Доклад за овос с ъ д ъ р ж а н и е списък на таблиците Списък на фигурите Въведение

Реализацията на инвестиционното предложение ще се осъществява в сложни инженерно-геоложки условия, обусловени от описаните по-горе геоложка среда и свлачищни, ерозионни, абразионни и други физико-геоложки процеси и явления, както и от твърде различните физико-механични и филтрационни свойства на множеството литолого-петрографски разновидности, изграждащи прибрежния масив.

Физико-механичните и филтрационните свойства на скалите, изграждащи геолого-литоложкия разрез, са изучени сравнително обстойно през 1994/95г. от “Гео Марин Център” ООД само в обсега на площадката, предвиждана за курортно селище “Св. Йоан”.

Въз основа на получените резултати литоложките разновидности, изграждащи геоложката основа от кватернерни и сарматски седименти, са обединени в три инженерно-геоложки комплекса:

• 
  първи комплекс – със средна дебелина около 13м. Обхваща земната основа на дълбочина от 0 до 21м. Изграден е от делувиални много влажни прахово-песъчливи глини в меко до средно пластична консистенция с ниски деформационни показатели и висока стойност на коефициента на порите;
  
• 
  втори комплекс – със средна дебелина 24÷34м. Горната му повърхност е на дълбочина от 7,0 до 21м. Формиран е от два хоризонта: горен и долен. Горният хоризонт е представен от прахово-песъчливи глини в средно пластична консистенция, а долният – от прахово-песъчливи глини в твърда консистенция;
  
• 
  трети комплекс – включва материалите с ненарушена структура и пласторед: диатомитни глини, алевролити (мергели), които са установени в основата на свлечените материали на дълбочина от 17 до 84м.
  

Според техническите решения в ивестиционното предложение:

Механичното нарушаване на геоложката среда ще бъде постоянно, необратимо, но обективно неизбежно. По обхват се ограничава в обсега на територията на обекта и непосредствения терен около нея.

Евентуалното активизиране на свлачищни процеси е възможно при несъобразено с условията за устойчивост подсичане на стръмни участъци от терена, подприщване на повърхностния отток през дъждовни периоди, преразпределение на земните маси при преоткосиране, терасиране и изпълнение на изкопните и насипните работи, както и вследствие на динамично натоварване от тежки строителни и транспортни машини, от взривяване на здрави скални блокове и пр.

Освен от механично нарушаване геоложката среда потенциално е застрашена и от качествени изменения, произтичащи от замърсяването й със строителни отпадъци, разливи на нефтени продукти от моторните превозни средства и др. Тези изменения обикновено са дълготрайни, тъй като въздействието им продължава и след отстраняване на източниците на замърсяване.

Въздействията върху геоложката среда по време на строителството ще бъдат незначителни, ако не предизвикат активизиране на свлачищните процеси и явления.
По време на експлоатацията на обекта - въздействията върху геоложката среда ще включват постоянно статично натоварване на склона от изградените сгради и съоръжения и динамично натоварване от транспортни средства, водонасищане на свлечените материали при поливане на зелените площи и евентуални течове от водоснабдителната и канализационната мрежа и от изкуствените езера и басейни, генериращо влошаване на техните физико-механичните свойства и създаване на допълнителен хидростатичен и хидродинамичен натиск, и пр.

Тези антропогенни въздействия ще бъдат постоянни, дълготрайни, необратими и неизбежни. По обхват се ограничават в обсега на територията на обекта и непосредствения крайбрежен терен около нея. По принцип са незначителни, но при наличните геоморфоложки условия, в съчетание с природните климатични фактори, ерозионни и абразионни процеси и земетръсни явления, представляват потенциална предпоставка за активизиране на деформационни процеси в масива на съществуващите свлачищни тела.

2. 
   Ландшафт
   

Понятието „планиране на ландшафта” означава решителни действия с оглед бъдещо подобряване, възстановяване или създаване на ландшафта.

Посочените определения, са възприети като методическа основа при оценката на състоянието и прогнозата за въздействията върху територията, предмет на инвестиционното предложение.

1. 
   Стрктура и функциониране на ландшафта
   

Според класификатора на ландшафтите в България разглежданият терен се характеризира, както следва:

• 
  по основен тип социално–икономическа функция ландшафта е неизползваем;
  
• 
  по характер на климата – континентално-черноморски;
  
• 
  по степен на овлажненост – сравнително ниска;
  
• 
  по микрорлефни особености – нахълмен, клифов;
  
• 
  по степен на разчленение на релефа – разчленен, терасовиден;
  
• 
  по степен на антропогенно въздействие – немодифициран;
  
• 
  по устойчивост на антропогенно въздействие – сравнително устойчив;
  
• 
  по стадии на развитие – развит;
  
• 
  ландшафтно-естетическата оценка-ниска, поради липса на доминиращи екосистеми;
  
• 
  образуващи компоненти-53% пасищни ландшафти,16% горски ландшафти,16% скални ландшафти,10% урбанизирани,5% изоставени селско-стопански ландшафти.
  

Според начина на предвидено ползване, ландшафта на разглежданата територия ще се формира от:

• 
  Селищен ландшафт – 21,5%;
  
• 
  Голф-игрище – 55,3%;
  
• 
  Зелени площи 13,1%;
  
• 
  Спорт и развлекателни услуги – 3,7%;
  
• 
  Инфраструктура – 6,4%.
  

Най-голям относителен дял в посочения баланс имат ландшафтите, представени предимно от тревни и в по-малка степен от храстови и дървесни асоциации с представители на различни видове, разположени в по-малки или по-големи групи. Това са основно територии, заети от голф-игрищата, където като правило 46% от площа им се запазва в естествения си вид и колкото по-автентичен е той, толкова по-висока е оценката на съответното голф-игрище.

Селищните ландшафти, заедно с терените за инженерна и техническа инфраструктура обхващат 30% от проучваната територия.

Посоченият баланс показва, че водеща роля в голф-комплекса ще има спортно-рекреативния ландшафт, който като правило е среда, притежаваща висока ландшафтно-естетическа стойност.

Ландшафтите, контактни на разглежданата територия са:

• 
  от запад – земеделски;
  
• 
  от север – антропогенен;
  
• 
  от изток – земеделски и антропогенен;
  
• 
  от юг – морски.
  

Предвид местоположението и експозицията на голф-комплекса, основните външни визуални връзки са с черноморския басейн. Вътрешните визуални връзки са с посока запад-изток и се оформят от 18^те полета за игра на голф. Цялата база на комплекса е с терасовиден характер, „обърната” към морето.

2. 
   Анализ и оценка на миграцията на замърсителите
   

1. 
   Голф – игрище
   

Невнимателното боравене с препарати за растителна защита и торове може да причини замърсяване на подпочвените води. При висококласните игрища за голф този ефект не се проявява, т.к. подлежи на контрол чрез специално проектирани за това “отвори” в почвения слой. При изграждане на разглеждания голф-комплекс се предвижда монтиране на система, която отчита както степента на влажност на почвения слой, така и съдържанието на почвени подобрители и препарати за защита.

Миграция на замърсители в атмосферния въздух може да се получи при неправилно боравене с препарати за растителна защита и торове. Не се допуска използването на тези продукти в дни с вятър, като количествата им не трябва да са по-големи от тези, отбелязани на етикета на съответния продукт.

3.5.2.2 Ваканционни селища

По време на експлоатацията във ваканционните селища не се очаква миграция на замърсители в ландшафта, т.к. в границите им и в непосредствена близост до тях не се предвиждат източници с отрицателно въздействие върху въздуха, водите и почвите. За участъците, където основния транспортен гръбнак тангира селищни ландшафти (в.с.Топола, част от голф-селището и в.с. Божурец) е предвидено специализирано озеленяване. То ще се изпълни с двуредова ивица от дървесни видове, характерни за тази част от страната, комбинирана с храсти и ширина около 20м, така, че да се гарантира намаляване на шума от транспортните средства до допустимите норми.

За да не седопусне замърсяване на ландшафта с разпилени отпадъци ДОВОС предвижда необходимите мерки за събиране, транспортиране и и депониране на отпадъците. Предвижда се да бъдат открити работни места за поддържане на земеделските площи в селищните ландшафти и около 80д., заети в поддържането на голф-игрищата.

3.5.3 Потенциал за самоочистване и самовъзстановяване

В периода на строителство на обекта, съществуващият ландшафт ще претърпи постепенна модификация, като от неизползваем ще се превърне в добре организиран рекреативен ландшафт. Строителната дейност ще се проведе поетапно, като в края на 5-годишния период ще бъде завършен целия голф-комплекс., предмет на инвестиционно намерение.

Потенциала за самоочистване и самовъзстановяване се измерва чрез определен набор от критерии, които включват характера и интензивността на природните процеси, способността за запазване на определено ниво на състояние, режим и характеристика на връзките между компонентите, възможности за средовъзпроизвеждащи функции.

Разглежданата територия притежава сравнително добър естествен потенциал за самоочистване и самовъзстановяване. Местоположението, климатичната и микроклиматична картина, характера на съществуващата растителност и липсата на ограничители за естественото му развитие определят сравнително добри параметри на самоочистване и самовъзстановяване. Изключение правят местата, където се проявява ветрова и водна ерозия, голините и местата, подложени на въздействието на морската абразия, които определят известна лабилност на повърхностните компоненти на ландшафта.Специфичен компонент на разглеждания ландшаф е инженерно-геоложката структура, която изиска прецизен подход при определяне условията на конкретния вид стротелство.

С изграждането на голф-комплекса ландшафта ще придобие подчертано средовъзпроизвеждащи функции, изразяващи се в:

• 
  подобряване на условията за водозащита;
  
• 
  подобряване качествата на атмосферния въздух;
  
• 
  намаляване възможностите за разпространение на вредители;
  
• 
  предпазване на почвите от водна и ветрова ерозия;
  
• 
  създаване на условия за подходящи местообитания;
  
• 
  подобряване на рекреативните и естетически качества на средата.
  

Съществуващо състояние на ландшафта Очаквано състояние на ландшафта

Коефициентът на издръжливост (наситеност) на натоварване на природната среда се диференцира в зависимост от структурата на такива елементи като геоложка основа, хидрология, растителна покривка, хипсометрия, и др. и отразява “съпротивлението” на елементите на природната среда към рекреационното въздействие. Изчислението става по формулата (Станев, 84г.):

където:

S – обща площ на природния комплекс (м²) без голф-игрищата = 709000м²;

К₀ – коригиращ коефициент със стойност 0,9 получена в зависимост от хипсометричните особености, инженерно-геоложки, хидроложки, ландшафтни и др. съображения;

N – нормативна площ за един посетител (м²/човек), която за ваканционни селища възлиза на 90м²/легло (Еврев, 1999).

Анализът на характеристиките на територията, върху която се предвижда да се изгради голф–комплекса, дава основание за формулиране на следните характеристики на ландшафта:

• 
  по произход въздействията са физически и механични;
  
• 
  по интензивност – допустими за периода на строителство и напълно приемливи за периода на експлоатация;
  
• 
  по мащаб въздействията имат ограничен характер по време на строителството и широкообхватен положителен ефект след въвеждане в експлоатация;
  
• 
  по продължителност въздействието по време на строителството се характеризира като кратковременно; в периода на експлоатация въздействието е дълготрайно с подчертан положителен характер;
  
• 
  по характер, настъпващите изменения за периода на строителството се определят като значителни; по време на експлоатацията на голф – комплекса измененията се определят като положителни, както по отношение на всички компоненти на околната среда, така и по отношение естетиката на средата и използваемостта на територията.
  

Сравнителната оценка на въздействието върху ландшафта по периоди показа следното:

Според геоботаническото райониране на страната (И. Бондев и др., 1982 г.) теренът, попада в област на Европейска широколистна гора, Евксинска провинция, Западнокрайбрежен Черноморски окръг, район Северно Черноморско крайбрежие. Характеризира се с горска ксеротермна растителност с доминиране на цер Quercus cerris, космат дъб Quercus pubescens и виргилиев дъб Quercus virgiliana, най-често с примес с келяв габър Carpinus orientalis, мъждрян Fraxinus ornus, сребриста липа Tilia argentea и по-рядко с евксински флорни елементи като кримското зарасличе Symphytum tauricum и др.

Степната ксеротермна растителност е разпространена от 10 до 150 m н. в. Почти равномерно са включени коренната горска растителност и производната горска, храстова и тревна растителност, както и селскостопанските площи.

Коренната растителност е съставена от ксеротермни горски формации на цер, благун, граница Quercus pubescens, виргилиев дъб, мъждрян и др.

Производната растителност е много разнообразна. В повечето случай тя е от храстови (драка Paliurus spina-christi, клинавчета Astragalus, нисък бадем Amygdalus nana и др.) и тревни (садина Chrysopogon gryllus, белизма Dichanthium ischaemum, луковична ливадина Poa bulbosa и ефемери) формации. Само тази на келявия габър е горска. Големи са териториите и на обработваемите земи, създадени на мястото на горската растителност.

Като вегетативни площи, съществуващите растителни формации са изключително в терени, заети от пасища и мери (естествена тревна покривка). Една малка част са заети от храсти (предимно драка) или под склопа на дървесна растителност.

1. Храсти от драка (Paliureta spina-christi), примесени със смин (Jasminum fruticans) в съчетание с ксеротермни тревни формации на мястото предимно на ксеротермни горски формации от граница (Quercus pubescens) и виргилиев дъб (Q. virgiliana), по-рядко и на гори от цер. (Q. cerris). Освен двата доминанта – драката и смина, участват и редица други видове, като плюскач Colutea arborescens, храстовидна зайчина Coronilla emerus, полски бряст Ulmus minor, айлант Ailanthus altissima, полски клен Acer campestre, мекиш Acer tataricum, миризлива върба Elaeagnus angustifolia, черна топола Populus nigra, глог Crataegus monogyna, обикновен дрян Cornus mas, кучешки дрян Cornus sanguinea, черен бъз Sambucus nigra, обикновен чашкодрян Euonymus europaeus, калина (упал) Viburnum lantana и др.

2. Храстови (Amygdaleta nanae) и тревни (Artemisieta albae, Agropyreta pectiniformae, Agropyreta brandsae, Brometa riparii и др.) степни и ксеротермни формации. Тези формации са разпространени върху варовити терени. Почвите са предимно хумусно-карбонатни.

В повечето случаи, растителната покривка е комплекс от храстови и тревни фитоценози, които по-отделно не заемат големи площи, но се срещат често и се редуват в зависимост от мощността на почвата. На места се развиват и при липса на почва. Растителната покривка е съвсем отворена или е изградена почти от скални калцифилни растения.

В съобществата на Amygdalus nana участват и Bromus riparius, Artemisia alba, Satureja montana L., Teucrium polium, Alyssum tortuosum, Sideritis montana, Stipa capillata, Dichanthium ischaemum, Astragalus onobrychis., Achillea clypeolata, Dictamus albus, Agropyron pectiniforme, Crupina vulgaris, Trifolium alpestre, Diplotaxis tenuifolia, Euclidium syriacum.

От горските фитоценози по-често се срещат Quercus pubescens, Q. cerris, Pyrus pyraster, Carpinus orientalis., Fraxinus ornus, Syringa vulgaris, Rosa pimpinellifolia, Prunus spinosa и др.

Много често се срещат фитоценози с преобладаване на полухрастови и тревни видове като Artemisia alba, Satureja montana, Bromus riparius, Asperula purpurea, Agropyron pectiniforme, Teucrium polium, Coronilla varia, Fumana procumbens, Helianthemum nummulariumи др.

3. Мезоксеротермна тревна растителност с преобладаване на луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne), троскот (Cynodon dactylon), на места белизма (Dichanthium ischaemum) и по-рядко садина (Chrysopogon gryllus), космата латица (Dasypyrum villosum), български клейстогенес (Cleistogenes bulgarica) главно по селските мери. Тези формации са разпространени върху черноземи. Характерни са за крайселските мери, където почвата е утъпквана от тревопасни животни.

4. Изкуствени насаждения от Robinia pseudoacacia Почти навсякъде тези култури заемат малки площи, често в съседство с изкуствени насаждения от черен бор. На групи или по-отделно се срещат Carpinus orientalis, Prunus mahaleb, Fraxinus ornus, Quercus pubescens Crataegus monogyna, Syringa vulgaris, Cotinus coggygria, Paliurus spina-christi, Rosa canina, Clematis vitalba и други.

Голяма част от площите са заети от пасища и мери. На по-плитките и каменисти почви, участието на житните треви в тревостоя варира от 20 до 50%. Бобовите заемат около 20% и включват главно едногодишни ефемерни или летни видове като: извито сграбиче (Astragalus hamosus), сърповидна люцерна (Medicago falcata), фий (Vicia sativa), азиатска глушина (Vicia peregrina), звездан (Lotus corniculatus), хмелна люцерна (Medicago lupilina), комунига (Melilotus officinalis), арабска люцерна (Medicago arabica), син сминдух (Trigonella coerulea).

С по-голяма честота се срещат видовете: полски ветрогон (Eryngium campestre), полска паламида (Cirsium arvense), късодръжков магарешки бодил (Carduus acanthoides), млечка (Euphorbia nicaeensis), бял пелин (Artemisia alba), обикновен пчелинок (Marrubium vulgare), по-слабо теснолистен живовляк (Plantago lanceolata), глухарче (Taraxacum officinale), бяло подъбиче (Teucrium polium), обикновена крупина (Crupina vulgaris), жълт равнец (Achillea clypeolata), турска мащерка (Thymus zygioides), миск (Jurinea constanginea).

Върху по-дълбоките и уплътнени почви, житните растения заемат около 60%, бобовите от 3 до 10%, а останалото е разнотревие. Доминират следните видове: троскот (Cynodon dactylon), пасищен райграс (Lolium perenne), ливадина Poa pratensis, Poa sylvicola, мека овсига (Bromus mollis), полска овсига (B. arvensis), миши див ечемик (Hordeum murinum), звездан (Lotus corniculatus), хмелна люцерна (Medicago lupilina), извито сграбиче (Astragalus hamosus), същинско еньовче (Galium verum), горчив пелин (Artemisia absinthium), висок лопен (Verbascum densiflorum), бял равнец (Achillea millefolium), четинест спирей Elymus hispidus и други. Растителността е с ниски фуражни качества и прегаря в началото на лятото.

Типовете природни местообитания са обусловени от общата характеристика на ареала - северно черноморско крайбрежие, както и от конкретните дадености за територията – геоложки строеж, липса на влажни зони, наличие на ерозионни процеси в крайбрежната зона.

Типовете месторастене могат да се поделят на:

- Сухо месторастене, по полегатите склонове с хумусно карбонатни почви. Това са видове в средно състояние и бавен растеж. Съобществата са предимно от храсти и треви с участието на субсредиземноморски видове.

- Сухо месторастене по полегати и равни участъци с хумусно карбонатни почви – насаждения в средно състояние, бавен растеж представени от единични дървета – ясен, орех, драка, шипка.

- Сухо месторастене, по полегати и стръмни места с хумусно карбонатни почви - с изредени масиви с доминиране на келяв габър, смесен с полски ясен, махалебка и бряст. Видовете са в добро и средно състояние.

- Сухо месторастене – тревни масиви и пасища – степни и субсредиземноморски видове. Терените не са поддържани, използвани са били интензивно за паша на животни.

Типове месторастения обхващат предимно пасища и мери, а обраслите терени от ДГФ и ДДС са с относително еднакъв растежен статус.

Ландшафно естетическата оценка на типа месторастене не е висока поради липса на ефектни доминиращи екосистеми. Масивите от широколистна растителност са насаждения на средна възраст около 30-40 години, в средно състояние. Част от растителността е с издънков произход, с влошен хабитус и с навлизане, предимно на видове като драка и шипка.