Доклад за овос с ъ д ъ р ж а н и е списък на таблиците Списък на фигурите Въведение

Приложение II – строго защитен вид

Приложение III – защитен вид

BONN – Мигриращи видове, включени в Бонската конвенция

Приложение I – Застрашени видове в целия или в част от ареала им

Приложение II – Видове с неблагоприятен статут, за чието подобряване е нужно международно сътрудничество

SPEC – категории на видовете от европейско природозащитно значение:

SPEC 1 – Вид застрашен от изчезване в световен мащаб;

SPEC 2 – Вид концентриран в Европа и с неблагоприятен природозащитен статус;

SPEC 3 – Биомно ограничен вид в Европа и с неблагоприятен природозащитен статус;

SPEC 4 – Вид концентриран в Европа с благоприятен природозащитен статус;
EURO STATUS – Европейски статут на застрашеност:

E – Застрашен L – Локализиран

V – Уязвим S – Стабилен

R – Рядък ( ) – Временен статут

СЧК – Световна Червена книга

ЗБР – Закон за биологичното разнообразие

II – Видове, включени в Приложение 2 на ЗБР

III – Видове, включени в Приложение 3 на ЗБР

** рядко срещащ се вид

В Приложение 3 (на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно) по Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77, Раздел II – Защитени зони, Чл. 6, т. 4 (2) и (3)) за района на гр. Каварна, могат да бъдат посочени находища, в т. ч. и през размножителния период, на 67 гръбначни вида животни, от които 3 вида земноводни (Amphibia), 4 вида влечуги (Reptilia), 54 вида птици(Aves) и 6 вида бозайници (Mammalia).

Съгласно възприетият в инвестиционното предложение подход за устройство на голф-комплекса, при който урбанизираните зони са 21,5% от цялата му територия, 68,4% са площи, подчинени на правилата на зеленото строителство, тук ще се коментират въздействията върху растителността в тези две основни зони на въздействие.

Изграждането на всяко голф-игрище преминава през следните основни фази:

- І^а фаза при която се създава централен коридор от 20м. за всяка окосена част между две дупки /феъруей/; този коридор се стеснява до 12м. около тревните площи /грийн/ и стартовите площадки /тий/.

- ІІ^а фаза – границите на допълнителните зони, които трябва да се оформят и маркират на терена, за да се постигне естетическа линия на растителността по дължина на всяка страна на окосената част между две дупки /феъруей/ и да се запазят важните дървета, ако такива съществуват.

- ІІІ^а фаза – извършва се избирателно прочистване на неподходящата растителност.

При оформянето на нови растителните композиции, стремежът е да се формират разнообразни пространствени акценти и ориентири, да се създаде среда за отмора, красиви гледки и пейзажи, усещане за дълбочина, преграда срещу вятъра, буфер срещу шума или визуална преграда, както и сигурност на играта голф. Видовете трябва да са с подчертан декоративен ефект и да отговарят на климатичните и растителни условия в района.

Планът за засаждане с трева трябва да отразява местоположенията и размерите на отделните зони за затревяване, като за отделните части на игрището се използват различни видове трева. Всички зони, които ще се затревяват се подлагат преди затревяването на подготовка на почвата и на лехите.

Повърхността на зоната на коренищата на стартовите площадки “тий” и тревните площи “грийн” се подлагат на по-особен начин на подготовка поради естеството на материала, тънкостта на нивата и контурите, които трябва да се постигнат.

Изграждането на комплеска от тревни площи “грийн” е един от най-важните елементи от строителството на игрището за голф, защото включва изграждането на обширна подпочвена система от дренажи, специален материал за коренища и много тънък повърхностен контур.

При създаването на тревните площи трябва да се спазва стриктно програмата и технологията за изграждането им. Особеностите при създаването и поддържането на тревните площи се обуславя от необходимостта да бъдат устойчиви на утъпкване и на механичен товар. За постигане на нужното качество в процеса на усилена експлоатация, решаващо значение имат профилирането и дренирането на площадките, механичния състав, структурата и хранителността на почвата, подбора на тревните семена или жива трева и начините на затревяване, системните грижи за поддържането на тревния чим.

Най-важна предпоставка за осигуряване на характерната за тревните площи, изравнена и плътна вегетативна плоскост са морфологичните особености на житните треви. За тях е характерна по-голямата екологическа пластичност, в резултат на което те имат по-широко приложение.

През периода на врастване трябва да се следи процеса на укрепване и растеж на тревата, както и общото състояние на игрището за голф. Необходимо е да се спазват линиите на косене на стартовите площадки „тий”, окосените части между две дупки “феъруей” и неравните части “раф”.

Имайки предвид, че основната част от игрището е на базата на тревни площи, от изключително значение е правилното им поддържане. Независимо от климатичните условия на района, поливната система и правилно изградените дренажи са от решаващо значение. Растителната защита и превантивните мерки са особено важни още в процеса на изграждането на игрището.

За поддържането на добър тревен килим е необходимо следното:

1. Торене - Достатъчната осигуреност на тревите с хранителни елементи през първата година има значение не само за доброто им първоначално развитие, но и за бъдещото им състояние. През първата година многогодишните треви се нуждаят особено много от азот и фосфор. През пролетта растения изпитват недостиг на усвоим азот. След косене рязко нараства потребността от хранителни елементи, най-важен от които е азотът. Калият е необходим в значителни количества при братенето. В края на вегетационния период голямо значение имат фосфорът и калият, тъй като те повишават студо - и сухоустойчивостта на тревите. Късното подхранване с азотни торове, подобрява цвета на тревата и способства за нейното по-ранно и равномерно развитие през пролетта.

Интензивната програма за поддържане на тревни площи у нас (при структурни добре дренирани и аерирани почви) включва следната схема на торене:

- с NPK тор: м. март – 40 кг/дка, м април-май – 40 кг/дка, м. юни-юли – 40 кг/дка, август-септември – 40 кг/дка;

- подхранване с амониева селитра – от март до октомври нормата за два месеца е 20 кг/дка.

Програмата при екстензивно поддържани тревни площи включва:

- с NPK тор: м април – 30 кг/дка, м.септември – 40 кг/дка, м.октомври – 50 кг/дка;

- подхранване с амониева селитра – от март до юни нормата за по два месеца е 20 - 25 кг/дка, за юли-август е 30 кг/дка, септември-октомври – 20 кг/дка.

Поливането трябва да се прави веднага след косене. Полива се през целия вегетационен период – от април до септември в зависимост от разпределението и от количеството на падналите валежи.

Разпръсквачите трябва да са разположени секторно, така че зоните извън тяхното петно не се поливат или поливат част от Ruf зоната. Разпръсквачките се позиционират в схема в зависимост от контурите на петното. По този начин се осигурява пълно припокриване и осигуряване на една доста висока поливна норма.

3. Косене - Между косенето и подхранването трябва да има интервал от два-три дни. Косенето се извършва най-често на височина 3-5 см. В периоди на усилено нарастване се коси един-два пъти седмично. През останалото време е необходимо да се коси винаги, когато тревата достигне височина 8 см. При продължително влажно време тревата не трябва да се оставя по-висока от 10 см, тъй като започва да гние. При настъпване на зимата, тревния чим трябва да бъде нисък 3-5 см.

Обикновено се коси 20-35 пъти годишно, но може да достигне и до 50 пъти в зависимост от растежа на тревата. Косачката трябва да се движи в определен ред и посока и да не се правят деформации заради повторно минаване. Остатъците от косенето задължително трябва да се събират и изнасят.

Подкиселяването на почвата с внасянето на физиологично кисели торове (амониев сулфат и амониев фосфат) е основан причина за гибелта на плевелите.

Хербицидите имат селективно действие (2.4-D, MCPР, MCPP и др.). Не е желателно използването на хербициди в близост до храсти и дървета. Посочените препарати в почвата се разлагат от микроорганизмите. Десет-четиринадесет дни преди употребата на хербицидите се тори с азотни торове, а три-пет дни преди това тревата се окосява. Плевелите се третират в период на пълна вегетация, т.е. 1-2 седмици след последното косене. Не трябва да се коси точно преди и след третирането им, тъй като по-голяма част от активните материали няма да имат време да подействат. Най-ефективно е използването им през пролетта – от края на май до началото на юни, както и есенното третиране – от средата на август до началото на септември. Преди третирането тревната площ трябва да е добре полята, за да се напоят листата на плевелите и да се увеличи ефектът от пръскането. Хербицидите трябва да се прилагат при слънчево, безветрено време при температура на въздуха 16-20С и при сухи почви, които да не се поливат 12ч. след това. Третира се един път през вегетационния сезон.

Преди третирането със селективни хербициди е необходимо задължително да се проучи упътването на производителя.

Борбата срещу мъхове изисква най-напред да се отстранят причините за тяхната поява – излишното овлажняване, лошото дрениране, липса на светлина, недостиг на азот в почвата, киселата почвена реакция, твърде ниското косене (под 2 см). За унищожаване на мъховете се прибягва до използване на железен сулфат при норма 30 g/m², който се пръсва в сухо време. Възможно е и чрез смесване на железния сулфит с NPK тор – 10-20% спрямо масата на торовете.

Защитата от болести и неприятели трябва да води при компетентното ръководство и съвети на специалисти по растителна защита. Борбата се води редовно, тъй като гъбните болести и насекомите също увреждат и унищожават тревните площи. Най-често срещаните заболявания са снежна плесен, дребна сиво-кафява петнистост, червено-черна петнистост, розова петнистост, брашнеста мана и ръжда, самодивски пръстен. От вредителите опасни са шведската муха, ларви на майския бръмбар, къртици, мишки и охлюви, дъждовни червей. При тях е необходимо използването и на други средства, освен регулирането на стойностите на рН – отравяне, ловене, механично унищожаване.

С устройството на територията и изпълнението на инвестиционното намерение е свързано строителството на курортни обекти, промяна в инфраструктурата, изграждане на алейна мрежа, спортни терени, голф игрище, изграждане на паркови зелени площи и др. Голф-комплексът е с обща площ от 1583,7 дка, плътност на застрояване до 30%. В инвестиционното предложение е предвидено озеленяване на отделните структурни единици, както следва:

1. Ваканционно селище “Топола” (106,7 дка) – предвидено озеленяване в размер на 14,4дка., което съставлява 13,5% от територията на ваканционното селище;

2. Голф-селище в т.ч. голф-игрище (1073,3 дка) - предвидените зелени площи са 79,6%;

3. Ваканционно селище “Божурец” (117 дка) - предвидено е площ от 17,8 дка за озеленяване, което съставлява 10% от неговата територия;

4. Ваканционно селище “Чиракман” (226,4 дка) – в което тренировъчното голф-игрище и зелените площи заемат общо 86,4%.

При тези условия голф-игрищата в състава на целия комплекс съставляват 55,3%, а зелените площи – 13,1%.

Зелената система, формирана от зелени площи около обществените и обслужващи звена, мелиоративно озеленяване, зелени изолиращи площи, специални зелени площи за спорт и атракции.

С изграждането на обекта територията ще придобие коренно променен вид, доминанта в който са тревните полета и дървестно и храстово озеленяване.

По време на строителството ще бъде премахната част от високостъблената растителност, храстовите и тревни формации. Изпълнението на проекта не е свързано с унищожаването на ценни биотопи. Възможно е да бъдат унищожени единични екзмпляри от редките степни тревисти видове, за което проекта предвижда запазване в естествения им вид.
3.6.2.2 Прогноза и оценка на въздействието върху животинския свят

Според документацията на инвестиционното предложение, голф-комплексът включва 3 ваканционни и 1 голф-селище с голф-игрище, клубни сгради и вили върху обща площ от 1583.7 дка.

Територията на голф-комплекса представлява 0,3% от територията на общината. Максималната застроена площ на територията е до 30%, а озеленяването ще обхване повече от 60%. Средната етажност на сградния фонд е 3 етажа.

При строителните работи ще бъдат засегнати основно земната повърхност и растителността върху нея. Това безспорно ще отнеме като местообитания тези територии от обитаващите ги индивиди. От друга страна предложеният тип устройство на територията ще създаде други типове местообитания – такива от селитебен (селищен) тип, което ще доведе до увеличаването на количеството на видовете с висока степен на синантропизация – пълните (завършените) и развитите синурбанисти. Освен това, през определени периоди от годината, тази територия ще бъде обитавана и от известен брой индивиди на някои видове начални синурбанисти и пасивни синантропи, ще бъдат посещавани и от индивиди на т. нар. сезонни синантропи.

По време на експлоатацията голф-игрището ще бъде поставено в режим на непрекъснато поддържане. Игровите полета ще бъдат засети с подходящи тревни видове. Те ще бъдат поливани, торени и косене за поддържане на подходящата за целта височина на тревата, а при необходимост се предвижда и борба с насекомни и други вредители чрез употреба на съответни препарати (инсектициди, фунгициди и др.).

Вследствие на поливането и торенето върху игровите полета, а от там и върху цялата незастроена територия като цяло, ще е налице по-висока биологична продуктивност. Това се отнася на първо място за първичната продуктивност (тази на растителността), което от своя страна ще се отрази и на вторичната – на животинското население в района на обектите. Тази висока биологична продуктивностще се изразява най-вече в увеличаването на хранителната база за обитаващите района индивиди. Създаването на игровите полета ще доведе до съществена промяна на облика на територията. Значителен процент от естествения характер на незастроената територия ще бъде променен, като естествената растителност между полетата ще бъде запазена, а озеленяването, предвидено за вилните и хотелските комплекси в тях, ще доведе до настаняването на свързани с тази растителност индивиди, някои от които и сега обитават района.

Предвид естеството му, обектът няма да окаже негативно влияние върху сезонните миграции на птиците. Увеличената хранителна база в незастроените територии по-скоро ще има положително значение за почиващите и възстановяващите се индивиди (и ята) на определени прелитащи през района видове.

От видовете от Списък 2 (на видовете от Приложение 2 на ЗБР) през размножителния период бяха регистрирани индивиди само от 3 вида – сирийски пъстър кълвач и червеногърбата сврачка и 1 вид бозайник – лалугер. Освен това 2-та вида птици – са твърде често срещащи се в този район и в страната и според личното ми мнение, оформено на базата на изследвания, наблюдения и посещения в различни части на страната, мястото им не в списъка от видове в това приложение. В защита на това си становище смятам, че трябва да бъдат посочени данни за реалното състояние на тези 2 вида у нас. Сирийският пъстър кълвач е повече от достатъчно често срещащ се вид в ниските части на страната и същевременно е най-многобройният вид кълвачова птица (сем. Picidae) в населените места в страната (Янков, 1986), в т.ч. и на територията на община Каварна. Другият вид – червеногърбата сврачка – е многоброен гнездещ вид най-вече в открити територии с малко количество дървесна растителност, а освен това и в проредени гори и техни первази, на надморски височини от морското равнище до над 1000м., а в отделни случаи е регистриран през гнездовия период и на 1300-1400 и дори над 1500м., а след завършването на гнездовия период и над горната граница на гората, вкл. и над 2000м.н.в. и поради посочените факти не е нито застрашен от изчезване, нито дори в някаква степен рядък за страната. Лалугерът се среща навсякъде в равнините части на страната, т.е. практически повсеместно в равнините, в т.ч. и по Черноморското крайбрежие, а освен това и на по-големи надморски височини в планините. У нас е регистрирана и най-високо разположената на Балканския полуостров колония – в района на Белмекен в североизточната част на планината Рила. Следователно и този вид не е нито застрашен от изчезване, нито дори рядък за страната.

Територията, посочена от инвестиционното предложение, е възможно да бъде посещавана и от отделни индивиди на двата вида сухоземни костенурки (сем. Testudinidae), каквито сведения са получавани. При тези 2 вида само застрояването на част от територията ще отнеме потенциално използваеми от тях територии. Останалата част от общата територия на голф-комплекса – голф-игрището, т.е. не по-малко от 60% от нея, ще бъде потенциално използваема от тези видове. Освен това териториите около голф-комплекса са от същия тип местообитания, от които последният ще отнеме незначителна площ. Тези 2 вида също се срещат в различни части на страната, в т. ч. и по Черноморското крайбрежие. Възможни са евентуални посегателства върху тях от страна на обслужващия съоръженията персонал или и от посетители, но това е в пълномощията на службите, охраняващи тези територии, към които, би следвало да се включи и собствената охрана на голф-комплекса.

Възможно е през някои години територията на голф-игрището да е била посещавана от и индивиди на испанското и черногърбото каменарчета, но всички видове каменарчета обитават и дори се размножават в територии с различни видове сгради и съоръжения, като понякога строят гнезда в кухини и ниши по самите съоръжения.

Както се вижда от естеството на голф-комплекса, местоположението му и териториалната му организация те няма да пречат на придвижванията на различните нелетящи животински видове в избраните или утвърдили се при съответните видове посоки, т.е. няма да предизвикат фрагментиране на територията.

От изложеното до тук може да се направи изводът, че строителството и експлоатацията на разглежданите обекти няма да доведат до унищожаването на местообитанията, а от там и до изчезването на редки и застрашени животински видове от гръбначната фауна в разглеждания район. Експлоатацията на голф-комплекса няма да окаже съществено негативно влияние върху миграциите на птиците по Западно-понтийския миграционен път.