Доклад за овос на инвестиционно предложение Път і-5 "Кърджали-Подкова" от км 342+639 до км 367+427

Изтегляне 1.86 Mb.

страница	9/17
Дата	16.12.2016
Размер	1.86 Mb.
	#11326
Тип	Доклад

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 17

Качествени показатели на водите на р.Върбица – пункт № 406, с.Върли дол, 2006-2009 г.

Таблица 6

№ по ред	Показател	Мярка	Дата на вземане на пробата												ПДК ІІ/ІІІ категория
			2006 г				2007 г.		2008 г.					2009 г.
			14.02	02.05	04.08	31.10	05.02	07.05	11.02	12.05	13.05	06.08	11.11	11.02
1.	Активна реакция - рН	–	8,13	8,33	8,37	8,42	8,31	8,95	8,74	8,71	8,71	9,37	8,4	7,98	6,0-8,5/ 6,0-9,0
2.	Разтворен кислород	mg/l	8,81	13,4	11,2	12,5	12,5	10,8	10,1	6,85	6,85	9,86	11,15	9,5	4,0/2,0
3.	Наситеност с кислород	%	109,0	146,0	149,0	122,0	118,0	121,0	76,2	76,0	76,0	132,0	108,4	85,3	40,0/20,0
4.	Електропрово-димост	mS/sm	315,0	394,0	355,0	398,0	324,0	343,0	295,0	312,0	312,0	385,0	340,0	304,0	1300/1600
5.	Неразтворени вещества	mg/l	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	50/100
6.	Разтворени вещества	mg/l	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	1000/1500
7.	Ортофосфати	mg/l	0,405	0,085	0,054	0,033	0,034	0,043	0,113	0,331	0,330	0,072	0,054	0,043	1,0/2,0
8.	Сулфатни йони	mg/l	59,6	–	43,1	–	61,1	–	50,1	42,616	42,6	60,847	99,66	54,739	300,0/400,0
9.	Хлорни йони	mg/l	11,3	–	8,76	–	7,41	–	8,82	7,57	7,57	16,16	14,46	9,86	300,0/400,0
10.	Азот (амониев)	mg/l	0,094	0,215	0,306	0,0	0,014	0,05	0,023	0,053	0,053	0,063	0,0	0,032	0,3/0,08
11.	Нитритен азот	mg/l	0,003	0,0	0,004	0,0	0,002	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,001	0,001	0,04/0,06
12.	Нитратен азот	mg/l	0,0	0,508	0,0	0,0	0,0	0,047	0,71	0,118	0,117	0,137	0,022	0,299	10,0/20,0
13.	БПК₅	mgО₂/l	0,405	0,085	0,054	0,033	0,034	0,043	0,113	0,331	0,32	0,072	0,054	0,473	15/25
14.	Окисляемост (пермантанатна)	mgО₂/l	2,48	1,87	1,5	0,31	2,88	1,55	–	–	–	–	–	–	30/40
15.	Желязо (общо)	mg/l	0,028	–	0,048	–	0,084	–	0,093	0,089	0,089	0,004	0,03	0,034	1,5/5,0
16.	Манган (общ)	mg/l	0,052	–	0,0	–	0,035	–	0,013	0,003	0,003	0,009	0,016	0,075	0,3/0,8
17.	Калций	mg/l	–	–	48,0	–	–	–	43,9	43,3	43,3	50,92	60,12	35,77	–
18.	Магнезий	mg/l	–	–	1,9	–	–	–	8,34	19,5	19,5	10,48	9,73	11,49	–
19.	Мед	mg/l	–	–	0,0	–	–	–	0,018	0,003	0,003	0,003	0,018	0,018	0,1/0,05
20.	Цинк	mg/l	–	–	0,0	–	–	–	0,105		0,007	0,013	0,013	0,188	5,0/10,0

Качествени показатели на водите на р.Върбица – пункт № 407, преди язовир “Студен Кладенец” за 2006 г. и 2007 г..

Таблица 7

№ по ред	Показател	Мярка	Дата на вземане на пробата												ПДК ІІІ категория
			2006 г.								2007 г.
			14.02.	04.04	02.05	08.06	04.06	11.10	03.11	08.12	05.02	04.04	07.05	08.06
1.	Активна реакция - рН	–	8,16	7,7	–	7,64	7,9	7,73	–	8,28	8,36	7,99	–	8,18	6,0-9,0
2.	Разтворен кислород	mg/l	10,0	12,4	–	8,2	11,2	10,3	–	9,4	13,4	10,4	–	9,2	2,0
3.	Наситеност с кислород	%	109,0	115,0	–	89,0	154,0	105,0	–	90,0	122,0	102,0	–	109	20,0
4.	Електропрово-димост	mS/sm	290	294	–	337,0	362,0	351,0	–	334,0	319,0	291,0	–	301	1600,0
5.	Неразтворени вещества	mg/l	0,0	0,0	–	0,0	0,0	0,0	–	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	100
6.	Разтворени вещества	mg/l	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	1500,0
7.	Ортофосфати	mg/l	0,064	0,079	–	0,271	0,058	0,123		0,121	0,082	0,0		0,02	2,0
8.	Сулфатни йони	mg/l	45,7	–	80,1	–	34,9	–	46,6	–	43,9	–	58,3	–	400,0
9.	Хлорни йони	mg/l	12,0	–	9,34	–	9,43	–	10,7	–	7,75	–	8,78	–	400,0
10.	Азот (амониев)	mg/l	0,601	0,622	–	0,35	0,0	0,121		0,0	0,088	0,307	–	0,0	5.0
11.	Нитритен азот	mg/l	0,002	0,0	–	0,088	0,004	0,006	0,008	0,002	0,002	0,0	–	0,003	0,06
12.	Нитратен азот	mg/l	0,00	0,0	–	0,011	0,027	0,571	0,632	0,775	0,0	0,218	–	0,218	20,0
13.	БПК₅	mgО₂/l	0,0	0,0	–	0,0	2,84	0,0	–	1,05	2,24	0,0	–	0,0	25,0
14.	Окисляемост (пермантанатна)	mgО₂/l	4,78	1,45	–	2,33	1,71	2,21	–	1,01	2,64	0,92	–	2,56	40,0
15.	Желязо (общо)	mg/l	0,094	–	0,0	–	0,378	–	0,059	–	0,099	–	0,062	–	5,0
16.	Манган (общ)	mg/l	0,0	–	0,022	–	0,058	–	0,034	–	0,017	–	0,04	–	0,8
17.	Калций	mg/l	40,0	–	–	–	43,3	–	–	–	36,4	–	–	–	–
18.	Магнезий	mg/l	8,93	–	–	–	2,5	–	–	–	14,8	–	–	–	–
19.	Мед	mg/l	0,0	–	–	–	0,0	–	–	–	0,0	–	–	–	0,03
20.	Цинк	mg/l	0,022	–	–	–	0,015	–	–	–	0,0	–	–	–	10,0

Качествени показатели на водите на р.Върбица – пункт № 407, преди язовир “Студен Кладенец” за 2008 г. и 2009 г.

Таблица 8

№ по ред	Показател	Мярка	Дата на вземане на пробата													ПДК ІІІ категория
			2008 г.											2009 г.
			11.02	13.03	10-04	12.05	13.05	12.06	16.07	06.08	08.09	11.11	04.12	11.02	13.05
1.	Активна реакция - рН	–	8,39	8,24	8,07	8,53	8,53	8,45	8,19	8,22	8,21	8,25	8,09	8,05	8,83	6,0-9,0
2.	Разтворен кислород	mg/l	10,1	–	–	6,47	6,47	–	–	7,8		10,26	–	10,04	10,81	2,0
3.	Наситеност с кислород	%	70,5	–	–	71,1	71,1	–	–	104,2		97,0	–	84,7	133,7	20,0
4.	Електропрово-димост	mS/sm	284	–	–	277	277	–	–	394		299	–	294	294	1600,0
5.	Неразтворени вещества	mg/l	0,0	–	–	7,0	7,0	–	–	7,0		8,0	–	8,0	8,0	100
6.	Разтворени вещества	mg/l	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	1500,0
7.	Ортофосфати	mg/l	0,058	–	–	0,067	0,067	–	–	0,174		0,213	–	0,108	0,042	2,0
8.	Сулфатни йони	mg/l	37,8	–	–	71,151	71,1	–	–	67,184		52,64	–	48,28	32,814	400,0
9.	Хлорни йони	mg/l	9,51	–	–	7,91	7,91	–	–	17,88		13,75	–	11,288	16,93	400,0
10.	Азот (амониев)	mg/l	0,0	–	–	0,034	0,033	–	–	0,178		0,048	–	0,052	0,181	5.0
11.	Нитритен азот	mg/l	0,002	–	–	0,001	0,0	–	–	0,033		0,029	–	0,002	0,001	0,06
12.	Нитратен азот	mg/l	0,545	–	–	0,12	0,12	–	–	0,188		0,079	–	0,333	0,023	20,0
13.	БПК₅	mgО₂/l	1,39	–	–	1,09	1,08	–	–	1,85		2,29	–	0,81	1,71	25,0
14.	Окисляемост (пермантанатна)	mgО₂/l	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	–	40,0
15.	Желязо (общо)	mg/l	0,091	–	–	0,093	0,063	–	–	0,404		0,23	–	0,102	0,143	5,0
16.	Манган (общ)	mg/l	0,008	–	–	0,015	0,015	–	–	0,071		0,036	–	0,019	0,024	0,8
17.	Калций	mg/l	5,01	–	–	41,3	41,3	–	–	47,55		60,12	–	33,37	49,71	–
18.	Магнезий	mg/l	43,6	–	–	15,0	15,0	–	–	10,98		7,29	–	13,28	12,67	–
19.	Мед	mg/l	0,018	–	–	0,001	0,001	–	–	0,005		0,018	–	0,0	0,018	0,03
20.	Цинк	mg/l	0,013	–	–		0,002	–	–	0,013		0,013	–	0,018	0,013	10,0

Съгласно Заповед № РД – 272/03.05.2001 г. на МОСВ За категоризацията на повърхностните води във водните обекти или в части от тях язовир “Студен кладенец” според Наредба № 7 на КОПС, МНЗ и КТСУ от 8 август 1986 г. за показатели и норми за определяне качествата на течащите повърхностни води (ДВ. бр. 96/1986 г.) е ІІІ категория, т.е водата му може да се използва за напояване, промишлено водоснабдяване, воден транспорт и др. Останалите мониторингови пунктове не са посочени в Наредбата. Съгласно т.46 от тази Наредба водите от мониторингови пунктове при село Ерма река могат да се характеризират като І или ІІ категория в зависимост от това къде е разположен мониторинговият пункт – преди или след селото. В с.Ерма река няма изградена канализационна мрежа и отпадъчните води се изливат в деретата и реката, която е приток на р.Върбица. Това е предпоставка за замърсяване. Водите на р.Върли дол могат да се категоризират като ІІ или ІІІ категория. Село Върли дол се намира в община Кирково и е по-близо до обекта около Крилатица и Фотиново. Там също няма изградена канализационна мрежа и съществува директно изпускане на отпадъчните води в повърхностни водоизточници, които се вливат в р.Върбица. Що се касае до водите на р.Върбица след гр.Златоград те трябва да се оценят като ІІІ категория. Основание за това дава липсата на пречиствателна станция за отпадъчни води в Златоград и директното им изпускане в реката, както и съществуващото сега сметище на общината, което е разположено на десния бряг на р.Върбица на 2 km след града.

Данните от анализа на систематизираните в горните таблици резултати, могат да се оценят по следния начин:.

Водите от съответните мониторингови пунктове отговарят най-общо на съответната категория. Изключение правят някои резултати за пункта при с.Ерма река по отношение на неразтворени вещества. Това обаче е обяснимо, тъй като в горното си течение р.Върбица е поройна, а селото и мониторинтовият пункт се намират на единия от двата ръкава, които се сливат преди гр.Златоград.

Независимо от възможностите за замърсяване на р.Върбица с отпадъчни води от гр.Златоград, вероятно поради минимизиране на стопанската дейност в района тя не създава опасност от замърсяване на язовир “Студен кладенец”, в който се влива.

Подземни води

Трасето на пътя попада в източната част на Рило-Родопския хидрогеоложки район. Основна дренажна артерия на подземни води в района се явява р.Върбица, в чиято тераса са акумулирани по-съществените води за района.

На територията на трасето са застъпени преди всичко подземни води от поров и пукнатинен тип. Поровите води са привързани към терасата на р.Върбица, р.Казълач и р.Лозеградска, както и към други по-малки потоци. Водата е от хидрокарбонатно-калциево - магнезиев тип. По протежение на трасето са отбелязани 17 водоизточника на подземни води, които са под формата на чешми. В началото на трасето в терасата на р.Върбица има изградени две водовземания за питейно водоснабдяване:ПС “Балабаново” - състои се от шахтов кладенец, на 40 m вляво от оста на пътя и ПС “Загорско” с 7 броя шахтови кладенци, разположени на по 100 m един от друг в един ред успоредно на реката и на бъдещото трасе на пътя. Разстоянието от кладенците до трасето на пътя е от 95 m (за най-северния кладенец) до най-южния, който е на 235 m от трасето на пътя. Бъдещият път преминава през пояс Б на водохващанията и за двете помпени станции което не противоречи на наредбата за СОЗ. От двете водовземания се добиват 215 dm³/s питейна вода за водоснабдяване на Момчилград, Джебел и околните села. Допълнително в района се добива още около 224 dm³/s вода, която се използва за промишлено водоснабдяване. Тези водоизточници също са извън обсега на трасето на пътя. Сумарния дебит който се черпи от водовземните съоръжения в терасата на река Върбица в разглеждания участък е 450 dm³/s. Водата е прясна с минерализация под 1 g/dm³, с малка твърдост и рН – 7.

Подхранването на подземните води е изключително на базата на атмосферните валежи, като преобладават дъждовните, които за района са значителни. Снежната покривка се задържа за кратък период от време
(5-6 дни), което е причина за голямата водоносност в областта и големите и краткотрайни високи вълни в реката.

Пукнатинните води са привързани към скалите на ограждащите я възвишения, като са в количества, които не представляват стопански интерес. Те се дренират на земната повърхност под формата на малки низходящи изворчета с непостоянен дебит, като някой от тях през лятото и ранната есен пресъхват. Дебитът им е около 0,1-0,01 dm³/s. Водата им е прясна от хидрокарбонатно-калциев тип.

Каталог: ovos

Изтегляне 1.86 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 17