Експертите, разработили ОВОС, подкрепят утвърдения вариант като се поставят определени ограничения и изисквания към строителството и експлоатацията на път І-5, които намаляват възможните отрицателни въздействия върху околната среда и населението.
ІV. Описание и анализ на компонентите и факторите
на околната среда, които ще бъдат засегнати
от изграждането на път І-5 “Кърджали-Подкова”
и взаимодействието между тях 4.1. Атмосферен въздух
4.1.1 Климатична характеристика
Разглежданата част от пътя Кърджали-Маказа – Кърджали-Подкова преминава по долината на р.Върбица. В климатично отношение районът спада към континентално-средиземноморската климатична област и по конкретно към климатичния район на източнородопските речни долини. Районът обхваща източно родопските речни долини и разделящите ги по-ниски ридове, като на изток в този район попада долината на р.Марица източно от р.Харманлийска. В сравнение с долините на Струма и Места този район е значително по-слабо защитен от студените нахлувания, като същевременно е по-близко до Беломорския басейн. Надморската му височина е от 50 m при Свиленград докъм 400 m по източнородопските ридове.
Най-типичните черти на континентално-средиземноморският климат са топлата и много валежна, но безснежна зима и слънчевото, горещо и много сухо лято. Най-типично този климат се проявява в по-южните части на Гърция, за разлика от значително по-суровите континентални климатични условия в по-северните части на Балканския полуостров. Нашата континентално-средиземноморска област фактически представлява най-северната част от областта на средиземноморския климат. Зимните условия, макар и по-благоприятни от тези в континенталната климатична област на страната, все още се задържат по-сурови от тези в същинската средиземноморска област. Според преобладаващата растителност, климатът тук може да се счита само като преходен към ареала на истинския средиземноморски климат.
През зимата характерът на времето тук е в тясна зависимост от поведението на средиземноморските циклони, по-голямата част от които преминава през страната или в близост на юг от нея. Главните особености в тази климатична област, а именно сравнително по-топлата и значително по-валежната зима са резултат на непосредственото влияние на средиземноморските циклони, подсилено до голяма степен и под въздействието на орографията. През студеното полугодие разглежданите райони попадат сравнително често в централната част и в топлия сектор на тези циклони, в сравнение с по-северните части на страната. Същевременно застудяванията вследствие на студените континентални нахлувания по гребените на антициклони от сектора север-изток, засягат относително слабо тази част на страната, а често дори не влияят на времето. По тази причина цялата област е значително по-топла през зимата, в сравнение с другите части на страната. Като цяло засилената циклонична дейност по средиземноморския полярен фронт, проявяваща се през втората половина на есента довежда до утвърждаване на добре изразен късноесенен-раннозимен максимум на валежите.
През лятото цялата субтропична част на Европа е под влиянието на гребени или ядра на Азорския антициклон, което води до установяването на стабилно безоблачно, горещо и сухо време. Характерна особеност на атмосферната циркулация е, че придвижването както на циклоните, така и на антициклоните, пренасящи хладен и влажен атлантически въздух, протича по траектории засягащи по-северните части на Балканския полуостров. В резултат на това, в по-южните части студените нахлувания се проявяват по-слабо както по отношение на температурата, така и по-отношение на облачността. От друга страна облачните системи по тези фронтове претърпяват добре изразено размиване при преминаването на въздушния поток от сушата към морето. В резултат на тези фактори се наблюдава съществено различие в летните условия в по-южните и по-северните части на Балканския полуостров.
Анализът на климатичните условия по трасето на пътя е направен по данни от климатични станции Кърджали и Джебел.
Температура
Зимата в района на източнородопските речни долини се отличава със своята мекота. Средните януарски температури в целия район са положителни, като по-склоновете където става оттичане на студен въздух януарската температура е между 0,5 и 1,5С. През януари в района има около 17-18 дни със средни температури над 0С. На фона на тези меки зимни условия понякога се случват и доста силни застудявания . При такива ситуации в ниските части понякога се наблюдават температури и до 24-27С под нулата, като същевременно по склоновете температурите не са спадали под 16-17С под нулата.
Фиг. 1 Средномесечна и максимална температура-ст.Кърджали и Джебел
Фиг.2 Средномесечна и средна минимална температура-ст.Кърджали и Джебел
Лятото е сухо, слънчево и горещо. Средната облачност през юли е в граници 2-3 бала при 16-17 ясни дни (облачност < 0) и не повече от 1 мрачен ден (облачност > 8 бала). Средните юлски температури са между 23С и 25С, като в 7-8 дни средната дневна температура е над 25С, като в ниските части на Маричината низина такива температури се наблюдават през 14-15 дни. В условията на горещи вълни температурите на въздуха могат да надхвърлят 42С. На фиг.1 и 2 по-подробно може да се проследи годишният ход на температурните условия.
Крайните дати за последния пролетен мраз са от края на втората десетдневка на март до края на април. Най-рано есенен мраз може да се наблюдава в края на септември, а най-късно в края на ноември.
Влажност
Както може да се види от фиг.3, през зимните месеци относителната влажност в района е над 80%, през преходните сезони около и над 70%. Най-нисък е този показател на овлажнението през лятото, когато през август относителната влажност е под 60%
Фиг.3. Годишен ход на относителната влажност за станции Кърджали и Джебел
Облачност и слънчево греене
Разглежданият район е един от най-слънчевите в страната. От май до септември в района има 1376 часа слънчево греене, а през зимата 166 часа. Общо през годината средно има около 2249 часа слънце. Фиг.4.
През лятото средно до около 50% от дните са ясни (облачност< 2 бала) и има само около 1-3 мрачен ден (фиг.5 и 6).
Средната месечна обща облачност през зимните месеци е под 7 бала, а през лятото под 5 бала. Най-ниска средна месечна обща облачност има в края на лятото и началото на есента около и под 3 бала (фиг.7).
Фиг.4. Продължителност на слънчевото греене в часове - Кърджали
Фиг.5. Брой ясни дни – Кърджали и Джебел
Фиг.6. Брой мрачни дни – Кърджали и Джебел
Фиг.7. Средна месечна обща облачност – Кърджали и Джебел
Валежи
През зимния сезон северната половина на климатичния район и частта му по долината на р.Марица през зимата получават около 150-180 mm валеж, докато южната му част – около 200 mm. Зимата е не само периодът с най-голямата сума на валежите, но в началото на зимата и края на есента в този район валежите са най-обилните през годината. в района са измервани и денонощни валежи надвишаващи 100 mm. Поради южното положение на района по-голямата част от зимните валежи са от дъжд, което води понякога до катастрофално повишение на водите на р.Върбица и р.Арда.
Първите снеговалежи формиращи първата снежна покривка средно се наблюдават в средата на декември. Снежната покривка обаче е краткотрайна. След нея снежна покривка се образува още няколко пъти, но рядко се задържа 5-6 дни. Броят на дните със снеговалеж е около 20-30. Максималната снежна покривка достига до 30 cm.
През целия летен сезон се набират само около 110-130 mm валеж. Годишният валеж в частта около Марица е 550-600 mm, а в останалата част до около 650-800 mm.
Фиг.8. Годишен ход на валежите – ст.Кърджали и Джебел
Максималният денонощен валеж в района е измерен в станция Чакаларово и е 200 mm. В района на Джебел през годината се наблюдават средно 33-34 интензивни валежа.
Мъгли
Районът се характеризира с относително малък брой на мъглите. През топлото полугодие от април до октомври средно има около 1-2 дни с мъгла. Зимата е сезонът с най-много мъгливи дни, средно по около 3 дни на месец. Максимумът на мъгли е регистриран през октомври – 15 дена.
Брой на дни с мъгла – ст. Джебел
Таблица 1
Месец
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
12
|
год.
|
Дни
|
3,3
|
2,1
|
1,4
|
0,3
|
0,4
|
0,3
|
0,1
|
0,2
|
0,3
|
2,8
|
3,0
|
3,2
|
17,4
|
Макс. брой
|
11
|
9
|
8
|
4
|
3
|
3
|
1
|
2
|
2
|
15
|
8
|
12
|
52
|
Вятър
В условията на пресечен релеф трудно може да се говори за общ режим на вятъра. Най-общо вятърът в района се определя от съвместното действие на атмосферната циркулация над района и общо взето меридионалното направление на долината на р.Върбица.
Известна представа за годишния ход на скоростта на вятъра за района на разглежданото трасе може да се получи от фиг.9.
Фиг.9 Годишен ход на скоростта на вятъра в станции Кърджали и Джебел
Основно ветровете са със скорости около 1,5-2,0 m/s. В местоположения, където през зимата има условия за честа проява на фьон, каквото е това в Джебел, средните месечни скорости на вятъра за зимните месеци са от 2,4-3,2 m/s. Пак в тази станция през около 20 дни в годината има вятър със скорост над 20 m/s. Важна особеност при проявата на фьон е поривистият му характер, рязкото нарастване на температурите и бързо топене на снега.
Фиг.10. Годишна роза на вятъра за ст. Джебел и Кърджали
През годината най-голяма честота имат ветровете от сектора север-североизток – около 50% и около 40% за Джебел, следвани от южните. Честотата на тихото време е 59% за Кърджали и 46% за Джебел.
Януари Април
 
Юли Октомври
Годишна
Фиг.11 Рози на вятъра- ст. Кърджали и Джебел
Елементите на физико-географската среда оказват разнопосочно влияние върху степента на замърсяване на въздуха при фиксирана система на активни или евентуални (аварийни) източници на замърсяване
В пониженията на релефа през ясни и тихи нощи ще се формират различни по дълбочина инверсии на температурата, които от своя страна са неблагоприятни за задържане на замърсители от източници с малка височина разположени в дъното на релефната форма. Обратно, през деня там се получава прегряване на въздушните маси, което от своя страна спомага за изнасянето на праховидните замърсявания във височина.
Долините на реките и деретата могат да играят ролята на естествен аерационен канал усилващ въздушните течения ориентирани по геометрията им. В зависимост от синоптичната обстановка при поява на димен (прахов) факел, ако има такъв, той ще е насочен предимно по посока съобразена с тази особеност, което спомага за пренасянето на примеси на по-големи разстояния от източника. От друга страна при безветрие се създават условия за инверсионно разпределение на температурите, което може да доведе до натрупване на замърсители в приземния въздушен слой, което от своя страна също може да има опасни последици, пак при условие че има изхвърляне на замърсители в атмосферата.
По тази причина в тесните участъци от пътя при определени синоптични обстановки и интензивен трафик може да има ситуации с повишено ниво на замърсители в атмосферата от димните газове от моторите с вътрешно горене.
4.1.2 Качество на атмосферния въздух. Източници на замърсяване Актуално състояние на атмосферния въздух
Актуалното състояние на атмосферния въздух в гр.Кърджали е разгледано по данни на Националната система за контрол върху качеството на атмосферния въздух за периода 2007, 2008 и 2009 г. (ИАО към МОСВ). Контролират се следните показатели:
- Серен диоксид - средночасови и среднодневни нива;
- Азотен диоксид - средночасови нива;
- Фини прахови частици (ФПЧ);
- Общ суспендиран прах;
- Токсични (тежки) метали - олово, кадмий, никел, арсен;
- Полициклични ароматни въглеводороди (РАН);
Посочени са нормираните нива за:
- Среднодневните им стойности (СДН);
- Средночасовите стойности (СЧН);
- Алармени нива (АН);
- Прагови стойности (ПС);
- Горни оценъчни прагове (ГОП).
Всички те са по нормативните подзаконови документи на Министерството на околната среда и водите и на Европейския съюз.
Градът е известен с производство на цветни метали. В таблица 2 са представени данни за количествата на токсичните (тежки метали) във въздуха. Посочена е концентрацията и на полицикличните ароматни въглеводороди, които играят съществена роля за здравословния риск при хората.
Таблица 2
Токсични (тежки) метали в атмосферата
Период
|
Олово
|
Кадмий
|
Арсен
|
РАН*
|
години
|
mg/m3
|
ng/m3
|
ng/m3
|
ng/m3
|
2007
|
0,790
|
71,80
|
3,30
|
1,61
|
2008
|
0,539
|
41,97
|
5,12
|
0,95
|
* Полициклични ароматни въглеводороди (като бензо-а-пирен)
Анализът на данните от таблицата и базовите данни дават основание за следните изводи и заключения:
- Налице е слаба тенденция за намаляване на замърсяването (с изключение на арсена);
- Превишаването на нормативните нива е под 20%;
- Не може да се очаква съществено влияние върху въздуха на оценявания обект (само в близост до гр.Кърджали) – участък в експлоатация, от страна на атмосферата на гр.Кърджали, поради неговата отдалеченост, сравнително ниски нива на замърсителите и розата на ветровете.
Трафикът по трасетата Кърджали-Джебел и Кърджали-Момчилград е от “слаб” до “среден” и не създава опасност за замърсяване на въздуха в района.
Сподели с приятели: |
