Доклад за овос с ъ д ъ р ж а н и е списък на таблиците Списък на фигурите Въведение

Като цяло, разглежданата територия се характеризира с липса на постоянно течащи повърхностни води. Няколкото сухи дерета са с неустойчив отток, подхранван от валежи и снеготопене.

Контактно на разглежданата територия е Черно море, което е междуконтинентално море с площ 413488 км². Чрез Босфора се свързва с Мраморно и Средиземно море, чрез Керченския проток – с Азовско море. Има слабо нарязани брегове, сравнително еднообразен релеф на морското дъно и слаба вертикална циркулация на водата.

Водосборната област на Черно море е около 2,5 млн.км². Чрез притоците си (Дунав, Днестър, Дон и др.) годишно морето получава около 328 км³ сладка вода, от валежи – 231 км³, а губи чрез изпарение около 354 км³ вода, т.е. получава много повече сладка вода отколкото изпарява. Положителният сладководен баланс е причина за по-високото водно равнище на Черно море от това на Мраморно море. Излишната черноморска вода се оттича чрез Босфора в Мраморно море.

Поради малките си размери в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи – 3–8см. Развихрят се силни бури с височина на вълните до 6м.

Неравномерното разпределение на речните притоци (4/5 от приточните води се вливат в северозападния му край) формира мощна система от повърхностни течения (Вж. приложената карта на повърхностните течения). Разграничават се две циклонални (по едно в западната и източната половина) и едно антициклонално течение между Трапезунд и Сухуми. Южното течение, което минава край западния бряг на Черно море, в България се нарича „Дяволско”. Съгласно приложената карта, крайбрежните води до комплекса текат от запад на изток и се вливат в общия поток от север на юг.

Съгласно Закона за водите, за опазването на водите и водните обекти от замърсяване и увреждане:

Според “Наредба №3/16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди”:

1. най-вътрешен пояс I – за строга охрана непосредствено около водоизточника и/или съоръжението от човешки дейности, които могат да увредят ползваната вода;

2. среден пояс II – за охрана но водоизточника от:

а) замърсяване с химични, биологични, бързо разпадащи се, лесно разградими и силно сорбируеми вещества;

б) дейности, водещи до намаляване на ресурсите на водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение;

в) други дейности, водещи до влошаване на качествата на добиваната вода и/или състоянието на водоизточника;

3. външен пояс III – за охрана на водоизточника от:

а) замърсяване с химични, бавно разпадащи се, слабо сорбируеми и несорбируеми вещества;

б) дейности, водещи до намаляване на ресурсите на водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение;

в) други дейности, водещи до влошаване качествата на добиваната вода и/или състоянието на водоизточника

Съгласно Разрешително № 003322/12.07.2004г., издадено от МОСВ на “ПИАРА” АД, приемник на което е “Трейшън клифс голф енд спа ризорт” АД, гр. София, водоползването от предвидения за тази цел сондаж Р-155^х следва да започне от 12.07.2005г. До момента няма устроени санитарно-охранителни зони около този сондаж. Поради това, че се забранява експлоатация на водоизточник и/или съоръжение без установена СОЗ, е наложително изготвяне и реализация на съответен проект, съгласно изискванията в Наредба № 3/16.10.2000г. и “Наредба № 14/13.10.1987г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите”.

До момента е изграден пояс I на санитарно-охранителната зона около сондаж Вн-39 и е набелязан парцел с размери 10х10м. за пояс I около сондаж Тх-33, които са извън границите на имота, предвиждан за голф-комплекс.

Разкрита в сондаж Р-155^х вода е хидрокарбонатно-натриево-калциево-магнезиева с неутрална активна реакция (рН = 6,9÷7,95) и температура 32⁰С.

Подземните води в малм-валанжския водоносен хоризонт с температура по-висока от 20⁰С на територията на област Варна, област Добрич и област Шумен са включени под №100 в “Списък на находищата на минералните води – изключителна държавна собственост” (Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 на Закона за водите от 22.07.1999г.).

Долно-средноеоценски водоносен хоризонт - по качествени показатели водата е прясна, хидрокарбонатно-натриева до хлоридно-натриева в по-дълбоките части на хоризонта и съдържа сероводород.

Сарматски водоносен хоризонт - качествените показатели характеризират водата като хидрокарбонатно-магнезиево-калциева и хидрокарбонатно-калциево-магнезиева с минерали-зация 400÷1134 mg∑qv/l. Не е защитена от повърхностни антропогенни замърсители.

Квартернер - изследваните качествени показатели характеризират водата като хидрокарбонатно-калциева, с повишена минерализация, обща твърдост и съдържание на сулфати и хлор.Температурата на водата е от 13 до 17⁰С.
Хидродинамично и масообменно състояние на подземните води

Хидродинамичното състояние на подземните води е обусловено от използваните ресурси на сарматския и малм-валанжския водоносен хоризонт за водоснабдяване на района. За тази цел са изградени две водоснабдителни групи- Каварна и Шабла.

Водоснабдителна група Каварна включва гр. Каварна, селата Българево, Камен бряг, Поручик Чунчево, Раковски, Свети Никола и Хаджи Димитър, резервата “Калиакра”, курортен комплекс “Русалка”, както и селата Горун и Тюленово извън територията на община Каварна. Източник за водоснабдяване са били различни каптажи и дренажи, част от които вече не функционират. Понастоящем водоснабдяването се осъществява главно от изградените в малм-валанжския водоносен хоризонт сондажни кладенци Р-97^х, Р-104^х и Р-110^х с общ дебит около 100 l/s чрез две помпени станции “Каварна I” и “Каварна II”.

Според ТУП в община Каварна се ползват следните водни количества:

Среднодневното водно количество, ползвано от общината и действуващите курортни обекти през пиков сезон не надхвърля 60 l/s.

Водоснабдителна група Шабла използва подземни водоизточници около
гр. Шабла за водоснабдяване на част от населените места в общините Шабла, Каварна и Балчик. От изградения водопровод Шабла-Балчик директно се водоснабдяват селата Иречек, Видно, Вранино и Челопечене. Водата за останалите села Селце, Топола, Божурец и за Крупен, Травник, Белгун и Септемврийци се подава от територията на община Балчик чрез два тласкателни клона от ПС “Гурково”.

Курортната местност “Икантълъка” се водоснабдява с два сондажна чрез самоизлив от малм-валанжския водоносен хоризонт, а именно:

• 
  сондаж Вн-39 с разрешено водно количество 11 200 м³/годишно и максимален дебит на самоизлив Q = 0,86 l/s (Разрешителни №№190 и 192/27.01.2003г.);
  
• 
  сондаж Тх-33 с разрешено водно количество 71 282 м³/годишно и максимален дебит на самоизлив Q = 3,6 l/s (Разрешително №201/20.03.2003г.).
  

Водоснабдяването на разглеждания голф-комплекс се предвижда от сондаж Р-155^х с разрешено водно 384 300 m³/годишно и максимален дебит на самоизлив Q = 24,7 l/s при кота на самоизлив +15,58 m (Разрешително за водоползване на минерална вода №003322/12.07.04г. за периода от 12.07.2005г. до 12.07.20011г. на “ПИАРА” АД).

На около 2,7 km запад-югозападно от Р-155^х е изграден сондаж Р-54^х с начален дебит на самоизлив Q = 16 l/s, който понастоящем не се ползва.

Експлоатацията на посочените сондажи и водоснабдителни групи е оказала съответно въздействие върху сарматския и малм-валанжския водоносен хоризонт, което се изразява в промяна на хидродинамичния режим около водовземните съоръжения и отнемане на незначителна част от естествените ресурси и от еластичните (за малм-валанжа) и гравитационните (за сармата) запаси от подземни води.

Масообменното състояние на подземните води се обуславя от началния естествен състав на подземните води и инфилтрираните до момента замърсени води главно в сарматския водоносен хоризонт, донякъде и в кватернерните порови води в прибрежния свлечен масив.

Според резултати от изследвания на водни проби от водоизточници при с. Топола и с. Божурец, дрениращи сарматския водоносен хоризонт, са установени отклонения от препоръчителните показатели по Приложение №3 към “Наредба №1/07.07.2000г. за проучването, ползването и опазването на подземните води”, както следва:

• 
  съдържание на нитрати - 76÷237 mg/l при праг на замърсяване 30 mg/l;
  
• 
  съдържание на хлориди - до 122÷138 mg/l при праг на замърсяване 100 mg/l.
  

Водата в дълбоко залягащия малм-валанжския водоносен хоризонт е защитена от повърхностни замърсители, но естественият й състав се характеризира с повишено съдържание на амоняк, както и на разтворен сероводород.

Масообменното състояние на подземните води в кватернера се характеризира с повишена спрямо екологичните показатели минерализация, обща твърдост и окисляемост, както и с повишена концентрация на сулфати и хлориди.
Повърхностни води

Повърхностен отток в сухите дерета се формира само по време на дъжд и снеготопене. Валежите са определящ фактор при формирането на оттока. В следващата таблица е показана средната месечна сума на валежите в мм за станциите Каварна и Балчик, между които е разположен обекта, предмет на настоящия ДОВОС.

Станция__І__ІІ__ІІІ'>Станция	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ
Каварна	40	35	35	40	45	44	29	33	37	38	54	46
Балчик	35	31	28	33	39	44	32	33	21	38	50	39

Сезонното разпределение на валежите и средногодишната сума на валежите в мм са показани в следващата таблица:

Всички дерета се вливат в Черно море. Водите съдържат големи количества неразтворени вещества.

Като цяло, речният отток създава негативно антропогенно влияние на черноморските води. Само от р.Дунав Черно море получава годишно около 190км³ сладка вода. Тя формира морско течение от север на юг и създава условия за влошаване качествата на морската вода по крайбрежието. Черноморската вода съдържа значително количество биогенни соли, дължащи се на големите количества приточни води.

Солеността на повърхностните морски води е относително ниска – средно 17,5 %_о. Съгласно приложената карта за солеността на повърхностните морски води, крайбрежните води между Балчик и Каварна имат соленост под 17 %_о.

В Приложението към чл.10 на Наредба №8 от 25.01.2001г. са показани показателите и нормите за определяне качеството на крайбрежните морски води. В следващата таблица са посочени стойностите на показателите, които имат отношение към заустването на пречистени битови отпадъчни води.

№	Показатели	Единица мярка	Район на ползване	Пояс на санитарна охрана
1.	рН		6,5-9,0	6,5-9,0
2.	Азот амониев	мг/л	0,1	0,1
3.	Азот нитритен	мг/л	0,03	0,03
4.	Азот нитратен	мг/л	1,5	1,5
5.	Фосфор (общ)	мг/л	0,1	0,1
6.	БПК	мг/л	6,0	6,0
7.	Екстрахируеми в-ва	мг/л	0,15	0,20
8.	Възбудители на чревни инфекциозни заболявания	Бр/л	Не се допускат	Не се допускат

На Черно море има два пункта за мониторинг и контрол на морските води в близост до разглеждания обект:

• 
  Черно море при Каварна на моста при морската гара и
  
• 
  Черно море при гр.Балчик срещу пристанището.
  

Съгласно публикувания годишник за състоянието на околната среда на МОСВ, за повечето показатели качеството на водите в районите на водоползване отговаря на нормативните изисквания. В зоните на санитарна охрана се наблюдава подобрение на качествата на водите.

В посочените по-горе пунктове за мониторинг за периода 1999-2000г. се наблюдават следните стойности на отделните показатели:

• 
  Разтворен кислород – стойностите на разтворен О₂ надвишават минимално допустимите 6.2 мг/л.
  
• 
  БПК₅ – при норма 6 мг/л измерените стойности през трите години в пункт Каварна и през 1999г. и 2001г. в пункт Балчик са под 3 мг/л. През 2000г. в пункт Балчик е отчетено завишение на БПК₅ до 3,8 мг/л.
  
• 
  Амониев азот - стойностите са под 0,1 мг/л, под ПДК. Само в пункт Балчик през 1999г. са измерени стойности до 0,105 мг/л, т.е. незначително надвишаващи ПДК.
  
• 
  Фосфати – нормално под ПДК. През 1999г. в пункт Балчик е наблюдавано превишение до 4 пъти ПДК.
  
• 
  Данни за причинители на чревни инфекциозни заболявания няма.
  

Фоновото съдържание в повърхностния слой на някои от замърсяващите вещества в нашето Черноморско крайбрежие са приведени в таблица 6.4 стр.185 на Екологична оценка и опазване на водните течения от замърсяване – Дядовски и колектив. Съгласно приложената по-горе таблица, стойностите на БПК₅ в крайбрежната зона варират от 1,69 до 2,32 мг/л, а в открито море – от 0,73 до 1,49 мг/л; рН съответно от 8,25 до 8,45 и 8,83; Азот нитратен съответно 0,31 – 0,266 мг/л и 0,0049 – 0,0096; Азот нитритен съответно 0,0002 – 0,0025 и 0,000 – 0,015; Азот амониев съответно 0,037 – 0,115 и 0,025 – 0,035; Фосфатен фосфор съответно 0,013 – 0,199 и 0,019 – 0,025. Данните показват стойности в границите на ПДК за крайбрежните зони и слабо завишаване на амониев азот и фосфати в горните граници на измерените стойности.

Черно море е приемник на дъждовните води.
3.2.3 Наименование на водния обект, в който ще заустват пречистените отпадъчни води - местност, населено място, община и област

На етап инвестиционното предложение, ПСОВ – Каварна се разглежда като единствен вариант за пречистване на формираните на обекта отпадъчни води, за което са проведени съответните съгласувателни процедури.

Такъв избор има следните предимства:

• 
  Целогодишна работа на ПСОВ;
  
• 
  Наличие на обучен персонал;
  
• 
  Изградени външни връзки на ПСОВ – път, водопровод, ел.захранване, довеждащ колектор, заустващ колектор и заустване;
  
• 
  Наличие на отредена площадка;
  
• 
  Необходимост от допълнително разширение на съществуваща пречиствателна станция, вместо изграждане на нова;
  
• 
  Заустването на новоформираните пречистени отпадъчни води ще се осъществи в зона със съществуваща антропогенна намеса.
  

Алтернатива за пречистване на отпадъчните води на място не се разглежда при наличие на съгласувателно писмо на община Каварна №12-01-420 от 15.02.2005г. (Вж.приложенията) за пречистване на отпадъчните води на комплекса на пречиствателната станция на града.

Водопотреблението на обекта включва вода за питейно-битови нужди, вода за спорт и отдих, вода за измиване на външни площадки, пътни алеи и обслужваща голф-игрищата и зелените площи техника, противопожарната техника и др.

Необходимото количество вода за питейно-битови нужди е 1138 м³/дн, за поливане на голф-игрището - 600 м³/дн, за поливане на зелени площи 572м³/дн, за измиване на селскостопанска обслужваща игрището техника е средно 3 м³/дн, а противопожарното водно количество в зависимост от категорията на обекта е 2,8, 5 или 15 л/сек., 650 м³/дн.

Град Каварна се водоснабдява от 2 бр. каптажи, 2 бр. шахтови кладенци с дълбочина 70-80м. и 3бр. сондажни кладенци с дълбочина над 1000 м. Водата се подава от ПС “Каварна І”. Съгласно предварителен договор с фирма “ВиК” Каварна №00В17-05009-20 от 19.03.2005г., Инвеститора може да ползва за нуждите на обекта питейна вода до 5 л/сек, 432 м³/дн.

Съгласно писмо № ВМО2-711 от 23.03.2005 г. На „В и К” гр.Добрич могат да бъдат осигурени 6,00 л/сек, 518 м³/дн, от съществуващите в с.Божурец каптажи за поливни нужди.

Съгласно Разрешително за водоползване на минерална вода №003322 от 12.07.2004г. от сондаж № Р-155х, разрешеното водно количество в периода от 01 май до 31 октомври е разпределено както следва:

• 
  до 690 м³/дн или 124200 м³/годишно – за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  до 340 м³/дн или 151200 м³/годишно – за спорт и отдих;
  
• 
  до 605 м³/дн или 108900 м³/годишно – за други цели (поливане на тревни площи).
  

На настоящия етап на проучване по теренни съображения комплекса е разделен на четири водоснабдителни зони:

• 
  Първа зона включва ваканционното селище Божурец и вилните сгради от източната част на голф игрището;
  
• 
  Втора зона включва голф игрището;
  
• 
  Трета зона включва ваканционно селище Топола;
  
• 
  Четвърта зона включва къщите, разположени на веждата над голф игрището.
  

• 
  Първа зона - Q_ср.дн. = 583 м³/дн
  
• 
  Втора зона - Q_ср.дн. = 290 м³/дн
  
• 
  Трета зона - Q_ср.дн. = 236 м³/дн
  
• 
  Четвърта зона - Q_ср.дн. = 29 м³/дн
  

Разрешеното количество за питейно-битови нужди има недостиг от 16 м³/дн спрямо изчисленото. В същото време, разрешеното водопотребление на минерална вода за спортни нужди е повече от два пъти по-голямо от необходимото. При необходимост и след съответно съгласуване може да се иска от МОСВ преразпределение на на консумираните водини количества и по този начин да се набави недостигащото водно количество за питейно-битови нужди за сметка на излишното водно количество за спортни цели и без да се надвишава общо разрешеното водопотребление.

Разрешеното количество вода за спорт и отдих е достатъчно.

Разрешеното количество вода за поливане има недостиг от 44 м³/дн. За да не се надвиши разрешеното водно количество за поливане за денонощие, поливането на зелените площи да става в различни дни.