Доклад за овос на инвестиционно предложение Път і-5 "Кърджали-Подкова" от км 342+639 до км 367+427
Изтегляне 1.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Съществуващо състояние
- Вредни лъчения
- 4.7.1 Растителен свят
- Местообитания на растителни видове с природозащитен статус 1
- Защитени природни територии
4.6. Вредни физични факториШумПредмет на оценката са: - І участък – проект за рехабилитация на пътя; - ІІ участък – проект за ново трасе (по нов километраж).
От началото на участъка трасето на пътя е в границите на регулацията на гр.Кърджали и след това до разклона за гр.Джебел – извън нея. Източник на шум в околната среда е транспортният поток на пътя. Шумовата характеристика на потока (еквивалентно ниво на шума Leq, dBA), на разстояние 25 m от оста на близката лента за движение е: в границите на града при скорост 50 km/h – 62 dBA през деня и 53 dBA през нощта; извън регулацията на града при скорост 80 km/h – 64,5 dBA през деня и 56 dBA през нощта. Нивото на Leq е определено по изчислителен път въз основа на представени от НАПИ данни за транспортното натоварване. Изчисленията са извършени съгласно методиката от Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда, МЗ, МОСВ, 2006 год. и Методика за определяне на автотранспортния шум при проектиране на пътища, ГУП, 1995 год. Граничните стойности на нивата на шума за различните територии и устройствени зони, регламентирани в цитираната Наредба № 6, и за жилищни територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик, са: ден – 60 dBA; вечер – 55 dBA; нощ – 50 dBA, а за промишлено-складови зони – 70 dBA за ден, вечер и нощ. Трите периода за оценка са: дневен (7,00 h – 19,00 h); вечерен (19,00 h – 23,00 h) и нощен (23,00 h – 7,00 h). В границите на регулацията на града разглежданият пътен участък минава встрани от жилищни територии, основно покрай промишлени обекти. В близост до трасето на пътя извън регулацията на града няма територии с нормиран шумов режим. Нивата на шума, излъчван от съществуващия транспортен поток, са под граничната стойност на шума за промишлени територии – 70 dBA.
В началото на разглеждания участък от km 343+200 до km 344+000 пътното трасе съвпада с път І-5, след което – до km 345+000 с път ІІІ-508 (за гр.Джебел). За този подучастък източник на шум в околната среда са транспортните средства, движещи се по съществуващите пътища. От km 345+000 до края пътят ще минава по ново трасе. В близост до него понастоящем няма източници на шум. Шумовият фон е естествения фон на средата. При огледа на трасето, на границата на жилищните терени на с.Градинка, откъм бъдещия път е измерено ниво на фонов шум около 40 dBA. Вредни лъченияЕлектроразпределителната мрежа е извън населени места. По бъдещото трасе няма източници на вредни лъчения. 4.7. Растителен и животински свят4.7.1 Растителен святСъгласно ботанико-географското райониране на страната, районът на инвестиционното предложение за изграждане на път І-5 “Кърджали-Подкова” е в Европейската широколистна горска област, Македоно-тракийска провинция, Източно-Родопски окръг. Според схемата на горскорастителното райониране, територията на пътя попада в Южна крайгранична област, подобласт Ардинска, долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори, включително и месторастения на ерозирани почви. Коренната растителност, много малки площи от която са запазени, е ксеротермна, представена от дъбови фитоценози с участие на благун (Quercus fraineti), цер (Q. сerris), космат дъб (Q.pubescens). В резултат на агресивна човешка дейност, дъбовите съобщества са заменени от келявгабърови (Carpineta orientalis), пасища с храсти (предимно драка - Puliurus spina christi), голини и мери с ксеротермни тревни видове като: садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dischanitum ischemium), валезийска власатка (Festuca valesiaca), луковичната ливадина (Poa bulbosa) и обикновена полевица (Agrostis capillaris). В състава на тези съобщества са установени и множество медитерански флорни елементи като плюскач (Colutea arlorescens), пурпурна детелина (Trifolium purpurescens), влакнеста чубрица (Satureja pilosa), егейски звездан (Lotus aegeus), бодливоплодна люцерна (Medicago rigidula) и др. Обезлесените терени с по-големи наклони и активна ерозионна дейност са включени в Технически проект за борба с ерозията и са залесени с иглолистни видове, предимно черен бор (Pinus nigra), по-рядко бял бор (Pinus silvestris). По брега на р.Върбица и другите по-малки реки на места съществуват пионерни храстови съобщества на бяла върба (Salix alba), ракита (Salix purpurea) и елша (Alnus glutinosa), в състава на които се срещат единични дървесни екземпляри от черна топола (Populus nigra) и бяла топола (P. аlba). Широко са разпространени и отворените вторични съобщества на метличестия пелин (Artemisia scoparia), а по запазените от поройните прииждания алувиално-ливадни – на троскота (Cynodon dactylon). Проектираното трасе преминава по цялата си дължина и през обработваеми земи, в които се отглежда предимно тютюн, а в терасата на р.Върбица – и зеленчуци. Изследвани проби от растения, взети по проектираното трасе на пътя и през 2000 год., за съдържание на тежки метали, показват количества под допустимите норми (данните са от литературен източник и от Окончателен доклад за ОВОС на обект “Разклон Джебел-Подкова- Маказа”).
Оливиеров минзухар (Crocus olivieri) – рядък според Червената книга на България, включен в Приложения № 2, 3 и 4 на ЗБР; с.Пчеларово. Луковична пролетка (Romulea bulbocodium) – рядък, включен в Приложение № 3 на ЗБР, с.Фотиново. Провансалски салеп (Orchis provincialis) – рядък, включен в Приложения № 3 и 4 на ЗБР, с.Чакаларово. Странджанско сапунче (Saponaria stranjensis) – рядък, български ендемит, включен в Приложение № 3 на ЗБР, около Кърджали, Джебел, Подкова, Момчилград; едно от находищата е на 50 m от съществуващото трасе на разклона Кърджали-Момчилград. Кръглолистна вълча ябълка (Aristolochia rotunda) – рядък, включен в Приложение № 3 на ЗБР, около Кърджали и Момчилград. Сераделовидно клеоме (Cleome ornithopodioides) – рядък, Момчилград, едно от находищата е на 100 m от проектираното трасе при с.Загорско. Азиатска каменоломка (Saxifraga mollis) – рядък, включен в Приложения № 2 и 3 на ЗБР, Момчилград. Седефче (Ruta graveolens) – застрашен според Червената книга на България, включен в Приложение № 3 на ЗБР, около Кърджали. Сбита (парнаска) поветица (Convolvulus boissieri ssp. parnassicus) – рядък, включен в Приложение № 3 на ЗБР, около Момчилград и Джебел. Игликова айважива (Alcanna primuliflora) – рядък, включен в Приложение № 3 на ЗБР, Момчилград. Румелийски трахелиум (Trachelium rumelianum) – рядък, балкански ендемит, включен в Приложение № 3 на ЗБР, Момчилград и Кърджали. Галска полска свещица Logfia gallica) – рядък, Момчилград. Рилско (планинско) подрумиче Althemis orbelica) – рядък, български ендемит, включен в европейския списък на редките, застрашените и ендемичните видове, включен в Приложение № 3 на ЗБР, района на Кърджали. Единичните екземпляри нямат значение за съхранение на горепосочените видове, тъй като размерът и плътността на популациите са незначителни в сравнение с установените в Източните Родопи и страната. Освен това те са идентифицирани извън трасето на пътя.
Най-близо разположената точка от ЗЗ “Родопи-Източни” BG 0001032 отстои на 2 km от трасето на пътя в източна посока от страна на десния бряг на р.Върбица. Язовир “Студен кладенец” (ЗЗ “Студен кладенец” BG 0002013) тангира в опашката си с началото на пътя І–5 “Кърджали-Подкова” (І участък за рехабилитация).
Каталог: ovos Изтегляне 1.86 Mb. Сподели с приятели:
|