Доклад за оценка степента на въздействие на


Elaphe sauromates Пъстър смок



страница6/21
Дата06.02.2018
Размер3.12 Mb.
#55703
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

1279 Elaphe sauromates Пъстър смок

Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [А4ас]; ЗБР-II, III. международен:БеК-II; ДХ-II, IV.

Общо разпространение. От Югозападна и крайдунавска Румъния и източните части на Балканския полуостров до Западен Казахстан, Западен Иран и Северен Ирак; на север до средното течение на Дон и района на Волгоград, на юг ареала включва Южна Русия, Кавказките страни, Турция.

Разпространение и численост в България. В края на XIX и първото десетилетие на XX в. е често срещан в Северна България и източните части на Южна България. От тези райони са съобщени много находища, установени през 20-те и 30-те години на XX в. През последните петдесет години има само няколко сигурни сведения за находки северно от Стара планина и в западната половина на Горнотракийската равнина. Сравнително запазени са популациите на места в Източните Родопи, Тунджанския край, Сакар и Странджа, но и там видът е рядък. Установен е и в нови находища в Северна България (Никополско), Шуменско, Черноморското крайбрежие между р. Батова и с. Китен, Бесапарските възвишения южно от Пазарджик, Асеновградско, Хасковско, Свиленградско, Средецко. Всички находища у нас са до 400 m н. в. (непубл. данни).

Местообитания. Предимно места с редки гори и храсти или със степен вид растителност, където предпочита валози, долове и др. Навлиза и в покрайнините на блата в търсене на гнезда на птици.

Биология. Дневно активен. Основната му храна през пролетта са яйца и малки на птици, през лятото и есента – гризачи. Снася 4–14 яйца. Малките по окраска приличат на възрастните, но с по-малко жълт цвят. Достига дължина 180, рядко – 200 cm. Не е отровен.

Отрицателно действащи фактори. В Северна България и западните части на Тракия – създаването на големи монокултурни блокове във втората половина на XX в. и вследствие на това – премахване на синурите, горичките, храстите във валозите и др. В Източните Родопи, Сакар и Странджа – намаляване на площта на широколистните гори, залесяването с иглолистни, горските пожари. По Черноморието – туристическото нашествие, застрояването на крайбрежието. Прегазването по пътищата и бракониерския улов.

Местообитания в зоната
Площта на ЗЗ „Хърсовска река“ е 36860,54 ha, от която общата пригодна площ за вида според предварителния дедуктивен модел е 21754,34 ha . Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

1) Непригодни територии (клас 0): 15106,20 ha (40,98% от цялата територия на зоната);

2) Местообитания с ниска значимост (клас 1): 18044,84 ha (48,95%);

3) Местообитания със средна значимост (клас 2): 743,17 ha (2,02%);

4) Местообитания с висока значимост (клас 3): 2966,33 ha (8,05%).

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.



1220 Emys orbicularis Обикновена блатна костенурка

Европейската блатна костенурка (Emys orbicularis), наричана също Обикновена блатна костенурка, е единственият представител на семейството на блатните костенурки в Европа. Същевременно това е най-широко разпространеният вид на стария континент.



Разпространение. Ареалът включва иранската част на Каспийско море, Русия, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Централна Германия, Швейцария, Южна Франция, Испания, Португалия, Мароко, Алжир, Тунис, Корсика, Сардиния, Италия, Гърция, България и Турция. В България се среща подвидът E. o. orbicularis, който е разпространен на цялата територия на страната до надморска височина 900 m (в Лозенска планина).

Местообитание. В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на естуарите, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не повече от половин метър дълбочина.

Природозащитен статут. Почти застрашен (Lower Risk Near Threatened LR/nt - IUCN).

Местообитания в зоната

Площта на ЗЗ „Хърсовска река“ е 36860,55 ha, от която общата пригодна площ за вида според предварителния дедуктивен модел е 1605,29 ha . Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

1) Непригодни територии (клас 0): 35255,26 ha (95,64% от цялата територия на зоната);

2) Местообитания с ниска значимост (клас 1): 1542,78 ha (4,19%);

3) Местообитания със средна значимост (клас 2): 1,06 ha (0,00%);

4) Местообитания с висока значимост (клас 3): 61,45 ha (0,17%).

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

1219 Testudo graeca Шипобедрена костенурка

Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A3aс]; ЗБР-II, III; международен: IUCN-VU [A1cd]; БеК-II; CITES-II; ДХ-II, IV.

Общо разпространение. Средиземноморските брегове на Европа и много от Средиземноморските острови; на изток – до Западен Иран, Сирия и Северен Ирак. Среща се и по северното крайбрежие на Африка. На Балканския полуостров е разпространена в югоизточната му половина.

Разпространение и численост в България. Среща се почти в цялата страна без северозападните й части; там могат да бъдат намерени единични индивиди, пренесени от други места. В планините на югозападна България е намирана до около 1300 m н. в. Плътността на популациите е силно повлияна от човешката дейност. На големи територии в най-равнинните части на страната те са напълно унищожени, в други са останали малки разпокъсани популации. Сравнително по-запазени популации има в Странджа, Източните Родопи и подножията на планините около Петричко-Санданската котловина.

Местообитания. Сегашните популации обитават предимно нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти и нискостъблени гори. Предпочитани са открити тревисти пространства сред тях.

Биология. През май–юли снася 2 или 3 пъти по 2 до 8 почти кълбовидни яйца, които зарива в дупки в почвата. Яйцата се излюпват след 70–100 дни. Половата зрялост настъпва на 11–14 годишна възраст. В България са намерени най-големите и вероятно най-възрастните сухоземни костенурки от двата вида. Храни се предимно с треви, окапали плодове и др.

Отрицателно действащи фактори. Земеделската дейност на човека, особено през последните десетилетия (създаване на уедрени блокове, напоителни системи, машинната обработка на земята). Премахване на формите на микрорелефа, унищожаването на равнинните гори, събиране за храна от някои групи от населението и за "лечение", въпреки доказаната безполезност от това. Отрицателно въздействие имат също строителството на магистрали, газопроводи и др., застрояването на Черноморското крайбрежие, горските пожари (особено в Югоизточна България), заменянето на широколистните гори с иглолистни.
Местообитания в зоната

Площта на ЗЗ „Хърсовска река“ е 36680,55 ha, от която общата пригодна площ за вида според предварителния дедуктивен модел е 34093,12 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

1) Непригодни територии (клас 0): 2767,43 ha (7,51% от цялата територия на зоната);

2) Местообитания с ниска значимост (клас 1): 19306,09 ha (52,38%);

3) Местообитания със средна значимост (клас 2): 11819,85 ha (32,07%);

4) Местообитания с висока значимост (клас 3): 2967,18 ha (8,05%).

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

1217 Testudo hermanni Шипоопашата костенурка

Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A3aс]; ЗБР-II, III; международен:IUCN-Lr/nt; БеК-II; CITES-II; ДХ-II, IV.

Общо разпространение. Южна Европа – от североизточното крайбрежие на Испания до Босфора и на много от средиземноморските острови. На Балканския полуостров отсъства от големи пространства в Хърватско, Босна, Сърбия и Българска Добруджа; с единични популации в Румънска Добруджа. Северно от Дунава се среща в малък район североизточно от Железни врата. В България се среща подвидът T. h. boettgeri Mojsisovics, 1889.

Разпространение и численост в България. Среща се в цялата страна без североизточната и част. В планините на Югозападна България е намирана до около 1450 m н. в. Числеността е силно повлияна от човешката дейност. През 1980–2006 г. силно фрагментирани, изчезващи популации от двата вида сухоземни костенурки се срещат мозаично на около 40% от територията на страната. В около 30% костенурките са напълно изчезнали, в около 20% (високите планински райони) никога не ги е имало и само в около 10% популациите са в сравнително добро състояние – главно в подножията на планините в Югозападна България, Източните Родопи, Сакар и Странджа.

Местообитания. Нископланински и хълмисти райони, най-често обрасли с разредени гори и храсти.

Биология. Два-три пъти годишно снася по 2–5 удължени яйца. Малките се излюпват след 90–120 дни. Храни се предимно с растителна храна. Сухоземните костенурки зимуват в рохкава почва, обикновено на южни склонове, като се заравят на дълбочина до няколко десетки сантиметра.

Близки видове. Шипобедрената сухоземна костенурка (T. graeca), с която на много места се срещат заедно. Различава се от нея по формата и разположението на роговите щитчета на гърба, особено на средния надлъжен ред от 5 щитчета.

Отрицателно действащи фактори. Земеделската дейност на човека, особено през последните десетилетия (създаване на уедрени блокове, напоителни системи, машинната обработка на земята). Премахване на формите на микрорелефа, унищожаването на равнинните гори; събиране за храна от населението и за "лечение", въпреки доказаната безполезност от това. Отрицателно въздействие имат също големите инфраструктури строежи (магистрали, газопроводи и др.), застрояването на Черноморското крайбрежие, горските пожари (особено в югоизточна България), заменянето на широколистните гори с иглолистни. В нископланинските части на Берковско, Чипровско и Белоградчишко дивите свини често се хранят с малки и млади индивиди.
Местообитания в зоната

Площта на ЗЗ „Хърсовска река“ е 36860,56 ha, от която общата пригодна площ за вида според предварителният дедуктивен модел е 34093,13 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:


1) Непригодни територии (клас 0): 2767,43 ha (7,51% от цялата територия на зоната);

2) Местообитания с ниска значимост (клас 1): 19306,09 ha (52,38%);

3) Местообитания със средна значимост (клас 2): 11819,85 ha (32,07%);

4) Местообитания с висока значимост (клас 3): 2967,18 ha (8,05%).

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

1993 Triturus dobrogicus Добруджански тритон

Природозащитен статус: в Българияуязвим VU [A4C], ЗБР-III; международен: IUCN-NT; БеК-II; ДХ-II.

Общо разпространение. Среща се в равнините от басейна на р. Дунав, от Кремс в Австрия до делтата, в крайдунавските територии на България, крайните южни части на Молдова и долното течение на Днепър, вероятно и долните течения на големите реки между Дунав и Днепър.

Разпространение и численост в България. Среща се само покрай р. Дунав – при Видин, Оряхово, Свищов, о. Белене, Русе, лесопарк "Липник", с. Образцов чифлик, с. Нова Черна (Тутраканско), с. Сребърна и Силистра. От повечето находища са известни единични индивиди. През 1985–2005 г. в района на "Калимок" (с. Нова Черна) по време на есенните миграции от водата към сушата са наблюдавани стотици индивиди. По-стари данни за числеността няма. Вероятно в много от пресушените през 1920–1960 г. крайдунавски блата и разливи са съществували мнобройни популации.

Местообитания. Блата, разливи, речни устия, напоителни и отводнителни канали с бистра вода и обилна растителност покрай Дунав и по някои дунавски острови.

Биология. През пролетта, след буйни брачни игри под водата, мъжкият прилепва по подводни предмети сперматофор, който женската поема с клоаката си. След това тя снася от няколко десетки до няколкостотин леко продълговати яйца поединично или на малки "верижки" по подводните растения. През есента тритоните напускат водата и заживяват на сушата, където нощем се хранят с червеи, дребни мекотели, насекоми и др. По-интензивно е храненето през "водния период" от живота им – с водни насекоми и ларвите им, дребни ракообразни, ларви на жаби и др. Зимува на сушата в подземни убежища.

Отрицателно действащи фактори. Пресушаването на много от крайдунавските блата и разливи през миналия век. Корекциите на най-долните течения на някои от българските дунавски притоци; замърсяването на някои от обитаваните водоеми с индустриални и битови отпадъци, нефтопродукти и др. Случайно заселената в р. Дунав риба Perccottus glehnii може да окаже крайно негативно влияние върху популациите на вида, което вече е доказано в други страни.
Местообитания в зоната
Площта на ЗЗ „Хърсовска река“ е 36756,70 ha, от която общата пригодна площ за вида според предварителния дедуктивен модел е 22,11 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

1) Непригодни територии (клас 0): 36734,59 ha (99,94% от цялата територия на зоната);

2) Местообитания с ниска значимост (клас 1): 21,06 ha (0,06%);

3) Местообитания със средна значимост (клас 2): 0 ha (0%);

4) Местообитания с висока значимост (клас 3): 1,05 ha (0,003%).

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

Видът не е установен при теренните работи по проекта.

РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

1134 Rhodeus sericeus amarus Европейска горчивка

Видът не се среща на територията на зоната.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

Видът не е установен при теренните работи по проекта.

БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

4045 Coenagrion ornatum Ценагрион - Ценагрионът е вид водно конче и е тясно свързан с наличието на стоящи водоеми, където се развиват ларвите и над които ловува имагото.

Площ на ефективно заетите местообитания

Общата площ на ефективно заетите местообитания за вида за зоната е 32,68 ha (0,09 % от общата площ на зоната и 10,77 % от общата площ на потенциалните местообитания). Състоянието по този параметър е благоприятно.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

1052 Hypodryas maturna Хидриас

Ареал: Средна и източна Европа, умерена Азия до Монголия.

Разпространение в България: Много локален в североизточна България на надморска височина 200-300 м, има и материал от южното Черноморие, който обаче се нуждае от потвърждение (Abadjiev & Beshkov 2003).

Биотоп: Храсталачести, често влажни покрайнини на широколистни гори.

Биология: Едно поколение от края на май до началото на юли. Гъсениците през лятото и есента се хранят с листата на трепетликата (Populus tremula) и планинския ясен (Fraxinus excelsior), а напролет и с теснолистен жиловлек (Plantago lanceolata), орлови нокти (Lonicera periclymenum) и плоскосеменно великденче (Veronica chamaedrys) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Необходими са целенасочени изследвания с цел да се изясни разпространението и състоянието на този вид в България.  IUCN категория: Data  Deficient. Вписан е в Допълнение II на Бернската Конвенция(CITES) и в Червената Книга на Дневните Пеперуди в Европа с категория Уязвим (Vulnerable). Желателно е да се включи в Червената Книга на България. 

Площ на местообитанията в границите на зоната

Площ на ефективно заетите местообитания в находищата

За площ на ефективно заетите местообитания ще считаме териториите с оптимални условия за вида. Състоянието по този параметър е благоприятно.



Обща площ на потенциалните местообитания в зоната

Общата площ на потенциалните местообитания е 5 435,94 ha по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

1078 Callimorpha quadripunctaria

Тигрова пеперуда. Видът (както гъсениците, така и имагото) обитават райони със засолени почви (степи, равнини, блата и плитки засолени езера ) в условията на топъл климат и засушаване през лятото.

В Европа е често срещан вид, като имагото е най-масово от края на май- до юли. Гъсениците и имагото обитават различни местообитания засолени степи, засолени равнини, засолени блата и плитки засолени езера, силно повлияни от панонския климат с високи температури и засушаване през лятото тип местообитания, 1530, 6260, покрайнини на гори, сметища, градски паркове (Лондон), като не се отдалечава от водни обекти реки и потоци. (ЕЕА). В България е често разпространен вид (Абаджиев, Бешков, 2007). Може да бъде наблюдавана както денем така и нощем. Среща се в основните райони за пеперуди (Абаджиев, Бешков, 2007) като Попинци, Долината на р. Арда, Калиманци, Златни пясъци, Триград, Ропотамо и др. Ларвите и се срещат по често разпространени и рудерални растения по влажни места, сметища, градски паркове и др като коприва (Urtica dioica), мъртва коприва (Lamium purpureum) самобайка (Glechoma hederacea), малини (Rubus idaeus), бял равнец (Achillea millefolium) (Fisher, Brian), леска къпина и др. Единствено на остров Родос се наблюдават струпвания в големи количества на имагото.

Въпреки, че имагото и възрастните ларви на целевия вид след зимуване не са уязвими от прекомертата паша, защото се хранят с дървестно-храстова растителност - нокът (Lonicera), малина (Rubus idaeus), леска (Corylus), новоизлюпените ларви до третото линеене (събличане на кожата) се хранят с тревиста растителност - глухарче (Taraxacum), мъртва коприва (Lamium), коприва (Urtica) и са уязвими от пашата и утъпкване.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

1060 Lycaena dispar Лицена

Широко разпространен, макар и локален в цялата страна, вид пеперуда до около 800 м.н.в. Ареалът му е обширен - цяла Евразия с умерен климат. Застрашен или рядък в голяма част от Европа. Внесен в Допълнение II на Бернската конвенция. У нас видът е разпространен, но локален, и популациите му обикновено са малки. Видът е свързан с влажни, по-рядко сухи тревисти места в близост до езера, канавки, изкопи, потоци, реки и др. източници на влага.



Площ на местообитанията в границите на зоната

Площ на ефективно заетите местообитания в находищата
За площ на ефективно заетите местообитания ще считаме териториите с оптимални условия за вида. Състоянието по този параметър е благоприятно.
Обща площ на потенциалните местообитания в зоната
Общата площ на потенциалните местообитания е 1 764,96 ha по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.



1088 Cerambyx cerdo Обикновен сечко

Ларвите се развиват в дървесината на мъртвите дървета, в почвата, под кората и в стеблата на тревисти растения. Имагото най-често огризва листата или млада кора на клончетата.



Местообитание на вида – площ в границите на зоната
Обща площ на подходящите местообитания

Общата площ на подходящите местообитания е 13297.89 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна.


Обща площ на потенциалните местообитания

Общата площ на потенциалните местообитания е 18489.55 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна.


Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че са налични местообитания с високо качество на вида на площ от около 200 ха и но не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

1083 Lucanus cervus Бръмбар рогач

Често се нарича и Голям еленов рогач. Това е един от най-представителните защитени видове от семейството на рогачите. Обитава предимно влажни места, до половин метър под земята с гниещи корени и дънери. Среща се и в загниващи дървени постройки.



Местообитание на вида – площ в границите на зоната
Обща площ на подходящите местообитания
Общата площ на подходящите местообитания е 20969.94 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна.
Обща площ на потенциалните местообитания
Общата площ на потенциалните местообитания е 22740.94 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че са налични местообитания с високо качество на вида на площ от около 300 ха и но не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.



1089 Morimus funereus Буков сечко

Разпространен е в Централна и Югоизточна Европа и се среща в цяла България. Нарича се буков сечко понеже обитава мъртвата дървесина предимно в зряли букови и по рядко дъбови гори. Той не може да лети, а само пълзи и местата, където може да се срещне, са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми.



Местообитание на вида – площ в границите на зоната

Обща площ на подходящите местообитания

Общата площ на подходящите местообитания е 20459.59 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна.



Обща площ на потенциалните местообитания

Общата площ на потенциалните местообитания е 21354.67 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че са налични местообитания с високо качество на вида на площ от около 300 ха и но не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница