Доклад за овос с ъ д ъ р ж а н и е списък на таблиците Списък на фигурите Въведение

Годишната сума на радиационния баланс е около 50 kcal/cm², с максимум през юли – около 9,5 kcal/cm² и минимум през декември – около 0,1 kcal/cm². Положителният радиационен баланс обуславя мека зима с положителни средни месечни температури. Подходящ за хелиотерапия е периодът от юни до септември, но при определени условия този период може да се разшири от април до октомври. Физиологически необходимата за човек еритемна доза от ултравиолетова слънчева радиация се получава при полудневна височина на Слънцето над 25⁰ над Хоризонта, което за Каварна е потенциално възможно през 320 дни от годината – приблизително от средата на януари до началото на декември. В реални условия тази възможност се понижава в зависимост от моментната мощност на озоновия слой във високата атмосфера, прозрачността и облачността.

Продължителността на слънчевото греене, която има съществено значение за спортно-рекреационната дейност на открито, е около 2200 часа годишно (за ст. Калиакра), с максимум през юли (338 часа), следван от август (316 часа). Още през май 2/3 от часовете между 9 и 15 часа са слънчеви, а през октомври около 3 часа по обед са обезпечени със слънчево греене. Баловата оценка на слънчевото греене от биоклиматична гледна точка през юли е максимално благоприятна (бал 4), а през януари – средно благоприятна (бал 2) (фиг.1). Без слънчево греене са общо 68 дни през годината, с максимум (13 дена) през януари и декември (фиг.2).


Температура на въздуха

Средната годишна температура на въздуха в ст. Балчик е 11,8⁰С, с най-топли месеци – август (22,3⁰С ср.мес.) и юли (22,2⁰С ср.мес.) и най-студен месец – януари (0,6⁰С ср.мес.) (табл.1). В резултат на влиянието на Черно море зимата е по-мека, в сравнение с вътрешните части от страната. Въпреки, че не се наблюдават отрицателни средни месечни температури, все пак през отделни зими те не са изключени. Абсолютната минимална температура на въздуха е -21,1⁰С, а средната минимална температура праз януари е -2,5⁰С (табл.2). Биоклиматичната оценка на месец януари е “умерено прохладен” (фиг. 3). Пролетта е прохладна и настъпва по-късно в сравнение с по-отдалечените от морето части от страната. Лятото е слънчево и топло, но по-хладно от вътрешността на страната. Средната максимална температура на въздуха през юли и август е около 27,0 ⁰С (табл.2), а биоклиматичната оценка на тези месеци е “много топли” (фиг.3). Летните денонощия са с най-високи температурни амплитуди – 9,3⁰С (табл.3, фиг.4), което понижава биоклиматичния комфорт. Есента е топла и по-продължителна от вътрешните части на страната, като предлага резерв за спортно-рекреационна и селскостопанска дейност на открито.

Периодът с положителни температури на въздуха е 365 дни, от които: над 5⁰С – 266 дни, над 10⁰С – 204 дни, над 15⁰С – 144 дни и над 20⁰С – 82 дни (табл.4, фиг.5). Важни от агроклиматична гледна точка са и температурните суми за тези периоди, посочени в табл.4. Въпреки пониженото термично ниво през пролетта, късни пролетни слани не са типични за крайбрежието. Същото важи и за есента поради това, че тя поначало е по-топла. Ефективният вегетационен период продължава над 8 месеца.

Близостта на водния басейн е причина за сравнително висока абсолютна и относителна влажност на въздуха (табл.5), което понижава биоклиматичния комфорт на човека, но е благоприятно за растенията, които не получават достатъчно почвена влага.

Облачността има декемврийски максимум (70%) и августовски минимум (26%). През студеното полугодие максимумът и е най-често сутрин, а през топлото полугодие се измества към обедните часове. Баловата оценка на облачността от биоклиматична гледна точка е най-благоприятна през юли, август и септември (фиг.6). През юли и август ясните дни са около половината от дните в месеца, а през декември и януари същото се отнася за мрачните дни (табл.6 и 7).

Годишният брой на дни с мъгла е 32, с максимум в края на зимата и началото на пролетта (фиг.7).

Валежите имат два максимума – ноемврийско-декемврийски и майско-юнски. Минимумът се наблюдава през юли (табл.8). Годишната сума на валежите е твърде малка – 465мм, която при високо сумарно изпарение е твърде недостатъчна от фито-климатична гледна точка. Броят на дни с общ валеж е максимален през януари (14 дена), но максимумът на дни с валеж само от дъжд (10 дена), е през ноември, април и май. Баловата оценка на дните с валеж е твърде благоприятна от биоклиматична гледна точка (фиг.8). Снеговалежи се наблюдават през зимата, но поради високо термично ниво броят на дни със снежна покривка е само 4, от които 1 - с височина под 10 см и 3 - с височина между 10 и 20 см. Поройни валежи се наблюдават сравнително рядко – 1-2 пъти на десет години.

Максималната продължителност на безвалежни периоди е през октомври – 16 дни, следван от юли, август и септември – по 15 дни.

Случаите с вятър в ст. Балчик са 79%. Средната годишна скорост на вятъра е 3,3 m/sec, по-висока от средната скорост в извънпланинските станции от страната. Броят на дни със силен вятър (> 14 m/sec) също е по-висок от останалите извънпланински територии на страната (табл.9). От гледна точка на биоклиматичния комфорт баловата оценка на вятъра е умерено благоприятна.

Преобладаващите посоки на вятъра са север (19,4%), североизток (19,1%) и северозапад (17,8%) (фиг.9). През юли, август и септември, а също през декември и февруари, преобладават северните ветрове, докато през януари и ноември – северозападните. От март до юни, както и през октомври преобладаващи са североизточните ветрове.

През лятото съществено биоклиматично значение имат местните бризи, които през деня освежават времето по крайбрежието.

От фитоклиматична гледна точка валежите са недостатъчни за целогодишно поддържане на свежа растителност. Високата влажност на въздуха, и абсолютна и относителна, частично компенсира недостига на почвена влага. Необходимо е допълнително оросяване и засаждане на по-сухоустойчиви видове, способни да използват ефективно въздушната влага.

От геоморфоложка гледна точка крайбрежният район е неустойчив, подложен на ясно изразени свлачищни процеси. Благодарение на ниските годишни суми на валежи тези процеси са сравнително стабилизирани, но инцидентен пороен валеж, какъвто е възможен няколко пъти на десет години, би представлявал застрашаващ риск.

Преобладаващата посока на ветровете (север, североизток и северозапад) и относително ниския дял на тихото време подпомагат разсейването на вредни вещества във въздуха. Броят на дни с валеж >10 mm е 11, заедно с годишната валежна сума попада в границите на неблагоприятните параметри.

В обхвата на проучваната територия няма антропогенни обекти, предизвикващи замърсяване на атмосферния въздух. Местоположението на терена е такова, че дори при наличие на агресивен спрямо качествата на атмосферния въздух обект, разглежданият терен няма да бъде засегнат поради подчертано разнообразната ветрова характеристика и ниския относителен дял на тихото време, което определя наличие на сравнително висока самопречистваща сила на природата.

Очакваните източници на замърсяване на атмосферния въздух са свързани със строителството и експлоатацията на голф-комплекса.

Предвижданията на инвеститора са строителството да се извърши за период от 5 години в 4 етапа, както следва:

• 
  І етап – голф-селище с обща площ 1073 декара – 28 месеца;
  
• 
  ІІ етап – вак.селище “Божурец” с площ 177 декара – 12 месеца;
  
• 
  ІІІ етап – вак.селище “Топола” с площ 106.97 декара – 12 месеца;
  
• 
  ІV етап – вак.селище “Чиракман” с площ 226,39 декара – 8 месеца.
  

Краят на всеки строителен етап ще представлява начало на неговата експлоатация. В първи етап ще бъдат изградени и основните инфраструктурни елементи – комуникационно-транспортна мрежа, електроснабдяване, водо-провод и канализация, газопреносна мрежа, брегово укрепване.

В етапа на строителство на комплекса очакваните източници на замърсяване на въздуха, са:

• 
  земни работи, вкл. земекопни работи;
  
• 
  складиране на пясък;
  
• 
  отпадъчни газове от строителната техника и механизация, работеща с двигатели с вътрешно горене.
  

В етапа на експлоатация, вероятният източник на замърсяване на атмосферния въздух ще бъде свързващата отделните структурни единици улица, която ще бъде основен носител на транспортния поток в комплекса.

Прогнозата и оценката на очакваните изменения в качествата на атмосферния въздух е свързана с два периода:

• 
  период на строително – монтажни работи;
  
• 
  период на експлоатация на комплекса.
  

Преобладаващо, в периода на строителство въздуха се замърсява с нетоксична прах и в по-малка степен от отпадъчните газове от работата на двигателите с вътрешно горене на транспортните средства и строителна техника.

Прахът от строителните работи обикновено се отлага на няколко метра от източника. По-дребните фракции, вкл. тези с респираторен размер (под 10 микрона) обикновено се разнасят от въздушните течения и се разсейват в атмосферата. По принцип, прахът от строителните работи не е респираторен, което е основна причина да се счита, че той не е опасен за работещите на строителната площадка.

Главен източник на респирабилни частици са дизеловите двигатели на строителната техника и транспортните средства. Те обаче няма да допринесат съществено за замърсяването на въздуха още повече, че теренът, предмет на оценка е под въздействието на разнообразен ветрови пренос, което го определя като среда с мощен самоочистващ фактор.

Съгласно Методиката за изчисляване на емисиите от вредни вещества по балансови методи – CORINAIR-94, замърсителите от отпадъчни газове от двигателите с вътрешно горене на сроителната техника и механизация са разделени в 4 групи:

• 
  SO_x, NO_x, ЛОС, CH₄, CO, CO₂, N₂O, NH₃;
  
• 
  тежки метали;
  
• 
  устойчиви органични замърсители;
  
• 
  сажди.
  

Поради обстоятелството, че на този етап инвестиционно предложение няма яснота относно вида и броя на строителната техника, механизация и транспортни средства, които ще се използват при изграждането на комплекса, както и вида и количеството на необходимото гориво, количествените параметри на очакваното замърсяване на въздуха не могат да бъдат определени.

Като се има предвид, че инвестиционното предложение визира подчертана етапност в строителната си програма с конкретни срокове за изпълнение на СМР и поради съществуващата известна териториална самостоятелност на структурните единици, следва да се очаква, че периода на строителство на комплекса замърсяването на въздуха ще бъде в границите на приемливото за тези периоди.
Замърсяване на въздуха по време на експлоатацията на обекта

Единствен източник на въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията на комплекса ще бъдат моторните превозни средства.

Обстоятелството, че комплекса е съставен от отделни структурни единици е положително по отношение на въздействието им върху качествата на въздуха. За всяко ваканционно селище се предвиждат необходимият брой паркоместа, както следва:

Паркоместа	Голф-селище		В.с. “Топола”		В.с. “Божурец”		В.с. “Чиракман”
	Бр.	%	Бр.	%	Бр.	%	Бр.	%
В обособ. Паркинги	218	33	--	--	205	44,2	44	100
Крайулични	94	14,2	135	43,5	162	35,0	--	--
В УПИ	150	22,6	15	4,8	72	15,5	--	--
Партерни етажи	50	7,6	160	51,7	25	5,3	--	--
Общи части	80	12,0	--	--	--	--	--	--
Гаражи	70	10,6	--	--	--	--	--	--
Всичко	662	100	310	100	464	100	44	100

Общо за голф-комплекса се предвиждат 1 480 броя паркоместа, от които 27% са открити и са разположени в крайулични паркинги. Това са паркоместа, които ще се ползват основно от обслужващите комплекса коли – зареждане, сметовозни коли, коли на бърза помощ и др.

Емисиите от транспортните средства са свързани с работата на двигателите при потегляне, движение и спиране. Те се причисляват по-скоро към групата на нерегламентираните, отколкото към тази на организираните емисии.

На етапа на инвестиционното предложение, емисионни параметри не могат да бъдат изчислени поради липса на данни за броя автомобили, които ще пристигат в комплекса, техния вид и гориво. Предвид формата на отдих и спорт, която се практикува в такъв вид комплекси следва да се предположи, че замърсяването на атмосферния въздух от транспортни средства ще бъде незначително, т.к. скоростите на движение са ограничени, местата за паркиране и гариране – достатъчни, а за по-голямата част от главния комуникационен гръбнак се предвижда специализирано озеленяване/в т.ч. прахозадържащо/.

2. 
   Повърхностни и подпочвени води
   

В хидрогеоложко отношение разглежданият обект попада в Добричкия подрайон на Варненския артезиански басейн в Долнодунавската артезианска област. Характеризира се със сложни хидрогеоложки условия, обусловени главно от водообилните и регионално издържани водоносни хоризонти в разреза до малм-валанжа включително, известни с названията малм-валанжски, долно-средноеоценски и сарматски водоносен хоризонт. Освен тях в кватернера и в свлечените материали по Черноморското крайбрежие са акумулирани порови води.

Подхранването на водоносния хоризонт основно се осъществява в обсега на Северобългарския свод, където от реките губят значителна част или изцяло водите си в карбонатните афльорименти, отчасти – от атмосферните валежи и от подземните води в по-горе лежащите хоризонти. Дренира се на територията на Румъния, от Девненските и Златинските извори, в акваторията на Черно море и от експлоатираните дълбоки сондажни кладенци, изградени в границите на Добруджанския въглищен басейн и по Черноморското крайбрежие.

Водоносният хоризонт е безнапорен в афльориментната зона, където статичните нива се установяват на кота 100-110м., и придобива нарастващ напор на изток и юг до 600-800м. спрямо горнището му. Пиезометричните нива в напорната част на хоризонта намаляват до коти 10÷20м. около Черноморското крайбрежие с хидравличен градиент на подземния поток от 0,01 до 0,001.

Неравномерната напуканост и окарстеност обуславя твърде широк диапазон на изменение на филтрационните свойства на водоносния колектор. По данни от изследванията в Добруджанския въглищен басейн проводимостта достига 5000м²/d с преобладаващи стойности в диапазона 1500÷2000м²/d. При това отделни интервали, опробвани чрез разходометрия, се характеризират с коефициенти на филтрация от 20÷60 до 4940м/d. Твърде ниски са филтрационните свойства в долната част на водоносния хоризонт, изградена предимно от глинести варовици и мергели. Изразяват се с проводимост до 14м²/d, с преобладаващи стойности под 0,2м²/d (Христов З.,

В границите на разглеждания обект през 1994г. е прокаран сондаж Р-155^х с дълбочина 1200м. Горнището на малм-валанжския водоносен хоризонт в него е достигнато на дълбочина 690,4м. До дълбочина 1066м. е сондирано с диаметър 295мм., а в инт. 1066÷1800м. с диаметър 215мм. Пиезометричното ниво на водата е установено на кота 21,84м. Проведени са опитно-филтрационни изследвания на самоизлив с дебити от 13,36 l/s до 41,16 l/s при понижения 0,85÷6,30м. (Миленков Хр., 1995).

Оценката на регионалните естествени ресурси на малм-валанжския водоносен хоризонт, който е най-мощен и водообилен в района, не е еднозначна. Прогнозните стойности за тях се вписват в широк диапазон – от 6,5м³/s до 10÷12,5 м³/s.

Експлоатационните ресурси в разглеждания район съответствуват на потенциалните възможности на водовземните съоръжения при допустимо понижение на водното ниво. До момента в крайбрежния участък от курортната местност “Икантълъка” до “Калкан тепе” са изградени сондажите Вн-39, Тх-33, Р-54^х и Р-155^х със сумарен дебит около 50 l/s при самоизлив на коти от -2,61м. до +15,58м. Следователно експлоатационните ресурси на посочените кладенци в третирания участък ще бъдат равни или по-големи от посочения дебит, т. е. Q_екс ≥ 50 l/s.

Водоносният хоризонт е безнапорен в областта на подхранване и придобива значителен напор в северна, източна и южна посока, където водоносния колектор затъва на дълбочина до 500÷650м. (в сондаж № 155^х е установен на дълбочина 600,4÷641,4м.). Пиезометричното ниво в напорната му част се установява на коти +(20÷25)м., а основното направление на подземния поток е на североизток.

Филтрационните свойства на водоносния колектор не са високи. Изразяват се с проводимост до 53m²/d и коефициент на филтрация от порядъка на 1,3÷2,3m/d.

Естествените ресурси на водоносния хоризонт в разглеждания район не са оценявани поради недостатъчна информация за тяхното прогнозиране.

Нивото на водата в общи линии повтаря релефа на терена. Подземният поток е насочен на юг към морския бряг с хидравличен градиент от порядъка на 0,02. Статичното ниво на подземните води се установява на коти от около +150м. до +(5÷10)м.

Филтрационните свойства на неравномерно напуканият и кавернозен водоносен колектор се изразяват с проводимост от 3÷4 до 1500 m²/d, средно около 50 m²/d, и коефициент на филтрация в диапазона 1÷30 m/d.

В района на Добруджанския въглищен басейн под водоупорните отложения на Тополската свита е обособен втори, т. н. долен сарматски водоносен хоризонт, формиран във варовити пясъчници, пясъци и варовици. Характеризира се с твърде широк диапазон на изменение на филтрационните свойства и водно ниво с около 30÷40м по ниско от това на горния хоризонт в Карвунската свита.

Регионалните естествени ресурси на сарматския водоносен хоризонт в Югоизточна Добруджа се оценяват на 4,55 m³/s.

Локалните естествени ресурси в разглеждания район с приблизителна широчина 5,0 km северно от предвижданата площадка за голф-комплекс ориентировъчно ще съставляват:

I = 0,02 – среден напорен градиент;

L =5000 m –широчина на водоносния пласт.
Подземните води в кватернера са с ограничено разпространение в локални геоморфоложки форми. Те формират подземни потоци в алувиалните образувания на р. Батова, Суха река и Кованлъжко дере, в обсега на негативни форми към основата на еоличните образувания по Добруджанското плато и в нарушените материали, изграждащи свлачищните тела по Черноморското крайбрежие.

Подземните води в алувиалните и еоличните образувания нямат отношение към разглеждания обект.

В свлачищните тела са формирани пукнатинни и порови безнапорни води. По-обстойни проучвания на тези води са извършени само в границите на свлачището при “Калкан тепе” през 1994г. от “Гео Марин Център” ООД. Според получените резултати, подземните води формират водоносен хоризонт в кватернерните наслаги и непосредствено лежащите под тях материали със сарматска възраст.

Пукнатинните води са свързани със сарматските седименти, изграждащи стръмния склон към Добруджанското плато и запазените части от свлачищните блокове (пакети). Те се подхранват от инфилтрация на валежи и повърхностни води в района, разположен северно от разглеждания участък. Дренират се от низходящи извори с малък дебит Q < 0,05 l/s.

Следи от разсеяни изходища има и в зоната на клифа.

Поровите води са привързани към шелфовата зона, където се дренира по-голяма част от пукнатинните води.

Движението на формирания подземен поток е от север на юг с хидравличен градиент от 0,08 до 0,013. Нивото на подземните води се установява на дълбочина от 2,5 до 27,0м. (в зависимост от геоморфоложките форми на терена) в диапазона на надморска височина 1,43÷51,82м. То търпи значителни сезонни колебания, който по данни от пиезометрични наблюдения през периода 1987÷1994г. са в рамките на 2,05÷4,20м.

Водоносният колектор с дебелина 11÷35м., средно около 20м., е представен основно от арагонити с песъчливи прослойки, изграждащи свлачищното тяло, както и от пясъци и чакъли в шелфовата зона. Характеризира се като слабо водообилен с проводимост 3,4÷26,5 m²/d, средно 21 m²/d, и коефициент на филтрация от 0,08 до 5,2 m/d, средно 1,46 m/d. Естествените му ресурси приблизително съставляват:

I = 0,04 – среден напорен градиент;

L = 650 m –широчина на водоносния пласт.

Въпреки че тези ресурси не са значителни, описаните подземни води са важен фактор за устойчивостта на склона, поради негативното им въздействие върху физико-механичните свойства и носещата способност на земната основа, както и поради създавания допълнителен хидростатичен и хидродинамичен натиск в деформирания масив при покачване на статичното водно ниво. В тази връзка са отделени три участъка според дълбочината на залягане на подземните води:

• 
  І участък с ниво до 3,0м. Неблагоприятен за предвижданото строителство. Заема част от акумулативната заравненост, където са възможни заблатявания, основата на клифа и плажната ивица;
  
• 
  ІІ участък с ниво от 3,0 до 7,0м. Неблагоприятен за дълбоко фундиране на съоръжения;
  
• 
  ІII участък с ниво над 7,0м. Подземните води са без съществено значение за строителството, но въздействуват негативно върху стабилитета на свлачищния терен.