Доклад за овос с ъ д ъ р ж а н и е списък на таблиците Списък на фигурите Въведение


Количество и състав на отпадъчните води по потоци – промишлени, битово-фекални и дъждовни, предвидени с инвестиционния проект; вид на канализационната система



страница5/14
Дата22.01.2019
Размер9.22 Mb.
#111031
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

3.2.5 Количество и състав на отпадъчните води по потоци – промишлени, битово-фекални и дъждовни, предвидени с инвестиционния проект; вид на канализационната система

По време на експлоатацията на обекта ще се формират битово-фекални отпадъчни води, отпадъчни води от автомивката и мазниносъдържащи отпадъчни води от кухнята на ресторантите.

Отпадъчните води от автомивката за обслужващата техника ще преминават през каломаслоуловител (КМУ) и през съоръженията за физикохимично третиране. Реагент ще се подава само при доказана необходимост.

Отпадъчните води от кухните ще преминават през мазниноуловители за отделяне на мазнините.

Смесеният поток отпадъчни води ще постъпват за пречистване на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ)-Каварна, чрез препомпване. Инвеститорът е получил съгласие на Община Каварна – писмо №12-01-420 от 15.02.2005г. (Вж. приложенията).

Оразмерителните параметри на подаваните от комплекса отпадъчни води на вход ПСОВ са както следва:

Qср.дн. 1025 м3/дн

БПК5 293 мг/л = 300 кг/дн

НВ 341 мг/л = 350 кг/дн

Общ азот 54 мг/л = 55 кг/дн

Общ фосфор 8 мг/л = 9 кг/дн

Водоприемник: сухо дере


Предвид характера на формираните отпадъчни води и тяхното количество, е необходимо да се изпълни разделна канализационна мрежа. При пълно натоварване на комплекса броят на еквивалентните жители ще достигне 5000 ЕЖ.

Дъждовните води ще се разливат по терена, или ще заустват в сухите дерета, водостоци на пътя и Черно море.

Скатните води от охранителните канавки на селище Божурец и голф-игрището ще заустват в Черно море.Съгласно чл.3 т.5 от Наредба №10 от 03.07.2001г. за издаване на разрешителни за заустване, изтичането от охранителните канали за атмосферни води не се счита за заустване.


      1. Ситуация и технологична схема на пречиствателната станция, количество и физико-химичен състав на отпадъчните води на вход пречиствателна станция

Отпадъчните води, които ще се формират на комплекса, имат следните оразмерителните параметри:

Qср.дн. 1025 м3/дн

БПК5 293 мг/л

НВ 341 мг/л

Общ азот 54 мг/л

Общ фосфор 8 мг/л

Nекв 5000 ЕЖ

Формираните отпадъчни води ще се препомпват за пречистване на ПСОВ гр.Каварна.

Пречиствателната станция на гр.Каварнае изградена по проект на “ИКО ИНВЕСТ” – гр.София от 1989г. и въведена в експлоатация през 1999г. Понастоящем, на пречиствателната станция работи само механичното стъпало, включващо фини решетки, ПС за повдигане на водата и пясъкозадържател. След механичното стъпало, преди заустването им в сухо дере, отпадъчните води преминават през лагуна.

Съгласно разработеният от “ВОДОКАНАЛИНЖЕНЕРИНГ АД” проект за реконструкция на ПСОВ гр.Каварна (2003г.) оразмерителните параметри на вход ПСОВ по етапи са както следва:




Показател

Единица

2003 год.

2020 год.

Qср.дн.

м3/дн

880

2514

Nекв.

жители

5608

13020

БПК5

кг/дн

270

703

НВ

кг/дн

300

781

Общ азот

кг/дн

55

143

Общ фосфор

кг/дн

9

23

Технологичната схема за пречистване на отпадъчните води включва следните сгради и съоръжения:

А. По пътя на водата


  • Дъждопреливник;

  • Комбинирана сграда, в която са разположени фини решетки, пясъкозадържател и класификатор за пясък.

  • Биобасейни

  • Вторични радиални утаители

  • Лагуни за допречистване

Б. По пътя на утайките



  • Утайкоуплътнител

  • ПС за утайки, въздуходувна станция и РУ при ВРУ

  • Изсущителни полета

В. Спомагателни сгради и съоръжения



  • ПС за битово-фекални води

  • КПП

  • Административно-лабораторна сграда

  • Ел.подстанция

  • Аварийна лагуна

Площадката на ПСОВ гр.Каварна се намира на около 2,5км. североизточно от града. Площта на площадката за І етап на строителство е 30 дка.

Котата на дъното на довеждащия колектор на вход ПСОВ е 94,00м. При средна кота на терена на разглеждания комплекс 45,00м. за отвеждане на формираните отпадъчни води до ПСОВ гр.Каварна, или до колектор от канализационната мрежа на града ще бъде необходимо препомпване. Инвестиционното предложение предвижда изграждане на 4 бр. помпени станции за препомпване на отпадъчните води до канализационната мрежа на града. Съгласно табл.8.1 от Норми за проектиране на канализационни системи ХЗЗ на помпена станция за препомпване на канални води е 20м.

При определяне на показателите на вход ПСОВ за 2020г. е прието завишение на Nекв. с 10% за непредвидени дейности. Оразмерителното водно количество на вход ПСОВ е завишено с 229 м3/дн. Следователно ПСОВ гр.Каварна може да поеме допълнително водно количество 229 м3/дн отговарящо на 1300 ЕЖ. За поемане на цялото водно количество, формирано при пълно натоварване на разглеждания комплекс, ще бъде необходимо допълнително разширение на пречиствателната станция.


3.2.7 Емисионни норми за допустимо съдържание на опасни и вредни вещества в отпадъчните води на изход ПСОВ. Предложение за индивидуални емисионни ограничения

Формираните отпадъчни води на разглеждания комплекс ще се пречистват на ПСОВ гр.Каварна, при което показателите на изход ПСОВ ще бъдат еднакви с приетите за градската пречиствателна станция. Съгласно проекта за реконструкция на ПСОВ гр.Каварна показателите на пречистените отпадъчни води отговарят на изискванията на чл.11 и чл.12, табл.1 и 2 на Наредба № 6 от 09.11.2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти и са както следва:

БПК5 25 мг/л

ХПК 125 мг/л

НВ 35 мг/л

Общ азот 15 мг/л

Общ фосфор 2 мг/л

Пречистените отпадъчни води заустват в сухо дере.



3.2.8 Прогноза и оценка на очакваните на очакваните изменения в режима на повърхностните и подземните води вследствие на предвиденото с инвесиционния проект ползване на водния обект
Подземни води

Според техническите решения в ивестиционното предложение:



По време на строителството на обекта се очакват въздействия върху кватернерния водоносен хоризонт, формиран в крайбрежната свлачищна ивица, и върху малм-валанжския водоносен хоризонт.

  • Въздействията върху количествените и качествените показатели на кватернерния водоносен хоризонт ще произтичат от:

- покачване на водното ниво и замърсяване на подземните води, вследствие на инфилтриране на повърхностни води от създавани евентуално негативни безотточни релефни форми при изпълнението на изкопите и насипите за фундирането и изграждането на предвидените сгради и съоръжения, както и от разливи на петролни продукти от строителната и транспортната механизация.

Тези въздействия ще бъдат отрицателни, преки, временни, краткотрайни, необратими, с ограничен териториален обхват и са предпоставка за активизиране на свлачищните процеси. Оценяват се като потенциално значителни.

- отводняване на строителни изкопи и добив на подземни води от изградени сондажни кладенци в кватернерния водоносен хоризонт.

Това въздействие ще бъде пряко, временно, краткотрайно, обратимо, с ограничен обхват в обсега на съответните изкопи и вододобивни съоръжения и очакван положителен ефект върху стабилитета на съществуващите свлачищните тела. Оценява се като незначително.



  • Въздействието върху малм-валанжският водоносен хоризонт ще се изрази единствено в отнемане на естествени и еластични ресурси и промяна на естествения режима на филтрация, вследствие на разрешен добив на 384 300 m3/годишно вода чрез самоизлив от изградения сондаж Р-155х, необходима за водоснабдяване на обекта през строителния период.

Това въздействие ще бъде пряко, временно, краткотрайно, обратимо, с ограничен обхват в обсега вододобивното съоръжение и създаваната около него депресия. Оценява се като незначително.
По време на експлоатацията на обекта се очакват въздействия също така върху кватернерния водоносен хоризонт, формиран в крайбрежната свлачищна ивица, и върху малм-валанжския водоносен хоризонт.

  • Въздействията върху количествените и качествените показатели на кватернерния водоносен хоризонт ще произтичат от:

- колебания на водното ниво в свлечените материали вследствие на поливане на зелените площи и евентуални течове от водоснабдителната и канализационната мрежа и от изкуствените езера и басейни, както и на водочерпене от сондажни кладенци, генериращо промени в хидростатичен и хидродинамичен натиск, и пр.;

- замърсяване на подземните води от разливи на петролни продукти от преминаващи и паркирани моторни превозни средства.


Тези въздействия ще бъдат преки, постоянни, дълготрайни, необратими, с ограничен обхват в обсега на територията на обекта. По принцип са незначителни, но при наличните геоморфоложки условия, в съчетание с природните климатични фактори, ерозионни и абразионни процеси и земетръсни явления, представляват потенциална предпоставка за активизиране на деформационни процеси в масива на съществуващите свлачищни тела.

  • Въздействието върху малм-валанжският водоносен хоризонт ще се изрази единствено в отнемане на естествени и еластични ресурси и промяна на естествения режима на филтрация, вследствие на разрешен добив на 384 300 m3/годишно вода чрез самоизлив от изградения сондаж Р-155х, необходима за водоснабдяване на обекта по време на неговата експлоатация.

Това въздействие ще бъде пряко, постоянно, дълготрайно, обратимо, с ограничен обхват в обсега вододобивното съоръжение и създаваната около него депресия. Оценява се като незначително.
Повърхностни води

По време на експлоатацията на комплекса се очакват определени въздействия върху повърхностните води:



  • Въздействия от формираните на комплекса битови отпадъчни води;

  • Въздействия на дъждовните води;

  • Въздействия при експлоатацията на голф-игрището – напояване, наторяване, средства за растителна защита;

  • Въздействия при къпане в морето;

  • Въздействия от плавателните съдове на яхт-клуба /ако такъв бъде изграден/.

Отпадъчните води от комплекса ще се пречистват заедно с тези на гр.Каварна. В следващата таблица са показани оразмерителните параметри на вход ПСОВ гр.Каварна за 2003 и 2020г., количественото изражение на допълнителния товар, който станцията ще поеме към ІІ етап на строителство и оразмерителните параметри на вход ПСОВ голф-комплекс.




Вход ПСОВ

ПСОВ гр.Каварна

ПСОВ голф-комплекс

Параметър

Ед. мярка

2003 г.

2020 г.

Разлики

(4 - 3)

Краен етап на строителство

1

2

3

4

5

6

Qср.дн.

м3/дн

1728

3370

1642

1025




л/сек

20

39

19

12

БПК5

кг/дн

130

521

391

300

НВ

кг/дн

60,5

260

199,5

350

Общ азот

кг/дн

43,2

143

99,8

55

Общ фосфор

кг/дн

7,8

23

15,2

9

От изложеното в таблицата е видно, че допълнителният товар, който ПСОВ гр.Каварна е оразмерена да поеме към ІІ етап на строителство е по-голям от оразмерителното натоварване, което ще се формира на голф-комплекса. Следователно, ако сега се реконструира ПСОВ гр.Каварна за крайния етап на строителство (2020г.), пречиствателната станция ще поеме за пречистване отпадъчните води на града и тези, които ще се формират при пълно натоварване на голф-комплекса, като ще остане известен резерв за непредвидени води и увеличение на курортистите в града. Преди да се премине към такова решение е желателно да се направи необходимото проучване и технико-икономическа обосновка с определяне на инвестиционната тежест на Община Каварна и Голф-комплекса.

При постигане показатели на изход ПСОВ съгласно нормативните изисквания и предложените в т.3.3.7 индивидуални емисионни ограничения, не се очаква влошаване качествата на морските води. Очаква се слабо намаляване на солеността на морските води вследствие заустване на сладки води, но поради незначителното им количество зоната на смесване, респективно зоната на влияние, ще бъде ограничена.

Настоящият ДОВОС предлага формираните от голф-комплекса отпадъчни води да се отвеждат за пречистване на ПСОВ гр.Каварна, при което възможните негативни влияния върху водоприемника, от там на Черно море, са малко вероятни. Изключване на цялата пречиствателна станция и заустване на непречистени води във водоприемника не се допуска.

При този вариант, на територията на комплекса трябва да бъдат изградени 4 бр. помпени станции. Помпените станции ще бъдат с двойно ел.захранване. За да се избегне замърсяване на черноморските води от заустване на непречистени отпадъчни води, черпателните резервоари на помпените станции трябва да имат достатъчно голям обем за акумулиране на постъпващите отпадъчни води до включването на резервното ел.захранване.

На територията на комплекса ще се изгради ВиК мрежа. При качествено изпълнение на строително-монтажните работи не се очакват течове, от там замърсяване на почвите и подземните води.

За отвеждане на дъждовните води е предвидено изграждане на дъждовна канализация. Директно в Черно море ще заусти само дъждовната канализация на югозападната част на голф-комплекса. При събиране на дъждовните води посредством улични дъждоприемни шахти, снабдени с входни решетки за задържане на едрите плаващи вещества и утаителен обем за задържане на пясъка и пр. лесно утаими частици, може да се иска съгласуване от Министъра на МОСВ без друго пречистване.

По време на експлоатацията на голф-игрището един път годишно (ранна пролет) тревата ще се наторява, а при необходимост ще се използват и средства за растителна защита. Преди всяко наторяване ще се прави анализ на почвена проба за определяне на количеството необходимия почвен подобрител, който ще се разпръсква повърхностно по терена със специални машини. Не се предвижда подаване посредством напоителната система. Подобрителите ще се разпръскват внимателно, за да не попадат върху водните площи на игрището и Черно море. При подаване на необходимото количество подобрители, което растенията могат да усвоят, и опазване на водните площи, не се очаква замърсяване на подземните и повърхностните води.

Пръскането със средства за растителна защита трябва да става в тихо време с оглед съсредоточаване на използваните препарати само върху поразените растения.

Експлоатационният персонал на голф-игрището трябва да бъде обучен за правилното му поддържане. Качествата на водите да се наблюдават като се спазват условията за поддържане на собствен мониторинг (Вж. т.10 на настоящия ДОВОС). Резултатите от собствените наблюдения ще се използват за подобряване на експлоатацията и гарантиране на качествата на повърхностните и подземните води.

При правилно съхранение на почвените подобрители и средствата за растителна защита и нормираното им прилагане, достигане на замърсители до повърхностните и подземните води не е възможно. Замърсяване на повърхностните и подземните води (в т.ч. на водите на Черно море) вследсвие промяната на предназначението на земята за изграждане на голф-игрище и свързаното с това залесяване, затревяване, наторяване и употреба на средства за растителна защита не се очаква.

Въздействието от къпането в морето зависи от пясъчния ресурс, т.е. от броя на плажуващите.

Пясъчният ресурс на комплекса е оценен на 9300 м2, включен в три малки плажа с общ капацитет 1160 плажни места. При средна ширина на плажната ивица 15м. дължината на бреговата линия е 620 м. Най-използваната част за къпане е до 30м. навътре в морето, или 18600 м2. Съгласно чл.30 ал.1 т.2 на Наредба №5 за правила и нормативи за устройство на територията, необходимата водна площ за къпане до 1,5м. дълбочина на водата е 10 м2/човек, или могат да се къпят едновременно 1860 човека. Нормативно допустимите възможности за къпане надвишават възможностите за плажуване 1,60 пъти, т.е. къпещите се ще бъдат значително по-малко от допустимото. На настоящия етап ограничаване на броя на плажуващите с оглед възможностите за къпане не се налага.


    1. Земи и почви

3.3.1 Характеристика на състоянието на почвите

Според почвено-географското райониране на България (Н.Нинов, География на България 1997г.), разглежданата територия попада в Долнодунавска почвена подобласт с провинция Дунавско-Добруджанска.

В обхвата на разглежданататеритория, най-голямо разпространение имат рендзините.

Съобразно "Легендата на почвите" на FAO (1988, 1990), типът Плитки почви (Leptosols, LP), подтип рендзини (rendzic PLk) спадат към почви, несвързани със зонални климатични условия. Тези почви съдържат или непосредствено лежат на богатокарбонатни материали. Изградени са само от един хоризонт, добре оструктурен, рохкав, с мощност от 10 до 30см., ограничен на дълбочина от твърдата карбонатна скала и включения от ръбести скални късове от варовитата скала (сарматски варовици). Почвената покривка на рендзините е силно накъсана от голи варовити скали. Съдържанието на хумус в рендзините широко варира от 2-5%. Хумусният хоризонт се отличава с добра структура, но при маломощните има повече чакъл и няма условия за продълбочаване на обработката. Обикновено рендзините са в съседство и чрез редица преходи минават в другите почвени типове.

Според пригодността на почвите за земеделие рендзините попадат в клас Несигурна или временно непригодна (S3 N1). Водещ ограничител (к) – много карбонатни, (f) скелетни, (r) ерозия.

Съобразно "Легендата на почвите" на FAO (1988, 1990), типът Черноземи (Chernozems, CH) спада към почви със забележима повърхностна акумулация на наситена с бази органична материя. Образувани са главно върху льос и льосовидни материали. Тези материали съдържат от 45% до 60% глина, имат карбонати и умерена водопропускливост, което благоприятства образуването на черноземите. Черноземите имат висока водозадържаща способност и създават водни запаси. Подтипът обикновенни черноземи (haplic Chernozems, CHh, FAO, 1988) / досегашните излужени/, са средномощни, средно хумусни – мощност на хумусния хоризонт около 50-60см. По механичен състав са песъчливо-глинести. Карбонатите са отложени под 60-65см. дълбочина.Според пригодността на почвите за земеделие черноземите попадат в клас Висока (S3). Използват се за всички култури при дадения климат.

Най-лошите от агротехническа точка земи заемат ивицата, успоредна на черноморския бряг от Балчик до нос Калиакра. Този малък процент на земите е от четвърта бонитетна група (лоши земи) с бонитет 20-40 бала.

Теренът, предмет на инвестиционното предложение представлява леко нахълмена тераса със средна надморска височина 40м., дължина 4500м. и средна ширина около 350м.

На юг терена граничи със стръмен морски бряг, а на север с отвесен скат, където завършва Добруджанското плато. Теренът е с ясно изразени стари и съвременни абразионни и акумулационни форми.

Съгласно ТУП на гр.Каварна, теренът, предвиден за изграждането на голф комплекс, принадлежи изцяло към категорията терен с основна функция “среда за отдих”.

Имотите, формиращи терена на голф-комплекса притежават следните характеристики:

1. Скица № К00700/31.05.04г. на имот №000095 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05509, Община Каварна. Имота е собственост на Община Каварна рег..№000852697, гр.Каварна. Площ на имота - 125.054 дка; начин на трайно ползване – пасище, мера; категория на земята при неполвни условия Х.

Граници и съседи:

№512634 – улица – Община Каварна;

№000088 - пасище, мера – ДПФ-МЗГ;

№000956 – дървопроизводствена площ МЗГ-ДЛ;

№000096 – дървета и храсти – Община Каварна;

Землищна граница

№000099 – полски път – Община Каварна;

№000094 – дървопроизводствена площ – Община Каварна.


2. Скица №К00699/31.05.04г. на имот №000092 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009. Имота е собственост на Община Каварна рег..№04904, гр.Каварна. Площ на имота - 67.019дка. начин на трайно ползване – дървета и храсти.

Граници и при съседи:

№512534 – улица – Община Каварна;

№000093 – полски път

Землищна граница

№000091 – скала – МЗГ-ДЛ


3. Скица №КФ00789/21.12.04г. на имот №000236 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009. Имотът е образуван от имот №000091. Имот №000238 е собственост на МЗГ-ДДС рег.№88888 гр.Балчик. Площ на имота – 293.446 дка; начин на трайно ползване – скала (имота попада в отдел/подотдел 46/3-293.446 дка – голина).

Граници и при съседи:

№000086 – голина – МЗГ-НУГ;

№000237 – скала – МЗГ-НУГ

Землищна граница

№000085 – голина – МЗГ-НУГ;

№000202 – пасище, мера – Община Каварна;

№000180 – дървопроизводствена площ – МЗГ-НУГ;

№512545 и №512546 – улица – Община Каварна
4. Скица № КФ00577/07.08.03г. на имот №000202 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Имотът е образуван от имот №000176. Имотът е собственост на Община Каварна рег.№000852697. (Документ-Решение №265/26.04.94г.; Док. Молба по чл.15, ал.2, №4023/25.06.02г.). Площ на имота – 268.293 дка; начин на трайно ползване – пасище, мера; категория на земята при неполивни условия Х.

Граници и при съседи:

№000203 – местен път – Община Каварна;

№000179 – полски път – Община Каварна;

№000180 – дървопроизводствена площ – МЗГ-ДЛ

№000091 – скала – МЗГ-ДЛ

№000083 – голина - МЗГ-ДЛ
5. Скица №К00576/07.08.03г. на имот №000201 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Имотът е образуван от имот № 000175. Имотът е собственост на Община Каварна рег.№000852697 гр.Каварна (Документ - Решение №265/26.04.94г. Док. Молба по чл.15, ал.2, №4023/25.06.02г.). Площ на имота 25.687 дка; начин на трайно ползване – пасище, мера; категория на земята при неполивни условия Х.

Граници и при съседи:

№000083 – голина – МЗГ-ДЛ;

№000203 – местен път – Община Каварна;

№000116 – Терен здраве – “Пиара”-ООД;

№000091 – скали, пясъци – ДПФ-МЗГ


6. Скица №К00575/07.08.03 на имот №000200 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Имотът е образуван от имот № 000176. Имотът е собственост на Община Каварна рег.№000852697 гр.Каварна (Документ - Решение №265/26.04.94г. Док. Молба по чл.15, ал.2, №4023/25.06.02г.). Площ на имота 61.108 дка; начин на трайно ползване – пасище, мера; категория на земята при неполивни условия Х.

Граници и при съседи:

№000203 – местен път – Община Каварна;

№000179 – полски път – Община Каварна;

№000116 – Терен здраве – “Пиара”-ООД;
7. Скица №КФ00724/09.11.04г. на имот №000199 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Намира се в м. “Лъджата”. Имотът е образуван от имот № 000195. Имотът е собственост на “Пиара”-ООД булстат 121237306 гр.София (Документ – Нотариален акт №29/08.10.04г., том ІХ, рег. №4884, дело 2270.). Площ на имота 5.691 дка; начин на трайно ползване – терен за здраве.

Граници и при съседи:

№000198 – терен за здраве – “Пиара”-ООД;

№000197 – терен за здраве – “Св.Йоан” ЕООД;

№000135 – терен за здраве – частен;

№000222 – изоставено тр.насаждение – Община Каварна;

№000144 – полски път – Община Каварна
8. Скица №Ф00723/09.11.04г. на имот №000198 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Намира се в м. “Лъджата”. Имотът е образуван от имот № 000195. Имотът е собственост на “Пиара”-ООД булстат 121237306 гр.София (Документ – Нотариален акт №29/08.10.04г., том ІХ, рег. №4884, дело 2270.). Площ на имота 7.200 дка; начин на трайно ползване – терен за здраве.

Граници и при съседи:

№000197 – терен за здраве – “Св.Йоан” ЕООД;

№000199 – терен за здраве – частен;

№000144 – полски път – Община Каварна
9. Скица №К00487/18.02.05г. на имот №000118 в землището на с.Топола ЕКАТТЕ 72693, Община Каварна. Имотът е собственост на МЗГ-ДДС. Площ на имота 5,617 дка; начин на трайно ползване – дървопроизводствена площ. Имота попада в отдел/подотдел 49/г – широколистна гора.

Граници и при съседи:

№000117 – пасище, мера – Община Каварна;

№000120 – местен път – Община Каварна


10. Скица №Ф00570/02.07.03г. на имот №000116 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Имотът е образуван от имот №000082. Имотът е собственост на “Пиара”-ООД булстат 121237306 гр.София (Документ – Нотариален акт №195/20.06.03 г. ,том ІІ, рег. №2518, дело 1141.). Площ на имота 300 дка; начин на трайно ползване – терен здраве; категория на земята при неполивни условия Х.

Граници и при съседи:

№000078 – скали, пясък – ДПФ-МЗГ;

Землищна граница

№000144 и №000179 – полски път – Община Каварна;

№000200 – пасище, мера – Община Каварна;

№000203 – местен път – Община Каварна;

№000201 – пасище, мера – Община Каварна.


11. Скица №К00365/18.05.04г. на имот №000117 в землището на с.Топола ЕКАТТЕ 72693, Община Каварна. Имотът е собственост на Община Каварна рег.№0000852697 с.Топола. Площ на имота 101.331 дка; начин на трайно ползване – пасище, мера; категория на земята при неполивни условия Х.

Граници и при съседи:

№000120 и №000099 – местен път – Община Каварна;

№000103 и №000119 – голина – МЗГ-ДЛ;

№000101 – Дървопроизводствена площ – МЗГ-ДЛ;

№000118 – Дървопроизводствена площ – МЗГ-ДЛ;


12. Скица №Ф00787/18.12.04г. на имот №000239 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Имотът е образуван от имот №000222. Имотът е частна собственост. Площ на имота 1,800 дка; начин на трайно ползване – изоставени трайни насаждения.

Граници и при съседи:

№000238, 000210, 000223 – изоставени терени и насаждения;

№000144 – полски път


13. Скица №Ф00850/27.02.05г. на имот №000250 в землището на с.Божурец. ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Имотът е частна собственост, местн. «Лъджата».. Площ на имота 6,600 дка; начин на трайно ползване – изоставени трайни насаждения.

Граници и при съседи:

№000249, 000166, 000165, 000163, 000158, 000156, 000154 – изоставени трайни и насаждения;

№000144, 200075 – полски път.


14. Скица №К00699/31.05.04г. на имот №000092 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Имотът е собственост на Община Каварна. Площ на имота 67,019 дка; начин на трайно ползване – дървета и храсти.

Граници и при съседи:

№512534 – улица;

№000093 – полски път;

№000091 – скала;
15. Скица №Ф00724/09.11.04г. на имот №000199 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Имотът е образуван от имот № 000195. Имотът е собственост на «ПИАРА» ООД. Площ на имота 5,691 дка; местн. «Лъджата»; начин на трайно ползване – терен - здраве.

Граници и при съседи:

№000198, 000197, 000135 – терен – здраве;

№000222 – изоставени трайни насаждения;

№000144 – полски път;
16. Скица №Ф00723/09.11.04г. на имот №000198 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Имотът е образуван от имот №000195. Имотът е собственост на «ПИАРА» ООД. Площ на имота 7,200 дка; начин на трайно ползване – терен-здраве. Мстн. «Лъджата».

Граници и при съседи:

№000197, 000199 – терен – здраве;

№000144 – полски път.


17. Скица №К00519/29.07.02г. на имот №000196 в землището на с.Божурец ЕКАТТЕ 05009, Община Каварна. Имотът е образуван от имот №000195. Имотът е собственост на «Св. Йоан»» ЕООД. Площ на имота 53,451 дка; начин на трайно ползване – терен-здраве. Мстн. «Лъджата».

Граници и при съседи:

№000197, 000199 – терен – здраве;

№000144 – полски път.


Граничещите имотите пътища не са натоварени т.к. те са с местно значение.

Няма данни за замърсяване на почвите с тежки метали, от наторяване или прилагане на средства за растителна защита, т.к.земите са напълно неизползваеми.

На територията на Община Каварна няма засолени земи.

Крайбрежната част на региона (особено в близост до Балчик) се характеризира с лабилност в тектонско отношение, изразяваща се в свлачищни процеси. През 2004г. вследствие на зимните щормове на морето и силния вятър, (по данни на ЕООД “Геозащита” – Варна) са се получили частични разрушавания и деформации на брегоукрепително съоръжение – буна №3 под нос Чиракман, гр. Каварна, Община Каварна.

Почвите в района са изложени на активна водна и ветрова ерозия, за което са допринесли намаляване на горските площи и екстензивното полевъдство. Особено силно проявление има ерозията по бреговите земи - склоновете на суходолията. На много места е изнесен хоризонт А, отчасти и хоризонт В, като почвата е отнесена в леглата на суходолията.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница