Доклад за оценка степента на въздействие на
Barbastella barbastellus Широкоух прилеп
Изтегляне 3.12 Mb.
|
1308 Barbastella barbastellus Широкоух прилеп Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1 b(i, ii, iv)], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU]; БеК-ІІ; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Европа, на север до южните части на Скандинавския полуостров и Естония; на юг до Мароко, Канарските острови; на изток до Кавказ (включително Азербайджан и Армения). Разпространение и численост в България. Видът е установен за пръв път в България при устието на р. Камчия през 1935 г.. До края на 2006 г. е известен от 23 находища (само 6 преди 1985 г.). Най-често e установяван в Централна и Западна Стара планина и в Западните Родопи. Най-много убежища са установени над 500 m н. в. В по-ниските части са регистрирани единични индивиди (Кресненски пролом; с. Жернов, Плевенско; Черноморец, Бургаско). Най-високото находище е в пещерата Водните дупки в резервата "Северен Джендем" (1420 m). Особеностите в разпространението и обилието показват, че ареалът му на Балканския полуостров има реликтен характер. Числеността на места е добра, но като цяло е ниска. Местооботания. Най-предпочитани са влажните горски местообитания в среднопланинския пояс (700–1400 m н. в.). През зимата е намиран поединично или на групи до 30 индивида в най-студените, привходни части на пещерите при температури около 0–2 °С. През летните месеци живее почти само в хралупи на дървета и по-рядко в други убежища (например цепнатини в скали). Биология. Вероятно се размножава в повечето от установените находища в планините, но засега липсват конкретни данни. Единственото сигурно сведение за размножаване у нас е в лонгоза на р. Камчия. Извършва локални миграции, които рядко надвишават 50 km. Липсват данни за хранителния спектър в България. В Централна Европа се храни с дребни нощни пеперуди и мухи. Отрицателно действащи фактори. Изсичането на стари и хралупести дървета ограничава възможностите за намиране на подходящи убежища, особено за размножителни колонии. Прякото безпокойство на пещерните колонии през зимните месеци може да е причина за повишаване на смъртността през този период. Площ на потенциалните местообитания Като потенциални местообитания за вида в зоната определяме всички площи, за които пригодността в изготвения индуктивен модел е над 0.3. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 8586ha (23,36 % от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Площ на местообитания с високо качество Площта на местообитания с високо качество по индуктивен модел е оценена на 1021.5ha (2.8% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.
Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 2609 Mesocricetus newtoni Добруджански (среден) хомяк Природозащитен статус: в България: уязвим VU [D2], ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: IUCN (2004): VU/D2; БеК-ІІ. Общо разпространение. Среща се в България и в Югоизточна Румъния. Разпространение и численост в България. Северна България, изолирани находища на юг от Стара планина. По-често срещан и по-многоброен от големия хомяк. Липсват конкретни данни за числеността, но тя може да се окачестви като ниска. Местообитания. Целини, люцернови и житни площи, лозя, овощни и зеленчукови градини. По данни от района на Констанца, Румъния предпочита площи, заети от фуражни култури, целини, по-рядко заселва зърнените култури и полезащитните пояси, практически липсва в орните култури. Биология. Живее в самостоятелно изкопани дупки, подобни на тези на обикновения хомяк, но по-плитки – гнездовата камера се намира на около 50–60 cm, рядко до 1,5 m дълбочина. Активен е главно през нощта, но излиза да търси храна и през деня. Изпадането в хибернация (зимен сън) зависи от екологичните условия, най-вече температура и популационна плътност. Храни се с тревисти растения, главно житни и бобови, картофи, семена (царевица, слънчоглед, пшеница, овес, фий). Размножаването започва през април–май. Дава 2–3 котила за година, с 2–10 малки на котило. Става жертва на хищни птици, най-вече сови. Конкурира се с обикновения хомяк. Отрицателно действащи фактори. Индустриално земеделие с прилагане на дълбока оран и пестициди. Частно земеделие от фермерски тип и свързаното с това раздробяване на площите и тяхната интензивна обработка, с употреба на големи количества торове и пестициди. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1310 Miniopterus schreibersi Дългокрил прилеп Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [NT]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Южна Европа, на север до Средна Франция, Швейцария, Австрия и Словакия и Северна Африка. Разпространение и численост в България. Видът се среща из цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са около 170 находища, повечето от които са между 100 и 600 m н. в. Общата численост е около 170 000 индивида зимуваща популация и около 120 000 индивида лятна популация. Разликата се дължи вероятно на идващите от Северна Гърция прилепи, които зимуват в Дяволското гърло (с. Триград). За пещеролюбивите видове прилепи, към които се отнася и пещерният дългокрил, е установено намаление на числеността средно с 20-40% през 1988-1992 г. спрямо периода 1955-1971 г.. Местооботания. Карстови ландшафти в цялата страна. Биология. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Образува многобройни размножителни колонии. Известни са 19 размножителни колонии и 5 летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни–10 юли. Зимува само в подземни убежища. Известни са 14 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е в три пещери – Парниците, Деветашката, Дяволкото гърло. Извършват редовни сезонни миграции между убежищата (50–150 km). Отрицателно действащи фактори. Антропогенен натиск върху убежищата – пряко безпокойство и прогонване, възпрепятстване на достъпа и промяна на микроклимата (поставяне на врати, решетки и др.). Пещерите Магура, Деветашката, Еменската, Дяволското гърло се превръщат в обект на засилен туризъм, който не е съобразен с изискванията за опазване на прилепите. Антропогенни промени на ловните местообитания и летателни коридори, но за тях липсват конкретни данни в страната. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 2633 Mustela eversmannii Степен пор Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A3c], ЗБР-II, III; международен: БеК-II; ДХ-IV. Общо разпространение. Среща се от откритите пространства на Централна Азия и Русия до Югоизточна Полша, Украйна, Молдова и Румъния; изолирано в Чехия, Южна Словакия, Източна Австрия, Унгария и Североизточна Сърбия. Разпространение и численост в България. Реликт от плейстоцена, с пулсиращ в холоцена по климатични и антропогенни причини ареал. България е южната периферия на ареала в Европа. У нас се среща най-вероятно подвидът M. e. eversmanii. Обитава източната и централна част на Северна България върху около 20 000 km2: основно в Добруджа, на запад до Чомаковци (Червен бряг) и Кнежа (Й. Кошев, лично съобщ. – 2007 г.); на югоизток – Източна Стара Планина до Бероново, Дъскотна и Айтоски проход; несигурно съобщение за Софийско (Н. Коджабашев, лично съобщ. – 2001 г.). Численост – около 2000 индивида (без новородените) при вероятна плътност в Добруджа 1 индивид/5,5 km2 и на останалата територия при плътност 1 индивид/12 km2. Наблюдаван е рядко (в Добруджа над 16 съобщения, извън този район само 5–6 известни съобщения). Местообитания. Остепнени пространства, също и земеделски земи, където прави скривалища в синурите и крайречните храсти и горички; ливади и сечища. Използва речните долини и проходи за екологични коридори. Биология. Полигамен. Полово зрял на 10–11 месеца. Разгонване: февруари–март, бременност 36–38 дена, ражда 7–12 малки. Използва дупките на лалугери, хомяци, слепи кучета (които разширява), на лисици и язовци или прави свои леговища; по-рядко – в скални цепнатини, коренища, сеновали. Изминава 4–7 km на денонощие. В Украйна плътността е 0.05–6 индивида/10 km2, през зимата обитава до 3 km2. Основна плячка – лалугери, хомяци, мишевидни гризачи. Отрицателно действащи фактори. Превръщането на ливади и пасища в орни земи и интензивното земеделие (блокове с монокултури, унищожаване на синурите, използване на пестициди и изкуствени торове). Намаляване на числеността на основната плячка. Фрагментиране на местообитанията от транспортните коридори и инцидентите по пътищата. Бракониерство. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1307 Myotis blythii Остроух нощник Разпространение: Средиземноморските (в широк смисъл) части на Европа и Северозападна Африка, Крим, Кавказ, Мала Азия, от Израел до Киргизия, Афганистан, Хималаите, Северозападен Алтай, Вътрешна Монголия, Китай (Шанси). Разпространение у нас: Често срещан и обикновен вид, разпространен главно в ниските части на страната, но в Западна Стара Планина е установен до 1400 м.н.в., а в Пирин – до 2500 м.н.в. Местообитание: Придържа се към райони с пресечен релеф – хълмове, скални разкрития и венци, стръмни речни брегове и др., карстови райони обрасли с редки гори, храсталаци, паркове, градове. Избягва обширните степни пространства. Поведение: Лови жертвите си във въздуха, но често ги събира и от земята. Обитава пещерите през цялата година. Формира големи летни и зимни колонии. Зимните колонии са съставени от индивиди от двата пола. Температурите на зимните убежища варират от 3 до 12-15 градуса. Извършва сезонни миграции, като средното разстояние установено на основата на опръстеняване е около 60-70 км, а максималното около 600 км. Храна: Едри насекоми - нощни пеперуди, бръмбари, скакалци. Размножаване и развитие: През пролетта и лятото женските образуват големи колонии – до няколко хиляди екземпляра, в които раждат (в края на май – началото на юни) и отглеждат малките. Те започват да летят самостоятелно на възраст 30-35 дни. Смяната на млечните зъби завършва на 45-тия ден, а след 50-тия ден престават да се хранят с мляко и преминават към самостоятелен живот. Установена е максимална продължителност на живота от около 30 години. Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. Площ на най-благоприятните местообитания Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1617.2 ha (4.4% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Площ на подходящите ловни местообитания Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 27874 ha (75,8% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1316 Myotis capaccinii Дългопръст нощник Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU A2c]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Обитава средиземноморски части на Европа (на север до Италия и Румъния), Северозападна Африка, Южна Мала Азия, Израел, Южен Ирак, Южен Иран. Разпространение и численост в България. В цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са 73 убежища, повечето между 100 и 600 m н. в. Общата лятна численост е около 18 500 индивида. През зимата, когато у нас мигрират индивиди от околните страни, числеността е около 45 000 индивида. За пещеролюбивите видове прилепи, към които се отнася и дългопръстият нощник, е установено намаляване на числеността средно с 20–40% през 1988–1992 г. спрямо периода 1955–1971 г. Местооботания. Карстови ландшафти. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Биология. Храни се изключително с насекоми над водоеми. Образува размножителни колонии с численост от няколко десетки до няколко хиляди индивида. В страната са известни 21 размножителни колонии и осем летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20–25 май. Зимува само в подземни убежища. Известни са 15 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е концентрирана в три пещери – Парниците, Деветашката и Иванова вода. Извършва редовни сезонни миграции между зимните и летните убежища (50–150 km). Отрицателно действащи фактори. Тъй като е силно колониален вид, свързан изключително с подземни убежища, както и поради факта, че по-голямата част от балканската популация зимува в три пещери у нас, той е уязвим от антропогенния натиск върху убежищата (разрушаване, пещерен туризъм, стопанска дейност), водещи до безпокойство и промяна на микроклимата в тях, например пещерите Магура, Деветашката, Еменската и др. Антропогенна деградация на ловните местообитания и свързаните с тях летателни коридори. Унищожаване на естествените открити водни площи (езера, блата, мъртвици). Площ на най-благоприятните местообитания Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 30.7 ha (0.1% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Площ на подходящите ловни местообитания Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 1214 ha (3,3% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1 b(i, ii, iv)], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU]; БеК-ІІ; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Видът обитава Централна и Южна Европа, на север до Южна Полша и Холандия, на изток до Афганистан, Източен Иран и Узбекистан. Мароко, Алжир, Тунис и Ливан. Разпространение и численост в България. Известни са 73 находища, разположени в цялата страна, като 31 от тях са съобщени преди 1985 г. Най-много убежища и колонии са установени в ниско-планинския пояс (до 400–500 m н. в.). Единични индивиди са регистрирани до около 1600 m н. в. в Централна Стара планина, 1550 m н. в. в Рила, 1560 m н. в. в Западните Родопи. В известните около 30 размножителни колонии броят на индивидите е от 300 до 600. Рекордна численост, около 7000 индивида, е установена в пещера в Източните Родопи. Местооботания. Характерен обитател на нископланинските карстови райони. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35 °С. Биология. Размножителните колонии се състоят предимно от женски индивиди, най-често смесени с подковоноси. Преди средата на август, скоро след като всички малки могат да летят, колонията напуска убежището и се заселва в друго близко или по-далечно укритие. В България е установена една от най-дългите миграции на вида (105 km) – от с. Муселиево, Никополско до пещерата Водните дупки в Централен Балкан. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди. През зимата у нас са установени само единични индивиди в пещери. Поради високата си численост, популациите на Балканския полуостров се приемат като важен генетичен резерв за вида. Близки видове. От сходните по размери представители на род Myotis се отличава по добре проявената изрезка в дисталната половина на външния ръб на ухото. Отрицателно действащи фактори. Безпокойство по време на размножителния период (юни–юли). При прогонване и липса на алтернативно убежище в същия район, колониите се разпадат и размножителният успех е почти нулев. Обрастване или срутване на входовете на убежищата води до временно или постоянното им изоставяне. Площ на най-благоприятните местообитания Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1371.3 ha (3.7% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Площ на подходящите ловни местообитания Площта на потенциално най-подходящите ловни местообитания е оценена на 21564 ha (58,7 % от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1324 Myotis myotis Голям нощник Разпространение: Средиземноморските (в широк смисъл) части на Европа и Северозападна Африка, Крим, Кавказ, Мала Азия, от Израел до Киргизия, Афганистан, Хималаите, Северозападен Алтай, Вътрешна Монголия, Китай (Шанси). Разпространение у нас: Често срещан и обикновен вид, разпространен главно в ниските части на страната, но в Западна Стара Планина е установен до 1400 м.н.в., а в Пирин – до 2500 м.н.в. Местообитание: Придържа се към райони с пресечен релеф – хълмове, скални разкрития и венци, стръмни речни брегове и др., карстови райони обрасли с редки гори, храсталаци, паркове, градове. Избягва обширните степни пространства. Поведение: Лови жертвите си във въздуха, но често ги събира и от земята. Обитава пещерите през цялата година. Формира големи летни и зимни колонии. Зимните колонии са съставени от инидивиди от двата пола. Температурите на зимните убежища варират от 3 до 12-15 градуса. Извършва сезонни миграции, като средното разстояние установено на основата на опръстеняване е около 60-70 км, а максималното около 600 км. Храна: Едри насекоми - нощни пеперуди, бръмбари, скакалци. Размножаване и развитие: През пролетта и лятото женските образуват големи колонии – до няколко хиляди екземпляра, в които раждат (в края на май – началото на юни) и отглеждат малките. Те започват да летят самостоятелно на възраст 30-35 дни. Смяната на млечните зъби завършва на 45-тия ден, а след 50-тия ден престават да се хранят с мляко и преминават към самостоятелен живот. Установена е максимална продължителност на живота от около 30 години. Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. Площ на най-благоприятните местообитания Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 888 ha (2.4% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Площ на подходящите ловни местообитания Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 27874 ha (75,8% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. Изтегляне 3.12 Mb. Сподели с приятели:
|