Rosalia alpina Алпийска розалия

Представител на семейство Сечковци (Cerambicidae) със средни размери. Обитава букови гори и се храни с полуразложена букова дървесина. Женската снася яйцата си под кората на букови и брезови дървета в които се развива ларвата.

Липсват подходящи местообитания по данни от крайната карта на вида за зоната.

Липсват потенциални местообитания по данни от крайната карта на вида за зоната.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

2125 Potentilla emilii-popii Емилипопово прозорче

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iv); C1; E]. IUCN(R), ЗБР, ДХ. Балкански ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с едри многоглавести коренища. Цялото растение покрито с дълги бели копринести власинки, смесени с къси четинки. Цветоносните стъбла високи 15–50 cm. Приосновните и долните стъблови листа дланевидни, с 5 листчета, с дълги до 14 cm дръжки. Средните и връхните листа тройни, с по-къси дръжки. Прилистниците на всички листа перести, високосраснали с листната дръжка. Цветовете 12–15 mm в диаметър, венчелистчетата бледожълти. Орехчетата яйцевидни, набръчкани, кафеникави. Цв. V–VI, пл. VІІ–VІІІ. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Обитава каменливи, скалисти терени, тревни съобщества от пасищен тип и изоставени бивши лозя. Популациите са малочислени. Проявява слаба конкурентна способност. Най-многочислената популация сега е тази край с. Карапелит, където се наброяват повече от 100 индивида. Необходима е проверка на съдбата на находищата край Нови пазар, Тервел, Девня, с. Кочмар, от които има внесени хербарийни материали съответно от 1994 и 1974 г.

Разпространение в България. Североизточна България; на 150–300 m н. в.

Общо разпространение. Североизточна България, Югоизточна Румъния.

Отрицателно действащи фактори. Промяна в начина на ползване на земите; ограничени възобновителни способности.

Площ на местообитанията в границите на зоната

Обща площ на местообитанията

Общата площ на оптималните местообитания е 16, 18 ха (от тях установени на терен 2,67 ха). Площта на потенциалните местообитания е 2,94 ха. Данните от настоящото картиране се приемат за референтни.

Оценка по този параметър – благоприятно състояние

Площ на популациите

В Стандартния формуляр видът е посочен като много рядък (V), т.е. за популацията липсват данни. Площта на картираните оптимални местообитания е 2,67 ха, от тях около 2 ха (приблизително 70 % ) са ефективно заети от популациите на вида. Данните от настоящото картиране се приемат за референтни.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

2327 Himantoglossum caprinum Обикновена пърчовка

Природозащитен статут. Уязвим [VU B2b(ii,iv)c(iv)]. ЗБР, ДХ(IIb), БК, CITES(2).

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 30–90 cm, с 5–8 сиво-зелени, елиптични листа. Съцветията с 20–40 цвята, рехави. Околоцветните листчета събрани в шлем, виолетово-бели с надлъжни линии. Устната 3-делна; страничните дялове линейни, извити, дълги 9–22 mm, вълнисти по края; средният дял дълъг 4,5–8,5 cm, леко усукан, на върха 2-делен. Шпората 4,5–7 mm. Цв. VІ, пл. VІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Среща се по открити, слънчеви места, по-често на варовити каменисти почви, по слабо използвани пасища, сред храсталаци и на горски поляни в светли широколистни гори. Популациите обикновено заемат неголеми площи (до 0.01–1 ha) и са с неголяма численост (до 50–100 растения). Рядко са наблюдавани находища с по-големи площи (до 5 ha), но с ниска плътност на популациите.

Разпространение в България. Среща се ограничено в цялата страна, до 1100 m н. в. Сравнително по-често в карстовите райони на Предбалкана, Стара планина, Знеполски район, Родопи (Изт.).

Общо разпространение. Югоизточна Европа (на северозапад до Словакия, Унгария, Словения).

Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение. Негативни фактори са залесяването с иглолистни култури; нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене и изоставянето на териториите (в последните десетилетия). През 70-те и 80-те години на миналия век превръщането на т. нар. пустеещи места във вилни зони е причина за унищожаване на много популации.

Потенциални местообитания в зоната: 25,44 ха

Оптимални местообитания в зоната: 0,00 ха.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Тодор Икономово.