Доклад за оценка степента на въздействие на инвестиционно предложение за
Изтегляне 2.38 Mb.
|
1042. Полиоматус (Polyommatus eroides). Разпространение и биология. В България е локално разпространен от във височинен интервал от 600 до 2400 м. Обитава открити поляни във високите части на планините. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Хранителното растение на ларвите e прилегнала жълтуга (Genista depressa). Имагото се среща през юни и юли. Има едно поколение годишно. Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида е установен неколкократно в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 19301.77 хектара. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Най-близкото находище по литературни данни е от района на Софандере (Маркович 1910). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) има потенциални местообитания за вида, които заемат площ около 5 декара. Въздействия: - Пряко унищожаване на местообитания: ИП засяга потенциални местообитания на вида на местата за изграждане на наземния комплекс от инсталации и съоръжения с площ 5 декара. При сравняване с общата площ на потенциалните местообитания на вида в зоната (19301.77 хектара) въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1). - Фрагментация на местообитания: ИП засяга потенциални местообитания на вида на много малка площ. Оставащите фрагменти ще са с достатъчна площ, за да запазят характеристиките си на подходящи местообитания за вида. Фрагментацията се оценява като незначителна (степен 1). - Бариерен ефект: Характера на ИП не предполага бариерен ефект за имагото на вида. Ларвата не извършва придвижвания. Бариерен ефект няма да има (степен 0). - Смъртност по време на строителството. По време на строителството риск от смъртност няма, тъй като няма да се засегнат микрохабитати на вида. Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на експлоатацията: По време на експлоатацията риск от смъртност няма, тъй като няма да се засегнат нови площи от местообитанията на вида. Въздействие няма да има (степен 0). 1083. Бръмбар-рогач (Lucanus cervus). Разпространение и биология. В България е широко разпространен във височинен интервал от 0 до 1500 м. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Ларвата се развива в гниеща дървесинна на различни растителни видове (Fagus, Populus, Quercus, Salix, Tilia) в продължение на 4-5 години. Имагото е активно от юни до август. Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида е установен с четири находища в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 18170.04 хектара. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални местообитания на вида. Въздействия: - Пряко унищожаване на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Фрагментация на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Фрагментация няма да има (степен 0). - Бариерен ефект: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Характера на ИП не предполага бариерен ефект върху вида, поради биологичните му особености (летящо насекомо). Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на строителството. ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на експлоатацията: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). 1084. Осмодерма (Osmoderma eremita. Разпространение и биология. В България е установен с единични находища в южната половина на страната. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Дендробионтен вид, който обитава хралупи на стари, все още живи дървета (Quercus, Tillia, Salix, Fagus sylvatica, Prunus, Pyrus, Malus) в стари широколистни гори, като предпочитани хабитати са покрайнини на гори и брегове на реки. Ларвата се развива в продължение на 2-3 години. Имагото е активно от май до септември. Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида не е установяван с конкретни находища в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 31608.32 хектара. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални местообитания на вида. Въздействия: - Пряко унищожаване на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Фрагментация на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Фрагментация няма да има (степен 0). - Бариерен ефект: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Характера на ИП не предполага бариерен ефект върху вида, поради биологичните му особености (летящо насекомо). Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на строителството. ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на експлоатацията: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). 1086. Кукуюс (Cucujus cinnaberinus). Разпространение и биология. В България е установен с няколко изолирани находища от източна Стара планина, Рила и Малешевска планина (Guéorguiev и кол. 2008). Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Обитава запазени широколистни гори, включително гори, разположени по бреговете на реки. Имагото и ларвите живеят заедно във влажни, гниещи кори на стоящи и паднали дървета (Quercus, Fagus, Populus, Acer, Salix, Ulmus, Abies и Picea). Оценка на популацията в зоната. Досега вида е установен с едно конкретно находище в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 38416.06 хектара. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) има потенциални местообитания на вида с площ 554.494 дка - по-стари, смесени гори. Въздействия: - Пряко унищожаване на местообитания: ИП засяга пряко 2.686 дка потенциални местообитания на вида. Това се дължи на малка част от депо стерил - най-южната му част и малък полигон по десния бряг на Безьов дол, и вентилационната шахта и част от пътя за достъп към нея. Въздействието ще е незначително (степен 1) и може да се намали чрез ограничаване размера на депото. - Фрагментация на местообитания: ИП няма да доведе до фрагментация на местообитания, подходящи за убежища, поради малката засегната площ и периферното и разположение спрямо по-старите гори в района. Фрагментация няма да има (степен 0). - Бариерен ефект: Характера на ИП не предполага бариерен ефект за имагото на вида. Ларвата не извършва придвижвания. Бариерен ефект няма да има (степен 0). - Смъртност по време на строителството. ИП засяга потенциални местообитания на вида. По време на строителството е възможно да бъдат унищожени еденични екземпляри от вида (ларвна фаза) при подготовката и началните етапи на експлоатация на депо стерил. Вероятността за това е малка, тъй като видът не е установен при теренните проучвания (следователно вероятността да присъства в района е минимална), засегнатата площ е малка, и периода на евентуалното въздействие е ограничен. Ако все пак смъртност се наблюдава, то въздействието върху популацията, предмет на опазване в зоната, ще е незначително (степен 1). - Смъртност по време на експлоатацията: По време на експлоатацията риск от смъртност няма, тъй като няма да се засегнат нови площи от местообитанията на вида. Въздействие няма да има (степен 0). 1087. Алпийска розалия (Rosalia alpina). Разпространение и биология. В България е установен локално във височинен интервал между 0 и 1500 м. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Обитава стари широколистни гори, като ларвите са ксилофаги, живеят в гниещата дървесина на стари живи или мъртви дървета (предимно Fagus, но също и Carpinus, Fraxinus, Ulmus, Acer, Alnus, Castanea, Crataegus, Juglans, Larix, Quercus, Salix и Tilia). Яйцата се отлагат в цепнатините на кората. Ларвата се развива в продължение на 3-4 години. Имагото е активно от юли до август. Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида е установен с четири конкретни находища в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 27519.64 хектара. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални местообитания на вида. Въздействия: - Пряко унищожаване на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Фрагментация на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Фрагментация няма да има (степен 0). - Бариерен ефект: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на строителството. ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на експлоатацията: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). 1088. Обикновен сечко (Cerambyx cerdo). Разпространение и биология. В България е установен локално във височинен интервал между 0 и 900 м. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Обитава стари широколистни гори, като ларвите са ксилофаги, живеят в гниещата дървесина на мъртви дървета (предимно Quercus, но също и Castanea, Fraxinus, Ulmus, Betula, Juglans и Salix). Яйцата се отлагат в цепнатините на кората. Ларвата се развива в продължение на 3-4 години. Имагото е активно от юли до август, привечер или през ранните часове на ноща. Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида не е установяван конкретни находища в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 1594.48 хектара. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални местообитания на вида. Въздействия: - Пряко унищожаване на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Фрагментация на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Фрагментация няма да има (степен 0). - Бариерен ефект: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на строителството. ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на експлоатацията: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). 1089. Буков сечко (Morimus funereus). Разпространение и биология. В България е широко разпространен повсеместно. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Обитава широколистни и смесени гори. Ларвите се развиват под кората на дървета (Fagus, Quercus, Populus, Castanea и Abies). Имагото е активно от юли до септември, привечер и през ранните часове на ноща. Ларвата се развива в продължение на 3-4 години. Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида е установен с три конкретни находища в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 37703.00 хектара. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални местообитания на вида. Въздействия: - Пряко унищожаване на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Фрагментация на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Фрагментация няма да има (степен 0). - Бариерен ефект: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на строителството. ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на експлоатацията: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). 4053. Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides). Разпространение и биология. В България се среща предимно в южната половина на страната на надморска височинa да 2000 м. Обитава открити ксерофитни и ксеромезофитни тревисти и тревисто-храстови асоциации върху каменисти или черноземни почви. Има едно поколение годишно. Насекомо с непълно превръщане с 3 жизнени форми – яйце, нимфа и възрастна форма. Нимфата се излюпва през периода май - юли, възрастната форма се среща от юли до октомври. Оплодените възрастни женски снасят яйцата си в почвата, където те презимуват. Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида е установявaн със седем конкретни находища в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 23529.83 хектара. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Най-близкото находище по данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) е от средното течение на река Бистрица до село Грашево. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) има потенциални местообитания на вида с площ около около 2 декара. При теренните проучвания се установи, че всички тревисти местообитания са с мезофилен характер, като на многоместа са дори влажни и наводнени. Подобни терени не отговарят на характеристиките на потенциалните местообитания на вида - ксерофитни и ксеромезофитни тревисти и тревисто-храстови асоциации. Въздействия: - Пряко унищожаване на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Фрагментация на местообитания: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Фрагментация няма да има (степен 0). - Бариерен ефект: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на строителството. ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). - Смъртност по време на експлоатацията: ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0). 1134. Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) Видът е широко разпространен, обикновен в по-голямата част от страната, като обитава както стоящи, така и течащи води. Среща се в средните и долни течения на повечето реки, както и в река Дунав и в повечето от реките, вливащи се в Черно и Егейско море. Обитава също така и повечето язовири в страната, както и някои микроязовири. В резултат на човешката дейност разширява ареала си особено в микроязовири и завирявания. Потенциални местообитания на горчивката са крайбрежните зони на полупланински и равнинни реки и техни ръкави с бавно до умерено течение, язовири, сладководни езера и блата, мъртвици и други бавнотечащи или стоящи водоеми до 800 м н.в. Поради особеностите на репродукционната му биология, разпространението на вида е обвързано с това на сладководните миди от родовете Anodonta и Unio. Полово съзрява на 2-3 години. Размножава се през април-юли. Плодовитостта на женските е от порядъка на 100 до 800 хайверни зърна, които снася в мидите Anodonta и Unio. Живее до 5 години (Зингстра и кол. 2009, Карапеткова и Живков 2006, МОСВ 2013). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за числеността на популацията в зоната - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът не е регистриран в зоната. Тя попада извън границите на естественото му разпространение в страната, в т.н. пъстървова зона, докато видът обитава равнинни водоеми с топли води на надморска височина обикновено между 0 и 500 м (МОСВ 2013). Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен по време на теренните проучвания. Липсват и потенциални местообитания. Въздействия: Видът не се среща както в концесионната площ, така и в зоната. Въздействия върху него в резултат от реализацията на ИП няма да има. Каталог: ovos Изтегляне 2.38 Mb. Сподели с приятели:
|