Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „

5. Растителен и животински свят

5.1. Характеристика на растителния и животинския свят в обсега на инвестиционното предложение

Въз основа на климатичните особености, районът на инвестиционното предложение се отнася към областта на преходно континенталния климат в зоната на широколистните листопадни гори и храстови съобщества. Съгласно геоботаническото райониране на страната сйщия попада в Софийски окръг на Илирийската (Балканска) провинция. Основните флорни елементи в зоната принадлежат към средноевропейския и преходно средиземноморски елемент и степноподобните съобщества. В ниските части тревните лавидни и пасищни съобщества са следвани от смесените широколистни гори с преобладание на дъба. Праговите надморски височини за този тип растителност е 1300 - 1400 м. Горната граница не е рязка и към края си дъбовите съобщества са размесени с бука (Fagus sylvatica), а на места и с белия бор (Pinus sylvestris) и смърча (Picea abies). Типични представители на тези ценози са летният дъб (Quercus robur), горунът (Quercus daleschampii) и церът (Quercus cerris). Единично и на малки групи са срещат и кленът (Acer campestre), леската (Corylus avellana), дивата круша (Pirus communis) и редица други широколистни дървета, присъщи за по-топлите и по-сухи месторастения предимно по южните слонове на планинските масиви на оградните планини. По северните и североизточни склонове фитоценозите са по-различни. Тук са разпространени смесените габърови и габърово-горунови гори, често примесени с полски бряст (Ulmus campestris), мъждрян (Fraxinus ornus), клен (Acer campestre) и единично с дива круша, дива ябълка и др.

Тревната растителност, покриваща сухите склонове е представена от формациите на луковичната ливадина (Poaeta bulbosae) и белизмата (Dichanthieta ischaemi), на места от садина (Chrysopogon gryllus) с участието на множество едногодишни треви (терофити). Във влажните ливади са характерни мезофитните и алувиално-тревни формации обрасли с ливадна власатка (Festuca pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), издънкова полевица (Agrostis stolonifera) и др.

Покрай реките, върху влажни места преобладават съобшествата на върбите и тополите (Salix spp. и Populus spp.).

Растителността в непосредствения район е представена от остатъчни ксеротермни горски, храстови и тревни формации с доминиране на горун (Quercus daleschampii) и цер (Q.cerris), примесен с келяв габър (Carpinus orientalis). Храстовите съобщества са изградени предимно от глог (Crataegus monogina), шипка (Rosa canina), полска къпина (Rubus caesius ) и по-рядко от драка (Paliurus spina-cristi).

Имотът в който ще се изгражда инсталацията е запустяла нива, изцяло обезлесена. Тревната растителност е представена от вторични, производни ксеротермни съобщества, принадлежащи към формациите на садината (Chrysopogoneta grylli) и белизмата (Dichanthieta ischaemi), с преобладаване на едногодишни житни растения. Формациите се отнасят към ксерофитния екологичен тип, изцяло с производен характер. Растителността е антропогенно повлияна от паша и утъпкване.


Животински свят

Фауната за района е характерна за Стропланинския район, обхващащ Стара планина, Предбалкана и Средна гора. Фауната е предимно от палеарктичен тип, т. е. от видове, характерни за северните и най-вече за средноевропейските географски ширини, но се срещат също и ограничен брой видове, характерни за най-южните части на Европа т. е. за Средиземноморската подобласт на Палеарктика.

От групата на гръбначните по-богато са представени топлокръвните животни, а по-бедно студенокръвните видове, което е нормално явление за територии с подчертано континентален климат. Студенокръвната гръбначна фауна (риби и земноводни) обитават водоемите и влажните зони, докато групата на топлокръвните (бозайници, птици и влечуги) обитават предимно сушата.
Риби (Pisces). От ихтеофауната за поречието на р. Искър най-често срещащите са видове от сем. Шаранови (Cyprinidae) и сем. Виюнови (Cobitidae): Скобар (Chondrostoma nаsus); Речен кефал (Leucisus cephalus); Уклей (Alburnus alburnus); Маришка мряна (Barbus cyclolepis); Бабушка (Ritilus ritilus); Обикновена кротушка (Gobio gobio); Червеноперка (Scardinus erythrophtalmus); Обикновенният щипок (Cobitis taenia); Горчивка (Rhodeus sericers); Лин (Tinca tinca).

Горчивката е предмет на защита по Приложение 2 на ЗБР. Маришката мряна е включени в Приложение № 4 на ЗБР, т.е. попада под режим на опазване и регулирано ползване.

- жълтокоремна бумка (Bombina variegata), включена в Приложение № 2 от ЗБР;

- жаба дървесница (Hyla arborea) включена в Приложение № 2 от ЗБР;

- зелена крастава жаба (Bufo viridis), защитен вид включен в Приложение № 3 на ЗБР;

Клас Влечуги (Reptilia) са представени от:

- шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- шипобедрена костенурка (Testudo graeca) включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

Разред Змии (Serpentes)

- смок мишкар (Elaphe longisima) включен в Приложение 3 на ЗБР;

- тънък стрелец (Coluber najadum) включен в Приложение № 3 на ЗБР;

- пепелянка (Vipera ammodytes );

- зелен гущер (Lacerta viridis);

- сив (стенен) гущер (Lacerta muralis);
Клас Птици (Аves) За района са характерни представители, обитаващи пояса на дъба, окрайнините на горите и населените места.

В екологично отношение гнездовата орнитофауна на района може да бъде поделена хабитатно на следните комплекси:

» комплекс на ксерофитна и мезоксерофитна растителност в дъбовия пояс;

» комплекс на агроценозите;

» антропогенен комплекс.

Направеното проучване за района на инвестиционното предложение показва следният най-вероятен видов състав: Бял щъркел (Ciconia ciconia); Обикновен мишелов (Buteo buteo); Полска яребица (Perdix perdix), Гугутка (Streptopelia decaocto); Гургулица (Streptopelia turtur); Кукувица (Cuculus canorus); Чухал (Otus scops); Кукумявка (Athene noctua); Козодой (Caprimulgus europaeus); Сив кълвач (Picus canus); Градински пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus); Въртошийка (Jynx torquilla); Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius); Полска чучулига (Lullula arvensis); Качулата чучулига (GalІerida cristata); Селска лястовица (Hirundo rustica); Градска лястовица (Delichon urbica); Полска бъбрица (Anthus campestris); Бяла стърчиопашка (Motacilla alba); Червеногръдка (Erithracus rubecula); Кос (Turdus merula); Поен дрозд (Turdus philomelos); Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla); Градинско коприварче (Sylvia borin); Черногуше ливадарче (Saxicola torquatuа); Голям синигер (Parus major); Авлига (Oriolus oriolus); Червеногърба сврачка (Lanius collurio); Сива сврачка (Lanius excubitor); Сойка (Garrulus glandarius); Сврака (Pica pica); Сива врана (Corvus cornix); Посевна врана (Corvus frugilegus); Скорец (Sturnus vulgaris); Полско врабче (Рasser montanus); Домашно врабче (Рasser domesticus); Чинка (Fringilla coelebs); Щиглец (Carduelis carduelis); Черешарка (Coccothraustes сoccothraustes); Жълта овесарка (Emberiza citronella); Градинска овесарка (Emberiza hortulana) и др.

Повечето от видовете са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Бозайници (Mammalia)

Близостта на терена до населени места, обособен в непосредствена близост до промишлени площадки и човешкото присъствие, липсата на компактни горски масиви е предпоставка за отсъствието на постоянни местообитания и временно пребиваване на представители на едрата гръбначна фауна.

На територията на имота и в близост до него са възможни местообитания на някои по-дребни бозайници:

Разред Насекомоядни (Insectivora)

Сем. Таралежи (Erinaceidae)

- Белогръд таралеж (Erinaceus concolor), Приложения 2 и 3 на ЗБР

- Обикновена къртица (Talpa europaea)

- Див заек (Lepus capensis)

- Обикновена полска мишка (Apodemus agrarius);

- Домашна мишка (Mus musculus)

Разред Хищници (Carnivora)

Сем. Порови (Mustelidae)

- Язовец (Meles meles)

- Невестулка (Mustela nivalis), Приложение 3 на ЗБР.

За района няма установени постоянни миграционни коридори на диви животни.

Районът като цяло обхваща почти цялата територия на карстовата планина Чепън, влажните ливади и блата край Драгоман, Алдомировци, Безден, Опицвет, р. Блато, а също така и карстовото ждрело на Крива река край с. Беледие хан, заедно с десетки пещери и карстови ниши. Тук е установено едно изключително голямо видово богатство на прилепи, в това число и на редки видове за страната и Европа.

Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi);

Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros);

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum);

Южен подковонос (Rhinolophus euryale);

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii);

Остроух нощник (Myotis blythii);

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus);

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi);

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii);

Трицветен нощник (Myotis emarginatus);

Дългоух нощник (Myotis bechsteinii);

Голям нощник (Myotis myotis).

Разнообразието на хабитати, предоставящи богата хранителна база и убежища на прилепи е предпоставка да се срещат още няколко вида прилепи със значим природозащитен статус:

Ръждивият вечерник (Nyctalus noctula);

Малкият вечерник (Nyctalus leisleri);

Савиевото прилепче (Hypsugo savii);

Кафявото прилипче (Pipistrellus pipistrellus);

Малкото кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus);

Полунощният прилеп (Eptesicus serotinus);

Сив дългоух прилеп (Plecotus austriacus).

5.2. Защитени територии. Чувствителни зони. Елементи на Националната екологична мрежа

 Защитени територии

Районът на инвестиционното предложение не засяга и не е в близост до защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

 Елементи на Националната екологична мрежа

Площта на инвестиционното предложение не попада на територията на защитени зони по проект НАТУРА 2000. Най-близко разположената защитена зона в североизточна посока е ЗЗ „Драгоман” с код BG 0000322 съгласно Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и местообитания на дивата флора и фауна, утвърдена с ПМС № 122/02.03.2007 г.

• 
  Защитена зона „Драгоман” BG 0000322
  

Тип Код на зоната

К BG0000322

тип К - Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците;

Площ на ЗЗ „Драгоман” 213,571.80 дка

Защитената зона обхваща обширен карстов район в югозападните предпланини на Стара планина. Най-значимите природни дадености са Драгоманското и Алдомировското блато, единствените запазени карстови блата в България, възстановени през последното десетилетие. Зоната обхваща карстовите възвишения на Чепън, Три уши и други по-малкивъзвишения, както и влажните ливади между Големо Малово и Цръклевци. Значими скални образувания има около Беледие хан. По северните склонове на Чепън са запазени естествени широколистни гори.

Предмет и цели на опазване съгласно чл. 8, ал 1,т. 1 на ЗБР

• 
  Запазвне площта на природните местообитания и местообитания на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
  
• 
  Запазване естественото състояние на природните местообитания и местообитания на видовете, предмет на опазване в ЗЗ, включително и на естествените за тези местообитания видов състав, характерни видове и условията на средата;
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площща и естественото състояние на приоритетните местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видове, предмет на опазване в рамките на ЗЗ.
  

Предмет на опазване:

Природни местообитания - Приложение I на Директива 92/43/EEC

Код	Местообитание	Покритие%
3140	Твърди олиготрофни до мезофитни води с бентосни формации от Chara	0.001
3150	Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition	1.693
40АО	*Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества	0.7
6110	*Отворени кацифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion abi	0.294
6210	*Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) *важни местообитания на орхидеи	20
62АО	Източно субсредземноморски сухи тревни съобщества	15
6410	Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)	0.21
6510	Низинни сенокосни ливади	0.0234
7220	*Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)	0.00024
7230	Алкални блата	0.0777
8210	Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове	2.9
8310	Неблагоустроени пещери	0.01
9150	Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)	0.17
9170	Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum	4.9
91ЕО	*Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)	0.01
91HO	*Панонски гори с Quercus pubescens	3.81
91МО	Балкано-панонски церово-горунови гори	6.0

Бозайници, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros);

Видра (Lutra lutra);

Голям нощник (Myotis myotis);

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum);

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi);

Дългопръст нощник(Myotis capaccinii);

Дългоух нощник (Myotis bechsteini;)

Европейски вълк (Canis lupus);

Лалугер (Spermophilus citellus);

Остроух нощник (Myotis blythii);

Подковонос на Мехели(Rhinolophus mehelyi);

Пъстър пор (Vormela peregusna);

Средиземноморски подковонос(Rhinolophus blasii);

Трицветен нощник (Myotis emarginatus);

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus);

Южен подковонос(Rhinolophus euryale).
Земноводни и влечуги, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata);

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis);

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni);

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii).

Безгръбначни, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

Ручеен рак (Austropotamobius torrentium);

Бисерна мида (Unio crassus);

Торбогнездница (Erigaster catax);

Лицена (Lycaena dispar);

Полиоматус (Polyommatus eroides);

Карабус (Carabus hungaricus).


Растения, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum);

Жлезиста андрованда (Aldrovanda vesiculosa);

Карниолска пушица (Eleocharis carniolica)

Каталог: ovos

Изтегляне 3.27 Mb.

Сподели с приятели: