Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „

2. Повърхностни и подземни води

2.1. Кратка характеристика на хидроложките и хидрогеоложките условия и фактори на водните ресурси в района на инвестиционното предложение

В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения. Водите на р. Блато се използват за задоволяване на различни нужди на промишлеността и в селското стопанство за напояване. Почти цялото поречие на р. Блато е локална гореща точка от множеството точкови замърсители, натоварващи региона с битови и индустриални води.

Райоът на инвестиционното предложение попада в пространството между р. Блато и притока й р. Сливнишка (между гр. Сливница и с. Опицвет). Последните определят хидроложката характеристика на района и се явяват местни ерозионни базиси.

Река Блато е от главните леви притоци в средното течение на р. Искър и се влива в нея в близост до гр. Нови Искър.

Река Блато води началото си от група извори (Опицвет), дрениращи масива на височина намираща се южно от рида Чепън и с най-висок връх Ручо бърдо (910.8). Притокът й река Сливнищка води началото си от северните части на Вискяр планина от извори извиращи в подножията на върховете Мечи камък (1077) и Голямо Градище (910.2).

Западните части на Люлин планина, Вискяр, Драгоманските и Сливнишките възвишения, както и южните склонове на рида Чепън и Мала планина до Курило, по които минава вододела на р. Блато, са съвсем слабо залесени. Общо поречието на р. Блато е едно от най-слабо залесените - с около 9% залесеност.

В таблици №№ IV.2.1.-1, 2 и 3 са представени данни за р. Блато.

Списък на хидрометричните станции в поречие Искър Tаблицa № IV.2.1.-2

Данни за оттока на р. Блато Tаблицa № IV.2.1.-3

Река блато има умереноконтинентален воден режим, който се характеризира със зимно-пролетно или пролетно пълноводие (февруари или март и март-юни) от снеготопенето и дъждовете и продължително лятно-есенно маловодие (юли-ноември). Водният обем през пълноводието на реката средногодишно е 55-65 %, докато през маловодието той е 16-23 % от годишните водни обеми. Най-големите средномесечни водни количества на р. Блато са през март (около 12-19 % от годишните водни обеми).

Река Блато е с изключително нарушен режим на оттока. На нея са изградени водохващания и помпени станции главно за напояване, като нарушителите до с. Петърч (където е хидрометричната станция) са 5 бр. и още 5 бр. са след него. След 1990 г. тези водохващания са силно занемарени, но за сметка на това са изградени множество рибарници.

Река Блато е част от басейна на р. Искър и попада в обхвата на Дунавски район за басейново управление на водите с център гр. Плевен. На фигура № IV.2.1-1 е представена речната мрежа в района на инвестиционното предложение и типизацията на повърхностните водни тела в Плана за управление на речния басейн, съгласно изискванията на Рамковата директива за водите (Директива 2000/60/ЕС).

Поречието на р. Блато е засебено като повърхностно водно тяло с код BG1IS400R012.

Фигура № IV.2.1-1

Пункт за оперативен и контролен мониторинг има на устието на р.Блато преди вливането й в р. Искър (код на кониторинговата станция BG1IS00041MS130). Състоянието на разглежданите реки се определя като „възможно в риск”, т.е. за които има вероятност да не постигнат екологичните цели в РДВ, но поради недостатъчно данни не може да се направи със достатъчна сигурност окончателна оценка. За тях са необходими допълнителни мониторингови данни за окончателната оценка

В таблицa № IV.2.1.-4 са представени данни за оценка състоянието на водите на р.Блато преди заустването им в р.Искър.

Районът на инвестиционното предложение попада в Дунавския район за басейново управление на водите, като обхваща северозападната част на Софийската котловина. Тук става затварянето на котловината и практически в геолого-структурно отношение районът се отличава от типичната обстановка в същинските части на котловината формирани при развитието и оформянето на Софийския синклинорий. Конкретно значение за района има Сливнишката синклинала и южното бедро на Свогенската антиклинала, които съдържат карбонатни скали, в които са се развили условия за формиране на колектори на подземни води.

На фигура № IV.2.1-2 е представено разпространението на доминиращите водни тела в района на инвестиционното предложение. От фигурата е видно, че обекта попада основно в рамките на подземно водно тяло (ПВТ) с код BG1G00000TJ046 - Карстови води в Годечкия масив. В таблици №№ IV.2.1-5, 6 са представени характеристики на ПВТ. Видно е, че това са много обобщени като площ ПВТ. В тях са засебени отделни басейни като най-голямо значение има Опицвет - Драговищенския. На фигура № IV.2.1-3 е представен фрагмент от карта на прогнозните експлоатационни ресурси в разглеждания район, от която може да се получи по-ясна представа за потенциала на ПВТ.

Фигура № IV.2.1.-3

Хидрогеоложката характеристика на Софийската котловина се определя основно от води в кватернерните и неогенските седименти запълващи котловината и от водите циркулиращи в скалите изграждащи ограждащите котловината планини. Последните биват карстови и пукнатинни.

Както бе отбелязано, разглеждания район притежава специфични особености в хидрогеоложката си характеристика.

Кватернерните отложения са представени от пролувиални, делувиални, алувиални и смесени делувиално-пролувиално-алувиални наслаги.

В север-северозападната периферия на Западно Софийско поле и в Сливнишко пролувиално-делувиалните отложения са с ограничено площно разпространение и незначителна дебелина. В разглежданите пролувиални чакълесто-валунни отложения с глинесто-песъчлив запълнител са се формирали порови по тип, ненапорни до напорни по характер подземни води, които образуват отделни потоци с генерално направление към реките.

Филтрационната характеристика на отложенията е твърде разнообразна. Подхранването на подземните води в пролувиално-делувиалните отложения се извършва от инфилтрация на валежи, от инфилтрация на повърхностни води от спускащите се планински потоци и на пукнатинно или пукнатинно-карстови води от скалната подложка. Дренирането им се извършва от речно-овражната система.

Алувиалните наслаги са представени в тесни крайречни ивици по р. Блато и р.Сливница с дебелина до 12-13 м.

В алувиалните валуни, чакъли и пясъци са се формирали порови по тип, ненапорни по характер подземни води, които в долинните уширения и в речните тераси – едностранни или двустранни потоци. За долен несъвършен водоупор служат различни по литология и възраст донеогенски скали. Дебелината на водоносния хоризонт е от 1-2 м до 7-8 м.

Филтрационната характеристика на алувиалните чакъли и пясъци е изключително разнообразна и зависи от зърнометрията им, степента на заглиненост и сбитост.

Относителните дебити от единични кладенци в западната част са от 0.1-0.3 l/s.m до 2-3 l/s.m. Относителните дебити от единични кладенци достигат 3 l/s.m, но са преобладаващо 0.5-1.0 l/s.m, което характеризира отложенията предимно като слабо водоносни.

Нивото на подземните води около р. Блато е 0.5-1.5 m, където и колебанията му през годината са незначителни – 30 - 60 cm. В съседство с реката подземните води излизат на повърхността и причиняват постоянно или сезонно заблатяване.

Подхранването на подземните води в алувиалните отложения е от инфилтрация на валежни и повърхностни води (при напояване), от притоци при високи водни стоежи и от подложката

Положението на неогенските отложения в Сливнишкия регион се определят от сложните и не съвсем ясни геоструктурни позиции. По дълбочинни разломи този район се „отделя” от същинския грабен, а вероятно и от южното потънало бедро на Свогенската антиклинала, като се оформят редица плитки гънкови структури, сред които е и Сливнишката синклинала. Тя е изпълнена с неподелени неогенски седименти, литоложки представени от песъчливо-чакълести отложения с глинест запълнител в основата до глини в горните части на разреза. Дебелината им в отделни части надвишава 50-100 м. Те залягат върху силно напукани и окарстени среднотриаски и горноюрски варовици, които са южно продължение на Опицвет-Драговищенския басейн. Неогенските седименти са припокрити от маломощни кватернерни отложения.

В северозападната оградна ивица на Софийския грабен най-голямо значение имат пресните, студени карстови води, формирани в карбонатните седименти на т.н. Опицвет-Драговищенски карстов басейн. Последният обхваща част от южното бедро на Свогенската антиклинала. То е изградено от окарстени среднотриаски и малмски варовици, а между тях залягат напукани и по-слабо водопропускливи лиас-догерски теригенно-карбонатни седименти, като образуват общ многослоен водоносен хоризонт.Долният му водоупор е от долнотриаски пясъчници. Общата му дебелина е 200-400 м. На юг седиментите потъват в дълбочина, разкъсват се антитетично по система от разломи и се припокриват от неогенски отложения (в западната част на Софийския грабен) или от сенонски и неогенски седименти (в Сливнишко). Водите в разкритата северна част на хоризонта са ненапорни с генерална посока на движение от север на юг, югоизток и югозапад. При достигане на неогенските отложения те се подпират и дават началото на различни по дебит карстови извори – Опицветски, „Бистрец”, Безденски, Драговищенски, „Врелото” (Сливница). По същество това са групи от извори в протежение на 100 - 500 м (Опицвет, Безден) или концентрирани извори с различен дебит, вариращ от 5-10 l/s до над 700 l/s. По данни от ограничени режимни наблюдения е установено, че колебанието на дебитите на изворите, привързани към горната (малмска) част на водоносния хоризонт са значителни и са свързани с размътване на водите и по -променлива температура, а тези от долната (триаска) част са по -постоянни. Средногодишният дебит на карстовите води в целия басейн е около 600-700 l/s (максималният достига до 3000-4000 l/s), някои от които са каптирани за водоснабдяване на отделни населени места, за напояване и рибарници. Част от изворите формират речния отток на р. Блато. Подхранването на карстовите води е изключително от инфилтрация на валежи в обсега на разкритията на карбонатните седименти с площ от 110 км², както и от инфилтрацията на води от р. Крива. Средният модул на подземния отток е 4-6 l/s.km.2 В „потъналата” част на карстовия басейн (Петърч-Шияковци-Костинброд) са се формирали напорни карстови води, които, разкрити от сондажи дават от 0.5 l/s до 20 l/s вода на самоизлив (общо до 100 l/s). Това е индикатор за значителна окарстеност и пропускливост на карбонатните седименти и добра перспектива при съответните хидрогеоложки проучвания за разкриване на допълнителни количества от карстови води, които сега се “изливат” подземно в неогенски отложения;

Подземните води в кватернерните наслаги по химически състав са изключително от хидрокарбонатно-калциевия клас. По-високи минерализации до 1.0-1.4 g/l са установени в ограничени площи в северозападната част на Софийската котловина (северно от кв. Филиповци, около с. Волуяк, Мировяне и Костинброд).

Карстовите, пукнатинно-карстови и пукнатинни води са води от инфилтрационния генетичен цикъл, почти изключително хидрокарбонатно-калциеви до хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви по химически състав. Минерализацията им е от 0,100 g/l до 0,600 g/l, температурата – от 9-10° С до 14-15° С, преобладаващата твърдост – от 4.5 до 6-7 mgE/l. Поради значителната разкритост на колекторите, те са уязвими към повърхностни замърсявания. През валежните периоди се замътват, често съдържат външни, временно привлечени органични компоненти (амоняк, нитрити, фосфати). Характеризират се с добри иригационни показатели, полупянообразуващи, полукорозиращи, с голям твърд накип, неагресивни към бетон и са пригодни за питейно-битово и промишлено водоснабдяване и за напояване.

2.2. Източници за питейно-битово и промишлено водоснабдяване

Питейно-битовото водоснабдяване в района се извършва от каптирани извори от Опицвет-Драговищенския карстов басейн и от сондажи, разкриващи същият водонасен хоризонт, но в покритата част на карбонатните отложения.

В близост до обекта няма източници за водоснабдяване и учредени санитарно-охранителни зони.

Вода за битови и производствени нужди ще се ползва от собствен водоизточник след издаване на Разрешително за водоползване от Басейнова дирекция.

За питейни нужди ще се доставя бутилирана минерална ваода.

Каталог: ovos

Изтегляне 3.27 Mb.

Сподели с приятели: