Доклад за оценка степента на въздействие на
*Субпанонски степни тревни съобщества
Изтегляне 3.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6250 *Панонски льосови степни тревни съобщества
- 8310 Неблагоустроени пещери
- 91G0 *Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus
- 91H0 *Панонски гори с Quercus pubescens
- 91I0 *Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.
- 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори
- 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа
- БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
- ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Д
- РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
- БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
- РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
6240 *Субпанонски степни тревни съобщества Отворени ксеротермни съобщества от степен тип, доми- нирани от туфести житни, полухрастчета и многогодишни тревисти растения от съюза Festucion vallesiacae и свързани- те с него синтаксони. Тези съобщества са развити предимно на склонове с южно изложение, върху плитки и деградирали хумусно-карбонатни почви, на варовици, мергели и песъчли- во-глинести сипеи. Срещат се в районите с континентален климат, на надморска височина до около 1000 м. Имат много разнообразен флористичен състав с участие, както на типич- ни степни видове, така и много субсредиземноморски и енде- мични видове. Растения: Festuca vallesiaca, F. rupicola, Stipa capillata, S. tirsa, Dichanthium ischaemum, Melica ciliata, Crupina vulgaris, Orlaya grandiflora, Carex humilis, Allium flavum, A. moschatum, Hesperis tristis, Iris pumila, Ranunculus illyricus, Teucrium chamaedrys, Т. polium, Medicago minima, Rhodax canus, Poa bulbosa, Scorzonera mollis, S. hispanica, Salvia nutans, Sanguisorba minor, Potentilla recta agg., Seseli rigidum, Sideritis montana, Alyssum alyssoides, Artemisia austriaca, Astragalus austriacus, A. onobrychis, Oxytropis pilosa, Herniaria incana, Gypsophila glomerata, Linum tenuifolium, L. tauricum, L. austriacum, Satureja montana, Achyllea clypeolata, Vinca herbacea. PAL.CLASS.: 34.315 Естествени и полуестествени тревни формации *Субпанонски степни тревни съобщества 6240 63 1 2 *Субпанонски степни тревни съобщества Естествени и полуестествени тревни формации 6240 PAL.CLASS.: 34.315 Северна България – Предбалкана, Дунавската равнина, и по-ог- раничено в Западна България. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание по дедуктивен модел се среща на площ от около 200 дка в землището на с. Тодор Икономово, което е около 0,72% от общата площ на местообитанието в зоната. Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 2772,69 ха.
Доминирани от житни треви степи и пасища на льосови въз- вишения. Дебелината на льоса достига до 30-50 м и е покрит с черноземни почви с различна степен на деградация. В зависи- мост от мощността на почвата преобладават или гъстоту- фести степи, доминирани от Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stippa tirsa, или на местата с разкрития на льоса – по-отворени съобщества на Stipa capillata, Agropyron cristatum, Kochia prostrata, Artemisia campestris. Запазени са само по скло- новете на някои стръмни льосови форми. В състава на тези съобщества се срещат много типично степни видове. Растения: Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stipa tirsa, Artemisia austriaca, A. campestris, Astragalus vesicarius, A. austriacus, A. onobrychis, A. ponticus, A. pubiflorus, Agropyron cristatum, Centaurea stereophylla, C. rumelica, Dianthus pontederae ssp. kladovanus, Crambe tataria, Nonea pulla, Salvia nemorosa, S. nutans, S. argentea, S. aethiopis, Rindera umbellata, Phlomis tuberosa, Festuca valesiaca, Falcaria vulgaris, Sternbergia colchiciflora, Elymus elongatus, Chamaecytisus supinus, Ch. austriacus, Ch. kovacevii. В Северната Дунавска равнина – около Бяла, Свищов, Никопол, Оряхово, Козлодуй, Лом и др. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Тодор Икономово. Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 416,80 ха.
Пещери, които не са благоустроени и достъпни за широката публика, включително техните водни тела, обитавани от тясно специализирани, приоритетни за опазване или енде- мични видове. Растения: Само мъхове и водораслови килими на входовете на пещерите. Животни: Изключително специализирана, високо ендемична и реликтна фауна. Предимно безгръбначни, които живеят единс- твено в пещерите и подземните води - твърдокрили насекоми - Carabidae и многоножки - Lithobiidae. Пещерните водни безгръб- начни са основно ендемични и реликтни ракообразни - Isopoda, Amphipoda, Syncarida, Copepoda и водни мекотели - Hydrobiidae. Пещерите са изключително важно местообитание за прилепи- те -много от тях застрашени, а 10 вида в България се размно- жават също в тях - Rhinolophus sp., Myotis myotis, M. blythii, M. capaccinii, M. emarginatus, Miniopterus schreibersii. В някои пещери гнездят колонии на Pyrrhocorax graculus, а привходните части се обитават от Columba livia, Hirundo daurica, Strix aluco, Bubo bubo. Карстовият релеф, включително пещерите, са характерни за района на Североизточна България - Поломието, суходолията - Суха и Хърсовска река, долините на реките Искър, Вит, Осъм, Ян- тра; Предбалкана; Стара планина; Краището - Конявска, Земенска, Осоговска планина; Северен Пирин; части от Южен Пирин и Сла- вянка; Западни Родопи - Добростански масив, Триградско-Ягодински район, горно поречие на р. Арда. На територията на Източни Родопи са разпространени вулкански пещери в андезити. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Тодор Икономово. Идентифицирани са 43 пещери и са посетени 22.
Мезофилни гори с доминиране на Carpinus betulus и/или Quercus petraea agg. върху колувиални – свлечени от горната част на хълмовете, свежи, плитки почви, на варовикова основа. Те се срещат на сенчести, влажни склонове и долове, в суходолията и каньоните на Северна България. Имат характер на интразонална растителност в пояса на ксеротермните дъбови гори, защото са силно фрагментирани и сa на малка надморска височина (150-500 м н.в.). В състава им участват, както типични мезофилни видове от съюза Carpinion, така и по-ксерофитни видове от околните дъбови гори. Растения: Carpinus betulus, Quercus petraea agg. (вкл. Quercus daleschampii), Q. robur, Q. cerris, Tilia cordata, Acer campestre, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum, Carex pilosa, Euphorbia amygdaloides, Symphytum tuberosum, Dentaria bulbifera, Glechoma hirsuta, Festuca heterophylla, Evonymus verrucosus, Sorbus torminalis, Galium pseudaristatum, Viola mirabilis, V. reichenbachiana, Convallaria majalis, Hedera helix, Galanthus elwesii, Lathyrus vernus, Doronicum orientale, Corydalis spp., Anemone ranunculoides. В Северна България - Предбалкана, южните части на Дунавската равнина и в Лудогорието, по-рядко на други места в страната. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Тодор Икономово. Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 181,66 ха.
Разредени, ксерофитни дъбови гори, доминирани от Quercus pubescens върху много сухи (често с южно изложение) места със скелетни, плитки почви на варовикова основа, която се разкрива като различни по големина скални блокове. Заради континенталните условия и антропогенното влияние, гори- те са предимно фрагментарни и имат храсталачен облик. Ви- довият им състав е богат, често включва сухолюбиви видове от ксеротермните пасища или окрайнините на горите. Това местообитание е свързано с варовиковите възвишения на местата с континентален климат. Растения: Quercus pubescens, Q. virgiliana, Q. frainetto, Q. cerris, Fraxinus ornus, Acer monspessulanum, Carpinus orientalis, Sorbus domestica, Cornus mas, Geranium sanguineum, Pyrus pyraster, Buglossoides purpurocaerulea, Campanula bononiensis, Filipendula vulgaris, Carex michelii, Euphorbia polychroma, Lactuca quercina, Limodorum abortivum, Acanthus balcanicus, Orchis purpurea, O. simia, Paeonia peregrina, Dictamnus albus, Scorzonera hispanica, Echniops sphaerocephalus, Laser trilobum, Helleborus odorus, Althaea canabina, Chamaecytisus albus, Potentilla micrantha, Pulmоnaria mollis, Tanacetum corymbosum, Viola suavis, V. hirta. В Северна България – Предбалкана и части от Дунавската рав- нина, Североизточна България, предпланините и ниските пла- нини на Западна България. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Тодор Икономово. Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 83,65 ха.
Ксеротермни дъбови гори, доминирани от Quercus cerris, a на Добруджанс- кото плато - от Quercus pedunculiflora. Срещат се в регионите с най-континентален климат. Във ви- довия им състав участват както типични за ксеро- термните дъбови гори еле- менти, така и някои лесо- степни елементи. Растения: Quercus cerris, Q. pubescens, Q.pedunculiflora, Q. petraea, Acer campestre, A. tataricum, Sorbus domestica, Cotinus coggygria, Cornus sanguinea, Crataegus monogyna, Euonymus verrucosus, Ligustrum vulgare, Prunus spinosa, Pyrus pyraster, Rhamnus catharticus, Ulmus minor, Buglossoides purpurocaerulea, Carex michelii, Dactylis glomerata ssp. aschersoniana, Geum urbanum, Latyrus niger, Lychnis coronaria, Trifolium campestre, Polygonatum latifolium, Pulmonaria mollis, Tanacetum corymbosum, Crocus flavus, Iris sintenisii, Vincetoxicum hirundinaria. Разпространени са основно върху льосовите повърхнини на Дунавската равнина (асоциация Cotino-Quercetum cerris) и Севе- роизточна България върху деградирали черноземни почви. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Тодор Икономово. Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 4423,29 ха.
Субконтинентални ксеротер- мни дъбови гори, доминира- ни основно от Quercus cerris и Q. frainetto. В предпланините участва и Q. petraea agg., а в Странджа – Q. polycarpa. Форми- рат ксеротермния дъбов пояс между 150-600 (800) м в цялата страна. Срещат се на сухи, но сравнително богати сиви горс- ки и канелени почви. Флористичният им състав е раз- нообразен и зависи от екологич- ните условия. Условно могат да бъдат разделени на три групи: А) Континентални смесени дъ- бови гори – срещат се по мес- тата с континентален и пре- ходно-континентален климат. Б) Субсредиземноморски смесе- ни дъбови гори – те са разпрос- транени в южните части на страната и в състава им участват много средиземноморски елементи. В) Евксински гори на Quercus polycarpa – разпространени са само в Странджа и Източна Стара планина. В състава им участват много вечнозелени видове. Растения: А) Quercus petaea agg., Q. cerris, Q. frainetto, Acer tataricum, Ligustrum vulgare, Festuca heterophylla, Brachypodium sylvaticum Potentilla micrantha, Tanacetum corymbosum, Campanula persicifolia, Viscaria vulgaris, Lychnis coronaria, Silene viridiflora, Hieracium racemosum, Galium pseudoaristatum, Lathyrus niger, Peucedanum alsaticum, Bupleurum praelatum, Helleborus odorus, Crocus flavus, Physospermum cornubiense. Б) Quercus cerris, Q. frainetto, Q, pubescens, Fraxinus ornus, Acer monspessulanum, A. hyrcanum, Paliurus spina-christi, Colutea arborescens, Coronilla emerus, Juniperus oxycedrus, Huetia cynapioides, Steffanovia daucoides, Cistus incanus, Asphodeline liburnica, Hypericum montbretii. В) Quercus polycarpa, Q. frainetto, Fagus orientalis, Rhododendron ponticum, Daphne pontica, Ilex colchica, Epimedium pubigerum, Calluna vulgaris, Erica arborea, Hypericym calycinum, Pyracantha coccinea. Primula acaulis ssp. rubra. В цялата страна до около 800 (1000) м н.в. Формират плавни преходи с евросибирските степни гори (91I0) в Северна България, с горите на космат дъб в Южна България; и с източния бук в Странджа и Източна Стара планина. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание по дедуктивен модел се среща на площ от около 50 ха в землището на с. Тодор Икономово, което е около 0,94% от общата площ на местообитанието в зоната. Теренните данни показват, че то е силно фрагментирано, поради проведени горско-стопански мероприятия. Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 5300,93 ха.
Ксерофитни до мезоксерофитни гори с доминиране на Tilia tomentosa, разпространени в континенталните региони на Северна България. Срещат се главно в хълмистите равнини и в предпланините – най-големи са масивите в Лудогорието, на северни и източни склонове върху разнообразнa основа: льос, варовик и др. На места липата вторично е разширила разп- ространението си основно в резултат на избирателното изсичане на дъбовете - Quercus cerris, Q. petraea agg., Q. robur, с които често образуват смесени ценози. В състава на тези гори влизат както ксеротермни видове от разред Quercetalia (Helleborus odorus, Ligustrum vulgare), така и по-мезофилни от разред Fagetalia и съюз Carpinion (Scilla bifolia, Staphylea pinnata). Растения: Tilia tomentosa, Quercus ceris, Q. robur, Fraxinus ornus, Staphylea pinnata, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum, Melica uniflora, Hedera helix, Helleborus odorus, Corydalis spp., Polygonatum odoratum, Convallaria majalis, Galanthus elwesii, Gagea minima, Scilla bifolia, Anemone ranunculoides, Isopyrum thalictroides. В Северна България – главно Лудогорието и Дунавската равнина. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Тодор Икономово. Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 198,63 ха.
БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Изтегляне 3.12 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||