Доклад за оценка степента на въздействие на инвестиционно предложение за
Изтегляне 2.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Данни за Възложителя
- I. Анотация на инвестиционното предложение.
УводДокладът за Оценка на степента на въздействие (ДОСВ) на инвестиционно предложение за „Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище „Грънчарица Център”, община Велинград, област Пазарджик”, е изготвен на основание чл. 31, ал. 1 и ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР, ДВ бр. 77/2002 г., последно изм. и доп. ДВ бр. 61/2015 г.) и съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 39, ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС, приета с ПМС № 201/31.08.2007 г., ДВ бр. 73/11.09.2007 г., изм. и доп. ДВ бр. 94/30.11.2012 г.). За инвестиционното предложение Възложителят е внесъл в РИОСВ – Пазарджик уведомление по чл. 4, ал. 1 на Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС, приета с ПМС № 59/2003 г, ДВ бр. 25/2003 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 94/30.11.2012 г.). Площадка „Грънчарица център” не попада в защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000. Тя е в близост до ЗЗ „Родопи - Западни”, с код BG0001030, обявена по Директивата за хабитатите, и ЗЗ „Западни Родопи”, с код BG0002063, обявена по Директивата за птиците (разстоянията между най-близките точки от границите на зоните и площадката са 2445 м и 850 м респ., като част от концесионната площ влиза в ЗЗ „Западни Родопи”, но в нея не се предвиждат никакви дейности или строителство). Докладът за Оценка степента на въздействие е съобразен с изискванията на чл. 23, ал. 2 от Наредба за ОС и дадените указания от РИОСВ - Пазарджик с писмо изх. № КД 01-4225/12.01.2015 г. (Приложение № 1). Оценката на степента на въздействие на инвестиционното предложение с предмета и целите за опазване на засегнатите защитени зони се извършва в рамките на процедурата по ОВОС.
Докладът за ОСВ на инвестиционно предложение за „Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище „Грънчарица Център”, община Велинград, област Пазарджик, e възложен от „РЕСУРС 1” АД на експерти, отговарящи на изискванията на чл. 31, ал. 21 от ЗБР и на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за ОС. Колективът от експерти, изготвили Доклада за ОСВ, е в състав: магистър биолог Красимир Борисов Дончев – еколог, биолог, ОЛ АСПЕКТС ЕООД проф. д-р Светлана Темелкова Банчева - биолог, ботаник, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания гл. асистент д-р Борислав Ясенов Наумов - зоолог/херпетолог, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания магистър биолог Николай Петров Караиванов – биолог, орнитолог, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания доц. дбн Дилян Георгиев Георгиев – еколог, зоолог, Катедра „Екология и ООС“, Биологически факултет, ПУ „П. Хилендарски” доц. д-р Райна Кирилова Начева – ботаник, експерт мъхове, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания доц. Тошко Любомиров Тошков - биолог, безгръбначни животни, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания инж. Георги Йорданов Петков – инж. химик, ДАНГО ПРОЕКТ КОНСУЛТ ЕООД. Данни за Възложителя:РЕСУРС 1 АД ЕИК: 200090099 Пълен пощенски адрес: гр. Пловдив 4002, област Пловдив, община Пловдив, район Западен, ул. „Здравец” № 5
тел: 032/609 411 факс: 032/623 557
инж. Георги Налджиев Лице за контакти: инж. Георги Налджиев – изпълнителен директор, телефон: 032/609 411, Факс: 032/623 557, е-mail: georgi.naldjiev@resurs1.bg.
„Ресурс-1” АД притежава Удостоверение за търговско откритие № 0293 от 22.08.2008 г., издадено от МОСВ, за находище „Грънчарица център”, което дава право Дружеството да бъде определено пряко за концесионер за добив на полезни изкопаеми, на основание на чл. 29 от ЗПБ (Договор от 16.07.2009 г. с МИЕ). След внасяне на Уведомление за инвестиционно намерение (писмо изх. № ИП-Р090/18.11.2008 г.) и в периода на изготвяне на информацията за преценяване на необходимостта от ОВОС са проведени консултации, в т. ч. и организирана среща в община Велинград. От участниците са изказани критични бележки относно обхвата на представеното ИП, които се отнасят главно до прекомерно развитата наземна производствена структура на площадка „Грънчарица център”, обременена с екологично неблагоприятни за района производствени звена, в т.ч. обогатителна фабрика за флотация на волфрамовата руда и прилежащите към нея хвостохранилище за флотационния отпадък на площ над 550 дка, и депо за пиритен отпадък (площ над 30 дка). Наред със съществената модернизация на подземния рудодобив, съответстваща на съвременните технологии, в новото ИП на „Ресурс 1” АД посочените производствени звена отпадат от обхвата на проекта. Крайният продукт на рудодобивната дейност на площадка „Грънчарица център”, ще бъде т. нар. „сепарирана волфрамова руда”, която ще се предава за по-нататъшна преработка на външна фирма с лиценз за подобна дейност – Обогатителна фабрика „Елшица” на „Майнинг инвест” ЕООД (до с. Елшица, област Пазарджик), с която е сключен предварителен двустранен договор. За площадката на „Грънчарица център”, съгласно ИП на „Ресурс 1” АД, се предвижда проектиране, строителство и разработване на подземен рудник за добив на руда с прилежащите му наземни модули (електро- и водоснабдяване, пречиствателни станции за руднични и битово-фекални води, складови площадки, депа за нерудна скална маса и хумусен почвен слой, вътрешни пътища). Получаваният при флотацията волфрамов концентрат (със съдържания 30-35 % WO3) ще се предава на КЦМ АД - Пловдив, където ще се преработва до краен търговски продукт волфрамов триоксид (WO3), волфрамова киселина (H2WO4) или амониев параволфрамат [3(NH4)2O.7WO3.nH2O]. Получаваният при флотацията пиритен концентрат също ще се предава на КЦМ АД за по-нататъшна преработка в схемата на оловно производство. В тази връзка, „Ресурс 1” АД е сключил предварителни договори с „Майнинг инвест” ЕООД за флотация на волфрамовата руда в ОФ „Елшица” и с КЦМ АД за преработване на получаваните волфрамов и пиритен концентрати. Волфрамовото находище ”Грънчарица център” попада в района на Западните Родопи, отстои на 18 км (по въздушна линия) югозападно от град Велинград. В административно отношение находището е разположено изцяло в община Велинград. Находище „Грънчарица център” е с дължина от около 3200 m и обхваща централната част от ”Централен участък” на Грънчаришката рудна зона. Надморската височина на находището е в границите от 1100 до 1350 m. Релефът е високопланински, силно пресечен. Най-високите върхове в района са Велийца – 1712 m, Гюл тепе – 1643 m, Кара тепе – 1619 m. Находището попада във водосборните басейни на реките Чепинска и Места. По-важни притоци на р. Чепинска са реките Грънчарица, Софандере, Еловата, Каменецко дере и други. Дебитът им е различен и е в зависимост от валежите, но не пресъхват. Климатът е планински, умерено-континентален, до преходно-средиземноморски. Най-студеният месец е януари, а най-топъл – юли. Средната годишна температура в района е +8.8° С – по данни от измервания през четиридесет годишен период (1931 - 1970 г.) на средна надморска височина 745 m. Районът е много добре залесен с естествени иглолистни гори, които попадат във фонда на държавни лесничейства. Част от долините на основните реки, и конкретно долината на р. Грънчарица, са заети от частни земи – ливади, пасища и по-рядко ниви с преобладаващи култури от картофи и тютюн.
В ДОВОС е представена информация за видовете, класификацията и количествата на генерираните отпадъци в различните етапи на реализация на ИП - разкривни и капитални минни изработки по време на строителството и в процеса на експлоатация на рудника. Основният акцент е по отношение на инертната скална маса (стерил), която съгласно класификацията по Наредба № 2 /23.07.2014 г. тези твърди отпадъци са в категорията на „Инертни отпадъци от добив и преработка на полезни изкопаеми” (т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за подземните богатства). Съгласно количествените показатели на генерираните отпадъци в различните етапи на изграждане и експлоатация на находището, в актуализирания проект и ДОВОС е предвидено насипището (депото) да се изгради с проектна площ от 12,17 ha, като екстремен, най неблагоприятен вариант, при условие, че в целият експлоатационен период (33 год.) цялото количество стерил ще се обезврежда и съхранява и няма да се реализира като стоков продукт, или като скална маса в рецикъл в минно-добивната дейност. С цел минимизиране на въздействието върху околната среда в актуализирания проект за изграждане и експлоатация на находище „Грънчарица Център”, както и представената информация в ДОВОС, са конкретизирани бъдещи дейности по оползотворяване на скална маса (стерил):
Представената до тук информация показва, че параметрите на площадката за съхранение на скалната инертна маса (стерил), генерирана в процеса на подготовка и експлоатация на находището, може да се редуцира спрямо тази, представена в ДОВОС (оценена като най-неблагоприятна и екстремна по отношение на опазване на околната среда и въздействие върху флората и фауната в района) до по-малка площ - 81.2 дка, която да бъде предвидена и регламентирана в работния проект за изграждане и експлоатация на находище „Грънчарица Център”, с цел опазване на горския масив и местообитания на отделните видове. Доказателство за това е обстоятелството, че практически се елиминира вариант на съхранение на цялото количество минен отпадък за целият период на експлоатация на находището (1632000 т), а са предвидени конкретни варианти за неговото оползотворяване или като материал за вътрешни запълнения на галериите. С оглед постигане на възможно най-високо ниво на екологосъобразност за района се предлага т. нар. разсредоточена компановка на добивно-преработвателния комплекс. За целта, на месторождението „Грънчарица център” ще се развива само подземния рудодобивен комплекс с минимална част от наземна инфраструктура. Добитата руда се натрошава в подземни условия и се сортира на повърхността. Кондиционираната волфрамова руда (т. нар. „сепарирана руда за експедиция”) е краен продукт и както беше отбелязано по-горе, се транспортира до външна фирма за по-нататъшна преработка (флотация) – ОФ „Елшица” на „Майнинг инвест” ЕООД. Добиваната нерудна скална маса (инертен стерил) ще се депонира на отвал (насипище или табан). Предвижда се възможност част от инертния стерил (главно за скалната маса от подготвителните разкриващи минни изработки по време на строителството), след съответна подготовка, да се реализира като строителен материал за пътни настилки на площадката и извън нея. В последствие, с напредване на добивните работи, инертната скална маса може да се използва и за руднични запълнения на определени минни изработки. Изграждане на подземния рудник За извършване на разкриващите и капитални изработки на рудника ще се прилага технология чрез пробивно - взривни работи при стриктно спазване на всички изисквания и правила за безопасна работа с взривни вещества. Взривните дупки (с диаметър 41 mm и дължина 3.0 m) ще се пробиват с пневматични минни карети DD210 съгласно изготвени за целта паспорти. Зареждането на взривните дупки ще става механизирано с амониево-селитрени взривни вещества – Динолит (ANFO) или Емулит 1200. Взривяването ще става от инициираща система NONELR. Отбитата нерудна скална маса, посредством челни минни товарачи LH307, ще се натоварва на 20-тонни минни самосвали ТН320 и извозва. Tя ще се сепарира на скарна решетка (евентуално и натрошава с помощта на мобилна трошачка) с оглед частичното й използване като строителен материал за пътни настилки на площадката и извън нея. Така подготвеният материал ще се използва директно или ще се претоварва на 20-тонни самосвали и извозва на депо (насипището за стерил). Така ще се изпълни целият, описан по-долу, комплекс от разкриващи и капитални минни изработки. А. Разкриващи и капитални изработки Щолня. Ще се прокара от повърхността на кота 1180. Напречното й сечение е сводообразно със светло сечение 13.0 m2, наклон 1/1000 и дължината около 500 m. Във вътрешния (южен) край на щолнята ще бъде разположено трошачното отделение (с прилежащото му прахоуловително съоръжение), което от своя страна ще има връзка с наклонената скипова изработка, серпентинобразния автомобилен уклон и капиталната вентилационна галерия. При прокарването на щолнята ще се ползва системата за местна вентилация от осев вентилатор и вентилационни ръкави с диаметър 800 мм. Управлението на скалния натиск ще се осъществява със стоманобетон (първите 100 м), анкерен крепеж и торкрет с дебелина 50 mm. Наклонена скипова изработка. Напречното й сечение е аркообразно с т. нар. ”трицентров свод” със светло сечение от 11.03 м2. Дължината й е 718 м, с ъгъл на наклона 300. Взривните дупки тук са по-къси (дължина 1.60 м и диаметър 38 мм) и ще се пробиват с ръчни перфоратори. За подем на добитата руда в наклонената изработка ще се монтира скип на релсов път, със странично разтоварване и товароподемност 20 т. Тя ще бъде разположена така, че да позволява разтоварването на рудата в захранващите бункери на трошачното отделение (2 броя по 100 м3). На всеки от основните извозни хоризонти ще се обособят т. нар. ”рудни дворове”, където ще се извършва товаренето на рудата. За целта ще бъдат прокарани допълнително 6 броя хоризонтални изработки (всяка с дължина 60 м и сечение 13.0 м2) и 7 броя рудоспусъчни комини (всеки със сечение 4.9 м2 и височина 10 м). В скиповата изработка, освен скиповото устройство, ще бъдат разположени тръбопроводите на капиталния рудничен водоотлив и системата за технологично водоснабдяване (в обособено тръбно отделение), както и захранващите кабели на електроснабдителната система (също в обособено кабелно отделение). По наклонената скипова изработка ще постъпва свежата въздушна струя от повърхността. Тя ще изпълнява и особено важната функция на задължителния втори механизиран изход. По същество щолнята и скиповата изработка представляват главните разкриващи изработки на рудника. Серпентинообразен автомобилен уклон. Представлява сложна изработка със сечение 13.0 м2, която се състои от 24 прави участъци (с наклон 100, обща дължина по проект 1922.4 м), 24 хоризонтални завои (с радиус от 10 м и обща дължина 753.6 м) и 24 броя етажни и подетажни травербани с обща дължина 360 м. Равнината на изработката следва падението от 25 - 300 на рудното тяло и е разположена в масива на 15 м от долнището му. Чистата дебелина на целика между едноименните елементи на уклона е 12 m. Най-характерният й елемент е в това, че от тази изработка се разкриват директно всички етажи и подетажи на бъдещите добивни блокове – чрез 24 броя къси етажни травербани със сечения по 13.0 м2 и обща дължина 360 м. Основната функция на изработката е осъществяване на директен достъп на самоходната минна техника от разкриващата изработка до всички подготвителни минни изработки (етажните и подетажните галерии) в добивните блокове. Разположена е в западната част на находището и по същество представлява спомагателна разкриваща изработка с обща дължина 3036 м. Капитална вентилационна галерия. Тя ще свързва южния край на щолнята, серпентинообразния автомобилен уклон и етажните вентилационни уклони с повърхността на кота 1180. Ще се прокара по рудното тяло, със сводообразно сечение със светло сечение 13.0 m2 и дължина 845 m. На устието на вентилационна галерия ще бъде устроена т. нар. ”капитална вентилационна уредба” (вентилатор Т2.250.2х250 с капацитет до 103 м3/сек., респективно 371000 Nm3/h). Необходимата депресия на рудничната вентилационна система през различните етапи – минно строителство, подготовка и добивни дейности, ще се създава от депресията на главния вентилатор и различни конфигурации от системи за местна вентилация, в които ще се използват осеви вентилатори и вентилационни ръкави с диаметър 1000 мм, или 800 мм. Изработка на лентовия транспортьор. Тя ще бъде прокарана от трошачнотото отделение до повърхността с дължина 500 m, сечение 13.0 m2 и наклон +20. В нея ще бъде разположен лентов транспортьор с широчина на лентата 1.2 m. В южния й край ще бъде камерата на трошачното отделение. Непосредствено преди излаза на лентата на повърхността, в специална камера ще се монтира рентгенофлоуресцентен сепаратор за отделяне на безрудната минна маса. Б. Други функционални минни изработки Камера за трошачно отделение. Тя ще бъде прокарана по минни технологии с обем около 1920 m3 (дължина 30 m, широчина 8 m и височина 8 m). Крепежът ще бъде от стоманобетон с дебелина 0.25 m. В нея ще бъдат разположени електрозахранването, трошачките (с инсталацията за прахоулавяне към тях) и транспортьорите на трошачното отделение. За монтажни и ремонтни работи се предвижда монтиране на кран с товароподемност 20 t. Камери за ремонт на оборудването. Предвиждат се две камери, разположени на хоризонт 1030. Ще служат за ремонт на минно оборудване и за зареждане с ГСМ. Те ще бъдат прокарани по минни технологии и ще имат дължина 20 m, широчина 8 m и височина 8 m. Таваните ще бъдат закрепени с анкерен крепеж с дължина на анкерите 2.4 m. Стените и таваните ще бъдат торкретизирани с циментов слой 5 mm. За монтажни и ремонтни дейности ще се монтира кран с товароподемност 10 t. Камера за помпена станция на рудничен водоотлив. Тя ще бъде разположена на хоризонт 880 с дължина 20 m, широчина 8 m и височина 8 m (обем 1280 m3). В нея ще бъдат разположени помпите, електрозахранването и арматурите на главния водоотлив. Таваните ще бъдат закрепени с анкерен крепеж с дължина на анкерите 1.8 m. В близост до камерата ще бъде изграден главния колектор за руднични води с обем на резервоара 220 m3. За монтажни и ремонтни дейности в камерата ще се монтира кран с товаро-подемност 5 t. Камера на подземния взривен склад. С оглед изискванията на специфичните правила за организацията на работата при съхранение на взривни материали, тя няма да бъде част от подземния комплекс. Ще бъде в подземно изпълнение, разположена на подходящо място на рудничната площадка. Разработване на подземния рудник А. Подготовка на рудничното поле Схемата на подготовка ще бъде етажна, с разлика в котите на етажните галерии от 50 m и наклонена височина на етажите 97 m. Ще се прокарат 6 броя етажни галерии, съответно на хоризонти 1130, 1080, 1030, 980, 930 и 880. Вентилацията в рудничното поле ще се осъществява с пет вентилационни уклона – един западен, три централни и един източен. Те ще бъдат съставени от свързаните последователно прокарани блокови вентилационни уклони. Всички подетажни галерии ще бъдат свързани в границите на добивните блокове с етажната извозна галерия с блоков рудоспусъчен комин с дължина 51 m. Етажните извозни галерии ще се свързват с капиталната скипова уредба чрез подходящо устроени рудодворове за претоварване и подем на добитата руда. Доставката на отбитата руда от подетажите ще става гравитачно по рудоспусъчни комини от подетажните галерии. За осигуряване на условия за това, от етажните галерии в южна посока ще се прокарват допълнителни хоризонтални изработки за достъп до рудоспусъчните комини. Развитата схема на разкриване позволява да се осъществява директен достъп на самоходната минна техника във всеки етаж и подетаж. Посоката на движение на минните работи ще бъде от запад на изток и от горе надолу. Сечението на етажните галерии ще бъде 13.0 m2, на блоковите вентилационни уклони 11.03 m2 и на блокови рудоспусъчни комини 3.14 m2. С тези подготвителни работи се оконтурват и подготвят добивните блокове. Наклонената височина на етажите ще бъде 97 m при средна дължина на всяка от галериите 860 m и наклонена дължина на уклоните по 600 m. С подготвителните работи ще се оформят 24 броя добивни блока с наклонена височина от 97 m и с дължини съответно от 134 m в западната, от 246 m в централната и от 218 m в източната части на находището. Посоката на движение на минните работи ще бъде от запад на изток.
С предлаганата в ИП технология на модерен подземен рудодобив се реализират редица предимства, по-важните от които са в следните две направления: Модерен минно-преработвателен комплекс. Предлага се компактен, с висока степен на автоматизация и контрол на процесите минно-преработвателен комплекс, със съществени технологични и екологични предимства, като: - Предлага се трошачното отделение (с прахоочистна система към трошачките) да се ситуира в подземния рудник, с което се избягват относително големите разходи за надземен автотранспорт за доставката на едрогабаритната руда преди натрошаване и се минимизират праховите емисии и шумовото натоварване на околната среда; - Предлага се използването на рентгенофлоуресцентен сепаратор за отделяне на безрудната минна маса, с което се постига възможно най-високото съдържание на WO3 в сепарираната руда, близко до съдържанието му в геоложката руда; - Предлага се изграждането на система за автоматичен контрол на постъпващата руда, при която безрудните късове се отделят и за по-нататъшна преработка (флотация) отива само сепарирана руда без обедняване, със съдържание равно на геоложкото; - Предлага се въвеждане на автоматична компютъризирана система за контрол и управление в реално време на технологичните процеси.
Каталог: ovos Изтегляне 2.38 Mb. Сподели с приятели:
|