Доклад за овос на инвестиционно предложение Път і-5 "Кърджали-Подкова" от км 342+639 до км 367+427

4.4. Почви

Пътната връзка “Фотиново от km 0+000 до km 2+368” преминава през канелени излужени почви.

Те са разпространени в долния растителен пояс на Южна и Средна България. Формирали са се предимно под въздействието на ксеротермната дъбова растителност, която понастоящем на много места е унищожена напълно или е заменена от други видове, включително земеделски култури.

Канелените горски почви имат пълен почвен профил – АВС. Хумусно-акумулативният хоризонт е с различна мощност и върху неерозирани терени достига 25-40 cm. Излужените канелени почви имат ясно изразен глинясъл илувиален хоризонт, който достига до 150 cm дълбочина, като глинясването обхваща понякога и част от А-хоризонта. Отлагането на карбонатите е на дълбочина 60-100 cm. Железните хидроокиси не се придвижват по дълбочината на профила, а остават в горните хоризонти и му придават типичното червено-кафяво оцветяване.

Механичният състав е разнообразен и е свързан с почвообразуващите скали. Почвите по трасето на пътя са глинесто-песъчливи, средно до силно каменливи, най-често върху пясъчници и андезити.

Съдържанието на хумус е средно до ниско, калият почти липсва, а количеството на усвоим азот и фосфор е незначително.

Реакцията на почвения разтвор е от слабо кисела до слабо алкална (рН – 4,7 до 6,0) и е свързана с количествата на карбонатите по профила.

При целинни условия, в хумусния хоризонт, канелените горски почви имат сравнително добре изразена структура (водоустойчиви агрегати над 0,25 mm около 80%), която в орните площи е значително разрушена.

Канелените излужени горски почви имат неблагоприятен воден режим. Общата им порьозност се колебае между 35-40% и намалява надолу по профила до 25%.

Почвите по трасето на пътя са под горска и тревна растителност и обработваеми орни площи, засаждани най-често с тютюн (орните площи се отнасят и към т.н. агрогенни видове почви).

Продължителното неправилно стопанисване на площите в района (изсичане на горите, прекомерна паша, клоносечно ползване, екстензивно земеделие) е довело до развитие на интензивни ерозионни процеси. Площната ерозия е достигнала до отнемане на част или напълно на хумусния хоризонт, а на места и на илувиалния. По трасето на пътя се срещат нелесопригодни голини с до 60% открита основна скала.

Земеделските земи са от V категория нагоре, а горскостопанските – от ІХ и Х.

Наносните почви са от класа Fluvisols тип алувиални и алувиално-делувиални.

Алувиалните почви у нас имат интразонално разпространение. Заемат речните тераси на реките в равнините и полупланинските райони и са формирани главно върху съвременни речни слоести наноси. Процесите на почвообразуване са много специфични – алувиалните почви са млади, намиращи се в начален стадии на развитие. Те нямат формирани генетични хоризонти, а само отделни слоеве с неясно очертан първичен хумусен хоризонт (А). Различните почвени пластове нямат генетична връзка помежду си, а зависят от силата на водното течение и влачените от него наноси при периодичното заливане.

Отложените върху речната тераса материали имат многослоен строеж. В основата си те са изградени от чакъли, които нагоре преминават в песъчливи, песъчливо-глинести дори глинести наноси.

Характерна особеност на алувиалните почви е голямото разнообразие на механичния състав, както в хоризонтално отношение, така и по дълбочината на почвения профил. Те могат да бъдат от песъчливи до леко глинести, като преобладаващо разпространение имат леко и среднопесъчливоглинестите разновидности.

Съдържанието на карбонати се изменя в широки граници и е свързано с произхода на наносите. Почвената реакция е от слабо кисела до слабо алкална. Хумусното съдържание е в зависимост от местоположението на речната тераса, възрастта на почвата и интензивността на почвообразувателния процес и се изменя в широки граници – от 1,5 до 6,0% при целинните почви и от 1 – 3% при обработваемите.

В резултат на намаляване интензивността и честотата на заливане, много често наносните почви се заемат от ливадно-тревна растителност под въздействието на която хумусно-акумулативният хоризонт нараства и се обогатява. В нашата терминология тези почви са известни като алувиално-ливадни. Голяма част от тях са превърнати в обработваеми земи, засаждани с различни земеделски култури, както и с горскодървесна растителност – главно тополи. Така алувиално-ливадните почви преминават в категорията “агрогенни”.

Делувиалните почви образуват шлейфове в основата на долинните склонове и много често се срещат като преходни към алувиалните (алувиално-делувиални).

Наносните почви по трасето на пътя са най-често обработваеми, и са предимно от ІV категория. Част от тях (около 50%) са поливни.

Почвите на трасето на пътя не са замърсени от отпадъци. Съдържанието на тежки метали (Pb и Cd), изследвано през 2000 год. на 7 пункта по трасето е под допустимите норми. Не са установени площи засегнати от заблатяване или засоляване.

4.5. Отпадъци

Наличие на отпадъци. Видове