Прогноза и оценка за нарушаване или промяна на категорията на земята и почвено плодородие

Голф - комплексът обхваща площ от 1583,71 дка., в която се разполагат от запад на изток следните структурни единици:

1. Ваканционно селище “Топола” (106.9 дка);

2. Голф-селище (1073,4 дка);

3. Ваканционно селище “Божурец” (177 дка);

4. Ваканционно селище “Чиракман” (226.39 дка).

Автомобилният достъп до голф-комплекса ще се осъществи чрез съществуващ общински път, който ще бъде рехабилитиран. Предвижда се изграждането на буфер-паркинги, които да обслужват отделните формации на комплекса.

Строителството на обекта е предвидено да се извърши на 4 етапа за 5 години, както следва:

• 
  І^и етап – голф-селище;
  
• 
  ІІ^и етап – ваканционно селище “Божурец”
  
• 
  ІІІ^и етап – ваканционно селище “Топола”
  
• 
  ІV^и етап – ваканционно селище “Чиракман”.
  

Предназначението на площите по устройствено предназначение е както следва:

Площите, които се очаква да бъдат засегнати от изкопни работи съставляват 31.2 % от територията на голф-комплекса. Това са земите, върху които ще бъдат изградени обектите за настаняване,обслужващите обекти и техническата инфраструктура.

Основна част от голф-комплекса заемат голф-игрищата /основно и тренировъчни/, площта на които съставлява 55% от цялата разгледана територия.Като правило, голф-игрищата се изграждат на базата на тревни площи, които съставляват 46% от тяхната площ. Останалите 54% запазват естественият си вид и състояние и колкото по-автентично е то, толкова по-висок е класа на игрището.

Голф-игрището се състои от следните елементи: Tee, Green, Bunker, Water, Fairway, препятствия. Основното игрище включва 18 дупки /holes/. Видът, размерите и начинът на формообразуване зависят много от типа игрище.

Окончателното оформяне на игрището за голф става въз основа на план за определяне на нивата. Той отразява точните положения и размери на стартовите площадки “тий”, тревните площи “грийн”, окосените участъци между две дупки “феъруей”, бункери и останалите елементи на игрището за голф. С вертикалната планировка се определя раздвижването на релефа, формирането на високи и ниски точки, необходимите наклони, връзките с игровите трасета и др.п. Формират се естествени водоеми в ниските зони. От плана за определяне на нивата, изпълнителят на игрището за голф ще може да определи строителните граници и зоните за отнемане на почва и запълване.

Част от първичният терен (46%), отреден за голф-игрище ще бъде нарушен и ще се моделира по предварително изготвен проект. Повърхностният слой почва ще се премества от всички зони, където ще се извършват изкопни работи и ще се отделя на купчини. След като се отнеме повърхностния слой, подпочвения слой ще се оформи съгласно проектните чертежи на самото голф- игрище. Възможно е да се наложи използването на запълващ материал от други зони на обекта.

За моделирането на терена ще се използват сравнително малки по обем земни работи, т.к. теренът е естествено моделиран с подходящи за нуждите на голфа наклони, експозиция и разчлененост.

След зададено ниво на зоните, могат да се изграждат дренажната и напоителна системи.

Тревните площи (грийн) се изграждат в съответствие с правилата на Асоциацията по голф на Съединените щати, като се използват слоеве от коренища и чакъл и се изгражда подпочвеният дренаж. Стартовите площадки (тий) се изграждат по-подобен начин без необходимост от чакълест слой.

С планът за дрениране се показва местоположението и размера на предложените подземни централни и странични дренажни направления и водосборните шахти. Изграждането на дренажите се извършва преди разпределянето на повърхностния почвен слой.

За поддържане на зелените площи е необходимо изграждането на мрежа от подземни тръби и пръскачки, управлявани дистационно. Извършва се, след като зоните на оформяне на поднивата са завършени и преди разпределянето на повърхностния почвен слой.

След завършване на работите по оформянето, напоителната система и дренирането, повърхностния слой почва се разпределя отново и се разстила равномерно върху всички зони на разместване с изключение на вътрешната страна на бункерите, водните съоръжения и повърхността на тревните площи “грийн” и стартовите площадки “тий”.

Ако има зони от игрището, където трябва да се оформи ландшафта или пътеки, сгради или друга инфраструктура, то те трябва да се изградят преди подготовката на полето за засяване. Повърхностите се изравняват, всички камъни, пръчки и други материали се отстраняват. Изкуствени торове и други почвени подобрители се разпръскват по цялото поле и тогава игрището може да се затреви.

Оформените тревни полета се поддържат по различен начин в зависимост от предназначението им. Торенето на почвата е едно от най-важните средства за подобряване на хранителния им режим. Нуждата от подхранване на тревните площи расте с увеличаване на честотата на косене и с изчерпването на складираните хранителни елементи и на водните запаси. При недостиг на азот, фосфор, калий и магнезий интензивно поддържаните тревни площи започват да се разреждат и да буренясват. Добра трева се прави върху кисела до умерено кисела почва (рН 6).

Видът на торовете, нормите и сроковете за подхранване се определят в зависимост от потребността на различните видове треви от хранителни елементи през вегетационния период и от почвените условия. Използват се предимно минерални торове (пълен NPK тор), от които по време на интензивното наторяване трябва да преобладава азотът. Минералните торове се внасят при определено съотношение на основните хранителни елементи. Опростената схема за подхранване на тревни площи включва едно пълно минерално подхранване през пролетта с внасяне на цялата годишна норма от фосфор и калий, а от азот – само пролетната норма. След това през вегетационния период се правят още две-три подхранвания с амониев сулфат, при което чистото вещество не трябва да надвишава 15 g/m².

Годишния план за подхранване на игрището трябва да се изготви въз основа на прецизни почвени анализи. Трябва да се вземат под внимание състоянието на тревния чим, стойностите на рН, степените на запасеност с Р, К Mg, както и интензивността на натоварване и поддържане. Необходимо е изчислените торови количества да се разпределят равномерно с тороразпръсквачки, които трябва да бъдат така регулирани, че да се контролира изтичането на предвиденото количество торове върху съответната площ.

Поддържането на голф-игрищата има специални изисквания към поливните норми на различните зони, определени от различните типове трева и добре дренираната подложка. Най-качествено е поливането, когато почвата се овлажнява до цялата дълбочина, където се разполага основната физиологично активна част на кореновата система. Идеално е поливането, при което влажността на почвата се поддържа 60-80 % от ППВ.

Подкиселяването на почвата с внасянето на физиологично кисели торове (амониев сулфат и амониев фосфат) е основан причина за гибелта на плевелите. (Поддържането на оптимален показател на рН в английските тревни площи се постига благодарение на киселинността на амониевия сулфат. Именно с него се формират известните английски ливади и се унищожават плевелите, тъй като за тяхното развитие е оптимална алкалната среда. И днес амониевата селитра, която прави по-кисела почвената реакция, си остава класическият тор).

За да се предотврати буренясването се използват и хербициди. При работа с хербициди трябва строго да се спазват всички изисквания за съхраняване, транспортиране и използване на тези препарати.

При добре изготвен и спазван годишен план за подхранване на тревните площи, при прецизна работа с хербицидите и контролиране на поливната норма не се очаква замърсяване на почвите и подземните води.

При реализиране на инвестиционното намерение не се очаква промяна в почвеното плодородие на съседните площи.

Нарушенията на почвената покривка ще бъдат в рамките на отредения терен и ще засегнат площите, предназначени за изграждане на отделните структурни единици на комплекса.

Изграждането на самото голф-игрище е свързано със сложно техническо решение и моделиране на част от терена.

Необходимо е преди започване на строителните работи, плодородния почвен слой от терена (където и доколкото е възможно) да се отдели, складира отделно от останалата земна маси и използва по предназначение.

Оценката за въздействие по отношение на земите и почвите, се систематизира, както следва:

Вид въздействие	Строителство	Знак	Експлоатация	Знак
Вид	Пряко	=	Пряко	+
Обхват	Ограничен	+	Ограничен	=
Степен	Допустима	=	Допустима	+
Вероятност	Краткотрайна	=	Постоянна	+
Продължителност	Ограничена	=	Постоянна	+
Кумулативно и комбинирано	Няма	=	Няма	+
Характер	Приемлив	=	Положителен	+

Легенда: ‘+’ - положително, ‘-‘ - отрицателно, ‘=’ - приемливо

2. 
   Земни недра
   

Разглежданият район попада в пределите на източния склон на Северобългарския свод, известен като Варненска моноклинала, от състава на Мизийската платформа. Литостратиграфските единици, изграждащи неговия разрез, в регионален мащаб се групират в два основни структурни плана: предюрски и следюрски.

В предюрския структурен план са включени карбонският структурен етаж с характерна пликативна тектоника, пермският и триаският структурен етаж, които се отличават с разломна тектоника, в резултат на която е моделирана мозайка от блокове (Вранински хорст, Наневски хорст, Шабленско-Българевска грабеновидна зона, Безводишки блок), запечатана впоследствие от следюрския структурен план. Блоковете на север се ограждат от южния склон на Добруджанския масив, а на юг по Безводишко-Селченския разлом се ограничават от Балчишкото понижение.

Характерно за следюрския структурен план е почти моноклиналното му затъване на изток и юг, оформящо Варненската моноклинала (Чешитев Г. и др., 1995).

Балчишкото понижение, в обсега на което се намира набелязаната площадка за голф-комплекс, е запълнено изключително с пермски седименти, а на изток към Калиакра и от триаски седименти. Пропадането му спрямо Вранинския хорст е 1500÷2000м., а спрямо Шабленско-Българевската зона – около 1000м..

Пермските седименти в Балчишкото понижение са представени от пъстро оцветени (червеникави, виолетови и сиви) аргилити, алевролити, пясъчници, брекчоконгломерати, вулканити и др. разновидности с дебелина 800÷1000м.. Вранинският хорст северно от него е изграден от въгленосни карбонски отложения, в обхвата на които на дълбочина повече от 1200м. е обособено Добруджанското въглищно находище.

Литостратиграфията на юрата, кредата и палеогена над перма в Балчишкото понижение включва:

• 
  широко известният “малм-валанжски карбонатен комплекс” с дебелина до 600÷800м., в разреза на който са обособени Провадийска свита (мергели и варовити глини), Чернооковска, Дриновска и Каспичанска свита (варовици, доломитизирани варовици и доломити) и Спасовска свита (глинести и песъчливи варовици);
  
• 
  горнокредна серия с дебелина 40÷55м. от тебешироподобни варовици и мергели с прослойки от бентонитови глини (Новаченска свита) и тебеширени и сивобели варовици (Мездренска свита);
  
• 
  палеогенски седименти: палеоценски алевролити и песъчливи варовици (Комаревска свита), долноеоценски слабо споени кварцови до здраво споени варовити пясъчници (Дикилиташка свита) и органогенни, набогатени на нумулити варовици (Аладънска свита), средноеоценски мергели, варовити мергели, глинести варовици (Авренска свита) и олигоценски глини с маломощни прослойки от пясъчници, алевролити и манганова руда (Русларска свита).
  

Неогенски седименти със сарматска възраст се разкриват по Черноморското крайбрежие от курорта Албена до нос Калиакра. Поделени са на три литостратиграфски единици: Евксиноградска, Тополска и Карвунска свита.

• 
  масивни арагонити, прослоени от ламинирани варовити глини с дебелина до 40м.;
  
• 
  около 30м. масивни арагонити с дебели от 2 до 7см. прослойки от здрави микритни варовици;
  
• 
  пачка с дебелина 50-60м. от ламинирани арагонити и глинести арагонити, с прослойки от ламинирани варовити глини и ламинирани микритни варовици и доломити;
  
• 
  черупчести и оолитни варовици, прослоени от аргонитни седименти.
  

Кватернерът е представен предимно от еолични, алувиални, делувиални и морски образувания.

Еоличните образувания от червен, варовит и песъчлив глинест льос с дебелина до 20÷25м. покриват части от Добруджанското плато на север от бреговия склон между Каварна и Балчик.

Алувиалните чакъли, пясъци и глини изграждат русловата и заливната тераса на р.Батова на около 18 km запад-югозападно от разглежданата площадка, както и части от суходолията.

Морските образувания покриват денудираната повърхност на неогенските седименти в шелфовата зона. Те включват пясъчните плажни ивици, както и покритието от пясъци, чакъли и скални блокове в обсега на подводния склон (бенча) и акумулационната зона.

Делувиалните образувания са представени от светло до тъмнокафява песъчлива глина с дебелина до 9,30 m, но най-често от 0,5 до 2,0м.

Непосредствената геоложка среда на разглежданата площадка е представена от слачищни тела, изградени от неогенските седименти на Евксиноградската и Тополската свита. На места те са покрити от кватернерните делувиални образувания, а в обсега на шелфовата зона – от морски образувания. По ръба на Добруджанското плато над Тополската свита се разкриват варовиците на Карвунската свита.
3.4.2 Подземни природни богатства

В обсега на Балчишкото понижение, където се намира разглежданата площадка за голф-комплекс, не са установени и проучвани подземни природни богатства.

Северно от Безводишко-Селченския разлом се разполага Добруджанския въглищен басейн, в карбонските седименти на който са проучени и оценени значителни запаси от черни каменни въглища на дълбочина под 1200÷1300м. (Христов З. и др., 1888)

3.4.3 Геоморфоложки условия

Землището на разглеждания голф-комплекс е част от крайбрежната ивица между р. Батова и гр. Каварна, която се отнася към Калиакренския подрайон на Добруджанско-Франгенския район в приморската част на Дунавската равнина (Попов В., К. Мишев, 1974). Според основните геоморфоложки форми, този терен се поделя на следните участъци: част от Добруджанското плато, склон на платото, свлачищни релефни форми, заравнена повърхност, морски клиф, плажна ивица и подводна част от склона. Най-южната част на Добруджанското плато представлява окарстена сармато-понтийска повърхнина с надморска височина 140÷160м., изградена от черупчести варовици на Карвунската свита.

Склонът на платото е с променлив наклон в диапазона 33÷45⁰. Отделни негови части до ръба на платото са почти отвесни. Повърхността му е прорязана от малки образи и по нея се срещат се срещат стъпала с височина от 0,5-1,0 до 2-3м. и равна или слабо наклонена към морето повърхност с широчина 5-12м. и площ от 20 до 80м².

В основата на склона са натрупани обрушени и дезинтегрирани материали от седиментите на Тополската свита.

Свлачищните релефни форми включват три и повече групи свлачищни стъпала. В горната си част те са изградени от омесени и дезинтегрирани материали от Тополската свита, под които следват сравнително ненарушени блокове (пакети) със запазен пласторед. В приоткосната част на някои стъпала са оформени безотточни вдлъбнатини. През дъждовни периоди в тези понижения се акумулира вода, която се инфилтрира в свлачищното тяло.

На фона на този релеф от големи свлачищни блокове се очертават типични форми от по-млади консистентни свлачища-потоци.

По ръба на платото се наблюдават малък брой свлачищни пукнатини на откъсване.

Заравнена повърхност е установена в западната част на третираното землище. Представлява успоредна на морския бряг долинообразна форма на надморска височина 12÷16м. и приблизителни размери 120 х 600м. Подобни повърхнини се срещат и на други места в крайбрежната свлачищна ивица. Те най-вероятно са денивелирани междупакетни понижения, което се потвърждава от прокараните сондажи за проучване на площадката за курортно селище “Св. Йоан” (“Гео Марин Център” ООД, 1995).

Морският клиф от запад на изток следва коти 35, 25, 18, 34, 25 и достига максимална височина с кота около 40м. към източния край на територията на разглеждания обект. Навсякъде е стръмен да почти отвесен. Зад веждата му на места се наблюдават пукнатини на отцепване с широчина до 20-30см.

Разрезът в клифовата зона позволява да се проследи строежът на Тополската и Карвунската свита.

Плажните ивици заемат вдлъбнати към сушата части на морския бряг. Широчина им е малка - до около 10м., на места и до 20м., а в обсега на стръмния клиф се стеснява до 1,0м. Площта им е променлива – максимална е през летния период и значително намалява през есенно-зимния период. При щормове със средна и по-висока интензивност се заливат.

По зърнометричен състав плажните ивици са от дребно до среднозърнести пясъци. В отделни джобни участъци се срещат и чакълесто-валунни плажни петна.

Подводният склон (бенч) е с малък наклон. Изобара (– 10)m пред нос “Калкан тепе” е на 600м. от бреговата линия. Пред плажните ивици е с пясъчно покритие до 60÷80%, както и с покритие от разнозърнести чакъли в приурезовата зона и скален блокаж от варовици до около 300 m навътре в морето.
3.4.4 Сеизмичност на района

Според “Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” от 1987г. и картата на сеизмичното райониране на България за период от 1000 години към тези норми разглеждания обект е изцяло в обсега на Шабленската сеизмична зона, в която очакваните земетръсни въздействия са с интензивност IХ^а степен със сеизмичен коефициент К_с= 0,27.

Въздействия от IХ^а и по-висока степен районът е изпитвал нееднократно, както в историческо, така и в по-ново време. В началото на новата ера катастрофално земетресение е разрушило гр. Бизоне, следи от което се виждат по брега на Черно море при пристанището на гр. Каварна.

Последното земетресение е регистрирано на 31.03.1901г. с магнитуд М = 7,2, епицентър на около 10 km в морето срещу гр. Шабла и дълбочина на огнището 30 km. Оценката в интензивност на земната повърхност в епицентралната зона на това земетресение е IХ-Х степен по скалата на МSК-64.

По експертна оценка на базата на проведено микросеизмично райониране и по наличните геолого-геофизични данни изчислената интензивност за терена на ваканционно селище “Св. Йоан” варира от 9,2 до 9,8, а стойността на сеизмичния коефициент – от 0,37 до 0,46 (“Гео Марин Център” ООД, 1995).
3.4.5 Физико-геоложки процеси и явления

Релефът, климатичните и хидроложките условия, литолого-петрографският състав и напукаността на скалите са способствували проявата на физико-геоложки процеси и явления, всред които съществено развитие в разглеждания крайбрежен район имат абразионните, ерозионно-акумулационните, гравитационните и карстовите процеси и явления.

Според схемата на райониране на Българското черноморско крайбрежие по активност на абразионните клифове територията на обекта попада в зона със скорост на абразията 0,5÷1,0 m/a. При с. Топола за периода 1986-1992г. е установена скорост на абразията 0,10÷0,13, средно 0,11 m/a, а за участъка Каварна-Албена – средно 0,15 m/a (Пейчев В., 2004).

За периода от 80-те години на миналото столетие до сега са изградени брегоукрепителни съоръжения при гр. Каварна, в югозападния край на нос Икантълъка и под къмпинга на СБА. Тези съоръжения не оказват видимо влияние върху абразионните процеси в бреговата зона на разглежданата територия, където няма морска хидротехническа техногенна намеса.

Ерозионно-акумулационните процеси и явления, обусловени от повърхностно течещите води, са способствували развитието както на площна и линейна ерозия, така и на пренасяне и акумулация на отмития материал. Площната ерозия е засегнала повсеместно крайбрежните склонове, изградени от глинесто-варовитите сарматски седименти. В резултат са загладени първичните релефните форми на обрушените от скалния откос материали. Линейната ерозия е изразена в формираните бразди, ровини и оврази. Сравнително голям овраг бележи западната граница на разглеждания обект.

Акумулационните процеси са довели до запълване на междупакетните пространства в свлачищната брегова ивица и формиране на долинообразни заравнености и понижения.

В обсега на отреденото за голф-комплекс землище е свлачището в района на “Калкан тепе”. Западно от него са свлачищата “Балъклар” и ”Икантълъка”.

Свлачището “Калкан тепе” обхваща площ 0,82 km² с дължината 1850м. и широчина до 700м. Главният отстъп е с височина 40÷50м. под ръба на Добруджанското плато с надморска височина 140÷160м. В слачищното тяло са обособени четири блока (пакети) на коти съответно около 85м., 50÷60м. , 20-25м. и 30÷37м. Междублоковите пространства са заети от заравнени и/или понижени участъци.

Геоморфоложките форми и присъствието на разрушени блокове, които са били навътре в морето, дават основание да се предполага наличието на една или повече дълбоко разположени зони на хлъзгане, най-дълбоката от които при клифа би следвало да е на дълбочина 35÷45м. под морското ниво.

Свлачището “Балъклар” заема площ 0,6 km² с дължина 625м. южно от с. Топола. Най-високите му свлачищни стъпала са на около 100м. над морето. Брегът е клифов с височина до 30м.

Със значителни размери (площ 1,05 km², дължина 1400м. и максимална широчина 1150м.) е свлачището “Икантълъка” югозападно от с. Топола. То е вдадено в морето във вид на полуостров с широчина 350м. и дължина 300м. Малките по размери свлачищни блокове с височина до 20 m придават на полуострова хълмист характер.

Свлачищните стъпала в горната си част са изградени от омесен и дезинтегриран материал от Тополската свита, а под тях следват сравнително ненарушени блокове със запазен пласторед (“Гео Марин Център” ООД, 1995).

Според класификацията на свлачищата на D. Varnes, която е част от общата класификация на гравитационните процеси, проявените древни свлачища по Черноморското крайбрежие между гр. Каварна и р. Батова по механизма на своето развитие се отнасят към “свлачища от странично изтласкване” (Ангелов К.,1997). Проявяват се обикновено в скални масиви, залягащи върху слаба глинеста основа или в разреза на които има слаби прослойки, по които се формират плъзгателни повърхнини по наслояването. По тези повърхнини се хлъзгат блокове (пакети), които се откъсват под влияние на тангенциалните сили в склоновия масив и други условия и фактори по-съществените от които са:

• 
  формирането през кватернера на стръмен морски, бряг, изграден от алтерниращи карбонатни и глинести сарматски седименти със наличните в разреза им почти хоризонтални до слабо наклонени към морето прослойки от пластични глини и арагонити с ниски якостни свойства;
  
• 
  сеизмичните въздействия от проявените земетресения;
  
• 
  морската абразия, ерозионнонно-акумулационните и други процеси и явления;
  
• 
  създавания от подземните води хидродинамичен и хидростатичен натиск и пр.
  

На фона на древните свлачища на места се проявени плитки свлачища с дълбочинен обхват до около 5,0м. Изградени са предимно от дезинтегриран материал от водонеустойчиви глини и арагонити, които под въздействие на инфилтриращи се валежи и при високо ниво на подземните води проявяват склонност към протичане. Понякога тези свлачища имат характер на калнокаменен порой. Активизират се през дъждовни периоди, от динамични въздействия и от извършвани изкопни и насипни работи, несъобразени с условията за устойчивост.

Резултати от геодезични измервания на “Геозащита” ЕООД – Варна са показали стабилност на свлечения терен, с изключение на някои репери около ръба на клифа, които за период от шест години имат преместване до 660мм. към морето, което очевидно е под въздействие на морската абразия.

Срутища се проявяват в основата на главния свлачищен отстъп, отчасти и по клифа. Те се изразяват в откъсване както на единични скални късове, така и на големи части от скалния масив. Такова голямо срутище с приблизителна дължина 200м. и широчина 100м. е проявено през 1993г. в близост до свлачището “Икантълъка”. На мястото на скъсване на ската има влажно петно, а в близост до него съществува извор със значителен дебит (“Гео Марин Център” ООД, 1995).

От предварителният анализ на актуалното стабилитетно състояние на терена на курортно селище “Св. Йоан” в отчета на “Гео Марин Център” ООД от 1995г. са направени следните констатации:

• 
  движенията по най-дълбоките свлачищни повърхнини или зони (на 80÷100м. от повърхността) не са опасни, защото се изразяват в бавно пълзене, активизирано от големи земетресения с малка повторяемост;
  
• 
  при установеното по време на проучването ниво на подземните води и при наличието на контрафорсния ред от пакети близо до морето теренът до дълбочина 20÷40м. има напълно удовлетворителен коефициент на устойчивост. При високо водно ниво и особено при наличие на сеизмични сили теренът преминава в неустойчиво състояние, изразяващо се с коефициент на устойчивост по-малък от единица.
  

Тези констатации очевидно са валидни за цялата свлачищна ивица по крайбрежието от р. Батова до гр. Каварна.

Карстовите масиви се характеризират с повишена водопропускливост. В тях са формирани най-водообилните в района малм-валанжски и сарматски водоносни хоризонти.