V. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на Защитената Зона

V. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на Защитената Зона

V.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони

- значително въздействие (3) - въздействие, което ще бъде дългосрочно и/или ще засегне значителна площ от съответното природно местообитание/вид и би могло да промени функциите и/или структурата на природното местообитание/популация на вида в границата на защитената зона.

V.1.1. Защитена Зона „Родопи - Западни”, код BG0001030

Предмет на опазване в ЗЗ са 42 природни местообитания.

Площадка “Грънчарица център” е в близост до ЗЗ “Родопи - Западни”, но не попада в нея. Разстоянието между най-близките точки от границите на зоната и площадката е 2445 м, като част от концесионната площ влиза в ЗЗ “Западни Родопи”, но в нея не се предвиждат никакви дейности или строителство. В този смисъл не се очакват нито преки, нито косвени въздействия върху местообитанията, обект на опазване в зоната.

Промишлената площадка (наземния комплекс) се предвижда да се изгради върху територия, част от която е заета от влажно тревисто местообитание, с преобладаване на Горски камъш (Scirpus sylvaticus), Ежова главичка (Dactylis glomerata) и Разперена дзука (Juncus efusus), както и с участието на Обикновено лютиче (Ranunculus acris), Пълзяща детелина (Trifolium repens) и др. Това местообитание не се отнася към нито едно от местообитанията от Директивата за хабитатите и в този смисъл не е обект на опазване в разположената наблизо защитена зона. Освен това в него не се предвижда строителство - съгласно проекта, заетите от това съобщество терени са определени за зелени площи.

В останалата част от наземния комплекс попада тревисто местообитание, което по своя състав много силно се доближава до местообитанието 6520 Планински сенокосни ливади, предмет на опазване в ЗЗ „Родопи - Западни”.
6520 Планински сенокосни ливади

Планинските сенокосни ливади са вторични, продължително-производни растителни съобщества, възникнали на мястото на унищожени мезофилни дъбови, букови или иглолистни гори в планините. Планинските сенокосни ливади са поддържани и запазени от възстановяване на гората чрез системно косене. Под влияние на пашата зачимяването на планинските ливади се ускорява и те се превръщат в планински пасища. Проективното покритие в планинските сенокосни ливади в много участъци е близо до 100 %. Основна част от видовете са високи (60-80 cm) или средно високи. Широко разпространение във всички планини на страната, главно в Стара планина, Рила и Родопите, имат доминираните от Agrostis capillaris (обикновена полевица) мезофитни планински ливади. Оптимумът им на развитие е между 1000 и 1600 м н.в. Най-често съобществата са монодоминантни, с богат флористичен състав. С висока константност и обилие са и други житни видове като Anthoxanthum odoratum, Briza media, Cynosurus cristatus, Festuca pratensis, Holcus mollis, Trisetum flavescens, а от бобовите Lotus corniculatus, Trifolium alpestre, T. aureum, T. campestre, T. montanum, T. pratense, T. repens. По-често срещани са и Alchemilla glaucescens, Bistorta major (= Polygonum bistorta), Bupleurum falcatum, Campanula patula subsp. epigea, Galium verum, Hypericum maculatum, H. perforatum, Knautia arvensis, Leontodon autumnalis, L. hispidus, Orchis laxiflora, Plantago lanceolata, P. media, Poa angustifolia, Primula elatior, Ranunculus montanus, Rhinanthus rumelicus, Rumex acetosa, R. acetosella, R. crispus, Silene roemeri, Stellaria nemorum, Veronica chamaedrys, Viola balcanica и др.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013), площта на местообитание 6520 в зоната е 2784.83 ха (1.0242% от площта ѝ). Природозащитното състояние на местообитание 6520 в защитената зона се оценява като “неблагоприятно – незадоволително”. Основната причина за това е промяната в режима на ползване на ценозите – от косене към умерена до интензивна паша.

Установеното тревисто местообитание не се коси. В този смисъл то постепенно променя видовия си състав и физиономично все повече се отдалечава от местообитание 6520.

Тъй като обекта е извън границите на защитената зона, то пряко унищожаване на природни местообитания, предмет на опазване в нея, няма да има (степен 0).

Тъй като обекта е извън границите на защитената зона, то фрагментация на природни местообитания, предмет на опазване в нея, няма да има (степен 0).

При разстояние между площадката и ЗЗ от 2445 м и между вентилационната шахта и ЗЗ от 2760 м, видно е, че увреждане на природни местообитания, предмет на опазване в зоните, в резултат на замърсяване няма да има (степен 0).

Горите от бял бор са широко разпространени в България. Коренни съобщества (или фрагменти от такива) се срещат предимно по южните склонове на Родопите, Рила, Пирин, Осогово и по-ограничено в Плана, Витоша, Лозенска планина, Славянка, Стара планина и Огражден. Широко разпространение в България имат и силно антропогенизирани и вторични бялоборови съобщества. Част от тях са възникнали на мястото на гори от обикновен смърч (Picea abies), обикновена ела (Abies alba), бяла мура (Pinus peuce), а в по-ниските части на планините и на мястото на гори от обикновен бук (Fagus sylvatica) и обикновен горун (Quercus dalechampii), в които белият бор е имал единично участие. Най-големи площи те заемат в Рило-Родопския масив и най-вече в Централните и Западни Родопи. Вторичният им характер се подчертава от намаления склоп, голямото покритие на тревните синузии и участието на силно подвижни и с вторично разширени ареали у нас видове.

Установеното местообитание е със състав:

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013), площта на местообитание 91СА в зоната е 79 840,58 ха (29,26% от площта ѝ). Общата оценка за състоянието в ЗЗ „Родопи Западни” е определена като неблагоприятно-лошо състояние. Това се дължи на малкото количество мъртва дървесина и гори във фаза на старост. Наблюдава се интензивна туристическа дейност в по-голяма част от местообитанието, също така през него преминават асфалтови пътища и се провежда паша. Всичко това води до отрицателни въздействия върху състоянието на природно местообитание 91СА.

Оценката на местообитанието в района на ИП съвпада с тази от ЗЗ „Родопи Западни” поради същите причини - малкото количество мъртва дървесина и гори във фаза на старост.

Тъй като обекта е извън границите на защитената зона, то пряко унищожаване на природни местообитания, предмет на опазване в нея, няма да има (степен 0).

Тъй като обекта е извън границите на защитената зона, то фрагментация на природни местообитания, предмет на опазване в нея, няма да има (степен 0).

При разстояние между площадката и ЗЗ от 2445 м и между вентилационната шахта и ЗЗ от 2760 м, видно е, че увреждане на природни местообитания, предмет на опазване в зоните, в резултат на замърсяване няма да има (степен 0).

Горите от смърч са доминиращи в иглолистния горски пояс в планините на България. Най-големи площи заемат в Родопите, Рила, Пирин, по-ограничено се срещат в Западна и Средна Стара планина, Витоша и Осоговска планина. Основното развитие на смърчовите фитоценози е между 1500-1600 и 1900-2100 м н.в. Предпочитани са северните изложения и заравнените терени или склоновете с умерен наклон. Основните скали и почвите са кисели. Рядко (главно в Средните Родопи) смърчови монодоминантни и полидоминантни гори се развиват и на варовити, хумусно-карбонатни почви (Rendzic Leptosols). В горната зона на разпространението си (1700-2100 м н.в.) горите от обикновен смърч са предимно монодоминантни, с участие на бяла мура (Pinus peuce) и бял бор (Pinus sylvestris). В Родопите много характерни са смесените бялоборово-смърчови гори, срещащи се и при по-малка надморска височина. На северни изложения заемат предимно изпъкнали форми на релефа, а по южните предпочитани са подножията на склоновете или пониженията. В много случаи имат първичен характер, докато при други изложения и части от релефа те са главно преходен стадий във възстановяване на коренната смърчова гора, унищожена от различни фактори. В долната част на разпространението си (1200-1800 м н.в.) горите от обикновен смърч по-често са смесени с участие на обикновена ела (Abies alba), бял бор (Pinus sylvestris) и обикновен бук (Fagus sylvatica).

Установеното местообитание е със състав:

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013), площта на местообитание 9410 в зоната е 54664,47 ха (20,03% от площта ѝ). По критерии 1 и 2 оценката е благоприятно състояние, а по критерий 3 – неблагоприятно-лошо в резултат на незначителното участие на горите във фаза на старост и почти липсващата мъртва дървесина, засилено наличие на рекреация и туризъм и на строителство и инфраструктура.

Оценката на местообитанието в района на ИП съвпада с тази от ЗЗ „Родопи Западни” поради същите причини - малкото количество мъртва дървесина и гори във фаза на старост.

Тъй като обекта е извън границите на защитената зона, то пряко унищожаване на природни местообитания, предмет на опазване в нея, няма да има (степен 0).

Тъй като обекта е извън границите на защитената зона, то фрагментация на природни местообитания, предмет на опазване в нея, няма да има (степен 0).

При разстояние между площадката и ЗЗ от 2445 м и между вентилационната шахта и ЗЗ от 2760 м, видно е, че увреждане на природни местообитания, предмет на опазване в зоните, в резултат на замърсяване няма да има (степен 0).