Доклад за овос на инвестиционно предложение Път і-5 "Кърджали-Подкова" от км 342+639 до км 367+427

4.2. Води

Повърхностни води

Хидроложки и хидрогеоложки условия за формиране
на оттока на р.Върбица

Река Върбица е най-големият приток на р.Арда. Тя се влива в яз.”Студен кладенец”. Водосборната й област е изцяло в Източните Родопи.

Разглежданият участък от пътя се намира в долното и средното течение на реката. Гъстотата на речната мрежа е около 2-2,5 km/km², а в зоната на пътя – между 1,0 и 1,5 km/km². Годишната сума на валежите е 650-800 mm. Залесеността на хълмистия нископланински терен е 43%. Районът е под средиземноморско влияние.

Подхранването на р.Върбица е дъждовно (55%), снежно (20%) и подземно (около 20%). Вътрешногодишното разпределение на оттока е неравномерно. Около 60-70% от годишния обем преминава през пълноводието, което за тази част на страната поради средиземноморското влияние е ноември-февруари.

Ниската степен на залесеност и хълмистият терен определят поройния характер на реката. Значителните отлагания на баластра и пясък в речното корито на р.Върбица я правят източник на изземване на строителни материали. По течението на реката и притоците й има много баластриери.

Средномногогодишното водно количество на р.Върбица е 21,6 m³/s, за суха година е 14,6 m³/s, а минималното водно количество е 0,45 m³/s. Средният модул на повърхностния отток е 18,8 l/s/km².

Водопотребители и водоползватели

Чистотата на подземните води ги прави годни за използване за водоснабдяване на населени места, както и на промишлени обекти.

Първото водовземане е на km 345+250 (помпена станция Балабаново) и се състои от един шахтов кладенец в терасата на р.Върбица и един шахтов кладенец до ПС. Първият кладенец е на 40 m от трасето на бъдещия път и крайпътният окоп преминава по границата на зона І.

Второто водовземане е между km 353+200 и km 353+800 (ПС при с.Загорско). Водовземането включва 7 бр. шахтови кладенци. Най-близкият от тях до трасето е на 95 m от оста на пътя (km 353+200), а най-отдалеченият е на 235 m (km 353+200).

Не се налага изместване на кладенците. Общо двете водовземания са проектирани за 215 l/s.

Освен водовземанията за питейни води, има изградени и други водовземания от подземни води за производствени цели като общият им дебит е около 224 l/s. Общият обем вода, който се добива от подземните води в разглеждания участък, е 450 l/s.

Освен за водоснабдяване, водите на р.Върбица и притоците й в разливната тераса се използват и за напояване. Напояването се извършва както директно от речните течения, така и от изградена ПС при с.Загорско (km 355+100).

Състояние на речните корита и бреговете на реките

Поройният характер на р.Върбица и притоците й и неравномерното вътрешногодишно разпределение на оттока формират разнообразието на речните долини. Речните корита са източник на строителни материали, при това със значителен обем. По течението на реката се редуват широки речни тераси със стръмни урвести брегове.

Наносен отток

Река Върбица е основен източник на пясък за почти всички строителни дейности в Източните Родопи (включително за замразения обект Горна Арда). Големи са запасите от баластра, което обуславя наличието на много баластриери.

Средната мътност на речната вода във влажна година е 2232 g/m³ като тя варира съобразно сезоните от 20,1 g/m³ до 9800 g/m³. В средна година мътността е 852 g/m³ с колебания от 40 g/m³ до 1820 g/m³.

Качествена характеристика на водите на р.Върбица

Анализът на качествата на р.Върбица е направен въз основа на данни от постоянен мониторинг на реката, извършен от ИАОС към МОСВ за периода от 2006 до 2009 г. в пунктове както следва: № 405 при с.Ерма река, № 406 при с.Върли дол, № 2208 след гр.Златоград и № 407 преди язовир “Студен кладенец”.

Изследванията са направени съгласно Наредба № 7 от 08.08.1986 г. на Комитета за опазване на околната среда, Министерството на народното здраве и Комитета за териториално и селищно устройство за Показатели и норми за определяне качеството на повърхностни течащи води (обн. ДВ, бр. 96 от 12.12.1986 г.)

Според тази Наредба водните течения при минимално средномесечно водно количество (в годините с обезпеченост 95%), след изпускането на отпадъчни води в тях не трябва да съдържат вредни вещества повече от пределно допустимите норми за съответната категория на приемника. Показателите, които се определят според Наредбата, за да се прецени замърсяването на съответните водоприемници са 87 и са разделени в пет групи

• 
  Група А.  Общофизични и неорганични химични показатели
  
• 
  Група Б.  Общи показатели за органични замърсяващи вещества.
  
• 
  Група В.  Показатели за неорганични вещества от промишлен произход.
  
• 
  Група Г.  Показатели за органични вещества от промишлен произход.
  
• 
  Група Д.  Биологични показатели.
  

Съгласно предоставени от Изпълнителна агенция по околна среда към МОСВ данни за посочения по-горе период са контролирани следните показатели:

От показателите от група А (Наредба № 7) са определяни температура, активна реакция (рН), наситеност с кислород, разтворен кислород, електропроводимост, разтворени и неразтворени вещества, азот (амониев, нитритен и нитратен), ортофосфати, хлорни йони, сулфатни йони, манган, желязо.

От показателите от група Б (Наредба № 7) са определяни: биохимично потребен кислород (БПК₅) и перманганатна окисляемост.

От показателите от група В (Наредба № 7) са определяни мед и цинк.

Няма данни за определяни показатели от група Г и група Д. (Наредба № 7).

Данните от изследванията са систематизирани в следните таблици.

Качествени показатели на водите на р.Върбица – пункт № 405, с. Ерма река, за 2008 г.

Таблица 3

№ по ред

Показател

Мярка

Дата на вземане на пробата

ПДК І/ІІ категория

16.01

12.02

12.02

13.03

02.04

02.04

07.05

07.08

10.06

02.07

05.08

02.09

14.10

04.11

02.12

1.

Активна реакция - рН

–

7,6

7,78

7,57

7,64

7,76

7,9

7,82

7,78

7,62

7,88

7,67

7,74

7,64

7,87

7,74

6,5-8,5/ 6,5-8,5

2.

Разтворен кислород

mg/l

–

–

8,8

–

–

10,1

8,1

9,7

7,0

7,0

5,4

5,9

4,8

6,4

7,6

6/4

3.

Наситеност с кислород

%

–

–

74,0

–

–

96,0

97,0

98,0

89,0

88,0

75,0

79,0

83,0

80,0

80,0

75/40

4.

Електропроводимост

mS/sm

783,0

1014,0

552,0

953,0

929,0

821,0

948,0

748,0

614,0

1133,0

1362,0

1408,0

14,09

1435,0

1235,0

700/1300

5.

Неразтворени вещества

mg/l

–

8766,0

29,0

–

–

–

10678,0

6,0

–

–

–

–

–

2250,0

–

30/50

6.

Разтворени вещества

mg/l

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

700/1000

7.

Ортофосфати

mg/l

–

0,153

0,098

–

–

–

0,003

0,042

–

–

–

–

–

–

–

0,2/1,0

8.

Сулфатни йони

mg/l

–

64,13

113,9

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

200/300

9.

Хлорни йони

mg/l

–

9,9

12,1

–

–

–

9,93

9,93

–

–

–

–

–

–

–

200/300

10.

Азот (амониев)

mg/l

–

0,433

0,195

–

–

–

0,977

0,585

–

–

–

–

–

–

–

0,1/2,0

11.

Нитритен азот

mg/l

–

0,035

0,034

–

–

–

0,035

0,014

–

–

–

–

–

–

–

0,002/ 0,004

12.

Нитратен азот

mg/l

–

1,33

1,25

–

–

–

1,85

0,9

–

–

–

–

–

–

–

5,0/10

13.

БПК5

mgО2/l

–

1,8

1,5

–

–

–

2,2

0,2

–

–

–

–

–

–

–

5/15

14.

Окисляемост (пермантанатна)

mgО2/l

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

10/30

15.

Желязо (общо)

mg/l

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

0,5/1,5

16.

Манган (общ)

mg/l

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

0,1/0,3

17.

Калций

mg/l

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

18.

Магнезий

mg/l

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

19..

Мед

mg/l

–

0,123

0,018

–

–

–

0,127

0,018

–

–

–

–

–

–

–

0,05/0,1

20.

Цинк

mg/l

–

4,8

12,4

–

–

–

4,83

2,78

–

–

–

–

–

–

–

1,0/5,0

Каталог: ovos

Изтегляне 1.86 Mb.

Сподели с приятели: