Доклад за оценка степента на въздействие на инвестиционно предложение за

Маришката мряна (Barbus plebejus) е вписана в Стандартния формуляр с научно наименование, представляващо най-вероятно погрешно записан синоним, тъй като видът Barbus plebejus не се среща в България (Froese and Pauly 2011). При правилна употреба на синонима, в Стандартния формуляр на зоната би трябвало да се впише B. bergi (приморска мряна) - вид, който не се среща в тази част на страната (Freyhof and Kottelat 2008), вследствие на което той не е открит по време на теренните проучвания, свързани с проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013).

Видът не се среща както в концесионната площ, така и в зоната. Въздействия върху него в резултат от реализацията на ИП няма да има.

Видът е разпространен навсякъде, с изключение на горните течения на реките. Предпочита бавнотечащи или стоящи водоеми с тинесто-песъкливо дъно. Полово съзрява на 2 години. Размножава се през април-юни. Храни се през нощта с бентосни безгръбначни. Денем се заравя на дъното, без главата и опашката. Видът е толерантен спрямо широк диапазон от параметри на средата. Понася остър недостиг на кислород. Живее до 4 години (Зингстра и кол. 2009, Карапеткова и Живков 2006, МОСВ 2013).

ИП ще засегне местообитания на вида само по време на строителството, свързано с изместването на пътя за с. Кръстава и премостването на р. Грънчарица, както и при изграждането на подхода към вентилационната шахта. Въздействието ще е временно, само при строителството, и ще зависи от избраната строителна технология. В най-лошия случай ще се засегнат около 0.040 дка от коритото на реката. След строителството реката ще възстанови своите характеристики като потенциално местообитание на вида. Предвид незначителната площ и временния му характер, въздействието се определя като незначително (степен 1). С прилагането на подходящи мерки въздействието ще се намали.

Временна фрагментация на местообитания ще има само по време на строителството, свързано с изместването на пътя за с. Кръстава и премостването на р. Грънчарица, както и при изграждането на подхода към вентилационната шахта. В този период реката като местообитание ще бъде разделена на две или три (ако мостовете се изграждат едновременно) части. Тъй като двете съоръжения са достатъчно отдалечени едно от друго (625 м по права линия, или около 900 м по течението на реката), то фрагментацията ще бъде незначителна (степен 1) дори при едновременното им изграждане, тъй като отсечката от течението между тях е достатъчна за поддържане на популация на вида. С прилагането на подходящи мерки въздействието ще се намали.

Временен бариерен ефект ще има само по време на строителството, свързано с изместването на пътя за с. Кръстава и премостването на р. Грънчарица, както и при изграждането на подхода към вентилационната шахта. В този период популацията по реката ще бъде разделена на две или три (ако мостовете се изграждат едновременно) части. Тъй като двете съоръжения са достатъчно отдалечени едно от друго (625 м по права линия, или около 900 м по течението на реката), то отсечката от течението между тях е достатъчна за поддържане на популация на вида. Въздействието ще бъде незначително (степен 1). С прилагането на подходящи мерки въздействието ще се намали.

ИП ще засегне местообитания на вида само по време на строителството, свързано с изместването на пътя за с. Кръстава и премостването на р. Грънчарица, както и при изграждането на подхода към вентилационната шахта. Възможно е при тази дейност да се наблюдава смъртност на отделни индивиди в резултат на повишена турбидност (мътност), каквато се очаква по време на строителните дейности. Предвид ниската численост на вида в района на ИП и толерантността му към по-високо замърсяване, смятаме, че въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1). То може да се намали чрез използване на т.н. екрани за тиня (turbidity curtains).

По време на експлоатацията въздействие върху вида не се очаква, тъй като са предвидени локални пречиствателни съоръжения както за отпадъчните, така и за рудничните води. Въздействие няма да има (степен 0).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че видът е много рядък (V). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 97415,3 ха (в т.ч. 3425,64 ха оптимални местообитания). Конкретни находища на вида в зоната не са картирани, а природозащитното състояние (ПС) е оценено, като „неблагоприятно - незадоволително“.

По време на нашите проучвания (2015 г.) в района на ИП видът не беше намерен, но бяха установени влажни зони (мочури и малки блата), в които той би могъл да се размножава, както и подходящи сухоземни територии, които би могъл да обитава извън размножителния период. Остава неизяснено, дали видът се среща в разглежданата територия и ако това е така – дали местните екземпляри са част от популацията в защитената зона.

Предвид казаното по-горе, изглежда малко вероятно реализацията на ИП да окаже въздействие върху вида в рамките на защитената зона. Въпреки това с оглед принципа на предпазливост допускаме, че това е възможно най-вече по отношение на прегазване на екземпляри от камионите, които ще се движат по пътя от Велинград към рудника. Въздействието няма да доведе до промяна ПС на вида в зоната и може да се оцени, като незначително (степен 1), но би могло допълнително да се смекчи чрез прилагане на мерки.

По време на нашите проучвания (2015 г.) в района на ИП видът беше намерен на няколко места – мочурите в и до проектирания рудничен комплекс, както и край р. Грънчарица по-надолу по течението. Остава неизяснено, дали намерените екземпляри са част от популацията в защитената зона или принадлежат към местна популация, отделна от тази в зоната.

Предвид казаното по-горе, изглежда малко вероятно реализацията на ИП да окаже въздействие върху вида в рамките на защитената зона. Въпреки това с оглед принципа на предпазливост допускаме, че това е възможно най-вече по отношение на прегазване на екземпляри от камионите, които ще се движат по пътя от Велинград към рудника. Въздействието няма да доведе до промяна ПС на вида в зоната и може да се оцени, като незначително (степен 1), но би могло допълнително да се смекчи чрез прилагане на мерки.

По време на нашите проучвания (2015 г.) в района на ИП видът не беше намерен, не бяха установени и подходящи местообитания. Като цяло разглежданата територия се намира на по-голяма надморска височина отколкото достига видът у нас (до 1100 м н.в. според Бешков и Нанев (2002)). Поради тези обстоятелства смятаме, че видът не се среща в района на ИП.

Предвид казаното по-горе, въздействия върху вида не могат да се очакват (степен 0).

По време на нашите проучвания (2015 г.) в района на ИП видът не беше намерен, не бяха установени и подходящи местообитания, поради което смятаме, че видът не се среща в разглежданата територия. Най-близките, картирани местообитания на вида в защитената зона се намират на повече от 30 км от територията на ИП.

Предвид казаното по-горе, въздействия върху вида не могат да се очакват (степен 0).

По време на нашите проучвания (2015 г.) в района на ИП видът не беше намерен, не бяха установени и подходящи местообитания, поради което смятаме, че видът не се среща в разглежданата територия. Най-близките, картирани местообитания на вида в зоната се намират на повече от 25 км от територията на ИП.

Предвид казаното по-горе, въздействия върху вида не могат да се очакват (степен 0).

Известен от 29 находища в ниските части на страната, като тези в Северозападна България очертават част от северната граница на ареала. Обитава равнинни карстови райони. Изцяло е свързан с пещерите като убежища. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови над открити местообитания. Образува "смесени" размножителни и зимни колонии с южния и средиземноморския подковонос с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида. Известните до момента 6 размножителни колонии са в естествени пещери. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува главно в пещери. Не извършва далечни миграции, но са установени редовни сезонни движения между летните и зимните убежища (Големански 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като много рядък (V). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 5350 дка.

Видът не е установен при теренните проучвания. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват местообитания на вида (равнинни карстови райони).

Видът не се среща в изследвания район. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Характера на ИП не предполага бариерен ефект за прилепи. Въздействие няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Няма вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Смъртност няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Няма вероятност за присъствие на индивиди в границите на промишлената площадка и депо стерил. Смъртност няма да има (степен 0).

Малкият подковонос е един от най-често-често срещаните у нас видове с над 270 находища. Обитава територията на цялата страна, като най-често е намиран в карстови райони. Не е установяван в най-високите части на планините. Повечето находища са разположени между 100-600 м, но се среща относително често до около 1300 м. Първично пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони. Среща се често и в населените места. Използва много разнообразни убежища - постройки, мазета, изкуствени галерии, пещери и т.н., като предпочита такива с широк отвор. Относително социален вид, но през лятото мъжките се отделят и живеят поединично. Размножаването е слабо проучено у нас. Формира размножителни групи през май-юни. Размножителните колонии най-често са в тавани и мазета на жилищни постройки, въпреки че обитава и малки пещерички и скални цепки. Зимните убежища са изключително подземни - пещери, минни галерии и тунели. Зимува поотделно или на редки групи с разстояние между отделните индивиди. Малкият подковонос е стационарен вид. Разстоянието между летните и зимни убежища обикновено не надвишава 15 км. Ловува в широколистни и смесени гори, храсталаци, окрайнини на гори, край обрасли с растителност реки, около скали в карстовите райони. Храни се с летящи насекоми. Хранителната биология на вида у нас е слабо проучена, но малкото известни данни показват, че малките подковоноси използват алтернативни убежища и хранителни местообитания в радиус от около 5 - 10 км от лятното убежище (Големански 2011, Зингстра и кол. 2009, Попов & Седефчев 2003).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като типичен по време на размножаване и зимуване (С) и представен по време на миграции (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 36 находища на вида, с численост 69 индивида през размножителния и 217 през зимния сезон. Според специфичния доклад за вида в зоната, площта на потенциалните му ловни местообитания е 122959 дка. Съгласно методиката, площта включва екотона между гори и открити пространства (обща ширина 40 м) и площите около водни обекти (по 20 м от бреговете).

Видът е установен при теренните проучвания в изоставена проучвателна галерия в Безьов дол, непосредствено до границата на депо стерил - еденичен екземпляр. В района на концесията има поне още три отворени входа на стари галерии, но те са разположени на изток, извън границите на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки). В границите на максималното въздействие попадат 320.028 дка ловни местообитания на вида (изчислени според методиката от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, МОСВ 2013).

ИП засяга пряко 46.482 дка ловни местообитания на вида. Изследвания в други части на ареала (Англия, Белгия, Германия) показват, че индивидуалната ловна територия на вида е между 84 и 297 дка, средно 196.833 дка, доверителен интервал ±66.349, n = 6 (Biedermann et al. 2001, Bontadina et al. 2002, Holzhaider et al. 2002, Motte and Libois 2002, Schofield et al. 2002, Zahn et al. 2008). Засегнатата площ се явява индивидуална ловна територия на не повече от 1 - 2 индивида (могат да се припокриват). В същото време в границите на зоната са установени потенциални местообитания за 414 до 1464 индивида, при установена популация от максимум 217. Ясно е, че тази численост е далеч под потенциала за поддържане на вида в зоната, и намаляването на площта на подходящите местообитания на малкия подковонос извън зоната няма да доведе до значително отрицателно въздействие за вида. Въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП ще доведе до частична фрагментация на ловните местообитания на вида в района, предимно на екотона гора - открити площи по десния склон на Безьов дол. В резултат има вероятност още около 25 дка ловни местообитания да станат непригодни за вида. Заедно с площта, подложена на директно унищожаване, общата засегната площ ще възлезе на около 71 дка, което е все още незначително въздействие (степен 1).

Характера на ИП не предполага бариерен ефект за прилепи, предвид високата мобилност на групата. Въздействие няма да има (степен 0).

В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно убежище на вида (отворена стара проучвателна галерия), което е възможно да бъде изоставено, и няма да се използва, докато трае строителството, или ще се използва временно, до започване работата на машините сутрин, при което индивидите, намиращи се в галерията, вероятно ще я напуснат. При започване на строителните дейности в района на депо стерил извън зимния период, въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство). Въздействието може да доведе до смъртност на евентуално зимуващи в галерията индивиди, ако строителните дейности започнат през зимния период, тъй като тогава за прилепите е невъзможно да набавят енергетичните загуби, свързани с активен полет на открито, при неблагоприятни температурни условия и липса на хранителна база. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, зимуващата популация в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки. Безпокойство в ловните местообитания, което да доведе до неизползването им от вида, не се очаква, тъй като строителните дейности ще се извършват през деня, когато прилепите не са активни. Видът освен това е толерантен към човешко присъствие извън убежищата си (ловува, и дори се размножава и в населени места).

По време на експлоатацията старата проучвателна галерия вероятно ще продължи да не се използва от вида. Въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство). Безпокойство в ловните местообитания, което да доведе до неизползването им от вида, не се очаква. Видът е толерантен към човешко присъствие извън убежищата си (ловува, и дори се размножава и в населени места).

По време на строителството смъртност (освен тази, предизвикана от безпокойство през зимния сезон) е възможна единствено при затрупване на отворената стара проучвателна галерия. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, популацията в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки.

По време на експлоатацията смъртност не се очаква. Въздействие няма да има (степен 0).