Доклад за овос на инвестиционно предложение Път і-5 "Кърджали-Подкова" от км 342+639 до км 367+427

4.3. Геоложка среда

В разглеждания район са застъпени палеоген-олигоцен и горен еоцен - олигоцен, както и кватернерните наслаги (алувий – пролувий, делувий и елувий).

Горният еоцен е представен от втория приабонски хоризонт, който е в пясъчно-мергелен фациес. Преобладават дебелослойни пясъчници, с тънки прослойки от плътни мергели.

Олигоценът е представен от туфи, туфозни пясъчници, ядчести варовици, алтерниращи се глини, мергелно-туфитен хоризонт, андезитови туфобрегчи, джебелски пясъчници (разпространени по повърхността) и хоризонта на масивните туфи.
Задруга на втори среднокисел вулканизъм
В тази задруга се отделят три главни пачки: Пачка на среднокисели туфи, туфити, органогенни (рифови) варовици, пачка на конгломерати, пясъчници, среднокисели туфи и туфобрегчи и пачка на вулканските скали.
Пачка на среднокисели туфи, туфити, органогенни (рифови) варовици

Част от тази свита се разкрива между селата Подкова и Пловка.

Най-характерно за задругата е присъствието на продукти на среднокисел вулканизъм. Задругата лежи на силно неравна повърхност върху материалите на първия кисел вулканизъм. Характерни цветове за задругата са тъмнозеленият, кафявият и тъмносивият, а за вулканските скали – черният.

В участъка с.Подкова – с.Половка задругата се състои от две части: Долна – представена от червеновиолетови и сиви конгломерати, залягащи върху материалите от първия кисел вулканизъм. Късовете са изключително от кристалинния цокъл. Свързващата маса е песъчлива. Често се наблюдава груба слоистост. Западно от с.Подкова конгломератите се заместват от сивозелени и виолетови пясъчници. Дебелината им варира от 3 до 25 m.

Горната част се състои от зелени туфобрегчи и туфи. Дебелината им варира от 10 до 40 m. Нерядко в туфите има лещи от пясъчници със смесен характер.

Дебелината на задругата варира от 10 до 80-100 m.

В задругата се отделят четири пачки: пачка на риолитовите и риодацитовите туфи, пачка на органогенните варовици, пачка кисели туфи, туфити, туфопясъчници, пясъчници и тела и покрови от трахириодацити и трахидацити с агломерати и перлити. Характерно за задругата е присъствието на кисели вулкански туфи, които на места изграждат цялата задруга. Материалите на задругата залягат нормално предимно върху задругата на втория среднокисел вулканизъм, като при с.Подкова лежат направо върху ритмичната песъчливо-мергелна задруга.

В района западно от р.Върбица различни нива от задругата на втория кисел вулканизъм се покриват трансгресивно от Джебелската свита. В самото поречие на р.Върбица и западния и северозападен склон на вр.Дамбалък покривката е от пирокластитите и вулканските скали на третия среднокисел вулканизъм.

В най-източните части на с. Подкова в туфите и пясъчниците на задругата, често има и конгломератни късове от кристалинната подложка.

Дебелината на задругата силно варира между 30 и 200 m.
Джебелска пясъчникова свита
Седиментите на свитата заемат обширна площ, ограничена на изток от р.Върбица, между селата Седлари и Подкова, а на запад между селата Загорско, Устра, Воденичарско до с.Вълкович. На изток от р.Върбица има само две находища на свитата: на около 3 km ЮЮИ от гр.Момчилград и една тясна ивица северно от с.Подкова, като в центъра на района се намира гр. Джебел.

Свитата заляга трансгресивно върху различни нива на първия и втория кисел вулканизъм.

Джебелската свита се покрива и процепва от пирокластитите и лавите на третия среднокисел, третия кисел вулканизъм и от киселите субвулкански тела и дайки.

Специфична особеност на свитата е теригенния и характер. Представена е от полимиктови пясъчници и пясъци, алевролити, глини, песъчливи варовици и единични пластове пепелни туфи.

Пясъчниците са дебелослойни с хоризонтална и коса слоистост и неясна сортировка. Обикновено са полимиктови, но се срещат и кварц-фелшпатови разновидности. Спойката им е глинеста и по-рядко варовита, която е в незначително количество. Цветът на пясъчниците е сивобял, белезникавожълт до ръждив. Някои от пясъчниците съдържат дребночакълни конгломератни късове от отдолулежащите кисели туфи и кристалинния седимент.

На места алевролитите и глините се прослояват неравномерно с пясъчниците. Те са сивобелезникави до сивочерни, богати на овъглени растителни останки; срещат се окременени дървени фрагменти.

Дебелината на Джебелската свита е 150-300 m като в източна посока тя намалява до 50 m и вероятно изклинва.
Кватернер
Кватернерните отложения по протежение на трасето имат повсеместно разпространение. Мощността им е сравнително малка. Поделят се на няколко генетични типа : елувий, делувий, колувий, алувий и преходните типове между тях.

Елувият заема главно заравнените участъци от релефа и по същество представлява изветрителната кора върху основните скали. Вследствие изветрителните процеси дебелината му е незначителна.

Делувият е разположен по склоновите участъци от релефа или техните подножия и също е с незначителна дебелина.

Голяма част от трасето на пътя преминава в незаливната тераса на р.Върбица, като най-широко разпространение в района на трасето имат алувиалните наслаги. Те изграждат както речните легла така и речните тераси, чиято височина достига до 10 m. Представя се от песъчливо-чакълни и песъчливо-глинести образувания, чието площно разпространение се увеличава в долинните разширения. Дебелината им варира в широки граници и достига до 10 m.

Кватернерните отложения в терасата на р.Върбица имат двуслоен строеж, като в основата лежат чакълесто-песъчливи материали с включени в тях валуни. Отгоре терасата е покрита от втория (горния) слой, който е представен от песъчливо-глинести материали. Ниската заливна тераса на реката е без глинесто-песъчливо покритие, което се обуславя от поройния и характер. Нейните отложения са по-скоро алувиално-пролувиални. Дебелината на алувия по река Върбица е 5-10 m, а ширината на терасата на места надхвърля 500 m. В долната си част при с.Подкова и с.Кирково ширината на терасата й е между 200 и 300 m.

Делувиални наслаги с малка мощност са се формирали в основата на склоновете на възвишенията и са от песъчливо-глинест материал и раздробен скален материал- предимно от метаморфити.

Основна негативна структура е Момчилградското понижение, което представлява сложен грабен, запълнен с терциерни седименти и вулканити. На изток се ограничава от Кърджалийския разлом и Среднородопската антиклинала, на запад граничи с източната периферия на Маданско-Давидковското подуване. На юг граничи с Добромирско-Кирковската разломна зона, която го отделя от Чакаларовското и Ксебирското подуване на юг, а на изток се простира до Авренския разлом.

Момчилградското понижение е запълнено от горноеоценски и олигоценски седименти.

Голяма част от понижението е изградена от Джебел – Звезделския район. Характерни тук са тензионните вулкански пояси (със ЗСЗ – ИЮИ посока) и малките интрузии с габро-граносиенитов състав (Звезденски тип) и полиметалните минерализации. Типично за района е наличието на значителна долноолигоценска трансгресия, изразена в отлагането на дебели конгломератни пластове и кисели туфи в областта на запад-югозападно от Джебел и мощна олигоценска песъчлива задруга на “Джебелските пясъчници”.

Районът е със сеизмичност от VІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник с Кс = 0,10.
Полезни изкопаеми
В района западно от гр.Джебел има находище от перлити. Последното е свързано с олигоценския кисел вулканизъм и е привързано към задругата на втория и главно третия кисел вулканизъм. Използват се в строителството, като лек изолационен материал.