Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „

1. Атмосферен въздух

1.1. Източници за замърсяване на атмосферния въздух, свързани с реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение

По време на строителство и закриване на дейността (евентуално разрушаване на сградите и съоръженията): - основно прахови, свързани с изпълнението на земни (изкопно-насипни), транспортни и строителни дейности; - на отработени горивни газове от използваната строителна механизация и транспортни средства.

По време на експлоатация: - на горивни газове след съответното пречистване, от изпичането на варовика и използваното за целта гориво (природен газ) - (прахови частици, серни оксиди, азотни оксиди, НМЛОС, метан, въглероден оксиди и диоксид, двуазотен оксид и тежки метали); - прахови частици с CaO и CaCO₃ – при пресяване и транспортиране на варовика до шахтовите пещи, производството на негасена вар, складирането на негасена вар в бункери, процесът на хидратация на варта (хидраторът), пресяването и транспортирането на хидратираната вар; - на отработени газове от двигатели с вътрешно горене - от транспортните средства, обслужващи комплекса.

1.1.1. Емисии по време на строителство и закриване на дейността

Етапите на строителство и закриване на дейността се разглеждат съвместно, поради сходството в емисиите, които се очаква да се отделят в атмосферния въздух. Източниците на вредни вещества ще бъдат предимно: - подвижни/мобилни източници - строителна механизация и др.обслужваща и транспортна техника; - неорганизирани източници – мястото на извършване на отделни видове строителни работи, предимно изкопно-насипни работи и др. при оформяне на вертикалната планировка на площадката. От неорганизираните източници ще се отделят прахови емисии с предимно минерален състав. Те ще имат локален характер и могат да излязат извън границите на площадката само при силен вятър или др. специфични условия.

От подвижните източници ще се отделят отработени горивни газове при използването на строителна механизация и транспортни средства. Съдържащите се в тях замърсители на атмосферния въздух ще се характеризират с: - незначителен масов поток (емисионен дебит) поради ограничения обем на предвидените строително-монтажни работи и малкия брой на обслужващата техника (единични бройки от отделните видове машини и съоръжения); - кратък период на действие; - локален обхват.Тези емисии ще бъдат непостоянни, променливи по мощност, с продължителност от няколко месеца до една година.

Очаква се да бъдат използвани около 20 t дизелово гориво. Съгласно стандартната Методика, разработена чрез адаптиране на методическия инструментариум, отразен в Ръководство CORINAIR-94, SNAP-94, за условията на България, при тези количества използвано гориво и извършената инвентаризация, в атмосферата ще се емитират посочените в таблицата замърсители. Посочените количества вредни вещества, които ще се изпускат в атмосферата са ориентировъчни и ще се доуточнят след определяне на броя и вида на строителната техника, технологията и организацията на строителните работи.

Емисии за втора група замърсители (тежки метали) Таблица V.1.1-2

Емисии за трета група замърсители Таблица V.1.1-3

В периода на закриване и рекултивация обектът ще бъде източник само на неорганизирани емисии. В този период ще се демонтират съоръженията и ще се извърши възстановяване на площадката, ще се извозват демонтираните съоръжения, отпадъци и др.

Замърсяването на въздуха по време на закриването ще се дължи на газово-праховите емисии от двигателите на машините участващи при демонтажа и транспорта. Неорганизираните емисии на прах от товаро-разтоварни и транспортни дейности на площадката ще бъдат аналогични на тези при строително-монтажните работи. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните, фракционния състав на праховите частици и пр. Не се предвиждат източници на организирани газово-прахови емисии.
1.1.3. Емисии по време на експлоатация

Инвестиционното намерение разглежда „Технологична инсталация за производство на негасена и хидратна вар”, състояща се от: - производство на негасена вар на една пещ комплексна доставка с капацитет 300 т/ден; и - производство на хидратна вар на производствена линия (комплектна доставка) с капацитет 180 т/ден. Инвестиционния проект предвижда годишно производство на двата продукта, както следва: - негасена вар – около 110 000 тона/годишно; - хидратна вар – 65 700 тона/годишно.

Инсталацията за производство на негасена и хидратна вар и обслужващите сгради и съоръжения ще бъдат изградени на два етапа. На първи етап ще бъде изградена технологичната линия за производство на негасена вар включваща варовата пещ, както и линията за производство на хидратна вар.

Инсталацията за производство на негасена и хидратна вар ще работи на непрекъснат 24 часов режим (с годишни паузи за профилактика и ремонт на съоръженията), 365 работни дни годишно или около 8 760 часа годишно.

Технологична инсталация за производство на негасена вар е предвидена за 12 500 кг/час, свързана с изпичане на варовик и необходимост от около 850 – 950 ксаl/кг (3 650 - 3 975 kJ/кг) на кг негасена вар, при разход на около 1 375 – 1 500 Nm³/h природен газ или при топлинен разход от около 45.4 – 49.5 GJ/h.

1.1.3.1. Емисии и емисионни концентрации от организираните източници при изпичането на варовика (изпускащо устройство при пещта)

Инвестиционното намерение разглежда „Технологична инсталация за производство на негасена и хидратна вар” с основна част - производство на негасена вар на пещ комплексна доставка с капацитет 300 т/ден. Емисиите от комина на пещта са основния организиран източник на атмосферно замърсяване.

Изпичането ще се извършва във вертикална шахтова пещ - двуколонна варова пещ с правоъгълно сечение CIMPROGETTI RT4 с капацитет 300 т/ден, работеща на гориво природен газ. Суровият варовик се подава към най високата точка на пещта с помощта на скипово устройство (скипова количка с обем от 3.5 м³), варовикът се изсипва в приемен бункер, откъдето се разпределя в затворена система от хидравлични шлюзове към следващи бункери, които с последователното си отваряне и затваряне гарантират минимален контакт с атмосферния въздух и затварят пещта отгоре. Разходът на природен газ за изпичането на тон варовик е около 110 – 120 нм³/тон, като горивото се инжектира през вертикални тръбни горелки до дъното на горивната зона, а въздухът се подава под налягане от горната й част. Принципът на работа е свързан с редуващо се последователно действие на двете вертикални шахти с напречно сечение от 2 х 5 м²: – в едната се подава горивото (природен газ) и въздух, за да се достигне необходимата за изпичането на варовика температура (950-1 000°С); - а във втората шахта се дозарежда и подгрява суровината, като през нея преминават само изгорелите газове от първата шахта. Цялата система се намира под налягане, като подаваният въздух (от вентилатор след филтърната група) се подгрява чрез топлообменник (от изгорелите газове), преди да се подаде към горелките. Пламъкът е в директен контакт с варовика, който се изпича като преминава през зоната на горене за определено време (нагряване в паралелен поток). Изгорелите газове преминават под зоната на горене и се подават към втората шахта чрез напречен канал между шахтите, където подгряват и даже изпичат в известна степен варовика, като го подготвят за следващото пълно изпичане. Интервалите и циклите на изпичане в двете шахти се редуват в зависимост от технологично необходимото време за пълно изпичане (около 10-12 минути). Изпеченият материал се подава периодично през долната част на двете шахти, чрез хидравлична система от шлюзове и след охлаждане с въздух.

Схема на двуколонната пещ с изпускащото устройство и захранващия скип

Изгорелите газове, преминали през суровия материал, преминават през топлообменник (без директен контакт), след което заедно с въздуха от приемащите бункери и от долната част на пещта се извеждат към филтърна група (ръкавни филтри), монтирана до основата на пещта. Филтърната група е с проектен дебит от около 44 200 Нм³/час и представлява 330 брой ръкавни филтри от тефлониран дралон с обща площ от около 780 м², монтирани в общ корпус, следвани от засмукващ вентилатор (75 kW). Пречистеният газов поток от изгорелите газове, от приемащите бункери и от долната част на пещта, след вентилатора се подава към общ комин, изведен на върха на пещта. Височината и диаметъра на комина (монтиран странично към конструкцията на пещта) са: приблизителна височина 49.5 м, при температура на изходящите газове от изпускащото устройство 80°С и дебит на изходящите газове - 12.3 м³/сек, диаметър на отвора 1.00 м, скорост на газовия поток 15.7 м/сек.

В съвременните пещи за изпичане на варовик се използват стандартни решения за пречиствателни съоръжения за прахоулавяне. За ръкавните филтри се използва голям на брой (320-360 броя), обикновенно тефлонирани „ръкави”, с достатъчно голяма площ за осигуряване на необходимата пропускливост, които са поместени в общ корпус. Филтруващата система работи на секции, с предвидено периодично стръскване (напр. импулсно-пневматично) и почистване на отделни групи ръкави. Правилно оразмерената система от филтри трябва да работи с ефективност 98-99% до температури 120-160°С.

Концентрационните нива на емитираните във въздуха димни газове трябва да са в границите на българските норми и нормите (Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии). Действителните емисии обикновенно обаче са по-ниски от стойностите, дадени в нормите за допустимите емисии (НДЕ) и могат да бъдат уточнени при работещи съоръжения или прогнозно чрез емисионните фактори с код на процеса (Snap code № 030312) Вар и доломит, дадени като: – таблица 1.11 Емисионни фактори за първа група – гориво природен газ; - таблица 2. Емисионни фактори за тежки метали, които (с изключение на живака) се отнасят само за твърдите горива; - таблица 3 Емисионни фактори за УОЗ, които също се отнасят само за твърдите горива. Емисионните фактори са изготвени съобразно вида на горивото и вида на източника – точков или площен и представляват стандартна Методика, разработена чрез адаптиране на методическия инструментариум, отразен в Ръководство CORINAIR-94, SNAP-94.

При пресмятане и моделиране на имисионните нива и концентрации във въздуха (както максимални, така и като разпределение на приземни концентрации) е прието, че ще се използуват стандартните пречиствателни съоръжения (група ръкавни филтри от производителя), описани по горе.

Очакваните емисии, емисионни концентрации и годишни емисии на замърсители, разпределени в два типа, според вида и произхода на изчисляването им:

- според емисионните фактори – при точков източник на отпадъчни газове за варова пещ с код на процеса (Snap code № 030312) Вар и доломит (за гориво природен газ): – са дадени в таблици №№ V. 1.1.3.1-1, V. 1.1.3.1-3;

– според нормите за допустими емисии (НДЕ) – общи, според чл. 11, чл. 12, чл. 13, чл. 17 - Приложение №№ 1, № 2, № 5) и – конкретни „при изпичане на варовик”, според чл. 23 от Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии) – са дадени в таблици №№ V. 1.1.3.1-2, V. 1.1.3.1-4.

Таблица № V. 1.1.3.1-2. Очаквани емисии при поддържане на нормите за допустими емисионни концентрации на първа група замърсители и прахови частици в отпадъчните газове, получени при изпичане на варовик (за пещ с капацитет 300 т/ден)

Таблица № V. 1.1.3.1-3. Очаквани емисии и емисионни концентрации на тежки метали и устойчиви органични замърсители (УОЗ) в отпадъчните газове, получени при изпичане на варовик (за пещ с капацитет 300 т/ден) при използуване на емисионни фактори

Таблица № V. 1.1.3.1-4. Очаквани емисии при поддържане на нормите за допустими емисионни концентрации на тежки метали и устойчиви органични замърсители (УОЗ) в отпадъчните газове, получени при изпичане на варовик (за пещ с капацитет 300 т/ден)

От направените изчисления се вижда, че само след прахоулавяне могат да се достигат действащите норми за допустими емисии на прах, изпускани в атмосферния въздух от варовата пещ, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. Както е видно от сравняването на стойностите в таблиците по горе, предвидено прахоулавяне намалява значително емисиите, което е определено само при праховите частици. Ефектът от прахоулавянето не е отчетен при останалите замърсители, независимо че някои от тежките метали ще бъдат под формата на неорганични прахообразни вещества и въпреки, че техните емисионни фактори са само за твърдо гориво.

Ако самото гориво не е допълнителен значителен източник на тежки метали и устойчиви органични съединения УОЗ, пречистваните от стандартните ръкавни филтри (напр. при степен на пречистване 98%) газове при изпичането на варта ще съдържат основно прахови частици с примеси от CaO и CaCO₃, които ще са с достатъчно голяма повърхност и неминумо ще адсорбират незначителните количества тежки метали (Hg, Cd, Pb) и полихлорирани бифенили (PSB's). Този принцип се използува като стандартно решение при т.нар. „суха адсорбция” за пречистване на отпадъчни газове при някои от инсталациите за изгаряне на отпадъци, което е високоефективно и е в съответствие с най-добрите налични техники (Draft Reference Document on best Available Techniques for Waste Incineration, Draft, May 2003). Прилаганото сухо пречистване на отпадъчни газове използува подобен реагент – калциев дихидрооксид (следван и от активен въглен, който в случая липсва). Обикновенно предвидената система от филтри, работи при ефективност 98-99% не само за праховите частици, но и за някои от газовете и тежките метали (напр. при сухата система с реагентите доказано се свързват химически и се неутрализират серните оксиди, хлороводородите и флуороводородните съединения, а също така и УОЗ).

Независимо от предвиденото оборудване със съответните пречиствателни съоръжения – ръкавни филтри (с пречиствателен ефект 98-99%) на всички възли и основни агрегати на инсталациите, за изчисленията е прието, че във въздуха след прахоулавяне ще се емитират посочените редуцирани количества прах, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид / диоксид, метан, неметанови летливи органични съединения и двуазотен оксид, както и тежки метали (въпреки, че с изключение на живака те са с емисионни фактори само за твърдите горива).

Пещта от варовото производство е приета за точков източник, тъй като за инсталациятаима конкретни данни (технически данни от производителя за варовата пещ и параметри на изпускащото устройство). При определяне на кумулативния ефект със съседни площни източници на подобни емисии (кариери и ТСИ), които са отдалечени на сравнително голямо разстояние от площадката на инсталациите, са използувани и емисионни фактори за площни източници (при прогнозирането на емисиите на ФПЧ₁₀ при кариерните работи са използувани емисионни фактори от CEPMAIR, 2002, с добавени емисионни фактори за пробивните работи и транспортния трафик на кариерния материал).

Производство на негасена вар при изпичането на варовик след прахоулавяне при последователно използувани емисионни фактори и норми за допустими емисии за период от една година може да доведе до годишни емисии на съответните замърсители, представени в най-дясната колона на таблиците.

Емисиите при при пресяване и транспортиране на варовика до шахтовата пещ, складирането на негасена вар в бункери, процесът на хидратация на варта (хидраторът), пресяването и транспортирането на хидратираната вар са основно прахови частици с примеси от CaO и CaCO₃.

Целият процес по приемането, съхраняването и дозирането на суровината (натрошен и измит варовик) до подаването му в пещта обикновенно се следи и управлява чрез централна управляваща система. Постъпващата суровина, около 550-600 т/ден (натрошен и измит варовик – фракция 50-100 мм) се разтоварва в открито „Складово стопанство варовик”, откъдето посредством портален кран с грайферна кофа варовикът постъпва в събирателен захранващ бункер. Посредством вибриращ подавач (вибропитател) материалът от бункера се подава към затворен лентов транспортьор (гумено-транспортна лента) до „Склад варовик” - приемен силоз с обем от 270 м³, намиращ се преди обслужващите пещта скипов подемник. Приемният силоз е оборудван с филтърна група (ръкавни филтри) с дебит от около 3 000 Nm³/h (обслужващ и затворените подемници), с размери на изпускащото устройство, както следва: височина 17.5 м, диаметър на отвора 0.35 м, температура на газовете 20^ОС, скорост на газовия поток 5.5 м/сек. Скиповите елеватори отвеждат суровината до втори захранващ бункер на върха на пещта, откъдето след изсипване тя се разпределя през система от затварящи шлюзове към приемната шахта. Системата от захранващи бункери и скиповото устройство са оборудвани със система за улавяне и отвеждане на газовия поток.

Изпеченият в пещта варовик се разтоварва чрез вибриращи подавачи (вибропитатели) върху лентов транспортьор (затворена гумена транспортна лента), която отвежда готовата продукция (негасена вар) до елеватора на „Варово стопанство”. Разделянето на материала според размера на фракцията става след елеватора с помощта пресяваща инсталация от три различни по размер сита, които калибрират негасената вар и захранват шест броя силози за готовата продукция към пещта за изпичаве - с обем 150 м³. Силозите, ситата и транспортните съоръжения за негасена вар са обезпрашени, със собствена обща аспирационна система, завършваща с филтърни групи (ръкавни филтри) с дебит от около 2 х 7 800 Нм³/час. Размерите на изпускащото устройство са, както следва: височина 23 м, диаметър на отвора 0.55 м, температура на газовете 40^ОС, скорост на газовия поток 30 м/сек.

Емисии при складово стопанство и вътрешен транспорт при производството на хидратна вар

Производството на хидратна вар чрез производствена линия, с хидратор, с производителност 16 - 20 т/час. Негасена вар фракция 0 – 25 мм от съответния силоз на варовата пещ постъпва в чукова мелница, където се смила до фракция 0 – 14 мм. След това посредством чрез кофъчен елеватор се подава към метален бункер. От дъното на бункера, посредством дозиращо устройство и улей негасената вар постъпва в тристепенен хидратор. Степените на хидратора включват хоризонтален въртящ се вал с лопатки за непрекъснато смесване на реагиращата с вода негасената вар. На изхода на хидратора центробежен сепаратор разделя фината хидратна вар от по-едрата (над 90 µm). Фината хидратна вар се транспортира в стоманени силози за готова хидратна вар, всеки с обем от около 250 м³, а останалата се подава обратно на топкова мелница.

Хидраторът ще бъде доставен с комплект обезпрашителна система с филтърна група (ръкавни филтри) с дебит от около 6 900 Nm³/h и размери на изпускащото устройство, както следва: височина 34 м, диаметър на отвора 0.60 м, температура на газовете 80°С, скорост на газовия поток 4.0 м/сек. Всички източници на прах от хидратацията ще бъдат капсуловани и отведени от вентилационна система за обезпрашаване в отделна филтърна група, от предвидената общо обменна обезпрашителна система за цеха (ръкавни филтри) с дебит от около 9 000 Nm³/h и размери на изпускащото устройство, както следва: височина 34 м, диаметър на отвора 0.60 м, температура на газовете 20^ОС, скорост на газовия поток 8.4 м/сек.

Възможно е и директна експедиция на мляна негасена вар преди хидратация. Съхраняването на хидратната вар може да бъде извършвано и в три броя силози, разположени в непосредствена близост до цеха за хидратна вар, оборудвани с приемно устройство за зареждане и пневмотранспорт (снабден с ръкавен филтър на изхода на отработения въздух) за захранване на автовози т.е. системата предвижда насипно товарене на хидратна вар. Емитираните прахови частици при пълнене на хидратирана вар от скилоза в автовозите ще бъдат отведени от отделна вентилационна система с ръкавен филтър с дебит от около 3 000 Nm³/h и размери на изпускащото устройство, както следва: височина 17.5 м, диаметър на отвора 0.20 м, температура на газовете 40°С, скорост на скорост на газовия поток 6.5 м/сек..

Концентрационните нива на емитираните във въздуха газове от неподвижните източници на складовото и транспортното стопанство не могат да надвишават съответните НДЕ за прахообразни вещества, неорганични прахообразни вещества, неорганични газообразни вещества (Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии). Действителните емисии (измерени при аналогични работещи инсталации), обаче обикновенно са по-ниски от стойностите, пресметнати чрез нормите за допустими емисии (НДЕ). Резултатите от очакваните емисии и емисионни концентрации на отпадъчните газове за всички изпускащи устройства от организираните източници, при производството на негасена и хидратна вар на площадката на инсталацията при различните случаи на пресмятане, именно: - чрез нормите за допустими емисии; - чрез емисионните фактори; и – чрез измерване на аналогични работещи системи и привеждане към дебита на предвидените съоръжения са дадени в следващата таблица № V. 1.1.3.2-1.

Таблица № V. 1.1.3.2-1. Очаквани емисии и емисионни концентрации на отпадъчните газове за всички изпускащи устройства от организираните източници, при производството на негасена и хидратна вар на площадката на инсталацията

При капацитет на технологичната инсталация за производство на негасена и хидратна вар от: - производство на негасена вар 300 т/ден (варова пещ); и - производство на хидратна вар от 180 т/ден (производствена линия); и - при непрекъснат режим на работа - доставка на около 550-600 т/ден суров варовик. За доставка на суровия варовик с 27-30 тонни автомобили ще са необходими около 20 курса средно дневно и около 12 курса за извозване на готовата суровина (негасена и хидратна вар).

Дейностите, свързани с емитиране на прахи и фини прахови частици са свързани с предвидените дейности в „Складово стопанство варовик”, които могат да се обобщят от следните операции: - приемане, на постъпващата суровина (натрошен и измит варовик – фракция 50-100 мм); - разтоварване на открито; - претоварване с посредством портален кран с грайферна кофа, към събирателен захранващ бункер.

Предвидената производителност на складовото стопанство при непрекъснат режим на работа (около 25 т/час суров варовик) предполага емитирането на средно: - 0.6 g/s прахови частици (съизмерими с кариерни работи по изгребването, пресяването, трошенето и товаренето на материала на кариера с аналогична производителност). Като основен при моделирането е приет площен източник, с размери – с дължина 60 м и ширина 30 м, съответствуващ на размерите на откритото складово стопанство. За пълнота при пресмятането и оценяване на кумулативния ефект при праховото натоварване са добавени и, следните площни източници: - кариера на „Главболгарстрой” АД с производителност от около 50 000 м³/год. - на около 870 м северно от площадката; - ТСИ (две мобилни) с производителност от около 100-130 т/час с пресевни инсталации (съответно с действуващи системи за мокряне) - на около 600 м западно от площадката; - кариера „Козяк” с производителност от около 100 000 м³/год. – северозападно от гр. Сливница.