Доклад за овос с ъ д ъ р ж а н и е списък на таблиците Списък на фигурите Въведение

Растителност – съществуващо състояние

Теренът, предмет на инвестиционното намерение, попада в южните части от землищата на с.Божурец и с.Топола, Община Каварна, достигайки до морския бряг. По-голяма част от имотите са обработваеми земи или пасища и мери Х^а категория и малка част са земи от ДДС и ДГФ.

По долу е дадена характеристика на отделите и подотделите, съгласно картите, предоставени от „Агролеспроект”, попадащи частично в терена или граничещи с него.

Отдел 44:

- подотдел “к” – несклопена култура - 11.0 ха;

ст.клас: иглолистни култури; функция – специална – зелена зона (схема 4х4, неравномерен строеж, средно състояние; тип месторастене МТЮ-І А-О, А-1 (132);

състав – черен бор (7), изкуствен произход, възраст 20 год, пълнота 0.4, височина 2 м, бонитет 4; мъждрян (3) – издънков произход, височина 3 м, бонитет 5

- подотдел “л” – склопена култура – 6.2 ха;

ст.клас: противоерозионен; вид гори – нискостъблени; функция специална– зелена зона (схема – неравномерен строеж, средно състояние); тип месторастене МТЮ-І А-О, А-1 (132), състав махалебка възраст 30 години, пълнота 0.5, височина 6.0, бонитет 4

- ст.клас: иглолистна култура, функция – специална - зелена зона (схема 3х2, неравномерен строеж, средно състояние); тип месторастене – МТЮ-І А-О, А-1 (132);

състав черен бор (9); изкуствен произход, възраст 20 години, пълнота 0.6, височина 4 м, бонитет 4; махалебка (1), височина 3 м, бонитет 4.

Отдел 45:

- подотдел “ж” – склопена култура – 1.6 ха;

ст.клас противоерозионен; вид гори – нискостъблени; функция – зелена зона (схема 3х1, равномерен строеж, средно състояние); тип месторастене МТЮ-І АВ-І (122);

състав - махалебка (5) изкуствен произход, възраст 40 години, пълнота 0.7, височина 5 м, бонитет 5; кл (2), височина 9 м, бонитет 4; акация (2), височина, бонитет 5; орех (1), височина 7 м, бонитет 4;

повреди при акацията – леко-30%, силно 20%, необр. 10%, обезлистване; вид сеч – санитарна

- подотдел “з” – склопена култура – 3.2 ха;

ст.клас иглолистна култура, функция – специална – зелена зона (схема 2х1, равномерен строеж, добро състояние; тип месторастене МТЮ-І С-2 (121);

състав – черен бор (10) изкуствен произход, възраст 15 години, пълнота 0.8, височина 4 м, бонитет 4.

- подотдел “и” – склопена култура – 2.1 ха;

ст.клас широколистен – тополови; функция специална – зелена зона (схема 6х5, неравномерен строеж, средно състояние), тип месторастене М-І-2 D-2 (12); възраст 30 години, пълнота 0.7, височина 23 м, бонитет 3

повреди – леко 20%, силно 10%, обезлистване.

вид сеч - гола

- подотдел “3” – широколистна, високостъблена, функция специална – зелена зона;

състав цер (6), копривка (2), мъждрян (2), бонитет 2

вид гори – иглолистни – чер бор (7), бонитет 4, функция специална – зелена зона 1 км край морето; тип месторастене МТЮ-І АВ-1 (122),

вид гори – иглолистни, функция - специална – зелена зона 1 км край морето;

теренът е несопригоден (80%) – наклон 80.

- подотдел “3” – голина 29.9 ха;

вид гори – широколистни високостъблени, функция специална – зелена зона 1 км край морето; тип месторастене МТЮ-І А-О, А-1 (132); състав миризлива върба (6), мъждрян (2), люляк (2), бонитет 4.

вид гори – широколистна високостъблена, функция специална – зелена зона 1 км край морето;

теренът е нелесопригоден (90%) – наклон 80.

- подотдел “5” – голина – 9.4 ха;

вид гори - широколистна високостъблена, функция специална – зелена зона 1 км край морето; тип месторастене МТЮ-І А-О, А-1 (132); състав миризлива върба (6), мъждрян (2), люлякк (2), бонитет 4.

- подотдел “6” – голина – 6.5 ха;

вид гори - широколистна високостъблена, функция специална – зелена зона 1 км край морето; тип месторастене МТЮ-І А-О, А-1 (132); състав миризлива върба (6), мъждрян (2), люляк (2), бонитет 4.

- подотдел “7” – нелесопригодна голина – 13.2 ха; в него се намира историческа местност Чиракман;

вид гори – широколистна високостъблена, функция специална – зелена зона 1 км край морето;

теренът е нелесопригоден (80%) – наклон 70.

Отдел 47:

- подотдел “а” – издънково насаждения – 6.6 ха;

ст.клас реконструкция, функция специална – 1 км край морето; неравномерен строеж, средно състояние; тип месторастене – МТЮ-І АВ-1 (122);

състав келяв габър (4) издънков произход, възраст 40 години, пълнота 0.7, височина 2 м, бонитет 5; космат дъб (2) височина 4 м, бонитет 5, клен (2), височина 3 м, бонитет 5, мъждрян (1), бонитет 5, полски бряст (1) , бонитет 5.

Подлес драка (10) издънков произход, възраст 20 години, пълнота 0.2, височина 1 м.

ст.клас реконструкция, функция специална – 1 км край морето., неравномерен строеж, лошо състояние; тип месторастене МТЮ-І АВ-1 (122);

състав – келяв габър (7) възраст 40 години, пълнота 0.2, височина 2 м, бонитет 5, космат дъб (1) височина 3 м, бонитет 5, мъждрян (1) бинитет 5 клен (1) бонитет 5

Подлес драка (10) издънков произход, възраст 20 години, пълнота 0.4, височина 1 м.

- подотдел “1” – нелесопригодна голина – 4.5 ха;

вид гори – реконструкция, функция специална 1 км край морето

теренът е нелесопригоден (90%) – наклон 48.

Отдел 48:

- подотдел “д” – склопена култура – 4.7 ха

ст.клас противоерозионен, функция специална – 1 км край морето, равномерен строеж, добро състояние; тип месторастене МТЮ-І АВ-1 (122)

състав – полски бряст (4) изкуствен произход, възраст 35 години, пълнота 0.8, височина 5 м, бонитет 5, келяв габър (2) издънков произход, височина 3 м, бонитет 5; клен (2) височина 4, бонитет 5, космат дъб (1) височина 5 м, бонитет 5, мъждрян (1) бонитет 5

Подлес драка (10) издънков произход, възраст 30 години, пълнота 0.3, височина 2 м.

При полски бряст повреди – леко 10%, силно 10%, необр. 10%, обезлистване.

- подотдел “е” – склопена култура – 0.4 ха

вид гори – нискостъблени, функция специална – 1 км край морето (схема 1х2.5, неравномерен строеж, средно състояние), тип месторастене МТЮ-І АВ-1 (122)

състав: полски бряст (8) изкуствен произход, възраст 35, пълнота 0.8, височина 5 м, бонитет 5; келяв габър (1) издънков произход, височина 3 м бонитет 5, кл (1) височина 4 м, бонитет 5

Подлес: шипка (5) издънкови, възраст 35, пълнота 0.3, височина 2 м; драка (5)

При полски бряст повреди – леко 20%, силно 20%, необр. 10%, обезлистване.

Вид сеч – санитарна изсичане на подлеса.

вид гори – иглолистни, функция специална – 1 км край морето; тип месторастене МТЮ-І АВ-1 (122);

състав: черен бор (6) изкуствен произход, възраст 15 години, пълнота 0.5, височина 1.5, бонитет 5; миризлива върба (2) изкуствен произход , бонитет 5, келяв габър (2) издънков произход, бонитет 4

Подлес драка (10) издънков произход, възраст 15 години, пълнота 0.2, височина 2 м.

вид гори иглолистни, функция специална – 1 км край морето, тип месторастене МТЮ-І АВ-1 (122);

състав: черен бор (8) , бонитет 4

- подотдел “2” – сипей – 1.9ха;

вид гори иглолистни, функция специална – 1 км край морето,

- подотдел “3” голина – 1.8 ха;

вид гори иглолистни, функция специална – 1 км край морето, тип месторастене МТЮ-І АВ-1 (122);

състав черен бор (6), мъждрян (2), миризлива върба (2), 4 бонитет

Отдел 323 ссф:

- подотдел “а” – склопена култура - 0.9 ха;

ст.клас горскоплоден, вид гори широколистна високостъблена, функция специална – 1 км край морето (схема 6х4, неравномерен строеж, добро състояние);

тип месторастене МТЮ-І С-2 (121)

състав: орех (8( изкуствен произход, възраст 40 години, пълнота 0.8, височина 6 м, бонитет 5, махалебка (1), бонитет 5, полски бряст (1) бонитет 5

повреди при орех – леко 10%, силно 30%, обезлистване.

Вид сеч - санитарна

ст.клас широколистен тополови, функция специална – 1 км край морето (схема 6х4, равномерен строеж, добро състояние), тип месторастене МТЮ-І С-2 (121) възраст 30 години, пълнота 0.8, височина 35 м, бонитет 1.

Вид сеч - гола
От отдел 602 подотдели “а”, “б”, “в”, “г” са склопена култура и “1”, “2”, “3”,”4”, “5” са голина – общо 4.3 ха; вид на гори широколистни високостъблени – цер (6) и благун (4), функция специална – полезащитен горски пояс (схема 2, неравномерен строеж, срдено състояние), тип месторастене М-І-2 D-1 (13), изкуствен произход, възраст 40 години, пълнота 0.6, височина 12-13 м, бонитет 3

Повреди при цер – леко 10%, обезлистване.

Повреди при благуна – 10% леко, силно 10%, обезлистване

- Отдел 603 подотдел “а” склопена култура 0.8 ха вид гори широколистна високостъблена, функция специална – полезащитен горски пояс,

тип месторастене М-І-2 D-1 (13), състав – цер (8) изкуствен произход, възраст 40 години, пълнота 0.8, височина 13 м, бонитет 3; благун (2) изкуствен произохд, височина 12 м, бонитет 3.

Отдел 604 – подотдел “а” и “б” склопена култура и “1” и “2” голина – общо 3.8 ха;

ст.клас церов, широколистна високостъблена, функция специална – полезащитен горски пояс., тип месторастене М-І-2 D-1 (13),

състав цер (7), благун (2), планински ясен (1), изкуствен произход, възраст 40 години, пълнота 0.7, височина 13 –14 м, бонитет 2,3,4.

Повреди при цер – леко 10%, обезлистване; при благуна леко 10%, силно 10%, необр. 10%, обезлистване; при планински ясен леко 10%, силно 30%, необр. 10%, обезлистване.

Вид сеч – санитарна

Отдел 605 подотдел “а” и “б” – склопена култура и “1”, “2” и “3” голина, общо 1.7 ха;

ст.клас церов, широколистни високостъблени, функция специална – полезащитен горски пояс, равномерен строеж, добро състояние, тип месторастене М-І-2 D-1 (13),

състав: цер (7) изкуствен произход, възраст 40 години, пълнота 0.7, височина 14, бонитет 2; благун (3) изкуствен произход, височина 13 м бонитет 3

Повреди при цер – леко 10%, обезлистване; при благуна леко 10%, силно 10%, обезлистване;

ст.клас реконструкция, функция специална – полезащитен горски пояс, равномерен строеж, средно състояние, тип месторастене М-І-2 D-1 (13),

състав: махалебка (7) изкуствен произход възраст 40 години, пълнота 1, височина 10 м, бонитет 4; полски ясен (2), височина 11 м, бонитет 5, кр. (1) височина 9, бонитет 4.

Повреди при мх – леко 10%, силно 10%, обезлистване; при планински ясен леко 10%, силно 20%, необр. 10%, обезлистване; при кр. леко 10%, силно 10%, обезлистване.

Горският фонд на територията на инвестиционното предложение предствавлява изкуствено създадени гори със специално предназначение като зелени зони и противоерозионни гори. Те са със състав: полски бряст, келяв габър, махалебка, орех, мъждрян, черен бор, миризлива върба, шипка, драка и др. Насажденията са на възраст от 20 до 40 год. Това е особено важно, защото нарушаването на тези противоерозионни масиви има опасност да предизвика засилени ерозионни процеси и да се отрази крайно неблагоприятно дори върху самия проект и особено върху голф игрището.

Морска среда

В района се срещат макрофити и фитопланктон. От макрофитите – морска салата (Ulva rigida) и зелени водорасли (Chlorophyta). Срещат се още Enteromorpha intestinalis, Enteromorpha linza. Към разред Siphonocladales се среща видове от родовете кладофора и хетоморфа. Техните талуси образуват туфи в сублиторалната зона.

Навътре при дълбочина 8-10м. се срещат предимно морски макрофити, чийто талус достига до 60 см, като образуват струпвания. Най-често се среща брадато водорасло (Cystoseira barbata), също така и видовете дикциотата (Dyctyota dichotoma), падина (Padina pavonia) (В.Петрова, 1978).

В района на Балчик – Каварана са установени над 20 вида фитопланктери. Разнообразието на фитопланктонните видове в близост до брега е по-голямо (по-голямо обилие на соли и др.биогенни елементи).

С реализацията на голф комплекса не се очаква отрицателно влияние върху разнообразието. Евентуално влияние е възможно при заустване на недопречистени отпадъчни води, което води до активиране на еутрификацията и всички свързани с нея негативни последствия.
Редки и застрашени от изчезване видове

В региона съществуват местообитания на 12 редки и 2 застрашени от изчезване видове, 1 рядък вид, български ендемит; 1 рядък вид, вкл. в Европейския списък на редките, застрашените и ендемичните растения с категория застрашен; 1 застрашен вид, вкл. в Европейския списък на редките, застрашените и ендемичните растения с категория рядък. По-голяма част от видовете са съсредоточени в тясна ивица в основата на ската.

В Червена книга на България, за територията на инвестиционното предложение са дадени следните видове растения:

Дегенов тънкокрак (Koeleria brevis Stev., 1857) сем.Житни (Poaceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид;

Дива ръж (Secale sylvestre Host, 1809) сем.Житни (Poaceae) – едногодишно тревисто растение; рядък вид;

Тройновилужна мишорка (Gypsophila trichotoma Wend, 1837) сем.Карамфилови (Caryophyllaceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид;

Калиакренско плюскавиче (Silene caliacrae D.Jord. et P.Pan, 1966) сем.Карамфилови (Caryophyllaceae) – едногодишно или двегодишно тревисто растение; рядък вид, български ендемит;

Черноморски хипекоум (Hypecoum ponticum Vel, 1893) сем.Макови (Papaveraceae) – едногодишно тревисто растение; рядък вид;

Татарско зеле (Crambe tataria Sebeok, 1779 сем.Кръстоцветни (Brassicaceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид; вкл. е в европейския списък на редките, застрашените и ендемичните растения с категория застрашен;

Безстъблов клин (Astragalus exscapus L, 1771)сем.Бобови (Fabaceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид;

Рогоплоден клин (Astragalus cornutus Pall, 1771) сем.Бобови (Fabaceae) – многогодишно тревисто растение; застрашен вид вкл. е в европейския списък на редките, застрашените и ендемичните растения с категория рядък.

Приморска млечка (Euphorbia paralias L, 1753) сем.Млечкови (Euphorbiaceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид

Приморска млечка (Euphorbia peplis L., 1753) сем.Млечкови (Euphorbiaceae) – едногодишно тревисто растение; рядък вид

Седефче (Ruta graveolens L, 1753) сем.Седевчеви (Rutaceae) – многогодишно тревисто растение или полухрастче; застрашен вид.

Приморски ветрогон (Eryngium maritimum L, 1753) сем.Сенникоцветни (Apiaceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид;

Южно чапличе (Scandix australis L., 1753) сем. Сенникоцветни (Apiaceae) – едногодишно тревисто растение; рядък вид;

Линейна поветица (Convolvulus lineatus L, 1759) сем.Поветицови (Convolvulaceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид;

Украинска коча билка (Nepeta ucranica L, 1753) сем.Устоцветни (Lamiaceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид;

Крайморска самогризка (Scabiosa atropurpurea L, 1753) сем. Лугачкови (Dipsacaceae) – двегодишно тревисто растение; рядък вид;

Лерхианов пелин (Artemisia lerchiana Weber, 1775) сем.Сложноцветни (Asteraceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид;

Кавказки пелин (Artemisia pedemontana Balbis, 1810) сем.Сложноцветни (Asteraceae) – многогодишно тревисто растение; застрашен вид;

Теренът не е проучван детайлно. За него няма провеждани задълбочени наблюдения и изследвания, поради което не може с категоричност да се каже, кои от тези видове се срещат на територията.

Приморски ветрогон (Eryngium maritimum), Български сърпец (Serratula bulgarica),

Украинска коча билка (Nepeta ucranica)

Видовете включени в Приложение 3 към чл.37а на ЗБР /установени при обхождане на територията/.:

Приморски ветрогон (Eryngium maritimum), Кавказки пелин (Artemisia pedemontana),

Калиакренско плюскавиче (Silene caliacrae), Пясъчна млечка (Euphorbia peplis), Теснолистна поветица (Convolvulus lineatus), Украинска коча билка (Nepeta ucranica), Тънкожилест пелин (Artemisia lerchiana), Кавказки пелин (Artemisia pedemontana). Между масивите от драка единично се среща калуна (Calluna vulgaris).

Видовете са единично пръснати по пасището, по каменливите места в близост до брега или в близост и по периферията на горските масиви.

Природен фактор, който застрашава растителността е развитието на ерозия и свлачищни процеси.

Антропогенното влияние е от пашата на домашни животни, селскостопанска дейност, замърсяването и утъпкването, при някои видове събиране на надземната маса като лекарствена суровина или за букети, интензивно използване на плажната ивица и строителство на обекти.

Територията, обхваната от инвестиционното предложение е разположена в северо-източната част на страната непосредствено до крайбрежието на Черно море, юго-западно от гр. Каварна и обхваща най-южните части от землищата на селата Божурец и Топола.

От фаунистична гледна точка в района на община “Каварна” най-характерните типове местообитания са:

1 Открити (негорски) местообитания. Тук попадат на първо място обработваемите (заети от селскостопански култури) и необработваеми (от пасищно-ливаден тип) агроландшафти. Както и на други места по северното Черноморие, характерен подтип местообитания са каменистите степни съобщества до стръмния морския бряг и агроландшафтите на север от тях.

2. Островни местообитания, формирани от повече или по-малко компактна дървесна растителност, някои и с горски характер, а също и такива от храсталачен тип (от невисока и с различна степен на гъстота дървесна растителност от различни видове дървета и храсти).

3. Скалисти и стръмни, в т. ч. отвесни, скални масиви, вкл. морски брегове.

4. Населени места.

Зоогеографското деление на България отнася животинския свят в регион Каварна към Черноморския зоогеографски район. Фауната на региона се характеризира с присъствието на специфични степни елементи и е обусловена от наличието на развито селско стопанство, суходолия и гори. Най-добре е проучена гръбначната фауна (подтип Vertebrata), чийто природозащитен статус у нас е най-добре регламентиран със Закона за биологичното разнообразие. Видовете в този район са характерни за ниските части на страната, в т. ч. и за Черноморското крайбрежие. В зоогеографски аспект фауната е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и известен брой видове с южно разпространение - т.нар. средиземноморски видове, като в климатично отношение последното е обусловено от непосредствената близост на морето. Влиянието на степната област по северното Причерноморие се изразява в наличието на видове, характерни за степни и открити равнинни местообитания.

Списъкът на видовете гръбначни животни в района на обекта е изготвен от събрани материали при посещения в този район на страната, от литературни данни, данни събирани по проекта на Българо-швейцарската програма за района на комплекс Калиакра, както и от съобщения на други специалисти и природолюбители. може да бъде дадена следната характеристика. В списък 1 тези видове са изброени с българските и латинските имена посочени в Закона за биологичното разнообразие.

От гръбначната фауна в района, в който попада обектът, най-многобройни са птиците (клас Aves).

1. 
   Балканска чесновница (Pelobates siriacus balcanicus)
   
2. 
   Жаба дървесница (Hyla arborea)
   

1. 
   Зелена крастава жаба (Bufo viridis)
   
2. 
   Водна жаба (Rana ridibunda)
   

1. 
   Зелен гущер (Lacerta viridis)
   
2. 
   Ивичест гущер (Lacerta trilineata)
   
3. 
   Кримски гущер (Lacerta taurlca)
   
4. 
   Стенен гущер (Lacerta muralis)
   
5. 
   Жълтокоремник (Ophisaurus) apodus)
   
6. 
   Голям стрелец (Coluber jugularis )
   
7. 
   Смок мишкар (Elaphe longissima)
   
8. 
   Обикновена водна змия (Natrix natrix)
   
9. 
   Сива водна змия (Natrix tesselata )
   
10. 
    Пепелянка (Vipera ammodytes)
    
11. 
    Шипобедрена костенурка (Testudo graeca )
    

1. 
   Голям корморан (Phalacrocorax carbo)
   
2. 
   Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis)
   
3. 
   Сива чапла (Ardea cinerea)
   
4. 
   Малка бяла чапла (Egretta garzetta)
   
5. 
   Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)
   
6. 
   Малък ястреб (Accipiter nisus)
   
7. 
   Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)
   
8. 
   Сокол скитник (Falco peregrinusl)
   
9. 
   Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)
   
10. 
    Турилик (Burhinus oedicnemus)
    
11. 
    Жълтокрака чайка (Larus cachinans)
    
12. 
    Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus)
    
13. 
    Речна чайка (Larus ridibundus)
    
14. 
    Речна рибарка (Sterna hirundo)
    
15. 
    Скален гълъб (Columba livia f. domestica)
    
16. 
    Гургулица (Streptopelia turtur)
    
17. 
    Гугутка (Streptopelia decaocto)
    
18. 
    Обикновена кукувица (Cuculus canorus)
    
19. 
    Бухал (Bubo bubo)
    
20. 
    Обикновена кукумявка (Athene noctua)
    
21. 
    Черен бързолет (Apus apus)
    
22. 
    Алпийски бързолет (Apus melba)
    
23. 
    Обикновен пчелояд (Merops apiaster)
    
24. 
    Синявица (Coracias garrulus )
    
25. 
    Папуняк (Upupa epops)
    
26. 
    Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)
    
27. 
    Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calaandra)
    
28. 
    Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla)
    
29. 
    Полска чучулига (Alauda arvensis)
    
30. 
    Качулата чучулига (Galerida cristata)
    
31. 
    Селска лястовица (Hirundo rustica)
    
32. 
    Червенокръста лястовица (Hirundo dahurica)
    
33. 
    Градска лястовица (Delichon urbica)
    
34. 
    Скална лястовица (Ptyonoprogne rupestris)
    
35. 
    Брегова лястовица (Riparia riparia) – в селото
    
36. 
    Полска бъбрица (Anthus campestris)
    
37. 
    Бяла стърчиопашка (Motacilla alba)
    
38. 
    Жълта стърчиопашка (Motacilla flava)
    
39. 
    Черноглава стърчиопашка (Motacilla flava feldeg)
    
40. 
    Сиво каменарче (Oenanthe oenanthe)
    
41. 
    Испанско каменарче (Oenanthe hispanica)
    
42. 
    Ориенталско каменарче (Oenanthe isabelina)
    
43. 
    Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka)
    
44. 
    Ръждивогушо ливадарче (Saxicola rubetra)
    
45. 
    Домашна червеноопашка (Phoenicurus ochruros)
    
46. 
    Малък маслинов присмехулник (Hippolais pallida)
    
47. 
    Малко белогушо коприварче (Sylvia curruca)
    
48. 
    Елов певец (Phylloscopus collybita)
    
49. 
    Сива мухоловка (Muscicapa striata)
    
50. 
    Беловрата мухоловка (Ficedula albicollis)
    
51. 
    Жалобна мухоловка (Ficedula hypoleuca)
    
52. 
    Черночела сврачка (Lanius minor)
    
53. 
    Червеногърба сврачка (Lanius collurio)
    
54. 
    Сива врана (Corvus corone cornix)
    
55. 
    Посевна врана (Corvus frugilegus)
    
56. 
    Чавка (Corvus monedula)
    
57. 
    Сврака (Pica pica)
    
58. 
    Сойка (Garrulus glandarius)
    
59. 
    Авлига (Oriolus oriolus)
    
60. 
    Обикновен скорец (Sturnus vulgaris)
    
61. 
    Розов скорец (Sturnus roseus)
    
62. 
    Домашно врабче (Passer domesticus)
    
63. 
    Испанско врабче (Passer hispaniolensis)
    
64. 
    Полско врабче (Passer montanus)
    
65. 
    Зеленика (Carduelis chloris)
    
66. 
    Щиглец (Carduelis carduelis)
    
67. 
    Елшова скатия (Carduelis spinus) – през есенно-зимния период
    
68. 
    Обикновено конопарче (Acanthis cannabina)
    
69. 
    Обикновена чинка (Fringilla coelebs)
    
70. 
    Планинска чинка (Fringilla montifringilla) – през есенно-зимния период
    
71. 
    Жълта овесарка (Emberiza citrinella) – през есенно-зимния период
    
72. 
    Сива овесарка (Emberiza calandra)
    
73. 
    Черноглава овесарка (Emberiza melanocephala)
    

1. 
   Таралеж (Erinaceus concolor)
   
2. 
   Обикновена къртица (Talpa europaea)
   
3. 
   Заек (Lepus europaeus)
   
4. 
   Лалугер (Citellus citellus.)
   
5. 
   Белозъбо сляпо куче (Spalax) leucodon)
   
6. 
   Обикновена полевка (Microtus arvalis)
   
7. 
   Горска мишка (Apodemus sylvaticus)
   
8. 
   Полска мишка (Apodemus agrarius)
   
9. 
   Домашна мишка (Mus musculus) – в населени места, но често и извън тях
   
10. 
    Плъхове (Rattus sp) – в населени места
    
11. 
    Горски сънливец (Dryomis nitedula)
    
12. 
    Лисица (Vulpes vulpes)
    
13. 
    Чакал (Canis aureus)
    
14. 
    Европейска дива котка (Felis sylvestris)
    
15. 
    Невестулка (Mustela nivalis)
    
16. 
    Бялка (Martes foina)
    
17. 
    Черен пор (Mustela putorius) – вкл. в населени места
    
18. 
    Степен пор (Mustela eversmanni)
    
19. 
    Язовец (Meles meles)
    
20. 
    Дива свиня (Sus scrofa)
    
21. 
    Сърна (Capreolus capreolus)
    

В района се срещат и три вида Прилепи (разр. Chiroptera). Това са насекомоядни бозайници, които се хранят с мухи, комари, нощни пеперуди и др. Денем се крият в различни убежища – пещери, тавани, мазета, хралупи, а нощем активно ловуват. През есенния период някои видове извършват по-къси или по-дълги миграции. През зимата изпадат в летаргичен сън, скрити в дълбоки пещери или топли и тъмни убежища.

Прилепите са естествен регулатор на екологичното равновесие в района, изяждайки хиляди насекоми-вредители и важен елемент на биоразнообразието на България. Като такива за района са установени:

Малко кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus)¹ – Антропофилен вид, разпространен почти в цяла Европа. Образува колонии предимно в райони до 600 м н.в. Най-често ловува на няколко километра от дневното убежище. Вид генералист, често срещан с останалите видове на род Pipistrellus.

Натузиево прилепче (Pipistrellus nathusii) – Предимно горски вид, но се среща заедно с предишния вид в общи колонии. Ловува много често над водни площи. Считан за рядък на територията на България.

Савиево прилепче (Hypsugo savii) – Дребен вид, разпространен масово в Средиземноморския район. Обитава скални терени, а също използва за дневни убежища и дървесни хралупи. Ловува на малка височина почти през цялата нощ, често над водни площи.

В прилежащата на инвестиционното предложение територия е част от акваторията на Черно море, в която се срещат и различни видове риби (Pisces), но тъй като обектът не засяга тази акваторията, те не са разглеждани. В близост до обекта няма реки с постоянен (целогодишен) воден отток или стоящи водоеми, които да предоставят условия за развитие на рибна фауна, както и концентрация на водолюбиви видове птици по време на миграция или зимуване.

Както се вижда от Списък 1 в района, в който попада обектът е регистрирана богата или поне сравнително богата гръбначна фауна, от която с най-голям брой са представени птиците (най-малко 73 вида, които гнездят или се хранят тук). Другите видове се разпределят както следва: 4 вида земноводни, 11 вида влечуги и не по-малко от 24 вида бозайници.

Трябва да се има предвид, че посочените по-горе видове не са пълният видов състав на гръбначната фауна в този район. Това се отнася в най-силна степен за птиците, тъй като особено по време на сезонните миграции тук могат да бъдат наблюдавани още значителен брой видове. Всички те прелитат над територията и като цяло няма да търпят влияние от изпълнението на проекта за голф селище.

От земноводните най-многобройният (доминантният) вид е зелената крастава жаба, който е характерен за населените места и е един от най-многочислените в страната. От гущерите най-многоброен е кримският гущер, а от змиите – водните змии.

При птиците в откритите територии с малко или сравнително малко количество дървесна растителност с най-голям брой на индивидите, респ. гнездещи двойки, са червеногърбата сврачка, полската овесарка, полската чучулига, а освен това в различни територии по различни периоди и сезони се концентрират голям брой индивиди (вкл. на ята) от видовете домашно врабче, полско врабче, кадънка, обикновено конопарче, обикновена чинка, планинска чинка, обикновен скорец, посевна врана, чавка и др. В населените места най-многобройни са домашното и полското врабче, гугутката и градската лястовица.