Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община копривщица

7Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на плана върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки

• 
  Отпадане на устройствени зони за „къмпинг” и „Ски-писта” от ОУП на община Копривщица с НТП „Естествени ливади”, “Територии за селското стопанство” и „Пасища, мери”: имоти с № 10.350; 10.336; 10.304; 10.259; 10.280; 10.132 (УЗ „ски-писта”) и № 9.472, 9.473, 9.475; 9.476; 9.451; 9.449; 9.474; 9.447; 9.417; 9.398; 9.397; 9.388; 9.358; 9.396; 9.433; 9.448; 9.478; 9.479; 9.509; 10.167; 10.172; 10.209; 10.210; 10.138; 10.139; 10.140; 10.141; 10.142; 10.143; 10.144.
  
• 
  Отпадане на устройствена зона за Техническа инфраструктура (Резервоар): 9.434
  

• 
  Предотвратяване на унищожаване на колонии и загуба на ефективно заето местообитание на 1335 Лалугер Spermophilus citellus; Запаване на естествения характер на потенциално местообитание за видовете 1355 Видра (Lutra lutra) и 1354 Мечка (Ursus arctos), както и предотвратяване на фрагментиращ ефект върху част от популацията на мечката. Ще бъдат предотвратени евентуални негативни хидрохимични и хидрологични промени в Крива река.
  
• 
  Прилагането на мярката напълно ще премахне очакваното пряко въздействие в резултат на усвояването на терените в посочените имоти и ще бъде запазено настоящото природозащитно състояние на местообитанията на 11 вида птици от Приложение І на Дир. 79/409/ЕС, между които и кръстат орел, чиято национална популация е в размер на 26 двойки и 4% от нея е локализирана в община Копривщица.
  
• 
  Ограничаване на загубата на площ от местообитания 6520 Планински сенокосни ливади и 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс до незначителна.
  
• 
  Ще бъде предотвратена опасността от допълнително засушаване на почвата, което да окаже негативно влияние върху разпространени в съседство планински сенокосни ливади (6520), съобщества на високи треви (6430), фрагменти от крайречни съобщества с участието на черна елша и върби (91E0*) и находища на консервационно значимите видове Hamatocaulis vernicosus и Drosera rotundifolia.
  
• 
  Ще елиминира опасността от замърсяване и еутрофикация на почвата, както и ерозионни процеси, водещи до деградационни нарушения в растителната покривка.
  
• 
  Ще елиминира потенциалната опасност от внасяне на неместни и/или нетипични тревни видове при подсяване с готови тревни смески като мярка за контрол на почвената ерозия и подобряване на структурата на тревния чим.
  

• 
  При изграждане и поддържане на зелените системи (доизграждане на основните линейни елементи на парковата среда около р. Тополница и устройване на парк в местността „Баркиш“) да бъдат използвани само местни растителни видове;
  
• 
  Допълнителното залесяване в активните туристически участъци да бъде само с местни широколистни дървесни видове.
  
• 
  При изграждане на пътищата, работата да се извършва от средата на Август до края на Декември, извън размножителния период на птиците с цел предотвратяване на безпокойство;
  
• 
  Монтиране на изолатори върху стълбовете от 20КВ електропровод с цел предотвратяване на токови удари при кацане на птици;
  
• 
  Запазване на единичните стари дървета в планираните устройствени зони, попадащи в регулационната граница на гр. Копривщица, при изпълнението на строително-монтажни дейности. Отстраняване на клони е допустимо само от съображения за обществена безопасност.
  
• 
  Запазване на фрагментите на местообитание 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) (единични дървета от черна елша, върби и др.), разположени в непосредствена близост до реката в имот 13.52 с предназначение за производствено-складови терени.
  
• 
  При рекултивацията и възстановяването на депа за битови отпадъци/сметища за биоремедиация да бъдат използвани само местни видове, които влизат в състава на типичните природни местообитания, срещани в съответните участъци преди появата на депата/сметищата.
  
• 
  След завършване на дейностите по изграждането на нов общински път и електропровод да се извърши рекултивация на нарушените терени.
  

8Проучени алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, включително „нулева алтернатива“

Предложената от нас алтернатива за отпадане на устройствени зони от ОУП е следната:

• 
  Отпадане на устройствени зони за „къмпинг” и „Ски-писта” от ОУП на община Копривщица с НТП „Естествени ливади”, „Територии за селското стопанство” и „Пасища, мери”: имоти с № 10.350; 10.336; 10.304; 10.259; 10.280; 10.132 (УЗ „ски-писта”) и № 9.472, 9.473, 9.475; 9.476; 9.451; 9.449; 9.474; 9.447; 9.417; 9.398; 9.397; 9.388; 9.358; 9.396; 9.433; 9.448; 9.478; 9.479; 9.509; 10.167; 10.172; 10.209; 10.210; 10.138; 10.139; 10.140; 10.141; 10.142; 10.143; 10.144.
  
• 
  Отпадане на устройствена зона за Техническа инфраструктура (Резервоар): 9.434
  

Според т. 8 на допълнителните разпоредби на наредбата за оценка на съвместимостта на планове и програми с целите на опазване на защитените зони “нулевата алтернатива” е описание на настоящото състояние и последиците от него в случаите когато инвестиционните намерения, които се прилагат не могат да бъдат осъществени.

Елементите на биологичното разнообразие и в частност състоянието на растителността и природните местообитания на територията на община Копривщица са в различна степен повлияни от човешкото въздействие в исторически и съвременен план. Основните фактори са с антропогенен характер и включват дърводобива, животновъдството и поддържането на малки обработваеми площи в околностите на гр. Копривщица. Основният дял на тревните съобщества от ливаден и пасищен тип са производни на унищожените в миналото коренни горски съобщества на обикновен бук, обикновен габър и зимен дъб. Провеждането на голи сечи в средата на миналия век са довели до снижаване на възрастта на горите и частичната им замяна с нетипични за екосистемите видове (бял бор, черен бор, смърч, бяла мура) и дори екзоти (конколорка, дуглазка ела, лиственица). От естествените гори на обикновен габър е останало едно единствено съобщество с ограничена площ. Значителна част от габъровите гори са с издънков произход. Интензивната паша в миналото, както и разширяването на образботваемите площи е довело до навлизането на рудерални и нитрофилни видове във флористичния състав на съобществата.

Към настоящия момент посочените по-горе антропогенни фактори въздействат върху екоситемите, природните местообитания и свързаните с тях съобщества със значително по-малка сила, което дава възможност за протичане на разнообразни сукцесионни процеси. Една от основните тенденции в това отношение е постепенното намаляване на пасищата и възстановяване на горската растителност. В резултат на този демутационен процес намалява уязвимостта на горските съобщества, а се увеличава уязвимостта на пасищата и ливадите поради изоставяне на традиционните практики за тяхното стопанисване. Основни заплахи за пасищата и ливадите са охрастяването и инвазията на орлова папрат, от които първата може да се оцени като слаба до умерена, а втората – силна. Негативните промени в тези съобщества застрашават популациите на редица редки и чувствителни към промените в околната среда видове, например представителите на сем. Orchidaceae.

Много силно уязвими са всички растителни съобщества, пряко зависими от промени в хидрологичния режим на речната мрежа. Такива са хигрофитните горски и високотревни съобщества покрай реките, приизворните фитоценози и трорфищните комплекси, като в състава на последните две вземат участие консервационно значимите видове Hamatocaulis vernicosus и Drosera rotundifolia. Към настоящия момент основен източник на вариация във водното ниво са естествените климатични флуктуации, но евентуалната човешка намеса при реализирането на бъдещи проекти е потенциална заплаха, която бързо може да извади екоситемите от крехкото им равновесно състояние.

За фауната нулевата алтернатива е с положителен ефект, предвид по-ограниченото човешко присъствие, главно по време на строителството в териториите, предвидени за урбанизация и липсата на дразнителите шум, светлина и др. Неприлагането на ОУП ще запази сега съществуващия или естествения характер на засегнатата територия.

Застрояването на нови терени неминуемо би намалило до известна степен размера на местообитанията на бозайниците, земноводните и влечугите, както и би причинило частична фрагментация на тези местообитания. В тази връзка, не прилагането на ОУП би се отразило единствено положително върху техните популации.

Осъществяването на ОУП би се отразил благоприятно на 34.98 дка от потенциални местообитания на птиците (в т.ч. крайречни гори и естествени тревни съобщества) при възстановяването рекултивация на планирани територии. От друга страна осъществяването на ОУП би причинил деградация и директно унищожаване на местообитания на птиците, както и повишено ниво на безпокойство на птиците върху площ от1734.66 дка (в т.ч. ливади и пасища).

Реализирането на ОУП в предложеният вариант би причинило нарушения в местообитанията и на популациите на видове, предмет на опазване в защитена зона „Средна гора” (например кръстат орел, ливаден дърдавец, белоопашат мишелов, малък креслив орел, черен щъркел, червеногърба сврачка, ястребогушо коприварче, козодой и осояд).

Следователно не прилагането на ОУП би се отразило единствено положително върху популациите на птиците.

Нулевата алтернатива е съвместима с предмета и целите на опазване в ЗЗ BG000139 „Средна гора” по Директива 92/43 ЕИО и ЗЗ BG0002054 „Средна гора” по Директива 2009/147 ЕО, тъй като тя по никакъв начин не ги засяга териториално и не променя съществуващото състояние на околната среда в естествените и антропогенноповлияните екосистеми. Природозащитното състояние на местообитанията и на видовете при нулевата алтернатива ще се запази и няма да зависи от прилагането на ОУП заедно с предложените мерки за намаляване на въздействието. При нулева алтернатива състоянието на природните мастообитания и популации на растителни видове, няма да бъдат променени.