Доклад за оценка степента на въздействие на инвестиционно предложение за

Изтегляне 2.38 Mb.

страница	7/14
Дата	13.10.2018
Размер	2.38 Mb.
	#85287
Тип	Доклад

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 14

1386. Buxbaumia viridis

Buxbaumia viridis е растителен вид, включен в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие и Приложение II на Директива 92/43 на ЕС и Бернската конвенция, и е предмет на опазване на защитената зона. Включен е и в Червения списък на мъховете в България с категория Почти застрашен. Расте върху мъртва иглолистна дървесина в напреднал стадии на деградация. Привързан е към относително стари семенни иглолистни гори (най-често смърчови, но също така и борови), които са богати на мъртва дървесина, обикновено в близост до реки и потоци, където въздушната влажност е по-висока.

Оценка на популацията в зоната.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията на B. viridis в зоната. Видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), видът е намерен в 18 находища в зоната, а площта на потенциалните местообитания е 264.19 ха.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район попадат ефективно заети местообитания на вида. В границите на инвестиционното предложение, в подотдел 151-з, бяха регистрирани 2 пъна, заселени от вида и общо 6 спороносни кутийки (индивида). Установения брой индивиди е в границите на средния за популациите на вида в България. В границите на инвестиционното предложение не са установени други подходящи за вида местообитания.

Въздействия върху вида

Загуба на местообитания:

Дейностите няма да засегнат пряко местообитанието на вида. Въздействие върху подотдела ще има при прокарване на електропровода (утъпкване от машини и хора при строителството). То ще е незначително (степен 1) и ще е в онази част, която е по-малко благоприятна и където видът не е установен. Препоръчва се да не се допуска нарушаване на местообитанията в подотдел 151-з, в който е регистрирана B. viridis, извън предвиденото електропреносно трасе, както и да не се допуска промяна на водния режим на р. Хамбарско дере.

Пряко въздействие върху популацията на вида:

Дейностите на инвестиционното предложение няма да засегнат пряко популацията на вида. Въздействие върху популацията на вида няма да има (степен 0).

Общо въздействие върху популациите на вида на ниво зона и национално ниво:

Предвид малкия размер на популацията на вида и малката площ на подходящи местообитания в границите на концесионната площ, дейностите на инвестиционното предложение ще имат незначително въздействие върху националната популация на Buxbaumia viridis, както и върху популацията на вида в ЗЗ „Родопи - Западни“.

В района на ИП не са установени други видове растения, предмет на опазване в близко разположената ЗЗ „Родопи - Западни“.
Описание и анализ на въздействието на ИП върху видовете, предмет на опазване в ЗЗ

1032. Бисерна мида (Unio crassus).

Разпространение и биология. Обитава долните течения на реки, богати на кислород, чисти течащи и стагнантни водоеми с пясъчно или песъкливо тинесто дъно. Индивидите от една популация могат да бъдат разделнополови или хермафродитни. Полова зрялост се достига след третата година. Продуцират до 130000 яйца. Развитието протича с метаморфоза през паразитна ларва глохидиум, която се прикрепя към различни видове риби.

Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „В”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида не е установен в реките на ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 634.91 хектара.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен в участъка на река Грънчарица, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални местообитания на вида.
Въздействия:

- Пряко унищожаване на местообитания:

ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0).

- Фрагментация на местообитания:

ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Фрагментация няма да има (степен 0).

- Бариерен ефект:

ИП не засяга местообитания на вида (вкл. потенциални такива), както в зоната, така и извън нея. Въздействие няма да има (степен 0).

- Смъртност по време на строителството.

- Смъртност по време на експлоатацията:

1093. Ручеен рак (Austropotamobius torrentium).

Разпространение и биология. Обитава малки потоци и странични ръкави и разливи на реки с каменисто дъно. Оксибионтен и олигосапробен вид, който не понася ниско кислородно съдържание, замърсяване и високи температури. Размножаването се извършва през периода септември-юни. Женските отлагат до около 200 яйца.

Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като типичен “С”. Досега вида е установен със седем конкретни находища в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 1871.68 хектара.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен в района на инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) за района на ИП и в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) има потенциални местообитания на вида по течението на река Грънчарица и Безьов дол. При теренните проучвания се установи, че потока Безьов дол не отговаря на характеристиките за потенциално местообитание на вида - дъното е песъчливо до глинесто, докато видът обитава потоци с каменисто дъно.

Въздействия:

- Пряко унищожаване на местообитания:

ИП ще засегне потенциални местообитания на вида само по време на строителството, свързано с изместването на пътя за с. Кръстава и премостването на р. Грънчарица, както и при изграждането на подхода към вентилационната шахта. Въздействието ще е временно, само при строителството, и ще зависи от избраната строителна технология. В най-лошия случай ще се засегнат около 0.040 дка от коритото на реката. След строителството реката ще възстанови своите характеристики като потенциално местообитание на вида. Предвид незначителната площ и временния му характер, въздействието се определя като незначително (степен 1).

- Фрагментация на местообитания:

Временна фрагментация на потенциални местообитания ще има само по време на строителството, свързано с изместването на пътя за с. Кръстава и премостването на р. Грънчарица, както и при изграждането на подхода към вентилационната шахта. В този период реката като местообитание ще бъде разделена на две или три (ако мостовете се изграждат едновременно) части. Тъй като двете съоръжения са достатъчно отдалечени едно от друго (625 м по права линия, или около 900 м по течението на реката), то фрагментацията ще бъде незначителна (степен 1) дори при едновременното им изграждане, тъй като отсечката от течението между тях е достатъчна за поддържане на популация на вида.

- Бариерен ефект:

Временен бариерен ефект ще има само по време на строителството, свързано с изместването на пътя за с. Кръстава и премостването на р. Грънчарица, както и при изграждането на подхода към вентилационната шахта. В този период популацията (ако такава съществува) по реката ще бъде разделена на две или три (ако мостовете се изграждат едновременно) части. Тъй като двете съоръжения са достатъчно отдалечени едно от друго (625 м по права линия, или около 900 м по течението на реката), то отсечката от течението между тях е достатъчна за поддържане на популация на вида. Въздействието ще бъде незначително (степен 1).

- Смъртност по време на строителството.

ИП ще засегне местообитания на вида само по време на строителството, свързано с изместването на пътя за с. Кръстава и премостването на р. Грънчарица, както и при изграждането на подхода към вентилационната шахта. Възможно е при тази дейност да се наблюдава смъртност на отделни, евентуално намиращи се в района индивиди, в резултат на повишена турбидност (мътност), каквато се очаква по време на строителните дейности. Видът не е установен в реката. Въздействието върху популацията на вида в зоната, ако такова има, ще е незначително (степен 1).

- Смъртност по време на експлоатацията:

По време на експлоатацията въздействие върху вида не се очаква, тъй като са предвидени локални пречиствателни съоръжения както за отпадъчните, така и за рудничните води. Въздействие няма да има (степен 0).

4046. Кордулегастер (Cordulegaster heros).

Разпространение и биология. Установен в планински райони в цяла България (Стара планина, Витоша, Средна гора, Рила, Пирин, Славянка и Родопите), във височинен диапазон между 230 и 1450 м. Обитава поречията на потоци и малки реки. Ларвата му е реофилна и се среща по каменистото дъно на течащи водоеми с ширина обикновено от 0.5 до 3 м, дълбочина от 10 до 50 см и флуктуация на водното ниво до над 1 м. Водоемите, които населява, се характеризират с бързо до бавно течение и обрасли брегове. Имагото предпочита сенчести места, често се среща в гори.

Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида е установен с две конкретни находища в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 15718.59 хектара.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен в участъка на река Грънчарица, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попадат потенциални местообитания на вида.
Въздействия:

- Пряко унищожаване на местообитания:

ИП засяга потенциални местообитания на вида, предимно по-сенчестите участъци от течението на Безьов дол, попадаща в границите на депо стерил. Засегнатите площи са много малки - от порядъка на няколко декара, в сравнение с общата площ на потенциалните местообитания на вида в зоната - 157185.9 дка. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1).

- Фрагментация на местообитания:

ИП засяга потенциални местообитания на вида, предимно по-сенчестите участъци от течението на Безьов дол, попадаща в границите на депо стерил. В резултат полигона с потенциални местообитания над депото ще остане с редуцирана площ. Тя обаче ще е достатъчна, за да запази характеристиките си на подходящи местообитания за вида - скорост на течението, размер на коритото, дебит на водния поток, характер на растителността по бреговете. Фрагментацията се оценява като незначителна (степен 1).

- Бариерен ефект:

Характера на ИП не предполага бариерен ефект за имагото на вида. Ларвата не извършва придвижвания. Бариерен ефект няма да има (степен 0).

- Смъртност по време на строителството.

ИП засяга потенциални местообитания на вида. По време на строителството е възможно да бъдат унищожени еденични екземпляри от вида (ларвна фаза) при подготовката и началните етапи на експлоатация на депо стерил. Вероятността за това е малка, тъй като видът не е установен при теренните проучвания (следователно вероятността да присъства в района е минимална), засегнатата площ е малка, и периода на евентуалното въздействие е ограничен. Ако все пак смъртност се наблюдава, то въздействието върху популацията, предмет на опазване в зоната, ще е незначително (степен 1).

- Смъртност по време на експлоатацията:

По време на експлоатацията риск от смъртност няма, тъй като няма да се засегнат нови площи от местообитанията на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

1065. Еуфидриас (Euphydryas aurinia).

Разпространение и биология. В България е локално разпространен до 2100 м надморска височина. Обитава ливади, поляни и окрайнини на гори. Има едно поколение годишно. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Ларвите се хранят с Succisa pratensis (ливадна синьоглавка), самогризка (Scabiosa), жълта тинтява (Gentiana lutea) и орлови нокти (Lonicera periclymenum) и зимуват на групи в паяжинно гнездо. Имагото е активно от април до юли.

Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида е установен с едно находище в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 19301.77 хектара.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според критериите за картиране местообитанията на вида, използвани по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попадат потенциални местообитания на вида - тревни местообитания до 300 м от границите на горски масиви, и горски местообитания до 20 м от границите на тревни местообитания.
Въздействия:

- Пряко унищожаване на местообитания:

ИП засяга 113.094 дка потенциални местообитания на вида. Засегнатите площи са много малки, в сравнение с общата площ на потенциалните местообитания на вида в зоната - 193017.7 дка. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1).

- Фрагментация на местообитания:

ИП засяга потенциални местообитания на вида, но оставащите фрагменти ще са с достатъчна площ, за да запазят характеристиките си на подходящи местообитания за вида. Фрагментацията се оценява като незначителна (степен 1).

- Бариерен ефект:

Характера на ИП не предполага бариерен ефект за имагото на вида. Ларвата не извършва придвижвания. Бариерен ефект няма да има.

- Смъртност по време на строителството.

ИП засяга потенциални местообитания на вида. По време на строителството е възможно да бъдат унищожени единични екземпляри от вида (ларвна фаза) при подготовката и началните етапи на експлоатация на депо стерил. Вероятността за това е малка, тъй като видът не е установен при теренните проучвания (следователно вероятността да присъства в района е минимална), засегнатата площ е малка, и периода на евентуалното въздействие е ограничен. Ако все пак смъртност се наблюдава, то въздействието върху популацията, предмет на опазване в зоната, ще е незначително (степен 1).

- Смъртност по време на експлоатацията:

По време на експлоатацията риск от смъртност няма, тъй като няма да се засегнат нови площи от местообитанията на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

1074. Торбогнездница (Eriogaster catax).

Разпространение и биология. В България се среща рядко на места до 100 м надморска височина. Обитава ливади, поляни и окрайнини на гори. Има едно поколение годишно. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Хранителни растения за ларвата са топола (Populus spp.), дъб (Quercus spp.), дива круша (Pyrus spp.), трънка (Prunus spinosa), глог (Crataegus monogyna). Имагото е активно през септември и октомври.

Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида е установен с едно находище в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 2366.71 хектара.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални местообитания на вида.
Въздействия:

- Пряко унищожаване на местообитания:

- Фрагментация на местообитания:

- Бариерен ефект:

- Смъртност по време на строителството.

- Смъртност по време на експлоатацията:

1078. Еуплагия (Euplagia quadripunctaria).

Разпространение и биология. В България се среща локално от 0 до 1600 м надморска височина. Има едно поколение годишно. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Хранителни растения за ларвата са леска (Corylus), глухарче (Taraxacum), коприва (Urtica), малина (Rubus idaeus). Имагото е активно от юни до септември.

Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като рядък “R”. Досега вида е установен с няколко находища в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида е 49440.04 хектара.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) има потенциални местообитания за вида, които заемат площ по-малко от декар.
Въздействия:

- Пряко унищожаване на местообитания:

ИП засяга потенциални местообитания на вида на местата за изграждане на наземния комплекс от инсталации и съоръжения с много малка площ – по-малко от декар. ИП не засяга микрохабитати на вида и не унищожава основните хранителни растения (Coryllus, Urtica). При сравняване с общата площ на потенциалните местообитания на вида в зоната (49400.04 хектара), въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1).

- Фрагментация на местообитания:

ИП засяга потенциални местообитания на вида на много малка площ – по-малко от декар. Оставащите фрагменти ще са с достатъчна площ, за да запазят характеристиките си на подходящи местообитания за вида. Фрагментацията се оценява като незначителна (степен 1).

- Бариерен ефект:

Характера на ИП не предполага бариерен ефект за имагото на вида. Ларвата не извършва придвижвания. Бариерен ефект няма да има (степен 0).

- Смъртност по време на строителството.

По време на строителството риск от смъртност няма, тъй като няма да се засегнат микрохабитати на вида и не се унищожават основните хранителни растения (Coryllus, Urtica), където има вероятност за присъствие на ларви. Смъртност не се очаква (степен 0).

- Смъртност по време на експлоатацията:

4032. Диоцегиана (Dioszeghyana schmidtii).

Разпространение и биология. В България се среща в ниските и топли части на страната до около 600 м надморска височина. Обитава покрайнините на просветлени дъбови гори. Има едно поколение годишно. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Хранително растение за ларвата е Acer tataricum. Ларвата е активна през април и май. Презимуването се извършва в стадии какавида в почвата.

Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр цялостната оценка на ЗЗ за опазване на вида е „А”, а популационната численост за местна популация го характеризира като много рядък “V”. Досега вида не е установяван с конкретни находища в ЗЗ. Анализът на резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) показва площ на потенциалните местообитания на вида 59.16 хектара.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен на територията, където се предвиждат дейности по инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални местообитания на вида.
Въздействия:

- Пряко унищожаване на местообитания:

- Фрагментация на местообитания:

- Бариерен ефект:

- Смъртност по време на строителството.

- Смъртност по време на експлоатацията:

Каталог: ovos

Изтегляне 2.38 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 14