Доклад за оценка степента на въздействие на
Rhinolophus blasii Средиземноморски подковонос
Изтегляне 3.12 Mb.
|
1306 Rhinolophus blasii Средиземноморски подковонос Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [NT]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Среща се в Африка, Италия, Сицилия, Балкански полуостров, Израел, Йордания, Сирия и Йемен, Кипър, Турция, Транскавказие, Иран, Афганистан и Пакистан. Разпространение и численост в България. Установени са около 60 находища . В южните части на страната видът е относително обикновен и с по-висока срещаемост и обилие. Западната и централна част на Предбалкана и линията Велико Търново-Котел-Приморско очертават част от северната граница на ареала. Минималната лятна численост е около 5000 индивида. За пещеролюбивите видове прилепи, към които принадлежи и средиземноморският подковонос, е установено намаляване на числеността средно с 20–40% през 1988–1992 г. спрямо периода 1955–1971 г. Местооботания. Карстови райони в равнинните и хълмисти части на страната. Изцяло е свързан с подземни убежища - пещери и минни галерии. Биология. Образува колонии с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида, често заедно с южния подковонос (Rh. euryale) и подковоноса на Мехели (Rh. mehelyi). Максимумът на ражданията е през периода 20 юни–10 юли. Зимуващи колонии са известни само от пещерите Айна Ини и Самара (с. Рибино, Източни Родопи), Парниците (с. Бежаново) и Моровица (с. Гложене). Не мигрира, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимните убежища. Отрицателно действащи фактори. Антропогенно въздействие върху убежищата – унищожаване или безпокойство в тях, поставяне на врати и решетки, които възпрепятстват или затрудняват достъпа и водят до промяна на микроклимата. Антропогенен натиск върху ловните местообитания и летателни коридори, например унищожаването и фрагментацията на естествените широколистни гори. Площ на най-благоприятните местообитания Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 42.5 ha (0.1% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Площ на подходящите ловни местообитания Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 22802 ha (62,0% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. При теренните дейности вида не е установен в зоната (потвърдено, Красимир Киров – ръководител на полеви екип Lot5 – Прилепи, картирали горепосочената защитена зона).
Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1304 Rhinolophus ferrumequinum Голям подковонос Разпространение: От Южна Англия през Кавказ до Северна Япония, на юг до Мароко (липсва в Египет), Иран, Хималаите до Китай. Разпространение у нас: Среща се в цялата страна, без най-високите части на планините (рядко над 1600 м.н.в.). Местообитания: Редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци, а също и води басейни. Поведение: Излиза да ловува привечер, около 10-20 минути след залез слънце, като ловът може да продължи цяла нощ. Активен е дори в сравнително студени нощи. Ловният полет е ниско над земята – 0,5-3 м (понякога и по-високо сред дърветата). Полетът е бавен, подобен на пеперуда. Нощем се отдалечава до около 10 км от убежището, но понякога и до десетки километри. Социален вид. През лятото заселва плитки пещери, скални струпвания, настанява се под покриви, в запустели сгради, руини, изкуствени галерии. Понякога обитаваните сгради са в близост до пещери, където се оттегля при лошо време. Летните колонии са твърде шумни, особено младите, когато искат да бъдат нахранени. Често ползва временни и нощни убежища, където почива по време на лов и изяжда едрите уловени насекоми. Зимува в подземни естествени и изкуствени галерии – от октомври-ноември до април, като избира по-топлите техни части (7-11° C) . Често се събужда и сменя мястото си в убежището. Понякога през зимата, при меко време, се храни около входа на пещерата. Сезонните движения между летните и зимните убежища обикновено не надхвърлят 50 км, но са известни и прелети от 100 км. Храна: големи летящи насекоми, главно нощни пеперуди и бръмбари. Размножаване и развитие: Периоди на копулация има през есента и пролетта. Бременността е 10 -11 седмици. През май-юни женските се събират в размножителни колонии, с численост до 200 екземпляра (рядко до 600), където раждат (юни – началото на юли) и отглеждат малките си. Обикновено се ражда едно голо и сляпо малко (рядко две). Очите на малките се отварят след една седмица. Започват да летят след 3-4 седмици. Бозаят 6-8 седмици, след което преминават към самостоятелен живот. Размножителните колонии се разпадат в края на август - началото на септември. За първи път раждат на 3-тата година, но някои екземпляри едва на 9-тата. Женските не всяка година участват в размножаването. Мъжките стават полово зрели в края на втората си година. Продължителността на живота е до около 30 години. Природозащиетн статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория рисково–потенциално застрашен. Площ на най-благоприятните местообитания Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 22797 ha (3.4% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Площ на подходящите ловни местообитания Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 598 ha (1,6% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1303 Rhinolophus hipposideros Малък подковонос Разпространение в Европа: той достига най-северно разпространение от подковоносите прилепи (до 52° на север). Разпространен е от Ирландия, Иберийския полуостров и Мароко, през Южна Европа и Северна Африка до Киргизия и Кашмир, Арабския полуостров, Судан и Етиопия. Разпространение в България: Обикновен вид в цялата страна. В планините достига 1500 м.н.в. Местообитания: Пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове, храсталаци, среща се и в населени места. Поведение: Полетът е сравнително бавен, но много маневрен, на около 2 - 5 метра над земята. Ловува близо до убежища (обикновено до 5 км) около гори, техни окрайнини, храсталаци, речни брегове, обрасли с растителност, над самата вода, около скали в карстови местности. Сравнително социален вид, но през лятото мъжките и женските живеят поотделно. Летните убежища са разнообразни – постройки (мазета, тавани), пещери, изкуствени галерии, скални струпвания и др. Зимният сън е от октомври до април в пещери и изкуствени подземни галерии. Предпочита вътрешните им части, където температура им е 5 - 9 градуса. Зимува поедничино или на редки групи, с разстояние между отделните индивиди – до 50 см. Стационарен вид – прелетите между зимните и летните убежища обикновено не надвишават 15 км. Храна: малки летящи насекоми. Размножаване и развитие: Копулацията се извършва обикновено през есента, но също и по време на хибернация и през пролетта. Бременността трае около 10 седмици. Формира размножителни групи през май-юни, най-често в постройки, съставени от 5-30 възрастни женски. Те раждат по едно голо и сляпо малко между средата на юни и средата на юли. Очите му се отварят след около една седмица. След 3-4 седмици започва да лети. Става самостоятелно на 6-8 седмици. Полова зрялост достига на 1-3 години. Доживява до над 20 годишна възраст. Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория уязвим. Площ на най-благоприятните местообитания Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 821.8 ha (2.2% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Площ на подходящите ловни местообитания Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 618 ha (1.7% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1302 Rhinolophus mehelyi Подковонос на Мехели Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU: A2c]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Среща се в Южна Европа, на север до Южна Франция, Италия и източна Румъния, на изток през Закавказието до Иран и Ирак, включително Йордан и Израел, средиземноморските острови, Северна Африка. Разпространение и численост в България. Известен вид от 29 находища в ниските части на страната, като тези в Северозападна България очертават част от северната граница на ареала. Относително малоброен – около 10 000 индивида. Може да се допусне, че подобно на другите пещеролюбиви видове прилепи има намаляване на числеността средно с 20–40%. Местооботания. Равнинни карстови райони. Изцяло е свързан с пещерите като убежища. Биология. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови над открити местообитания. Образува "смесени" размножителни и зимни колонии с южния и средиземноморския подковонос с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида. Известните до момента 6 размножителни колонии са в естествени пещери. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни–10 юли. Зимува главно в пещери. Не извършва далечни миграции, но са установени редовни сезонни движения между летните и зимните убежища. Отрицателно действащи фактори. Антропогенен натиск върху значимите подземни убежища, например пещерите Орлова чука, Русенско, Зандана, Шуменско и Деветашка, Ловешко са обект на засилен туризъм, който не е съобразен с изискванията за опазване на прилепите. На места подземните убежища се унищожават изцяло. Изсичането и фрагментацията на естествените широколистни гори влошава качеството на ловните местообитания и летателните коридори. Негативно влияние на урбанизацията. Площ на най-благоприятните местообитания Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 543.4 ha (1.5% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Площ на подходящите ловни местообитания Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 2851 ha (7,8% от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни. Състоянието по този параметър може да се оцени като благоприятно. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1335 Spermophilus citellus Лалугер Природозащитен статус: в България : уязвим VU [А1с], ЗБР-II; международен: IUCN [A1c]; БеК-II; ДХ-II, IV. Общо разпространение. Балкански полуостров, Средна Европа (Панонски басейн), изолирани популации в Молдавия, Украина, Германия (изчезнал), Полша (изчезнал). Разпространение и численост в България. Среща се в цялата страна, в планините до 2500 m н.в. В средата на ХХ в. при благоприятни условия плътността е достигала 16–35 индивида/ha, а на места – до 65 индивида /ha и повече (максимални отчитани плътности до 120 инд./ha [Вл. Стефанов, непубл. данни]).Съвременните данни показват съществен спад в числеността и/или намаляване на заселената площ и изчезването му в отделни локалитети. Местообитания. Необработваеми земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабоуплътнени водопропускливи почви. Не заселва обработваеми площи, макар да навлиза в тях за хранене. Биология. Наземен вид с дневна активност. Образува вътрепопулационни локални групировки ("колонии"), заемащи площ 3–5 ha, в редки случаи 100–150 ha, в рамките на които отделните животни обитават припокриващи се индивидуални участъци и поддържат система от гнездови и убежищни дупки. Годишният жизнен цикъл е с ясно изразена периодичност: зимен сън (хибернация), събуждане и чифтосване, бременност и лактация, подготовка за зимен сън. Размножава се веднъж годишно. Женските раждат до 7 малки, рядко до 9. Храни се със зелени части на тревисти растения, луковици, семена, насекоми и рядко гръбначни животни. Заема важно място в екосистемите, като хранителен ресурс на практически всички дневни грабливи птици и хищни бозайници. Отрицателно действащи фактори. Разораване на целинни земи и създаване на го ми масиви орни площи, застрояване, залесяване, пряко преследване, сукцесионни промени в местообитанията вследствие на намаляване на пасищното скотовъдство и най-вече на овцевъдството. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 2635 Vormela peregusna Пъстър пор Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A4 c, d, e ]; ЗБР-II, III; международен: IUCN-VU (европейския подвид); ДХ-II, IV; БеК-II. Общо разпространение. От степите и пустините на Предна и Централна Азия, включително Монголия и Северозападен Китай до централната и източната част на Балканския полуостров, където обитава европейският V. peregusna peregusna (Guldenstaedt, 1770). Подвидът е изчезнал от Унгария и Молдова и оцелял в източна малобройна популация в Югоизточна Румъния, Югоизточна Украина и Южна Русия. Разпространение и численост в България. Обитава мозаечно равнините, котловинните полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Численост около 2000 индивида (без новородените) при вероятна плътност 1 индивид/10 km2, изчислено върху 20% от територията на страната (потенциалните местообитания). Местообитания. Ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи. Биология. Слабо изучена. Разгонване – основно април–юни; бременност – 8–11 месеца (с латентен период); ражда средно 4–5 малки от януари до май. Женските стават зрели на 3 месеца, мъжките на 1 година. Основна плячка – лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели [1]. Индивидуални територии в Украйна 10–30 ha, в Израел – 50–60. За денонощие изминава до 1200 m. Отрицателно действащи фактори. Превръщане на ливади и пасища в орни земи. Интензивното земеделие (блокове с монокултури, унищожаване на синурите, използване на пестициди и на изкуствени торове). Намаляване на числеността на основната плячка. Фрагментиране на местообитанията от транспортните коридори и инцидентите по пътищата. Бракониерство. Параметър 2.1. Обща площ на подходящите местообитания Площта на потенциалните местообитания на пъстрия пор на територията на ЗЗ „Хърсовска река”, изчислена въз основа на изготвения модел, възлиза на 2572,4 хектара, т.е. приблизително 26 км². Подходящите местообитания представляват приблизително 7 % от общата площ на зоната, като отделните ядра не са равномерно разпределени по територията й, а по-скоро са по ръба и в райони около зоната. В заключение може да се каже, че зона „Хърсовска река” предлага относително не големи по площ и пространствено отдалечени подходящи за целевия вид местообитания, значими за вида, обаче в района на зоната и околността й. Природозащитното състояние по този параметър е неблагоприятно – незадоволително. Параметър 2.2. Обща площ на ефективно заетите (общи) местообитания Оценка на ефективно заетите от целевия вид местообитания на територията на зона BG0000106 не може да бъде осъществена поради наличието единствено на едно устно съобщения за наличието на вида в зоната. Като цяло не е целесъобразно да се оценява площта на ефективно заетите местообитания при силно ограничена във времето теренна работа с труден за регистриране вид. Ето защо считаме за нецелесъобразно да се дава такава оценка. Природозащитното състояние по този параметър е неблагоприятно – незадоволително. Видът не е регистриран в зоната при полеви излседвания. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. 1355 lutra lutra Видра Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A4c, d, e + D1], ЗБР-II, III; международен: IUCN-NT; БеК-II; CITES-I; ДХ-II, IV. Общо разпространение. Обитава по-голямата част от Евразия и Атласките планини. Разпространение и численост в България. До 30-те години на XX в. се среща почти навсякъде; численост 4–5000 индивида, но през 50-те намалява застрашително. През периода 1970–1990 г. увеличава числеността си на 800–1400 индивида. Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 600 m на 54% от водосборите; 600–1100 m н. в. на 27%; 1100-1500 m н. в. – на 19% (в Западните Родопи). Численост (без малките) около 1300–1500 индивида, към 2007 г. при средна дължина на индивидуалната речна територия – 5–15 km и 2–5 km на бреговите ивици на затворени водоеми и Черно море; 800–1000 размножаващи се индивиди. Най-плътна е популацията в Югоизточна България. Местообитания. Естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15–20 km: със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна рибна фауна и минимум маса от 40 kg/hа, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели. Биология. Участъкът на мъжкия може да припокрива този на 1 или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2–4) се раждат през март–август (Анкета, 1989) и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката (средно 62% пролет–лято и 74% есен–зима); спомагателна храна: ракообразни (14, съответно 7,5%, при изобилие до 51%), жаби (11, 6%, и до 23%), бозайници, птици, влечуги. Улавя плячката до 4 m дълбочина. Отрицателно действащи фактори. Диги и корекции на реки, замърсяване на водите, намаляване на рибата, пресушаване на блата, изсичане на дървесна и храстова крайбрежна растителност. Водно строителство, баластриери, бракониерство (53% от загубите, главно край микроязовири и рибарници). Инциденти с МПС, улавяне в рибарски мрежи, жертва на скитащи кучета, безпокойство, летно-есенни пресъхвания на реки (до 105 дни; ледови явления в Северна България и в планините над 1500 m н. в.. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ Изтегляне 3.12 Mb. Сподели с приятели:
|