Доклад за оценка степента на въздействие на
Elaphe sauromates Пъстър смок
Изтегляне 3.12 Mb.
|
1279 Elaphe sauromates Пъстър смок Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [А4ас]; ЗБР-II, III. международен:БеК-II; ДХ-II, IV. Общо разпространение. От Югозападна и крайдунавска Румъния и източните части на Балканския полуостров до Западен Казахстан, Западен Иран и Северен Ирак; на север до средното течение на Дон и района на Волгоград, на юг ареала включва Южна Русия, Кавказките страни, Турция. Разпространение и численост в България. В края на XIX и първото десетилетие на XX в. е често срещан в Северна България и източните части на Южна България. От тези райони са съобщени много находища, установени през 20-те и 30-те години на XX в. През последните петдесет години има само няколко сигурни сведения за находки северно от Стара планина и в западната половина на Горнотракийската равнина. Сравнително запазени са популациите на места в Източните Родопи, Тунджанския край, Сакар и Странджа, но и там видът е рядък. Установен е и в нови находища в Северна България (Никополско), Шуменско, Черноморското крайбрежие между р. Батова и с. Китен, Бесапарските възвишения южно от Пазарджик, Асеновградско, Хасковско, Свиленградско, Средецко. Всички находища у нас са до 400 m н. в. (непубл. данни). Местообитания. Предимно места с редки гори и храсти или със степен вид растителност, където предпочита валози, долове и др. Навлиза и в покрайнините на блата в търсене на гнезда на птици. Биология. Дневно активен. Основната му храна през пролетта са яйца и малки на птици, през лятото и есента – гризачи. Снася 4–14 яйца. Малките по окраска приличат на възрастните, но с по-малко жълт цвят. Достига дължина 180, рядко – 200 cm. Не е отровен. Отрицателно действащи фактори. В Северна България и западните части на Тракия – създаването на големи монокултурни блокове във втората половина на XX в. и вследствие на това – премахване на синурите, горичките, храстите във валозите и др. В Източните Родопи, Сакар и Странджа – намаляване на площта на широколистните гори, залесяването с иглолистни, горските пожари. По Черноморието – туристическото нашествие, застрояването на крайбрежието. Прегазването по пътищата и бракониерския улов. Местообитания в зоната Площта на ЗЗ „Хърсовска река“ е 36860,54 ha, от която общата пригодна площ за вида според предварителния дедуктивен модел е 21754,34 ha . Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Непригодни територии (клас 0): 15106,20 ha (40,98% от цялата територия на зоната); 2) Местообитания с ниска значимост (клас 1): 18044,84 ha (48,95%); 3) Местообитания със средна значимост (клас 2): 743,17 ha (2,02%); 4) Местообитания с висока значимост (клас 3): 2966,33 ha (8,05%). Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1220 Emys orbicularis Обикновена блатна костенурка Европейската блатна костенурка (Emys orbicularis), наричана също Обикновена блатна костенурка, е единственият представител на семейството на блатните костенурки в Европа. Същевременно това е най-широко разпространеният вид на стария континент. Разпространение. Ареалът включва иранската част на Каспийско море, Русия, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Централна Германия, Швейцария, Южна Франция, Испания, Португалия, Мароко, Алжир, Тунис, Корсика, Сардиния, Италия, Гърция, България и Турция. В България се среща подвидът E. o. orbicularis, който е разпространен на цялата територия на страната до надморска височина 900 m (в Лозенска планина). Местообитание. В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на естуарите, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не повече от половин метър дълбочина. Природозащитен статут. Почти застрашен (Lower Risk Near Threatened LR/nt - IUCN). Местообитания в зоната Площта на ЗЗ „Хърсовска река“ е 36860,55 ha, от която общата пригодна площ за вида според предварителния дедуктивен модел е 1605,29 ha . Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Непригодни територии (клас 0): 35255,26 ha (95,64% от цялата територия на зоната); 2) Местообитания с ниска значимост (клас 1): 1542,78 ha (4,19%); 3) Местообитания със средна значимост (клас 2): 1,06 ha (0,00%); 4) Местообитания с висока значимост (клас 3): 61,45 ha (0,17%). Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.
Площта на ЗЗ „Хърсовска река“ е 36680,55 ha, от която общата пригодна площ за вида според предварителния дедуктивен модел е 34093,12 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Непригодни територии (клас 0): 2767,43 ha (7,51% от цялата територия на зоната); 2) Местообитания с ниска значимост (клас 1): 19306,09 ha (52,38%); 3) Местообитания със средна значимост (клас 2): 11819,85 ha (32,07%); 4) Местообитания с висока значимост (клас 3): 2967,18 ha (8,05%). Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.
Площта на ЗЗ „Хърсовска река“ е 36860,56 ha, от която общата пригодна площ за вида според предварителният дедуктивен модел е 34093,13 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Непригодни територии (клас 0): 2767,43 ha (7,51% от цялата територия на зоната); 2) Местообитания с ниска значимост (клас 1): 19306,09 ha (52,38%); 3) Местообитания със средна значимост (клас 2): 11819,85 ha (32,07%); 4) Местообитания с висока значимост (клас 3): 2967,18 ha (8,05%). Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.
1) Непригодни територии (клас 0): 36734,59 ha (99,94% от цялата територия на зоната); 2) Местообитания с ниска значимост (клас 1): 21,06 ha (0,06%); 3) Местообитания със средна значимост (клас 2): 0 ha (0%); 4) Местообитания с висока значимост (клас 3): 1,05 ha (0,003%). Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. Видът не е установен при теренните работи по проекта.
Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. Видът не е установен при теренните работи по проекта.
Общата площ на ефективно заетите местообитания за вида за зоната е 32,68 ha (0,09 % от общата площ на зоната и 10,77 % от общата площ на потенциалните местообитания). Състоянието по този параметър е благоприятно. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.
За площ на ефективно заетите местообитания ще считаме териториите с оптимални условия за вида. Състоянието по този параметър е благоприятно. Обща площ на потенциалните местообитания в зоната Общата площ на потенциалните местообитания е 5 435,94 ha по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.
Тигрова пеперуда. Видът (както гъсениците, така и имагото) обитават райони със засолени почви (степи, равнини, блата и плитки засолени езера ) в условията на топъл климат и засушаване през лятото. В Европа е често срещан вид, като имагото е най-масово от края на май- до юли. Гъсениците и имагото обитават различни местообитания засолени степи, засолени равнини, засолени блата и плитки засолени езера, силно повлияни от панонския климат с високи температури и засушаване през лятото тип местообитания, 1530, 6260, покрайнини на гори, сметища, градски паркове (Лондон), като не се отдалечава от водни обекти реки и потоци. (ЕЕА). В България е често разпространен вид (Абаджиев, Бешков, 2007). Може да бъде наблюдавана както денем така и нощем. Среща се в основните райони за пеперуди (Абаджиев, Бешков, 2007) като Попинци, Долината на р. Арда, Калиманци, Златни пясъци, Триград, Ропотамо и др. Ларвите и се срещат по често разпространени и рудерални растения по влажни места, сметища, градски паркове и др като коприва (Urtica dioica), мъртва коприва (Lamium purpureum) самобайка (Glechoma hederacea), малини (Rubus idaeus), бял равнец (Achillea millefolium) (Fisher, Brian), леска къпина и др. Единствено на остров Родос се наблюдават струпвания в големи количества на имагото. Въпреки, че имагото и възрастните ларви на целевия вид след зимуване не са уязвими от прекомертата паша, защото се хранят с дървестно-храстова растителност - нокът (Lonicera), малина (Rubus idaeus), леска (Corylus), новоизлюпените ларви до третото линеене (събличане на кожата) се хранят с тревиста растителност - глухарче (Taraxacum), мъртва коприва (Lamium), коприва (Urtica) и са уязвими от пашата и утъпкване. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.
Широко разпространен, макар и локален в цялата страна, вид пеперуда до около 800 м.н.в. Ареалът му е обширен - цяла Евразия с умерен климат. Застрашен или рядък в голяма част от Европа. Внесен в Допълнение II на Бернската конвенция. У нас видът е разпространен, но локален, и популациите му обикновено са малки. Видът е свързан с влажни, по-рядко сухи тревисти места в близост до езера, канавки, изкопи, потоци, реки и др. източници на влага. Площ на местообитанията в границите на зоната Площ на ефективно заетите местообитания в находищата За площ на ефективно заетите местообитания ще считаме териториите с оптимални условия за вида. Състоянието по този параметър е благоприятно. Обща площ на потенциалните местообитания в зоната Общата площ на потенциалните местообитания е 1 764,96 ha по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1088 Cerambyx cerdo Обикновен сечко Ларвите се развиват в дървесината на мъртвите дървета, в почвата, под кората и в стеблата на тревисти растения. Имагото най-често огризва листата или млада кора на клончетата. Местообитание на вида – площ в границите на зоната Обща площ на подходящите местообитания Общата площ на подходящите местообитания е 13297.89 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Обща площ на потенциалните местообитания Общата площ на потенциалните местообитания е 18489.55 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че са налични местообитания с високо качество на вида на площ от около 200 ха и но не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1083 Lucanus cervus Бръмбар рогач Често се нарича и Голям еленов рогач. Това е един от най-представителните защитени видове от семейството на рогачите. Обитава предимно влажни места, до половин метър под земята с гниещи корени и дънери. Среща се и в загниващи дървени постройки. Местообитание на вида – площ в границите на зоната Обща площ на подходящите местообитания Общата площ на подходящите местообитания е 20969.94 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Обща площ на потенциалните местообитания Общата площ на потенциалните местообитания е 22740.94 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че са налични местообитания с високо качество на вида на площ от около 300 ха и но не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1089 Morimus funereus Буков сечко Разпространен е в Централна и Югоизточна Европа и се среща в цяла България. Нарича се буков сечко понеже обитава мъртвата дървесина предимно в зряли букови и по рядко дъбови гори. Той не може да лети, а само пълзи и местата, където може да се срещне, са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми. Местообитание на вида – площ в границите на зоната Обща площ на подходящите местообитания Общата площ на подходящите местообитания е 20459.59 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Обща площ на потенциалните местообитания Общата площ на потенциалните местообитания е 21354.67 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че са налични местообитания с високо качество на вида на площ от около 300 ха и но не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.
Изтегляне 3.12 Mb. Сподели с приятели:
|