VI. Предложения за смекчаващи мерки

VI. Предложения за смекчаващи мерки

Период: Строителство;

Ефект: Предотвратяване на смъртност на водни видове, вкл. такива, предмет на опазване в зоната - щипок и ручеен рак.
- При изграждане на мостовите съоръжения да се избере технология, максимално щадяща речното корито.

Период: Строителство;

Ефект: Намаляване въздействието върху местообитания на водни видове, вкл. такива, предмет на опазване в зоната - щипок и ручеен рак.
- Изграждането на мостовите съоръжения да става в различни периоди от време.

Период: Строителство;

Ефект: Намаляване фрагментацията на местообитания на водни видове, вкл. такива, предмет на опазване в зоната - щипок и ручеен рак, и на бариерния ефект за тези видове.
- Проектиране на плътни огради от двете страни на пътя от Велинград към рудничния комплекс в 3 участъка, както следва:

• 
  участък от пътя с дължина около 200 м между N41º56’23.8’’ E23º52’04.0’’ и N41º56’22.3 E23º52’12.4’’
  
• 
  участък от пътя с дължина около 100 м между N41º56’22.5 E23º52’43.4’’ и N41º56’21.7 E23º52’48.0’’
  
• 
  участък от пътя с дължина около 50 м между N41º56’17.4 E23º53’20.1’’ и N41º56’19.1 E23º53’21.2’’
  

Период: Проектиране;

Ефект: Намаляване смъртността на животински видове, вкл. земноводни, предмет на опазване в зоната - южен гребенест тритон и жълтокоремна бумка.
- Строителните дейности в района на депо стерил да започнат извън периода на зимуване на прилепите (началото на ноември - средата на март).

Период: Строителство;

Ефект: Елиминиране смъртността на прилепи, вкл. такива, предмет на опазване в зоната.
- Да не се допуска затрупване на входа на старата проучвателна галерия до границата на депо стерил.

Период: Експлоатация;

Ефект: Елиминиране смъртността на прилепи, вкл. такива, предмет на опазване в зоната.
- Границите на депо стерил да се променят така, че да не засягат горски фонд.

Период: Проектиране;

Ефект: Намаляване въздействието върху местообитания на горски видове, вкл. такива, предмет на опазване в зоната; елиминиране смъртността на горски видове, вкл. такива, предмет на опазване в зоната; намаляване безпокойството на горски видове, вкл. такива, предмет на опазване в зоната.
- В горските територии северно и южно от площадката, на разстояние над 300 м от границите ѝ, да бъдат поставени общо 80 къщички за широкоух прилеп и дългоух нощник (40 южно и 40 северно), като местоположението им бъде определено от специалист зоолог, и съгласувано с горските поделения.

Период: Строителство;

Ефект: Намаляване въздействието от безпокойство за широкоух прилеп и дългоух нощник.
- Стълбовете на електропровод ВЛ 20 кV да се обезопасят с подходящи изолатори, метални шипове или сфери против кацане на птици, така че да се предотврати токов удар на кацащи върху стълбовете птици. Видът и разположението на съоръженията да се консултира с ел. специалист и орнитолог.

Период: Строителство;

Ефект: Елиминиране смъртността на птици, вкл. такива, предмет на опазване в зоната, от токов удар.
- Строителните дейности да са извън размножителния сезон на птиците, който за повечето видове е от април до юни.

Период: Строителство;

Ефект: Намаляване въздействието от безпокойство на птици, вкл. такива, предмет на опазване в зоната. Елиминиране смъртността на малки на птици, гнездящи в границите на ИП, вкл. червеногърбата сврачка.
- Да се изградят две хранилки за на диви свине, сърни и елени – една на север и една на юг от поляните на разстояние поне 2 км по права линия от мястото на добив. Хранилките трябва да са по стандарт на горските стопанства в България и да се зареждат с фураж, какъвто се слага за дивеча в стопанствата.

Период: Строителство;

Ефект: Намаляване въздействието на бариерния ефект за едри бозайници, вкл. такива, предмет на опазване в зоната - вълк и мечка.
- По направлението ИП - Велинград да се движат само празните коли, връщащи се от ОФ Елшица (до 4 самосвала на час), като придвижването от гр. Велинград до ИП да става след 8:30 часа и преди 17:30.

Период: Експлоатация;

Ефект: Намаляване въздействието на бариерния ефект за едри бозайници, вкл. такива, предмет на опазване в зоната - вълк, мечка и дива коза.
- Провеждане на мониторинг на активността на широкоухия прилеп и дългоухия нощник в горските местообитания покрай пътя за Велинград, от вентилационната шахта на изток. Дизайнът на мониторинга да бъде планиран така, че да отрази наличие/отсъствие на въздействие върху двата вида следствие трафика от и към мината, като за целта се консултира със специалист по прилепи. При наличие на въздействие (понижаване на активността), трафикът да се редуцира, или да се спре транспорта в и от посока Велинград.

Период: Експлоатация;

Ефект: Отразяване наличие/отсъствие на въздействие върху двата вида следствие трафика от и към мината.
- В границите на отдел 151, подотдел „з” (ДГС „Алабак“) да не се допуска увреждане на площи (придвижване на машини, сечи, разчистване на храстова растителност) извън сервитута на ВЛ 20 кV.

Период: Строителство;

Ефект: Недопускане въздействие върху популацията на Buxbaumia viridis.
- Пречиствателната станция за руднични води да бъде проектирана/изместена така, че да не засяга влажните ливади между съществуващия път за с. Кръстава и р. Грънчарица, като последните бъдат определени за зелени площи. В терените, предвидени като зелени площи, да не се извършват никакви озеленителни дейности или оформяне на ландшафта. Същите да бъдат оградени от останалата част на промишлената площадка така, че да се предотвратява инцидентно навлизане на хора или превозни средства в тях. Оградата, ограничаваща промишлената площадка по протежение на зелените площи да бъде проектирана така, че да допуска преминаването на дребни животни през нея.

Период: Проектиране;

Ефект: Намаляване въздействието върху местообитания на видове, свързани с влажни ливади, вкл. такива, предмет на опазване в зоната; намаляване смъртността на видове, свързани с влажни ливади, вкл. такива, предмет на опазване в зоната.

VII. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона.

VІІ.1. Нулева алтернатива

VІІ.2. Други алтернативни решения.

По отношение на местоположение, находището „Грънчарица център” няма алтернатива. Рудните находища, в т.ч. и волфрамовото находище „Грънчарица център”, са геоложки фиксирана даденост и не може да се очаква друго местоположение на добивните мощности. Алтернатива обаче може да се оценява по отношение местоположението на рудообработващите мощности – флотационна фабрика и прилежащото й хвостохранилище.

Ясно е, че при реализацията на тази алтернатива - разполагане на флотационна фабрика и прилежащото й хвостохранилище в границите на концесията, въздействието върху околната среда ще е много по-голямо, отколкото при дотук разгледаната алтернатива (с изнесена обработка на рудата). Съответно въздействието върху защитените зони ще е много по-голямо.

Като друга алтернатива по отношение местоположение на компоненти от добива, може да се разглежда ситуирането на Административно-битовия комплекс (АБК), Минно-спасителната служба и Медицинската служба. С оглед на намаляване на наземните дейности на площадка „Грънчарица център”, Ръководството на „Ресурс 1” АД е провело на 18.02.2014 г. среща-консултация с кметството на с. Кръстава. Целта на срещата е била да се обсъди възможността и да се получи разрешение от кмета за преместване на АБК, Минно-спасителната служба и Медицинската служба от терена на площадка ”Грънчарица център” на подходящ терен в селото. Като резултат от проведената среща, ”Ресурс 1” АД е получил подписано от Кмета решение да бъде предоставен терен за АБК с осигурено електро и водоснабдяване. На закупения парцел „Ресурс 1” АД ще проектира и построи сградата, в която да се помести АБК (битов корпус, столова с кухня, канцеларии и др.), както и Медицинската и Минно-спасителната служби. Към сградата ще бъде изградена втора самостоятелна ПСБФВ с денонощен капацитет до 16 м³/24 часа. Така с предлаганото от Възложителя и съгласувано с кметството на с. Кръстава преместване на АБК (и свързаните с него електроснабдяване, питейно-битово водоснабдяване и втора ПСБФВ) ще се постигне едно по-благоприятно от позицията за екологосъобразност ситуиране на наземните подобекти в обсега на производствената площадка.

Ясно е, че при реализацията на тази алтернатива - разполагане на АБК, Минно-спасителната служба и Медицинската служба в границите на площадката, въздействието върху околната среда ще е по-голямо, отколкото при дотук разгледаната алтернатива. Съответно въздействието върху защитените зони ще е по-голямо.

Проекта разглежда няколко алтернативи за транспортиране на волфрамовата руда до ОФ „Елшица”, като в района на защитените зони те се свеждат до две възможни - в посока Велинград и в посока Кръстава. С оглед намаляване на трафика по тези направления, препоръчваме използване и на двете трасета по схема, описана в т. VI. Предложения за смекчаващи мерки. По направлението ИП - Велинград да се движат само празните коли, връщащи се от ОФ „Елшица”, което ще ограничи трафика до 4 празни самосвала на час. По направлението ИП - Кръстава ще става извозването на рудата, като тук трафика ще ограничи до 4 пълни самосвала на час. По този начин ще се намали бариерния ефект за едрите бозайници в района, вкл. такива, предмет на опазване в ЗЗ - вълк, мечка и дива коза.

VIII. Картен материал.

Местоположение на площадката на „Грънчарица център”, (Приложение № 6).

В Приложение № 3 е представена карта с разположението на ИП спрямо ЗЗ.

В Приложение № 4 е представена схема с разположението на елементите на ИП и характера на терена.

IX. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие

ІХ.1. Защитена Зона „Родопи - Западни”, код BG0001030

Степен на повлияност върху защитената зона

Инвестиционното предложение не засяга Защитена Зона „Родопи - Западни”. Въздействие върху целостта на зоната и нейната структура няма да има.

Област и степен на въздействие

Типове природни местообитания

Инвестиционното предложение не засяга Защитена Зона „Родопи - Западни”. Не се засягат и природни местообитания, предмет на опазване в нея. Въздействие няма да има.

Видове, предмет на опазване

С прилагането на подходящите мерки, реализацията на ИП ще окаже незначително въздействие върху видовете, предмет на опазване в зоната.

Можем да заключим, че реализацията на инвестиционно предложение Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище „Грънчарица център” няма да окаже въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху природните местообитания, предмет на опазване в нея, и ще окаже незначително въздействие върху видовете, предмет на опазване. ИП е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитена зона “Родопи - Западни”.

ІХ.2. Защитена Зона „Западни Родопи”, код BG0002063

Степен на повлияност върху защитената зона

Инвестиционното предложение не засяга Защитена Зона „Западни Родопи”. Въздействие върху целостта на зоната и нейната структура няма да има.

Област и степен на въздействие

Видове птици, предмет на опазване

С прилагането на подходящите мерки, реализацията на ИП ще окаже незначително въздействие върху видовете птици, предмет на опазване в зоната.

Можем да заключим, че реализацията на инвестиционно предложение Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище „Грънчарица център” няма да окаже въздействие върху целостта и структурата на зоната, и ще окаже незначително въздействие върху видовете, предмет на опазване в нея. ИП е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитена зона „Западни Родопи”.

X. Наличие на обстоятелства по чл. 33 от ЗБР

Няма такива.

XI. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието

Методология

Теренните проучвания са проведени в периода м. февруари - м. октомври 2015 г. по методики (Приложение № 7). Методиките са одобрени от компетентния орган - РИОСВ Пазарджик с писмо изх. № КД-01-4225/23.02.2015 г. (Приложение № 8).

Изчисленията и анализите на въздействията върху природните местообитания и видове, предмет на опазване в зоните (засегнати площи, отстояния, риск от смъртност, вероятност за безпокойство) са извършени в ГИС среда (Quantum GIS 1.7.0-Wroclaw, Google Earth, 5.2.1.1588) на база извършеното от нас проучване и данни от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013).
Използвана литература

Бешков, В. и К. Нанев. 2002. Земноводни и влечуги в България. Изд. Пенсофт, София-Москва, 120 с.

Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на България, Електронно издание. Т. II - Животни. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/.

Зингстра, Х. и кол. (ред.). 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София.

Карапеткова, М. и М. Живков. 2006. Рибите в България. ИК “Гея Либрис”, София. 215 с.

Маркович, А. 1910. Принос за пеперудната фауна на Родопите. Трудове на Българското природоизпитателно дружество 4: 80-92.

МОСВ. 2013. Обща информация и данни получени в резултат на проект: "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I". Доклади, методики и схеми за мониторинг на целеви видове и природни местообитания от Натура 2000. Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000, МОСВ, 2013. Интернет адрес: http://natura2000.moew.government.bg/Home/Documents.

Пешев, Ц. и кол. 2004. Фауна на България. 27. Mammalia. Акад. Изд. “Марин Дринов”, София.

Попов, В. и А. Седефчев. 2003. Бозайниците в България. Библиотека Витоша, Геософт ЕООД, с. 327.

Almenar, D. et al. 2006. Habitat selection and spatial use by the trawling bat Myotis capaccinii (Bonaparte, 1837). Acta Chiropterologica 8(1): 157-167.

Arlettaz, R. 1999. Habitat selection as a major resource partitioning mechanism between the two sympatric sibling bat species Myotis myotis and Myotis blythii. Journal of Animal Ecology 68 (3): 460-471.

Biedermann, M. et al. 2001. Erfassung von Wochenstuben der Kleinen Hufeisennase (Rhinolophus hipposideros Bechstein 1800) in Thüringen im Rahmen des Artenhilfsprogrammes für die Art. Jena, den 15.11.2001, 58pp.

Bontadina, F. et al. 2002. Radio-tracking reveals that lesser horseshoe bats (Rhinolophus hipposideros) forage in woodland. J. Zool., Lond. 258: 281-290.

Cornes, B. 2005. Barbastelle radiotracking in 2005. Report. Bedfordshire Bat Group.

Dietz, M., J. Pir. 2009. Distribution and habitat selection of Myotis bechsteinii in Luxembourg: implications for forest management and conservation. Folia Zool. 58(3): 327-340.

Fitzsimons, P. et al. 2002. Patterns of habitat use by female Bechstein’s bats (Myotis bechsteinii) from a maternity colony in a British woodland. School of Biological Sciences, University of Sussex.

Freyhof, J. and M. Kottelat. 2008. Barbus bergi. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2014.3. <www.iucnredlist.org>. Downloaded on 03 February 2015.

Froese, R. and D. Pauly (eds.). 2011. FishBase. World Wide Web electronic publication. Интернет адрес: www.fishbase.org.

Fuszara, E. et al. 1996. Hibernation of bats in underground shelters of central and northeastern Poland. Bonn. Zool. Beitr. 46 (1-4): 349-358.

Ganser, S. 2013. Population dynamic of western barbastelles (Barbastella barbastellus) during summer. Diplomarbeit. Universitat Wien.

Gorsuch, W. and S. Lariviere. 2005. Vormela peregusna. MAMMALIAN SPECIES 779: 1-5. American Society of Mammalogists 20 December 2005.

Guéorguiev B., D. Doychev, D. Ovcharov. 2008. Cucujidae (Coleoptera: Cucujoidea) – a new family to the fauna of Bulgaria. Historia naturalis bulgarica 19: 93-97.

Holzhaider, J. et al. 2002. Radio-tracking a Lesser horseshoe bat (Rhinolophus hipposideros) in Bavaria: an experiment to locate roosts and foraging sites. Myotis 40: 47-54.

Kerth, G. and M. Melber. 2009. Species-specific barrier effects of a motorway on the habitat use of two threatened forest-living bat species. Biological Conservation 142: 270-279.

Macdonald, D. and P. Barrett. 1993. Mammals of Britain and Europe. Harper Collins Publishers, London.

Motte, G., R. Libois. 2002. Conservation of the lesser horseshoe bat (Rhinolophus hipposideros Bechstein, 1800) (Mammalia: Chiroptera) in Belgium. A case study of feeding habitat requirements. Belg. J. Zool. 132 (1): 47-52.

Murariu, D. et al. 2009. Results on Mammal (Mammalia) survey from Bulgarian and Romanian Dobrogea. Travaux du Muséum National d’Histoire Naturelle “Grigore Antipa” Vol. LII: 371-386.

Napal, M. et al. 2010. Habitat selection by Myotis bechsteinii in the southwestern Iberian Peninsula. Ann. Zool. Fennici 47: 239-250.

Rainho, A., M. Palmeirim. 2011. The Importance of Distance to Resources in the Spatial Modelling of Bat Foraging Habitat. PLoS ONE 6(4): e19227. http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0019227.

Ransome, R., A. Hutson. 2002. Action plan for the conservation of the greater horseshoe bat in Europe (Rhinolophus ferrumequinum). Nature and environment, No. 109. Council of Europe Publishing.

Russo, D., G. Jones. 2003. Use of foraging habitats by bats in a Mediterranean area determined by acoustic surveys: conservation implications. Ecography 26: 197-209.

Russo, D. et al. 2005. Spatial and temporal patterns of roost use by tree-dwelling barbastelle bats Barbastella barbastellus. Ecography 28: 769-776.

Schofield, H., C. Morris. 2000. Ranging behaviour and habitat preferences of female bechstein’s bat, Myotis bechsteinii (Kuhl, 1818), in summer. The Vincent Wildlife Trust.

Schofield, H. et al. 2002. Foraging and roosting behaviour of lesser horseshoe bats at the Ciliau, Radnor. The Vincent Wildlife Trust, Eastnor, Ledbury, Herefordshire.

Vincent, S. et al. 2011. Activity and foraging habitats of Miniopterus schreibersii (Chiroptera: Miniopteridae) in southern France: implications for its conservation. Hystrix It. J. Mamm. (n.s.) 22(1): 57-72.

Zahn, A. et al. 2008. Foraging activity of Rhinolophus hipposideros on the Island of Herrenchiemsee, Upper Bavaria. Mammalian Biology 73(3): 222-229.

Zeale, M. et al. 2012. Home range use and habitat selection by barbastelle bats (Barbastella barbastellus): implications for conservation. Journal of Mammalogy 93(4):1110-1118.

XII. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3

Приложение № 9

Списък на приложенията
Приложение № 1 Писмо изх. № КД 01-4225/12.01.2015 г. на РИОСВ - Пазарджик

Приложение № 2 Справки за предоставяне на достъп до обществена информация от от МОСВ, РИОСВ Пазарджик, РИОСВ Пловдив, РИОСВ Смолян и РИОСВ Благоевград

Приложение № 3 Карта с разположението на ИП спрямо ЗЗ.

Приложение № 4 Схема с разположението на елементите на ИП и характера на терена.

Приложение № 5 Становище относно очаквано въздействие на ИП върху режима на подземните води

Приложение № 6 Местоположение на площадката на „Грънчарица център”

Приложение № 7 Методики за теренните проучвания проведени в периода м. февруари - м. октомври 2015 г., са одобрени от компетентния орган - РИОСВ Пазарджик

Приложение № 8 Писмо изх. № КД-01-4225/23.02.2015 г. на РИОСВ Пазарджик за одобрени методики за теренните проучвания

Приложение № 9 Документи по чл. 9, ал. 2 и ал. 3 на Наредбата за ОС

Каталог: ovos

Изтегляне 2.38 Mb.

Сподели с приятели: