Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната норми и стандарти

1.2. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната норми и стандарти

Очакваните максимални приземни концентрации на емитираните замърсители и тяхното съотвествие с нормите, съответствуващи на, както следва: - според емисионните фактори с код на процеса (Snap code № 030312) Вар и доломит (за гориво природен газ) – са дадени в таблици №№ V.1.2.1-1, V.1.2.1-3; и – според нормите за допустими емисии (НДЕ) – общи, според чл. 11, чл. 12, чл. 13, чл. 17 - Приложение №№ 1, № 2, № 5) и – конкретни „при изпичане на варовик”, според чл. 23 от Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии) - са дадени в таблици №№ V.1.2.1-2, V.1.2.1-4. Процентното съответствие с допустимите стойности е съгласно, както следва: НАРЕДБА № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места; Наредба №9 от 3 май 1999 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух; Наредба № 11 от 14 май 2007 за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух; Наредба на МОСВ и МЗ № 1 от 16 януари 2004 за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух.

Прогнозирането на приземните концентрации е извършено съгласно одобрена от МОСВ Методика за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой на атмосферата при използване на специализиран софтуер за моделиране и програмен продукт PLUME на Геофизичен Институт БАН (раздел Очаквани концентрации на вредни вещества в приземния слой). Моделирането е извършено и с двете възможности на програмата: - при една посока на вятъра (посока от запад (W), скорост 4.5 м/сек (януари), клас на устойчивост D и температура -0°С); и - при типичната за района годишна роза на ветровете. Разсейването е направено за ветровите особености на района, по данни от Климатичния справочник на България и емисионните потоци, представени в таблицата. Максималните изчислени концентрации при една посока на вятъра са на 1 095-1 210 м - на изток, а при роза на вятъра – на 1 240-1 690 м (на изток, югоизток и запад) от последния от организираните източници.

1.2.1.1. Първа група замърсители и прахови частици

Таблица V.1.2.1-1. Резултати за определеното разсейване на замърсителите в атмосферния въздух при работа на инсталациите за първа група замърсители и прахови частици в отпадъчните газове, получени при изпичане на варовик, с използуване на емисионните фактори (за пещ с капацитет 300 т/ден)

* представени като териториално разпределение имисионни концентрации;

** при определяне на праховите емисии е прието, че пещта работи с емисионни фактори, а останалите шест организирани източници - с максимално разрешените НДЕ

1) Ср. годишна норма за опазване на човешкото здраве; 2) Ср. денонощна норма за опазване на човешкото здраве; 3) Ср.часова норма за опазване на човешкото здраве; 4) Максимално еднократна ПДК; 5) Средноденонощна ПДК; 6) Средногодишна ПДК; 7) Целеви норми

* представени като териториално разпределение имисионни концентрации;

** при определяне на праховите емисии е прието, че пещта и скипа работят с НДЕ от 50 mg/m³, а останалите пет организирани източници – с НДЕ от 20 mg/m³;

1) Ср. годишна норма за опазване на човешкото здраве; 2) Ср. денонощна норма за опазване на човешкото здраве; 3) Ср.часова норма за опазване на човешкото здраве; 4) Максимално еднократна ПДК; 5) Средноденонощна ПДК; 6) Средногодишна ПДК; 7) Целеви норми

Резултатите за определеното разсейване на замърсителите в атмосферния въздух от пещта за първа група замърсители и прахови частици (включващо всички организирани източници) в отпадъчните газове, получени при изпичане на варовик показват, че няма надвишаване на допустимите норми по отношение на приземните концентрации. Получените стойности на максималните приземни концентрации за първа група замърсители и прах, съотнесени в проценти към съответните ПДК са, както следва: - под 2 до 7 % за серните оксиди; - от 4% до 8% за азотните оксиди; - под 0.01% за въглеродния оксид; - между 10% и 14% за праховите частици, които дори при максимално замърсяване не надвишават 25-26%. Максималните стойности са отчетени при емисионни фактори за работа на пещта и/или при отчитане на максимално допустимите НДЕ с прогнозиране за една посока и роза на вятъра на вятъра.

Резултатите от определеното разпространяване (разпределение на приземните концентрации) на отчетените максимални концентрации на съответните завърсители при възможно най-тежък вариант на емитиране са дадени в следващите точки.

Таблица V.1.2.1-3. Резултати за определеното разсейване на замърсителите в атмосферния въздух при работа на инсталацията за тежки метали и УОЗ в отпадъчните газове, получени при изпичане на варовик, с използуване на емисионните фактори (за пещ с капацитет 300 т/ден)

* представени като териториално разпределение имисионни концентрации;

1) Ср. годишна норма за опазване на човешкото здраве; 2) Ср. денонощна норма за опазване на човешкото здраве; 3) Ср.часова норма за опазване на човешкото здраве; 4) Максимално еднократна ПДК; 5) Средноденонощна ПДК; 6) Средногодишна ПДК; 7) Целеви норми

Получените стойности на максималните приземни концентрации за тежки метали и устойчиви органични съединения (полихлорирани бифенили), съотнесени в проценти към съответните ПДК са, както следва: - под 0.01% за живак и неговите съединения; - под 0.03% и до 21% (при максимални НДЕ) за кадмий и неговите съединения; - под 0.2% за олово и неговите съединения. Максималните стойности са отчетени при емисионни фактори за работа на инсталацията при отчитане на максимално допустимите НДЕ с прогнозиране при една посока на вятъра.

Резултатите от определеното разпространяване (разпределение на приземните концентрации) за тежки метали по посока на преобладаващия вятър и при съответната роза на ветровете са дадени в следващите точки.

1.2.2. Оценка на влиянието на замърсяването на атмосферния въздух върху другите компоненти и фактори на околната среда. Териториално разпределение на приземните концентрации.

1.2.2.1. Разпределение за първа група замърсители и прахови частици от организираните източници

Разпределението на приземните концентрации в района на инсталацията от организираните източници е дадено само за замърсителите, чийто максимални приземни концентрации са съизмерими с нормите, а именно: - от първа трупа замърсители и прах – за азотни оксиди (работа на пещта за изпичане на варовик); и – за фините прахови частици (пещта плюс шест организирани източника).

Замърсяването с азотни оксиди е представено за по-тежкия вариант на работа: - изпускащото устройство на пещта работи при максимално разрешените НДЕ.

Изолинии на приземната концентрация за азотни оксиди– роза на вятъра
Изолинии на приземната концентрация за азотни оксиди – една посока на вятъра
Графичното представяне на получените резултати от моделираното разпределение на приземните концентрации на азотни оксиди (NOx) при по-тежкия вариант (роза на вятъра)

Изолиниите на приземните концентрации на разпространение на азотни оксиди са, както следва: при роза на вятъра зоната с максимална концентрация е малко над 0.003 мг/м³ (С_мах = 0.00329 мг/м³) – 8.2% от Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотни оксиди от 0.04 мг/м³; - при една посока на вятъра зоната с максимална концентрация е малко над 0.01 мг/м³ (С_мах = 0.01087 мг/м³) – 5.4% от Средночасовата норма за опазване на човешкото здраве от 0.2 мг/м³. Всички концентрации са под Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотни оксиди от 0.04 мг/м³, и под Средночасовата норма за опазване на човешкото здраве от 0.2 мг/м³.

Праховото замърсяване е представено за всички (седем) изпускащи устройства на територията на инсталацията във два варианта на изчисление: - пещта работи с емисионни фактори, а останалите шест организирани източници - с максимално разрешените НДЕ; - всички седем организирани източници работят с максимално разрешените НДЕ.

Изолинии на приземната концентрация за прахови частици при І-ви вариант – роза на вятъра
Изолинии на приземната концентрация за прахови частици при І-ви вариант – една посока на вятъра

Изолинии на приземната концентрация за прахови частици при ІІ-ри вариант – роза на вятъра
Изолинии на приземната концентрация за прахови частици при ІІ-ри вариант – една посока на вятъра

Графичното представяне на получените резултати от моделираното разпределение на приземните концентрации на прах (РМ10) за по тежкия І-ви вариант

Разпределението на приземните концентрации в района на инсталацията от площните източници (складово стопанство варовик), пещта за изпичане на варовик и организираните източници е дадено само фини прахови частици, тъй като това е единственият замърсител, съвпадащ по тип за различните по произход източници на емисии.

Изолинии на приземната концентрация за складовото стопанство (площни)	Изолинии на приземната концентрация за 7-те организирани източници (точкови)
Графичното представяне на получените резултати от моделираното сумарно разпределение на приземните концентрации на прах (РМ10) от всички източници - площни и точкови на площадката на инсталацията (роза на вятъра)

Ефектът от суперпозиционирането на площните и издигнатите точкови източници от площадката се получава основно на изток (в зоната с максимални концентрации на 1 200 - 1 500 м), като тази зона (в жълто) е с приземни концентрации малко над 0.0015 мг/м³ (отговаряща на 7.5% от Средногодишната норма).

Разпределението на приземните концентрации в района на инсталацията е дадено само за замърсителите, чийто максимални приземни концентрации са съизмерими с нормите, а именно: - кадмий и неговите съединения.

Изолинии на приземната концентрация за кадмий (аналогично за живак и олово) при максимално разрешените НДЕ – роза на вятъра
Изолинии на приземната концентрация за кадмий (аналогично за живак и олово) при максимално разрешените НДЕ – една посока на вятъра
Графичното представяне на получените резултати от пресметнатото разпределение на приземните концентрации на кадмий (аналогично за живак и олово)

Изолиниите на приземните концентрации на разпространение на кадмий при максимално разрешените НДЕ са, както следва: - при роза на вятъра зоната с максимална концентрация е малко над 3.00Е-07 мг/м³ (С_мах = 3.60Е-07 мг/м³) – 7% от Целевите норми за нивата на кадмий от 0.000005 мг/м³; - при една посока на вятъра зоната с максимална концентрация е малко над 1.00Е-06 мг/м³ (С_мах = 1.09Е-06 мг/м³) – 22% от Целевите норми за нивата на кадмий от 0.000005 мг/м³. Отчетените концентрации при при една посока и роза на вятъра са под Целевите норми за нивата на кадмий от 0.000005 мг/м³ и под Средногодишната ПДК за кадмий от 0.00001 мг/м³.

При работа с емисионните фактори с код на процеса (Snap code № 030312) Вар и доломит, изрично е указано, че в съответните емисионните фактори за тежки метали са само за твърдите горива. За гориво природен газ в по-старите издания има емисионни фактори само за живак, като е прието че останалите тежки метали и УОЗ липсват. Въпреки това, за пълнота на изложението и те са оценени (Таблици V.1.2.1-3 и V.1.2.1-4), но само като максимални приземни концентрации.

1.3. Оценка на влиянието на замърсяването на атмосферния въздух върху компонентите и факторите на околната среда. Значимост на въздействието

1.3.1. Оценка на влиянието на замърсяването на атмосферния въздух върху съседните на находището земи

Експлоатацията на Технологичната инсталация за производство на негасена и хидратна вар ще бъде свързана с непряко въздействието върху почвите по отношение замърсяването на приземния въздух с прах и следващото му отлагане, както и въздействие върху растителността – по отношение замърсяването на атмосферния въздух с азотни оксиди над нормите за опазване на растителността. Изчислените при работата на инсталацията концентрации на азотни и серни оксиди от организирани източници в околостите на площадката са: - за азотни оксиди – 52-65% от нормата (С_мах = 0.01087 мг/м³ само при една посока на вятъра и максимална НДЕ) т.е. съизмерими, но под нормата за опазване на растителността от 30 µg/m³ за период на осредняване 1 година; - за серен диоксид – 16-53% от нормата (С_мах = 0.00807 мг/м³ само при една посока на вятъра и максимална НДЕ) т.е. съизмерими, но под нормата за опазване на природните екосистеми от 20 µg/m³ за период от една календарна година.

Изчислените при емитирането концентрации на азотни и серни оксиди в околностите на площадката на инсталацията, са: - под нормата нормата за опазване на растителността за азотни оксиди от 30 µg/m³ за период на осредняване 1 година и – под нормата за опазване на природните екосистеми за серен диоксид от 20 µg/m³ за период от една календарна година и последваща зима. Дори при една посока на вятъра и максимална НДЕ не се наблюдават зони с максимална концентрация на азотни оксиди над 0.03 мг/м³, като при роза на вятъра максималните концентрации са много по-ниски – 0.00329 мг/м³. Зоната с максимална концентрация на серни оксиди при една посока на вятъра е с концентрации много под 0.02 мг/м³, а при роза на вятъра максималните концентрации са още по-ниски 0.00263 мг/м³. Очакваните зони с максимални концентрации са на около 1 210 – 1 690 м на изток от последния източник (нормите не се прилагат в непосредствена близост до източниците) и са само при една посока на вятъра. Не се очаква надвишаване на нормите за опазване на природните екосистеми по отношение замърсяването на въздуха с азотни и серни оксиди.

Индиректното въздействие на организираните източници с кумулативен характер за оценка на въздействието върху земеделските земи, като резултати от моделирането по отношение на допустимото повърхностно натоварване, е дадено в предните точки. Изчислените стойности за повърхностното натоварване на откритите площи от дейността на инсталацията са дадени в най-десните две колони от таблици №№ V.1.3-1, V.1.3-2, V.1.3-3, V.1.3-4. Повърхностното натоварване на открити площи от организираните източници с вредни вещества, отлагани върху земната повърхност за прах (първа група замърсители) е от 12 до 22% от нормите (350 мг/м²). За тежките метали и УОЗ (втора група замърсители) повърхностното натоварване на открити площи с вредни вещества, отлагани върху земната повърхност за олово (в отложения прах) е под нормите (под 0.25%), но при кадмий и неговите съединения е над тях (127%) при една посока на вятъра и съизмеримо с тях (44%) при роза на вятъра. Надвишаването на нормите се дължи на приемане на НДЕ или емисионни фактори за твърди горива и изчисляване с тези стойности. При предвиденото използуване на природен газ повърхностното натоварване ще бъде чувствително под нормите за всички тежки метали.

Повърхностното натоварване при праховите емисии (ФПЧ₁₀) при 24 часов работен са от 12 до 22% от допустимото (350 mg/m² на денонощие общ прах - допустимо повърхностно натоварване на открити площи, съгласно чл. 16 от Наредба № 2/1998 – Норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници), поради което не представляват опасност за промяна на почвените свойства и плодородие в зоните с максимална концентрация. Емисиите от общ прах от площния източник ще имат локално въздействие върху атмосферния въздух, тъй като се разпространяват на малки растояния от източника. Те съдържат основно примеси от CaO и CaCO₃, които не са различни от фоновото замърсяване и структурата на почвите в района. От получените резултати и представеното прогнозиране се вижда, че зоните с максимално утаяване на прахови частици на открити площи ще бъдат в и около границите на площадката (до 100 м на изток, югоизток и запад), но зоната с надвишаване на приземни концентрации от 0.12 мг/м³ (съответствуваща на 350 mg/m² на денонощие общ прах) се очаква да обхваща само територията на самото складово стопанство.

1.3.2. Оценка на предполагаемото въздействие върху качеството на атмосферния въздух в населените места

От пресметнатите резултати (в съответните таблици) и представеното (върху картен материал на района) прогнозиране се вижда, че замърсяването на атмосферния въздух от организираните източници (максимални концентрации в зоната 1 095-1 210 м - на изток, а при роза на вятъра – на 1 240-1 690 м на изток) за всички определени замърсители (включително прахови частици) от експлоатацията на инсталацията ще бъде под допустимите норми за пределно допустими концентрации в населените и предвидените за застрояване места.

Отчетените максимални приземни концентрации за организираните източници, дадени като обхват между: - сценарий типичен (отчитане на ефективни пречиствателни съоръжения и с използуване на минимални емисионни фактори и/или НДЕ при разпределение според розата на вятъра за района) сравнени в % с дългосрочни имисионни показатели; и - сценарий максимално замърсяване (аварийни случаи без пречистване и с използуване на максимални емисионни фактори и/или НДЕ при една посока на вятъра и неблагоприятни метеорологични условия за разсейване) сравнени в % с краткосрочни имисионни показатели за периоди с неблагоприятни метеорологични условия; са, както следва:

– за първа група замърсители и прах: - максималните приземни концентрации за серни оксиди (SOx) – от 2 до 7 % от Средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве от 0.125 мг/м³; - максималните приземни концентрации за азотни оксиди (NOx) – от 4-6% от Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве от 0.04 мг/м³, достигащи до 7-8% от Средночасовата норма за опазване на човешкото здраве от 0.2 мг/м³; - максималните приземни концентрации за въглероден оксид (CО) – под 0.01% от Средноденонощната ПДК от 10 мг/м³; - максималните приземни концентрации за прахови частици (ФПЧ₁₀) – от 14-26% от Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве от 0.02 мг/м³, достигащи до 9-16% от Средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве от 0.05 мг/м³.

– за втора група замърсители (тежки метали и устойчиви органични съединения): - максималните приземни концентрации за живак (Hg) – от под 1% от Средноденонощната ПДК от 0.0003 мг/м³; - максималните приземни концентрации за кадмий (Cd) – от 7-21% от Целевите норми от 0.000005 мг/м³; - максималните приземни концентрации за олово (Pb) – под 1% от Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве от 0.0005 мг/м³.

От определените сумарни приземни концентрации за прахови частици за всички източници на инсталацията (от складовото стопанство, пещта за изпичане на варовик и останалите организирани източници), се вижда че надвишаването на нормите за прах (ФПЧ₁₀) ще бъде само в района на площадката на инсталацията (над Средноденонощната пределно допустима концентрация) и в зоната до 100 м от границите на площадката в източна и западна посока (над Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве). При работа на складовото стопанство със предприети мерки за намаляване на праховите емисии (периодично омокряне и пр.) приземните концентрации ще бъдат по-ниски от максимално посочените стойности.

От резултатите в таблиците и представеното прогнозиране се вижда, че замърсяването на атмосферния въздух в населените места (с. Опицвет на около 1 300 м североизточно) и предвидените за застрояване райони (на около 700 м югоизточно и около 850 м източно от границите на площадката) при експлоатацията на инсталациата за негасена и хидратна вар ще бъде под допустимите норми за пределно допустими концентрации в населените места. При работа на инсталацията максималните приземни концентрации ще бъдат, както следва: - за серни оксиди (SOx) – до 7 % от Средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве; - за азотни оксиди (NOx) – до 6% от Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве; - за въглероден оксид (CО) – под 0.01% от Средноденонощната ПДК; за живак (Hg) – от под 1% от Средноденонощната ПДК; - за кадмий (Cd) – под 21% от Целевите норми; - за олово (Pb) – под 1% от Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве.

Надвишаване на нормите за прах (Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве) ще бъде само в района на площадката на инсталацията и в зоната до 100 м от границите на площадката, като в населените места (с. Опицвет) приземните концентрации ще бъдат около 2.5% от нормата, а в предвидените за застрояване места приземните концентрации ще бъдат до 5% от нормата, като могат да се увеличат до 10% при кумулативен ефект със съседни производствени източници. Задължително е извършването на периодично омокряне на суровия варовик, като е възможно намаляване на локалното запрашаване в района на площадката чрез оросяване на терените между работните площадки и обслужващия път, което става задължително при силно ветровито и засушливо/топло време.

Териториален обхват на въздействие: Въздействието върху качеството на приземния въздух ще бъде пряко върху атмосферния въздух на територията на инсталацията и в близките околности (до 100 м на изток и запад), но с локален обхват на въздействието; не се очакват съществени промени във фоновото състояние на атмосферният въздух (нарушаване на съответните средноденонощни и средногодишни норми за опазване на човешкото здраве) в населените места и предвидените за застрояване терени. Непряко ще бъде въздействието върху почвите и растителността в непосредствена близост до складовото стопанство. Степен на въздействие: ниска степен на въздействие; Продължителност на въздействието: за периода на експлоатация; Честота на въздействието: постоянна, при непрекъснат режим на работа, 365 работни дни годишно; Кумулативни въздействия – Очакваният кумулативен ефект в зоната между съседните площадки е в рамките на 10% от съответните норми. Възможното кумулативно въздействие в ивица между кариерите, ТСИ и около инсталацията е следствие пренос на фини прахови частици. Трансгранични въздействия – не се очакват.

Каталог: ovos

Изтегляне 3.27 Mb.

Сподели с приятели: