в състоянието на ландшафта, в резултат от изграждането на пътя. Техногенните структури ще се открояват на фона на околния ландшафт и ще засилват съществуващата урбанизираната среда. Създава се възможност за честа смяна на изгледи с различен визуален обхват. Близкият и среден визуален обхват включва прилежащите на трасето селища и промишлени предприятия, реки, канали, селскостопански площи. Далечният визуален обхват (макар и недобре изразен) включва панорамен изглед към Родопите.

Оформянето на ландшафта в прилежащото пространство на пътното платно с предвидените ландшафтно-озеленителни мероприятия ще доведе до насочване на погледа към определени акценти и създаване на опорни точки на водача. Проектите за ландшафтно оформление и озеленяване на крайпътното пространство целят хармонично обвързване на пътя с околния ландшафт чрез подходящо групиране и редуване на дървесно-храстова и тревна растителност. Задачите на биологичната рекултивация е укрепване на пътните откоси чрез затревяване и захрастяване с цел предотвратяване развитието на ерозионни процеси. Едновременно с това, чрез различни композиционни похвати – редуване, групиране, ритъм, повторение, се постига обогатяване на визуалните обхвати; създаване на комплекс от опорни точки за оптическо водене, подчертаване на пътните съоръжения, подобряване на микроклиматичните условия на пътното платно. Дървесно-храстовата растителност допринася и за защита на прилежащите терени от вредни газове и шум

Оптичното водене на пътя е съществен елемент за ориентацията на шофьора за направлението и обстановката по време на движение. Това е свързано с реализацията на проекта за организация на движението по пътя, предвиждащ вертикални знаци и хоризонтална маркировка. Покрай пътя се създава система от опорни елементи за погледа, които дават информация за измененията, наклона и условията на движение, които следва да бъдат естетически приобщени към пътя и околния ландшафт. Това са елементи от техническата инфраструктура на пътя – различни указателни табели, знаци, светлинна информация, насочващи знаци по настилката и др. В проекта са предвидени стандартни светлоотражателни пътни знаци съгласно българския стандарт за пътни знаци, включващ опори и фундаменти за използването им при двулентови пътища и магистрали; нестандартни светлоотражателни пътни знаци и др. Основни опорни елементи освен пътните знаци, ще са и настилката и маркировката по нея - бяла термопластична маркировка със светлоотражателни перли; непрекъснати и прекъснати линии; щриховани площи забранени за движение; стрелки.

Оптималната плътност и разнообразието на обектите поддържат вниманието будно. Броят на обектите върху които се съсредоточава погледа на водача зависи от цялостния характер на ландшафта, от качеството на акцентите, индивидуалната степен на концентрация на вниманието в обсега на пътното платно или в околното пространство.
Заключение: Изграждането на скоросният път ще има отрицателно влияние върху ландшафта, но с допустими изменения в типологията му и допустими промени в пространствените структури и изгледните пространства. Няма да бъде променен основния тип ландшафт, няма да има съществени изменения във вътрешната структура и функционирането на ландшафтите, които да предизвикат значителни нарушения в екологичното равновесие. Ще бъдат засегнати частично локалните ландшафти - селскостопански и речни, които ще претърпят изменения в посока на антропогененни ландшафти с подсистема – транспортна. Разликите по отношение измененията в ландшафта по участъци ще бъдат от различния брой антропогенни елементи на пътя – изкопи и насипи, пътни възли, надлези и подлези, мостове, виадукти, и др.