Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „

3. Геоложка среда

3.1. Кратка характеристика на геоложките условия

Описанието на литостратиграфската характеристика и структурата на ройона е направена на базата на обяснителната записка към картния лист.

В съвременния релеф триаската система е сравнително ограничено разпространена на територията, обхваната от картен лист София. Най-обширни са нейните разкрития в северозападната част на картния лист, където съставят няколко сложно очертани ивици по рида Чепан и в околностите на селата Бучин проход, Голямо Малово, Раяновци, Василовци, Църклевски, Понор, Градец и Балша. Изолирани и ограничени са разкритията на тази система между селата Локорско и Кремиковци и при Сливница. Няколко малки триаски петна се намират близо до северния картен ръб, северно от Искрец и Желен, някои от които са в алохтонно положение, а други са части от южния завършек на автохтонното южно бедро на Берковския антиклинорий.

По отношение на нормалния стратиграфски разрез триаската система е ограничена чрез седиментационни прекъснатости и ерозионни повърхнини както от нейната палеозойска подложка, така и от юрската й покривка. Поради това и по-специално поради предюрската, къснотриаска прекъснатост и свързаните с нея ерозионни процеси триаските разрези в разглежданата област са повече или по-малко непълни. В максималния им възрастов обхват те представляват хроностратиграфския имтервал от долната триаска серия до ладинския етаж на средната траска серия. Представени са от Петроханската теригенна група и Искърската карбонатна група.
Искърска карбонатна група

Искърската карбонатна група е въведена от Тронков (1981), за да обедини карбонатние и теригенно-карбонатните свити и задруги, които изграждат средните части на пълните триаски разрези в България. В картен лист София Искътската група включва следните свити и задруги: Свидолска свита, Любашка свита, Могилска свита, Бабинска свита, Милановска свита, задруга на светлите дебелопластови и масивни варовици и Русиновделска свита. В този си състав Искърската група изпълва хроностратиграфския интервал от спатския етаж на долната триаска серия до ладинския етаж на средната триаска серия. Тази група следва спреход над Петроханската теригенна група, а се покрива несъгласно от различни юрски отложения.

Любашката свита е въведена от Тронков (1983), който е описал холостратотиповия й разрез в дола Клисура при с.Лялинци, Брезнишко.

Свитата е установена почти повсеместно в основата на Искърската карбонатна група с изключение на района северно от Искрец и Желен – територията, заета от автохтонното южно бедро на Берковския антиклинорий. Долната граница на свитата представлява постепенен, но бърз преход от Петроханската теригена група. Горната граница е по-плавен преход в отгорележащия Оплетенски член на Могилската свита.

Свитата е изградена от добре напластени теригенно-карбонатни и карбонатни скали – сивожълти, сивозеленикави, синкави или жълтозелени алевритови мергели, алевролитови и глинести варовици, песъчливи варовици и варовити дребнозърнести пясъчници, както и светлосиви варовици. Често пластовете са интензивно биотурбирани. Пълната дебелина на тези скали е не по-малка от 150 m.

Могилската свита е въведена от Ассерето и др. (1983). Холостратотиповия разрез се намира при махала Сфражен в Искърския пролом. Той е базиран на холостратотиповете на Оплетненския член и на Лакатнишкия член на тази свита, които са въведени по-рано от Тронков (1968) първоначално като самостоятелни свити.

Свитата е установена навсякъде, където има разкрития на скали от състава на Искърската карбонатна група. Нейната долна граница представлява или бърз преход от Свидолската свита, или по-плавен постепен преход от Любашката свита. Могилската свита се покрива от Бабинската свита, с която е свързана с много къс литоложки преход, често с характер на рязък литоложки контакт.

Свитата е изградена от тъмни синкавосиви варовици, добре напластени в тънки и среднодебели пластове от сиви зърнести, обикновено дебелопластови до масивни варовици и от сивожълти или жълтобели афанитни или дребнозърнести доломити. По-ограничено участие в изграждането на вземат тъмносивите тънкопластови, глинести, ядчести варовици. В пълните си разрези свитата е дебела между 70 и 130 m,

Могилската свита изпълва част от спатския етаж на долната триаска серия и най-ниската на анизкия етаж от средната триаска серия.

В Могилската свита навсякъде се разчленяват двата суперпозиционно разположени члена: Оплеъненски член и Лакатнишки член.

По-голямата част от юрските ивици в разглеждания лист попадат в югозападните отдели на Свогенската единица. Това са разкритията южно от Годеч при селата Понор, Беледие хан и Градец и при Кремиковци. Юрските разкрития северно от Сливница се намират във съвременната ерозионна фронтална част на късноалпийската Бурелска единица Вискяр – Витошкия синклинорий.

Свитата е въведена от Сапунов и др. (1990). Холостратотипът се намира при с. Туден, на около 4.5 km западно от Годеч, Софийско. Свитата се разкрива при селата Мургаш и Лопушна, Годечко. Тя лежи с рязка граница върху размитата повърхност на триаски скали, принадлежащи на Искърската карбонатна група. Покрива се трансгресивно от морските пясъчници на Костинската свита. Туденската свита е представена от континентални теригенни наслаги – сивовиолетови до сивобелезникави глини с тънки и редки пясъчникови прослойки. На места се срещат питовидни сидеритови конкреции. Дебелината на свитата е непостоянна и е от порядъка на около 10 m.

Свитата е въведена от Сапунов (1969). Холостратотипът се намира в местноста Кашин (Кюсим), на около 3 km източно от с. Градец, Софийско. Долната граница на свитата е свързана с бърз преход от варовиците на Озировската свита. Горната й граница също представлява бърз литоложки преход в разположените отгоре варовици на Полатенската свита. Градецката свита се характеризира от белезникави до кремави кварцови пясъчници с гравелити до дребноконгломератни кварцови късове. В рамките на картния лист дебелината на свитата се движи в широки граници – от 4-5 докъм 22 m. В по-голямата си част Градецката свита е обединена с Полатенската свита (VIJ₂^a-bj).

Свитата е въведена от Стефанов (1966). Лектостратотипът, означен и описън от Сапунов (1969), се намира в южния край на бившото с.Полатен (понастоящем квартал на Тетевен). Долната граница на свитата е рязка и е свързана с бърз литоложки преход от Градецката свита. Горната граница е също рязка и е свързана с подводна прекъснатост. Почти повсеместно върху Полатенската свита се разполагат микритните варовици на Яворецката свита или органогенните варовици на Сливнишката свита.

Полатинската свита се изгражда от сиви до сивокремави, неравномерно песъчливи, биокластични, здрави варовици с многобройни криноидни членчета, брахиоподи и единични таралежи. Рядко се срещат белемнити и амонити. Дебелината на Полатенската свита е от 15 до 25 m.

В по-голямата част Полатенската свита е обединена с Градецката

Свитата е въведена от Златарски (1885). Лектостратотипът, посочен от Николов. Сапунов (1970), се намира при с.Белидие хан, Софийско. Той е описан от Сапунов и др, (1985). Сливнишката свита е разпространена при селата Мургаш и Лопушна, Годечко, между Сливница и Беледие хан и Мургаш – върху Бовската свита. Източно от с. Градец, Софийско, долната й граница е свързана с бърз литоложки преход от варовиците на Гложенската свита, а северно от с.Беледие хан и при с.Понор, Софийско, тя следва с преходи над Гинската свита. При Градец, Беледие хан, Понор и източно от Сливница Сливнишката свита странично се съчленява с Яворецкат, Гинската и Гложенската свита. Нагоре седиментите на Сливнишката свита бързо прехождат в тези на Салашката (източно от с.Градец) или на Салашка-Черноосъмската свита (около с.Драговищица)

Сливнишката свита се изгражда от сиви до сивобели масивни, биокластични, биоконструирани и микритни варовици. Те съдържат корали, сферактинии, рудисти, водорасли и др. Дебелината на Сливнишката свита варира в широки граници – от няколко метра докъм 250 m.
Кватернер

Делувиални образувания (dQh)

Делувиалните отложения са образувани по склоновете на Люлин и Стара планина и по скатоветена хълмовете и по – високите тераси сред котловината. В отделни участъци покрай напуканите и изветрени скали се натрупват песъчливи глини, примесени с ръбести скални късове и с непостоянна дебелина. Около окарстените карбонатни мезозойски формации, разпространени главно в северозападната окрайнина на котловината, сред склоновите насипи присъствува и „тера роса”.

По скатовете на високите тераси на територията на гр.София са формирани кафяви песъчливи глини или порести глинени пясъци с неголяма дебелина – от 1,5 до 5,о m, предимно от преотлагането на неогенските седименти.
Алувиално-пролувиални образувания (a-prQh-p)

Алувиално- пролувиални отложения с холоцен-плейстоценска възраст са формирани в подножията на възвишенията окол гр.Сливница по бреговете на рСливнишка и р.Блато.

Софийският синклинорий, разглеждан в литературата като Софийско Средногорие, е една типично средногорска структура, изградена в средния алпийски структурен етаж. Подложката на този етаж е представена от скалите на долния алпийски структурен етаж (триас, юра, долна креда), които обаче, както личи от описанието им, за разлика от средния етаж са развити в епиконтинентален, платформен фациес.

От север Софийският синклинорий се ограничава от Задбалканскиа дълбочинен разлом, който го отделя от Свогенската антиклинала. На тектонската карта южната граница на синклинорияе прокарана по Пернишкия разлом, който го отделя от Краищидната тектонска зона. На запад синклинорият е широко отворен към територията на Югославия, а на изток се простира до източните оградни планини на Софийското поле, където се свързва с Байлово-Панагюрския синклинорий.

Софийският синклинорий е сложно устроена негативна структура, съставните гънкови и разломни структури в която имат югоизточна посока (120º-140º). Върху източната част на синклинория са наложени терциерни депресии, които забулват голяма част от структурите. Последните са по-ясни и отчетливи в западната част на синклинория, където се намира и Сливнишката синклинала.

Сливнишката синклинала е широка и разлата негативна структура с редица второстепенни гънкови структури в нея. Оста й е ориентирана 110º-120º и на югоизток постепенно затъва. Синклиналата е изпълнена с по-долни хоризонти на мастрихта.