Продукти на рудодобивната дейност на площадка ”Грънчарица център”

При осъществяване на рудодобивните дейности по описания по-горе начин ще се получават следните междинни и крайни потоци руда:

- Добиваеми запаси руда в находището при 10 % загуби при рудодобива: 8442900 t;

- Добивана товарна руда при общоприетото обедняване от 16 %: 10051071 t;

- Руда за експедиция след сепарация на товарната руда: 8442900 t (със съдържанието на WO₃ в геоложката руда средно 0.3649 %).

На основата на тези данни за рудодобива в находището ”Грънчарица център”, по-долу в таблица № I.1 са съпоставени в обобщен вид балансовите параметри при така планираните добивни дейности. В следващата таблица № I.2 са представени видовете твърди продукти от рудодобивните работи на площадка „Грънчарица център” – сепарирана волфрамова руда (отива за флотация от външна фирма) и нерудна инертна скална маса (стерил), представена в две групи.

Таблица № I.1: Основни количествени параметри на рудните потоци при планираните добивни дейности за площадка ”Грънчарица център” за целия период на експлоатация.

Волфрамови руди	Параметри
	Количества, t	Съдържание на WO3, %	Количества WO3, t
Общо геоложка руда (категории 121 и 122)	9381000	0.3649	34230
Загуби 10 %	938100	0.3649	3423
Добиваеми запаси	8442900	0.3649	30807
Товарна руда (при 16 % обедняване)	10051071	0.3065	30807
Сепарирана волфрамова руда за експедиция	8442900	0.3649	30807

Таблица № I.2: Продукти на добивните работи при експлоатацията на рудник ”Грънчарица център”.

Втората група включва извежданата по време на експлоатацията на рудника стерилна скална маса (средногодишно количество по 54400 t/y, респективно 1632000 t общо за целия период на експлоатация), която ще се депонира на отвал (насипище).

Предвижданото съгласно ИП минно оборудване по вид и брой (мобилна техника и стационарни машини и съоръжения) е представено в таблица № I.3.

** Максимални дебити съответно V = 21.0 Nm³/sec = 75600 Nm³/h и V = 104 Nm³/sec = 371000 Nm³/h.

Предварителния график за отработване на запасите е разработен на база предлаганата етапност за развитието на рудника. Проектно се залага 3 годишен период на т. нар. ”строително-подготвителни работи” и 30 години период на редовна експлоатация на рудника. Така срокът на съществуване на рудника ще бъде 33 години. Предвиждат се и 3 години за следексплоатационни работи – закриване на рудника и рекултивация на нарушените терени.

Съгласно актуализираният Цялостен проект (м. април 2014 г.), производствената площадка ”Грънчарица център” ще обхване възможно най-малка площ. Върху нея ще бъде изграден целия наземен комплекс от инсталации и съоръжения на основните и спомагателни дейности, както и необходимата вътрешна пътна мрежа. Границите на площадката ще бъдат определени с изградена метална ограда съгласно изискванията.

По отношение на инфраструктурата на надземния комплекс се предвижда зониране на дейностите по местоположение – пътища за достъп и вътрешни пътища в рамките на обекта, зона на рудничната площадка, предруднична зона, зона на помощните дейности.

Пътища за достъп и пътища в рамките на обекта

Предвижда се пътна връзка за експедиция и доставки чрез Републиканската пътна мрежа (републикански пътища III-843 Велинград - Сърница и III-842 Разлог- Юндола - Белово). Избраното местоположение на производствената площадка ”Грънчарица център” предопределя къса връзка с наличния междуселски път за село Кръстава, а от там и с републиканската пътна мрежа. Предвижда се изместване на част от междуселски път за с. Кръстава (отсечка около 400 m) извън производствената площадка покрай река Грънчарица, както и изместване на горския път по Безьов дол, но в границите на депо стерил (около 650 м). Предвиждат се и две нови асфалтирани отсечки към базисния взривен склад и към изхода на капиталната вентилационната шахта (50 м и 300 м респективно).

В качеството на вътрешни пътища, за връзка с депото за стерил, капиталната вентилационна уредба, както и с останалите спомагателните и помощни стопанства, ще бъдат използвани трасетата на налични горски пътища след съответна корекция и ремонт. Цялата вътрешна пътна мрежа ще бъде реконструирана до ширина 7 m при спазване на изискването за най-къси разстояния при минимални земни работи и максимален надлъжен наклон до 7 %.

Предвижда се всички пътища и площадки да бъдат с трошено-каменна подложка и асфалто-бетонова пътна настилка. Поддържането на пътищата в добро състояние е от съществено значение, както за дейността на транспорта и рудника като цяло, така и за ограничаване на неорганизираните прахови емисии. Ежесменното почистване на пътищата от кал ще се извършва с автогрейдер. Той ще работи и по ремонтирането на локални участъци – подсипване и запълване на дупки. Ситен материал ще се взема от нерудната скална маса (стерил) на рудника. Водоноска ще оросява пътища и площадки през сухите и ветровити месеци. През зимата пътищата ще се опесъчават и обработват против замръзване.

Съгласно актуализирания Цялостен проект (април 2014 г.) се предвижда съществено намаляване на електропотреблението на площадка ”Грънчарица център”, благодарение на ограничената производствена дейност с отпадането на флотационната фабрика и свързаните с нея подобекти, както и поради преместване на АБК на терен в с. Кръстава. Това позволява определени промени в електроснабдяването на обекта.

Външното електрозахранване ще се осъществи по трасе с напрежение 20 kV с връзка от Трафопост (ТП) ”Мечо корито”, на съществуващата линия Велинград – Кръстава, ще продължи по старо съществуващо трасе и ще завърши в Централната разпределителна подстанция (ЦРП) на площадка ”Грънчарица център”, съгласно сключен Предварителен договор № 1168965 /25.03.2014 г. с ”ЕВН България Електро-разпределение” ЕАД.

Трасето на електроразпределителната мрежа от Велинград до ТП ”Мечо корито” ще бъде реконструирано от ”ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, а трасето от ТП ”Мечо корито” до ЦРП на площадката ще бъде осъществено чрез възстановяване на съществуващата стара линия ТП ”Мечо корито” – ТП ”Лавката” до ЦРП на площадката.

Електропроводите ще се изградят с проводник 3АС със сечение 95 mm², положени на стъклени изолатори тип ПС-70 и на железобетонни стълбове тип НСБ 16/13 - 310 и ъглови стоманено-решетъчни стълбове тип НМГ-951 за 20 kV. На производствената площадка ще се изгради Централна разпределителна подстанция (ЦРП) 20/6 kV, с два трансформатора 20/6 kV по 1600 kVA. За захранване на наземните подобекти ще се монтират два трансформатора 20/0,4 kV по 400 kVA.

Захранването на подемната машина и капиталния вентилатор ще стане директно от закритата разпределителна уредба 6 kV с кабели САВБТ със сечение 70 mm². За захранването на останалите подземни разпределителни уредби на напрежение 6 kV се предвиждат два извода, които да ги свържат в пръстен.

Предвижда се електрозахранване на помпите за гориво в нафтовото стопанство, както и за локално и охранително осветление на рудника. Помпите в рудника ще се захранва с агрегат. Оборудването в рудника ще бъде изцяло на дизелово гориво.
Водоснабдяване

Строителството и експлоатацията на рудник “Грънчарица център” са свързани с необходимост от производствена вода и вода за битови нужди. При облекчената производствена структура на площадка ”Грънчарица център”, максималното количество вода за производствени нужди ще възлиза на 4.0 l/sec, в т. ч. 3.0 l/sec за пробивните работи на минните карети и оросяване и 1.0 l/sec за съоръжения за наземни дейности.

Промишленото водоснабдяване за рудника и производствената площадка през първата година от строителството ще се осигури чрез изграждане на водохващане от Безьов дол (има среден дебит около 2 l/sec) на кота 1205. От него, чрез водопровод от тръби ПЕ Ф50 РN10, водата ще се отвежда до разположен на кота 1200 резервоар с обем 50 m³ (цистерна от полиетилен с ниска плътност тип ”ROTO”).

През периода на експлоатация на рудника промишленото водоснабдяване (за работа на пробивните минни карети и оросяване) ще се организира чрез пълно оборотно водоползване след Пречиствателна станция за руднични води (ПСРВ) от резервоар, разположен непосредствено до нея на кота 1185 и само по изключение – от естествения водоизточник. Площадковото водоснабдяване ще се осигурява както следва:

- От резервоара за производствена вода – 1 брой с V = 50 m³, разположен на кота 1200, чрез гравитачен тръбопровод от ПЕ Ø 50 РN10 тръби Ø 160 mm (първоначално запълван със свежа вода от Безьов дол за производствени и битови нужди за началния периода от етапа на строителството до изграждането на ПСРВ);

- От резервоара за производствена пречистена оборотна вода (след пускане в експлоатация на ПСРВ) с обем V = 50 m³, посредством напорен тръбопровод (ПЕØ50РN10 тръби Ø 160 mm).

За намаляване на разхода на свежа вода в началния период на строителството се предвижда изграждане на временен модул за механично очистване и многократно използване на вода от минните карети за прокарване на капиталните изработки.

Питейните нужди на обслужващия персонал на площадката ще се покриват с бутилирана трапезна и минерална вода.

Противопожарната защита ще се осигурява чрез хидранти, противопожарни шлангове и пожарогасители, разположени в стратегически места в сградите, съгласно съответните наредби. Водата за гасене на пожари ще се подава от специално предназначени за целта резервоари за противопожарни нужди – три цистерни от полиетилен с ниска плътност тип ”ROTO” с общ обем 150 m³, разположени на кота 1195. Водата се подава гравитачно до противопожарните помпи в инсталацията. Ще бъдат осигурени както работни помпи, така и резервни помпи с дизелов двигател. В зоните, в които не е позволено да се ползва вода за гасене на пожар, ще бъдат осигурени различни видове пожарогасителни средства. Такива зони са пунктовете за управление на двигателите и залите за управление. В главната контролна зала ще бъде осигурено противопожарно сигнално табло, свързано с пожарните сигнализатори в основните зони.

Предвиждат се две площадки на пречиствателни станции (ПС) – за отпадъчни руднични води (капацитет до 88.2 m³/h) и за битово-фекални води (капацитет до 8 m³/24 h). Местоположението на ПС е съобразено с вида на третираните отпадъчни води и технологичните изисквания за движение и оборот на замърсени и чисти води на обекта.

Пречиствателната станция ще осигурява съдържания на контролираните примеси (в т. ч. и тежки метали) съответни на изискванията за заустване в р. Грънчарица – до нормите на Наредба № 12/18.06.2002 г. за повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

С оглед особеното местоположение на площадката и изискването за високо ниво на пречистване, се предвижда изграждане на модерен модулен тип пречиствателна станция с аеробни биореактори, с пълна схема на пречистване – механично стъпало, биологично стъпало със зони за активиране, денитрификация и нитрификация и стъпало за третиране на утайките. С цел дезинфекция, като крайна фаза на пречистване на битово-фекалните води се предвижда ултравиолетово третиране (UV-съоръжение).

За ГСМ-стопанството, автогаража и автомивката се предвижда локално съоръжение за пречистване на водите от масла и други нефтопродукти. Тяхното очистване преди включване на водите в схемата на ПСРВ е наложително поради негативно им влияние при процесите на пречистване. За отстраняването на тези замърсители се използват т. нар. маслоуловители или каломаслоуловители. Препоръчва се, вместо обичайните гравитачни маслоуловители, да се монтира маслоуловител с коалесцентен филтър, чрез който съществено се подобрява отстраняването на по-леките вещества.
Бункерно стопанство за сепарирана руда и стерил

Включва стоманен приемен бункер с вместимост 500 t, разположен под изходящия лентов конвейер от рудника, съоръжен с 3 броя захранващи устройства с прилежащите им лентови конвейери (дължина по 40 m), още 3 броя 500-тонни експедиционни стоманени бункери и един бункер (също 500 t) за отделена при сепарацията нерудна скална маса (стерил). Рудничната площадка в обхвата на бункерното стопанство ще бъде покрита с асфалтобетон, с обваловка и дренажна система за отвеждане в пречиствателната станция на валежните води.

Ремонтното стопанство е предназначено за профилактични прегледи, техническо обслужване и текущи (дребни) ремонти. То включва Авторемонтна работилница, Ремонтно-механична работилница, Дърводелска работилница. Съобразено с тяхната функционалност те ще бъдат разположени в сграда в т. нар. ”Блок спомагателни дейности” в близост с пътно-транспортните връзки със съответните подобекти на площадката.

Сгъстен въздух за добивните работи не е необходим, тъй като пробивните карети са оборудвани с хидравлични чукове. Въздух се налага само за ръчните перфоратори при прокарването на скиповата изработка и етажните вентилационни уклони. Ще се осигури от 2 броя мобилни компресори GA75 с капацитет по 14.7 m³/min.

Непосредствено до изхода на щолнята ще се изгради автомивка. Автомивката ще е с бетонова основа и с необходимата обваловка и наклон за събиране и пречистване на случайни или аварийни разливи на гориво или ГСМ. За целта е предвиден каломаслоуловител. След отделянето на маслата, водата ще се отправя към Пречиствателна станция за руднични води.

При минно-добивната дейност не се предвижда да се генерират отпадъци, за които трябва да се предвидят специални съоръжения за третирането им. Съгласно ЗПБ отработените пространства, образувани в резултат на подземен рудодобив, в които минните отпадъци се връщат като запълващ материал, не са съоръжения за минни отпадъци. В периода на строителство на рудника скалната маса (руднична баластра) ще се съхранява на временна площадка, от където ще се използва за оформянето на рудничната площадка и корекцията на пътя за с. Кръстава, за основа на вътрешните пътища и бетонни площадки, както и за реконструкция на външната пътна мрежа, която ще се ползва в последствие.

След започване на добивните работи, отделяната нерудна скална маса (стерил) ще се извозва на повърхността и ще се депонира на открито насипище (отвал или табан), при очаквано максимално количество от 1632000 t (или 615850 m³) нерудна скална маса за целия период на експлоатация на рудника. По-нататък във времето, при завършени минни изработки, в определени зони от иззетите пространства ще може да се върне част от нерудна скална маса за руднични запълнения.

Освен насипището за инертна скална маса, на площадката на ”Грънчарица център” ще бъде отделена определена площ за депо за съхранение на хумусен почвен слой, отстранен при строителните работи на площадката.

При минните изработки в рудника ще се прилага схема на пробивно-взивни работи. Взривните сондажи с диаметър 45 mm ще се пробиват с минна карета от подетажните галерии съгласно изготвените паспорти. Зареждането на същите ще става механизирано с амониево-селитрени взривни вещества Динолит (ANFO) или Емулит 1200. Взривяването ще става от инициираща система NONEL^R.

Възприетия сменен цикъл на работа включва:

- Подготвителни работи (до 0.5 часа – ако се налагат);

- Товарене и извозване на добития материал от предходната смяна (3 – 3.5 часа);

- Пробиване на дупки и взривяване (2.5 - 3 часа);

- Проветряване (1 час).

Ще се прилагат две схеми на взривяване при следните проектни максимални количества взривни вещества:

- При разкриващи, капитални и подготвителни работи – еднократно в края на всяка смяна, чрез взривяване в 4 забоя през 15 мин. при средно количество ВВ на един забой от 126 kg, или общо 504 kg за смяна;

- При добивните работи по време на експлоатация на рудника – 12 пъти месечно (средно 3 пъти седмично) по 460 kg за взривяване.

Непрекъсната вентилация на рудника се налага поради замърсяване на рудничната атмосфера от взривни и товаро-разтоварни работи, от ДВГ на транспортните средства и от системата за предварително трошене на рудата. За основното проветряване на рудника при осъществяването на добивните работи ще служи т. нар. ”капитална вентилационна уредба”, съоръжена със смукателен центробежен вентилатор Т2.250.2Х250 с капацитет до 103 m³/sec (респективно 371000 m³/h). Тя ще бъде разположен на изхода на капиталната вентилационна галерия. При светло сечение от 13,0 m², дебитът от 103 m³/sec отговаря на изискването за допустима скорост на аспирирания поток въздух не по-висока от 8 m/sec. За прокарване на разкриващите и подготвителните изработки, които са от затворен тип (т. нар.”глухи изработки”) ще се използуват системи за местна (локална) вентилация, които се състоят от осеви вентилаторис дебит от 6 m³/sec до 21 m³/sec.

Добиваната волфрамова руда ще отива до ОФ ”Елшица” за по-нататъшна преработка до волфрамов (шеелитов) концентрат. За посочения 285600 тона годишен товар, при работа само в делнични дни, се налага извозване средно на 1150 тона руда на ден. При използване на авто-самосвали това прави дневно по 48 курса (или 96 курса в двете посоки – пълен и празен), съответно по 9 курса за час при 12-часов работен ден (в светлата част на деня с пауза от 14 до 16 часа). Резултатите от направения анализ на възможните варианти за транспортиране на волфрамовата руда определят автотранспортна схема с едновременно използване на няколко трасета по дестинацията от площадка ”Грънчарица център” до ОФ ”Елшица”.

Разгледани са и два подварианта (А и Б) със заобикаляне на Септември, Карабунар и Калугерово, които ще понесат целия трафик и в трите предходни варианта, тъй като в този участък маршрутите съвпадат:

Въпреки че при тези подварианти се преминава през град Пазарджик, те имат предимството, че тежко-товарни камиони не се натрапват в големите градове.

При така предлаганата ”поливариантна схема” с три основни автотранспортни трасета общото транспортно натоварване се поделя максимум до 16 ”пълни курса” на ден, или по два заедно движещи се самосвала (или самосвал влекач с ремарке), с 2-3 минути през 1,5 часа преход през населено място. По същата схема може да се разпределят и обратните ”празни курсове” на самосвалите.
Рекултивация

Техническата рекултивация включва изпълнението на технически мероприятия за изземване и депониране на наличните почвени материали, улесняване провеждането и осигуряване успеха на биологичната рекултивация. Техническата рекултивация ще обхване всички площи на производствената площадка ”Грънчарица център” и депото за нерудна скална маса, с изключение на тревните площи. Дейностите по техническа рекултивация ще се извършат основно след приключване на експлоатацията на рудника, като рекултивационните работи по депото за нерудна скална маса ще се извършват частично и в периода на строителството и редовната експлоатация (например рекултивацията на страничните берми и др.).

Изземването и депонирането на наличните почвени материали от подлежащите на нарушение терени ще се извърши преди започване и по време на строителството. Общо ще бъдат иззети около 30000 m³ почвени материали, които ще бъдат депонирани на временно депо. С оглед опазването на депонираните земни маси от водна и ветрова ерозия предвиждаме затревяване на временното депо.

Преди окончателното оформянето на рекултивиращ пласт от почвени материали върху бермите и откосите на отвала за нерудна скална маса трябва да се предвиди геотехнологично третиране (обработване с алкални и неутрализиращи реагенти) с цел предотвратяване развитието на окислителни процеси и оптимизиране активната реакция на субстрата във физиологично рационални граници.

Рекултивиращият пласт от почвени материали ще се създаде както върху откосите и бермите на депото за нерудна скална маса, така и върху нарушените от площадките и пътищата площи след премахване на съоръженията и настилките върху тях. Дебелината на почвения пласт ще се определя от вида на рекултивираните терени и от предназначението на рекултивацията – за затревяване или залесяване с подходяща нискостеблена дървесна растителност. При рекултивация на терени с наклон над 3⁰ се предвиждат противоерозионни мероприятия. Те включват изграждане на брегови укрепителни плетчета, предпазни скални призми и др.

Биологичната рекултивация се изразява в настаняване и отглеждане на растителност, подходяща по отношение на екологичното въздействие и ландшафтно оформяне. Изборът на биологични видове трябва да бъде съобразен с климатичната характеристика на района и целта на рекултивацията. Предвидените за биологична рекултивация площи съответстват на площите за техническата рекултивация (общо около 147 дка).

За подлежащи на биологична рекултивация нарушени терени се предвижда изпълнението на лесотехнически мероприятия (затревяване, залесяване, минерално торене, поливане) и грижи за отглеждане на новонастанената растителност през първите 3 години. Съгласно нормативните изисквания, при биологичната рекултивация на земи, които евентуално ще бъдат предназначени за земеделско ползване, трябва да се включи и изпълнение на определени агротехнически мероприятия (оран, брануване, сеитба, валиране, минерално торене, поливане), както и грижи за възстановяване на продуктивността за 5-годишен период.

Рекултивационните работи трябва да се извършат в съответствие и с изискването на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за почвите, т. е. съхранението на хумуса не може да бъде по-продължително от 15 години. Поради това, че експлоатацията на рудник ”Грънчарица център” ще продължи над 30 години, трябва да се предвиди график, при който рекултивацията да се изпълнява поетапно като част от дейностите да се извършват и по време на експлоатация на обектите (например бермите на насипището за нерудна скална маса). В тази връзка почвен слой може да се изземва за съхранение и на по-късни етапи от експлоатацията на обектите, така че да се спази изискването на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за почвите.